РЕШЕНИЕ
№ 11224
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110107347 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. Д. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р.“ 26, ет. 2, чрез адв. Д., против „У.
Г.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ №
85, вх. Б, ет. 6, офис Б-10, представлявано от управителя Х. В., чрез
процесуалния представител адв. Ч., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Полк. Дичо
П.“ № 6, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 2
548,70 /две хиляди петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неправомерното
ползване от страна на ответника на част от собствения на ищцата поземлен
имот с идентификатор 40909.112.296 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със
Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК и номер по
предходен план: пл. № 5723, кв. 125, УПИ IV, находящ се в гр. Кърджали, кв.
„Възрожденци“, целия с площ от 947 кв. м, при граници на имота: имот и
идентификатори 40909.112.297, 40909.112.298, 40909.112.304, 40909.112.295 и
40909.112.292, за периода от 01.05.2018 г. до 16.07.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба, а именно 16.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
1
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е титуляр на правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 40909.112.296 по КККР
на гр. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на
изпълнителния директор на АК и номер по предходен план: пл. № 5723, кв.
125, УПИ IV, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци“, целият с площ от
947 кв. м, при граници на имота: имоти с идентификатори 40909.112.297,
40909.112.298, 40909.112.304, 40909.112.295 и 40909.112.292, по силата на
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 43, том 5, рег. № 14845, дело № 828/2008 г. на
нотариус Д. Г. с рег. № 251 на НК и район на действие РС – К.
Сочи, че през м. април 2018 г., при посещение на процесния имот,
ищцата установила, че ответното дружество е започнало дейност като казино
и същото е поставило бетонни саксии с посадени в тях кипариси, с които е
оградило пътека, представляваща подход към търговския обект, отваряйки
вход към последния, който не бил предвиден по проект и липсвал в
техническото описание на сградата. Твърди, че горепосочените саксии били
поставени в част от собствения на ищцата имот, като същите заемали около 20
кв.м. от площта на имота. Твърди, че въпреки категоричното
противопоставяне от нейна страна по отношение на действията на ответника,
той не преустановил ползването на частта на процесния недвижим имот.
В тази връзка, ищцата заявява, че с оглед поведението на ответника,
същата е претърпяла имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
доколкото е имала инвестиционни намерения спрямо имота, които не е могла
да реализира.
Предвид гореизложеното, ищцата прави искане да бъде осъден
ответникът да й заплати сума в размер на 2 548,70 /две хиляди петстотин
четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неправомерното ползване от страна на
ответника на част от собствения на ищцата поземлен имот за периода от
01.05.2018 г. до 16.07.2021 г., като тази сума е формирана от месечния наем на
ползваната от ответното дружество част в размер на 66,20 /шестдесет и шест
лева и двадесет стотинки/за посочения период, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира сторените в производството съдебно-деловодни
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ответника „У. Г.“ ЕООД е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който отговор същият оспорва
предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен. Оспорва
твърдението на ищцата, че ответното дружество ползва частта от процесния
имот, като е поставило бетонни саксии върху 20 кв. м от неговата площ и е
изградило нерегламентиран вход към търговския обект. Твърди, че
поставените саксии се намират изцяло в общински имот, евентуално навежда
твърдения, че процесният недвижим имот не е собственост на ищцата, която
притежавала само 1/4 идеална част от него.
Счита, че не се дължи обезщетение на ищцата за периода от 20.07.2018 г.
до 16.07.2021 г. Оспорва твърдението за наличие на инвестиционни
намерения, доколкото процесният имот бил застроен, като коефициентът на
застрояване не позволявал допълнително изграждане на нов обект. Твърди, че
не са налице основанията за присъждане на обезщетение на ищцата, тъй като
същата не е претърпяла твърдените пропуснати ползи. Счита, че претенцията
за присъждане на законна лихва също е неоснователна.
Твърди, че с нотариален акт за учредяване на право на строеж от
16.04.2015 г., вписан в СВ – гр. К., с дв. вх. рег. № 1145/16.04.2015г., акт № 49,
том 4, ищцата е учредила право на строеж на „Б. И.“ ООД, ЕИК *********,
върху поземлен имот с идентификатор 40909.112.296, като за себе си е
запазила правото на строеж върху 7 апартамента, 2 магазина и 4 броя
паркоместа в сградата, за която било издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 7/28.02.2017г. от община К. Поддържа, че ответното
дружество, в качеството му на наемател, е сключило с „Б. И.“ ООД, в
качеството му на наемодател, Договор за наем от 16.12.2016 г., по силата на
който на ответника бил отдаден под наем самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 40909.112.296.1.28, находящ се в гр. К., кв. „В.“, бул. „Х. Б.“ №
100, разположен на две нива, с разгъната застроена площ от 459,65 кв. м,
състоящ се от сутерен със застроена площ от 189 кв. м. и партерен етаж със
застроена площ от 270,65 кв. м. В този смисъл, ответникът счита, че същият
ползва пространството пред търговския обект правомерно по силата на
сключения договор за наем със собственика на помещението „Б. И.“ ООД, на
когото ищцата надлежно учредила право на строеж. Излага, че съгласно
3
одобрения архитектурен проект площта от 20 кв. м. представлявала бетонна
плоча, служеща за покрив на сутеренното помещение, собственост на „Б. И.“
ООД.
Предвид гореизложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, както и претендира направените в производството разноски.
Формулира искане за привличане на трето лице – помагач, а именно
дружеството „Б. И.“ ООД, ЕИК *********, за което се твърди, че е собственик
на процесната част от гореописания имот и което, в качеството му на
наемодател, е сключило договор за наем с ответника, в качеството му на
наемател.
Конституираният за трето лице помагач – „Б. И.“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Я.“, ул. „Т.“ № 2, ап. 2,
представлявано от управителя Д. И. А., чрез пълномощника си адв. В., със
съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ц. С.“ № 5, вх. Б, офис 1, е представил писмени
доказателства по делото, като същият оспорва предявения иск и поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и искане за присъждане на обезщетението
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото е приложен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
43, том V, рег. № 14845, дело № 828 от 2008 г. на нотариус Д. Г., рег. № 251 на
НК, с район на действие РС-К., от който се установява, че на 30.12.2008 г.
лицето Д. В. В., ЕГН ********** е дарил на Д. Д. В., ЕГН **********, негова
дъщеря и ищца в настоящото производство, притежавания от него имот с
идентификатор 40909.112.296, находящ се в гр. К., кв. „В.“, целия с площ от
947 кв. м, представляващ и процесния имот в настоящото производство.
От страна на ищцата е представен и дубликат на документи за платени
данъци за 2018 г. с изх.№ 3544/27.06.2018 г., видно от което същата е
заплатила дължимите данъци за процесния имот за съответната година.
4
Към доказателствения материал по делото са приобщени Удостоверение
за данъчна оценка с изх.№ 4140/19.07.2018 г. и Скица на поземлен имот № 15-
466022-09.07.2018 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър
– гр. К.
Видно от Предварителен договор от 29.01.2014 г. за учредяване на право
на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу
изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, /л.22-л.24
от делото/, между ищцата, в качеството й на учредител, и конституирания като
трето лице-помагач в настоящия процес „Б. И.“ ООД, в качеството му на
приемател/купувач, бил сключен договор, по силата на който ищцата е
учредила на посоченото дружество право на строеж и прехвърляне на
собственост върху поземлен имот срещу изпълнението на насрещното
задължение за изграждане на обекти в предвиждащата се по КЗСП жилищна
сграда. Съгласно договореното, ищцата учредила на посоченото дружество
право на строеж за построяване на жилищна сграда в имота за 75% от общата
разгърната застроена площ от сградата, като си запазила за себе си правото на
строеж върху 25% от РЗП на сградата. Предварителният договор бил сключен
за строеж в ПИ с идентификатор № 40909.112.296 по КККР на гр. Кърджали с
административен адрес: гр. К., кв. „В.“, бул. „Х. Б.“ № 100, с площ 974 кв.м., с
начин на ползване - ниско застрояване до 15 м., урбанизирана територия, с
номер по предходен план: пл.сн. № 5723, кв.125, парцел IV, при граници и
съседи: ПИ № 40909.112.297, № 40909.112.292, № 40909.112.304, №
40909.112.295 и № 40909.112.292, представляващ собственост на ищцата.
В тази връзка, приемателят се задължил да изгради изцяло със свои
средства, труд и материали предвидената по КЗСП и по одобрен архитектурен
проект сграда и да предаде на учредителя готови обекти в сградата, за които
ищцата запазила правото на строеж. Площта на тези обекти била уговорена в
размер до 25% от общата РЗП на сградата. Видно от същия, ищцата, в
качеството й на учредител, се задължила срещу извършване на строителството
от страна на приемателя, да прехвърли на последния правото на собственост
върху идеални части от гореописания поземлен имот, които отговарят на не
по-малко от 75% от площта на имота. Страните приели, че реалните обекти в
сградата щели да се индивидуализират в нотариалния акт.
Видно от представен по делото Нотариален акт за учредяване право на
5
строеж № 117, том 2, рег. № 6010, нот. дело № 306/2015 г., на нотариус К. Д.
рег. № 020 на НК, с район на действие РС-К., ищцата е изпълнила частично
поетите с гореописания предварителен договор задължения, като е учредила
право на строеж в полза на ищеца за изграждане на индивидуализирани 4 броя
магазини, 24 броя апартаменти, 1 брой ресторант и 6 броя паркоместа в
жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № 40909.112.296, като за
себе си учредителката е запазила право на строеж върху 7 броя апартаменти, 2
броя магазини и 4 броя паркоместа в сградата.
Съгласно приложеното по делото Разрешение за строеж № 98/09.06.2015
г., в горепосочения поземлен имот е била построена жилищна сграда с
търговски партер, за която е било издадено Удостоверение № 7/28.02.2017 г. за
въвеждане на сградата в експлоатация на строеж, издадено от Община
Кърджали.
От представения от страна на ответника Договор за наем от 16.12.2016
г., се установява, че по силата на същия „Б. И.“ ООД, в качеството му на
наемодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на „У. Г,“ ЕООД,
в качеството му на наемател, следния свой собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
40909.112.296, находящ се в гр. К., кв. „В.“, бул. „Х. Б.“ № 100, разположен на
две нива, с разгъната застроена площ на обекта 459,65 кв.м., състоящ се от
сутерена, със застроена площ 189 кв.м. и партерния етаж с площ 270,65 кв.м.
С Договор за наем от 02.11.2018 г. ответното дружество, в качеството му
на наемодател, преотдало на „У. с.“ ЕООД, ЕИК .., в качеството му наемател, за
временно и възмездно ползване предоставения му по силата горепосочения
договор, сключен със собственика, недвижим имот, представляващ спортен
бар с площ от 104,33 кв.м.
Към доказателствения материал по делото е приобщена молба от
07.06.2018 г., адресирана до кмета на Община К., с която ищцата е уведомила
общината за действията на ответното дружество, като е заявила, че има
инвестиционни намерения, свързани със строеж върху собствения й имот, но
същите са възпрепятствани от действията на ответника.
С влязло в законна сила на 01.02.2022 г. Решение № 171 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1065 от 2018 г., по описа на РС-Кърджали, /л.24-л.26 от
делото/, съдът е обявил за окончателен Предварителен договор от 29.01.2014
6
г. за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху
поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП
жилищна сграда, /л.22-л.24 от делото/, по силата на който учредителят е
прехвърлил на приемателя собствеността върху ¾ идеални части от процесния
имот
По делото са приложени заверени от процесуалния представител на
третото лице-помагач преписи от Решение № 212 от 20.12.2019 г., постановено
по в.гр.д.№ 120 от 2019 г., по описа на ОС-Кърджали, /л.27-л.33 от делото/, с
което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и
Определение № 6 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 2354 от 2020 г., по
описа на Върховен касационен съд /ВКС/, /л.34-л.38 от делото/, с което съдът
не е допуснал касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение.
От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че размерът на терена,
заключен между бетонни саксии с посадени кипариси, намиращ се пред
обекта, ползван от ответното дружество, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 40909.112.296.1.28, находящ се в гр. К., кв. „В.“ ,
бул. „Х. Б.“ № 100, разположен на две нива, който са ползва от дружеството
като пътека към самостоятелния обект в сградата, е 18 кв.м. Според
заключението на вещото лице и с оглед одобрените строителни книжа,
процесният терен представлява вход към сградата и същевременно е таван на
склад 7 и склад 24, разположени на кота -3,00. Вещото лице е категорично, че
съгласно действащия подробен устройствен план за територията,
застрояването на процесната реална част от терена, която не влиза в РЗП на
сградата в УПИ IV-5723 от кв.125 по плана на гр. К., е невъзможно, тъй като
същата попада в рамките на ограничената зона за застрояване – между улично
регулационната линия и линията на застрояване по одобрения ПУП.
Съобразно изчисленията на вещото лице, пазарният наем на процесната
част за периода от 01.05.2018 г. до 16.07.2021 г., изчислен по средни пазарни
цени за сходни на процесния имот, възлиза на сума в размер на 36 /тридесет и
шест/ лв., в случай, че същият се отдава като малко паркомясто, или 2 /два/ лв.,
в случай, че имотът се разглежда като празен терен, представляващ покрив на
самостоятелен обект и пътека за достъп към вход от сграда.
7
В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане за ищцата.
От разпита на свидетеля Д. Д., който живее във фактическо съжителство
с ищцата, се установява, че същият е запознат с обстоятелствата, че ищцата е
учредила право на строеж върху процесния имот на третото лице-помагач по
делото и че последното е отдавало под наем търговски помещения на
ответното дружество при липса на съответната документация. Твърди, че през
м. април 2018 г. ответникът е поставил дървени саксии с кипариси пред входа.
Заявява, че земята представлява собственост на ищцата, останала й като
наследство от нейния баща. По отношение на наличието на инвестиционни
намерения за процесната част, свидетелят твърди, че заедно с ищцата са
планирали да направят фургон за продажба на вестници и кафе, но действията
на ответното дружество са им попречили. Заявява, че са се свързали с
полицията и общината, както и са били проведени множество разговори с
ответното дружество, но без резултат.
Съдът намира, че показанията на свидетеля в частта им по отношение на
естеството на обектите, за които се твърди, че представлявали дървени саксии,
поставени в нарушение на правото на собственост на ищцата, противоречат на
констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, който е
заявил, че посочените саксии са метални. Отделно от това, съдът намира
показанията на свидетеля в частта им по отношение на твърдяната липса на
документи, по силата на които е регламентирано наемното правоотношение на
търговски площи между ответното дружество и третото лице-помагач, за
противоречиви и неубедителни с оглед останалите събрани по делото
доказателства, поради което същите не следва да бъдат кредитирани при
постановяване на крайния акт по делото.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно, че
същата е титуляр на правото на собственост върху процесната част от
поземлен имот с идентификатор 40909.112.296, че ответното дружество е
ползвало тази част от процесния имот без правно основание в периода от
8
01.05.2018 г. до 16.07.2021 г., с което противоправно е препятствал
възможността на ищцата да ползва имота, че ищцата със сигурност е щяла да
реализира доход от ползването на този имот в размер на месечен наем, както и
размера на претенцията.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично
предвидени в чл. 55 - чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Касае се за общия фактически състав на неоснователното
обогатяване, насочен към защита на права при настъпило разместване на
имуществени блага при отсъствието на признато от закона основание за това и
съдържащ няколко основни елемента - обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и
липсата на правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на
правния спор има установяване наличието на увеличаване без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което
средството за защита на обеднелия е именно с кондикционния иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Безспорно този ред за защита намира приложение и в случаите, при
които собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва
без основание за това. Съществено за този състав на неоснователно
обогатяване е и наличието на връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е причинно-следствена, тъй
като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на
обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти,
поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се
изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат
от един общ факт или от обща група факти /в този смисъл Постановление № 1
от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС/. Определящо при
преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не
на основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на
обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на
9
лицето.
Следва да се отбележи, че когато едно лице ползва чужд имот, без да
има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
извлича доходи от него. За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито
дали чрез същата са генерирани приходи от ответника, а е достатъчно тя да се
намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена
реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване.
Следователно ползата, от която е лишен собственика следва да се определи
въз основа на месечния наем за имота. Пропусната полза като вид
имуществена вреда, се изразява в невъзможността да бъде реализирано
определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено
увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е
било осуетено съставлява пропусната полза (в този смисул Решение №
266/14.06.2011 г. по гр. д. № 1 725/09 на IV го. ВКС). Тази сигурност обаче
подлежи на доказване. При липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса (ТР № 3/12.12.12 г. по т.д. № 3/12 г. ОСГТК на ВКС). За да
бъде уважен иск за присъждане на пропуснати ползи, страната ищец следва да
проведе при условията на пълно и главно доказване установяване на факти, от
които следва, че е налице сигурност за увеличаване на имуществото и
реализиране на приходи, т.е. пропуснатата полза няма хипотетичен характер и
присъждането на парична сума, представляваща пропусната полза е
обусловено от установяване наличието на категорични данни, че в
патримониума на ищцовата страна може да настъпи благоприятен резултат.
В конкретния казус, между страните е налице спор относно
собствеността на 18 кв.м., представляващи терен, заключен между бетонни
саксии с посадени кипариси, намиращ се пред обекта, ползван от ответното
дружество, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
40909.112.296.1.28, находящ се в гр. К., кв. „В.“ , бул. „Х. Б.“ № 100. В тази
връзка, при съобразяване с приетите по делото писмени доказателства,
включително одобрения архитектурен проект, както и неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът
намира, че процесният терен представлява площадка за вход към имот с
10
идентификатор 40909.112.296, същевременно с което обаче представлява и
таван на склад 7 и склад 24, разположени на кота -3,00. Вещото лице е
заключило, че процесната площ не попада в рамките на застроената площ на
сградата в УПИ IV-5723 от кв.125 по плана на гр. Кърджали, но същата реална
част е покрив на подземните складове, прилежащи към обектите в сградата.
На следващо място, по отношение на твърдяното от страна на ищцата
наличие на инвестиционни намерения във връзка с процесната част, съдът
намира, че същата не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване с категорични данни, че е налице сигурност за увеличаване на
имуществото си вследствие на реализацията на своите намерения, за което
обстоятелство да е била възпрепятствана от страна на ответното дружество.
В случая се установява, че ответникът упражнява фактическа власт
върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 40909.112.296, находящ се в гр. К., кв. „В.“, бул. „Х. Б.“ №
100, разположен на две нива, с разгъната застроена площ на обекта 459,65
кв.м., състоящ се от сутерена, със застроена площ 189 кв.м. и партерния етаж с
площ 270,65 кв.м. по силата на валидно наемно правоотношение с третото
лице-помагач „Б. И.“ ООД, а именно въз основа на сключен между страните
Договор за наем от 16.12.2016 г. По делото не се установи твърдението на
ищцата, че ответникът е заградил и ползва определена площ, представляваща
площадка за вход към имот с идентификатор 40909.112.296, същевременно с
което и таван на склад 7 и склад 24, която да е извън обичайното й ползване,
респективно размера на тази площ, както и че с тези си действия пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълния му обем. Това
твърдение не се доказа и от събраните по делото гласни доказателства.
Освен това, следва да се отбележи, че вещото лице по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза е заключило категорично, че съгласно
действащия подробен устройствен план за територията, застрояването на
процесната реална част от терена, която не влиза в РЗП на сградата в УПИ IV-
5723 от кв.125 по плана на гр. Кърджали, е невъзможно, тъй като същата
попада в рамките на ограничената зона за застрояване – между улично
регулационната линия и линията на застрояване по одобрения ПУП.
При така установените факти съдът намира, че доколкото по делото не
се установява наличието на пропуснати ползи, вследствие на нереализирани
11
инвестиционни намерения на ищцата, от една страна, както и неправомерното
ползване на процесната част от страна на ответното дружество в повече от
правото му да си служи с него като наемател на търговски обект, с което
същото да е възпрепятствало ищцата да увеличи своето имущество в периода
от 01.05.2018 г. до 16.07.2021 г., от друга страна, то липсва и общият факт на
неоснователното ползване, от който произтича имущественото разместване на
блага в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От гореизложеното следва, че не са налице кумулативните
предпоставки, включени в предметния обхват на приложимата норма на чл. 59
ЗЗД, и главният иск се явява неоснователен. Такава се явява и обусловената от
него акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор, право на разноски се поражда в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка, същият е
представил доказателства за сторени съдебно-деловодни разноски в общ
размер 840 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. К., ул. „Р.“ 26, ет. 2, чрез адв. Д., против „У. Г.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 85, вх. Б, ет. 6, офис Б-
10, представлявано от управителя Х. В., чрез процесуалния представител адв.
Ч., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 6, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 2 548,70 /две хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неправомерното ползване от страна на
ответника на част от собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор
40909.112.296 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г.
на изпълнителния директор на АК и номер по предходен план: пл. № 5723, кв.
125, УПИ IV, находящ се в гр. К., кв. „В.“, целия с площ от 947 кв. м, при
граници на имота: имот и идентификатори 40909.112.297, 40909.112.298,
40909.112.304, 40909.112.295 и 40909.112.292, за периода от 01.05.2018 г. до
12
16.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба, а именно 16.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Д. Д. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р.“ 26, ет. 2, чрез адв. Д. да заплати
на „У. Г.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.
ш.“ № 85, вх. Б, ет. 6, офис Б-10, представлявано от управителя Христо Вулев,
чрез процесуалния представител адв. Ч., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. Д.
П.“ № 6, сума в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева,
представляваща сторени в съдебно-деловодни разноски в настоящото
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Б.
И.“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Я.“, ул. „Т.“
№ 2, ап. 2.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13