№ 2570
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274-279 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д.С.Р. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №I-
31-1464 от 03.01.2019 г на Софийски районен съд , 31-ви състав , постановено по гр.д.
№71534 по описа за 2014 г на СРС; поправено с решение от 16.12.2020 г по същото дело , в
частта с характер на определение , с която е прекратено производството по делото по
отношение на жалбоподателя като наследник по завещание на С.П. Р. по силата на
нотариално завещание с акт №3 нотар.дело №3 от 16.03.2015 г на нотариус №274 Р.Д. . В
останалата част решението на СРС е влязло в сила .
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в
посочената част . Подобно определение за прекратяване вече е било отменено от СГС и това
произнасяне е задължително за първоинстанционния съд /чл.278 ал.3 ГПК /. Спазена е
формата на нотариалното завещание , което е подписано и от двама свидетели . Завещателят
С. Р. е бил с тежка травма на гърба и с поставени импланти на прешлени , поради което е
подписал нотариалното завещание чрез полагане на пръстов отпечатък . Това е допустимо
според трайната практика на ВКС и не е необходима бележка на нотариуса по чл.24 ал.3
ЗНасл. Решението на СРС не е подписано .
Въззиваемата страна В. П. Г. е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба .
Липсата на бележка от нотариуса по чл.24 ал.3 ЗНасл води до нищожност на представеното
завещание . Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е неоснователен .
Процесното решение е връчено на жалбоподателя на 11.01.2019 г и е обжалвано в срок на
18.01.2019 г . Частната жалба е допустима , поради което съдът пристъпи към проверка на
нейната основателност.
1
За да прекрати производството по отношение на жалбоподателя СРС е приел , че
нотариално завещание с акт №3 нотар.дело №3 от 16.03.2015 г на нотариус №274 Р.Д. е
нищожно съгласно чл.42 б.Б от ЗНасл във вр.чл.24 ал.3 ЗНасл . Съгласно чл.24 ал.3 от ЗНасл
ако завещателят не може да подпише нотариалното завещание , то завещателят трябва да
укаже причината за това . Нотариусът отбелязва изявлението му преди прочитане на
завещанието . Извършва се т.нар.“бележка на нотариуса“ , а такава в случая липсва . Чл.24
ал.3 ЗНасл не препраща към чл.579 ал.2 ГПК . Настина , налице е практика на ВКС в
обратния смисъл , но същата не е задължителна за съдилищата . Подпис е единствено
саморъчното изписване на името на завещателя , а отпечатъкът от пръст не е подпис .
Решението на СРС е валидно и допустимо , но неправилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е конституирал като ищци-правоприемници на починалия след
предявяване на иска първоначален ищец както наследниците по закон , така и наследникът ,
който се легитимира с посоченото по-горе завещание . Независимо от предходното
произнасяне на СГС в окончателния си акт първоинстанционният съд задължително следва
да се произнесе кое от лицата е надлежен ищец и да прекрати производството спрямо
другите лица/лице . Отделно указанията на предходния състав на СГС са били и за събиране
на допълнителни доказателства за допустимостта на производството , след което отново
трябва да се прецени тази допустимост .
Безспорно в случая завещателят е бил грамотен , но в тежко здравословно съС.ие към
датата на съставяне на нотариалното завещание . Нотариалното завещание е подписано чрез
полагане на отпечатък от пръст като не са посочени причините за това в самото завещание .
Настоящият съд не споделя мотивите на първоинстанционния съд , а споделя трайната
практика на ВКС изразена в решение №719 от 25.07.2000 г по гр.д. № 1436/1999 г, II ГО на
ВКС и определение №973 от 01.08.2011 г по гр.д. № 256/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС. Според
нея в хипотезата на чл.24 ал.2 от ЗНасл е необходим подпис на завещателя, който може да
бъде положен чрез отпечатък от десния му палец, а в хипотезата на чл.24 ал.3 от
ЗНасл изявлението на завещателя замества неговия подпис и не се поставя нито подпис ,
нито отпечатък от пръст . Следователно процесното завещание не е нищожно поради
неуказване в текста му на причината , поради която не е положен подпис , а е поставен
отпечатък. Подписите се полагат съгласно общите разпоредби , а чл. 24 ал 3 от ЗНасл се
прилага само при липса на подпис .
Като е отрекъл наличието на процесуална легитимация на жалбоподателя като ищец-
правоприемник на починалия първоначален ищец и е прекратил производството по делото,
СРС е постановил /в обжалваната част/ неправилно решение имащо характер на
определение . Същото трябва да се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на
процесуалните действия – насрочване на о.с.з и постановяване на решение по съществото на
спора .
2
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на Д.С.Р. ЕГН ********** от гр.София ; решение №I-31-1464 от
03.01.2019 г на Софийски районен съд , 31-ви състав , постановено по гр.д. №71534 по
описа за 2014 г на СРС; поправено с решение от 16.12.2020 г по същото дело , в частта с
характер на определение , с която е прекратено производството по делото по отношение на
жалбоподателя като наследник по завещание на С.П. Р. по силата на нотариално завещание
с акт №3 нотар.дело №3 от 16.03.2015 г на нотариус №274 Р.Д.
ВРЪЩА делото на СРС , 31-ви състав за продължаване на процесуалните действия .
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3