Решение по дело №711/2020 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                 01.10.2021 г.                           гр.Балчик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Балчишкият районен съд,                          граждански състав

на трети септември  през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Игнатова

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Даниела Игнатова

Гражданско дело № 711 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от „К.“ ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление ...,представлявано от С.Р.Я.–изпълнителен директор,чрез ю.к.Л.М. срещу Р.П.П. с ЕГН********** *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор във формата на електронен документ кредит № 372766/05.11.2014 г.,  за сумата в размер на 1422,21 представляващо главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; за сумата в размер на 287,25 лв. представляваща договорна лихва  за периода от 11.12.2014г. до 10.03.2016г.

Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание.Чрез процесуалния си представител адв.Н. от АК-В. и оспорва исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди,че между ответника и „К.“ ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление ...,представлявано от С.Р.Я.–изпълнителен директор,чрез ю.к.Л.М. има сключен  Договор за потребителски кредит №**********, сключен на 16.06.2014 г.по силата на който  между страните са възникнали облигационни правоотношения ,като параметрите на сключения договор за кредит са следните:размер на заема 1500,00лева със сро на кредита от 16 месеца,при 16 погасителни вноски,,чийто размер е 114,33лева,при лихвен процент по кредита 29,24%годишен процент на разходите по кредита 50,00% или обща сума за изплащане на заема е в размер на 1829,28 лева.Съгласно,раздел VI чл.5 от Общите условия към договора че е длъжникът дължи  на дружеството условията по договора и тези от ОУ,кредита ведно с дължимите лихви и такси,съответно неустойки,разноски и други разходи,начислени по реда на договора и ОУ.Ищецът твърди,че плащането е станало посредством системата ИЗИПЕЙ на 05.11.2014г. , а на 22.01.2015г. е постъпило едно плащане в размер на 300,00лева.След което ответника е спрял плащанията.

За вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано ч.гр.д. №350/2020 г. и издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, предмет на настоящото дело.

В срока по чл. 414 от ГПК, постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на задълженията. Съдът указал на ищеца да предяви исковете си, което обусловило настоящото производство.

Ответникът оспорва исковете, т.к. счита, че не дължи. Ответника твърди,че делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че кредиторът е изпълнил задължението си да даде заемната сума и това действие с правно значение реално да е било осъществено.Оспорва твърдението за предоставена сума в размер на 1500 лв. По делото не са налице данни, които да докажат твърдението на кредитора, че е сключил процесния договор съгласно изискванията на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Твърди,че договора не отговаря на изискванията на ЗПК, които са задължителни за изпълнение дори и в хипотеза на сключен договор за заем от разстояние,при неясен моментът на сключване на самия договор. Направила е възражение за прекомерност на претендираното ю.к. възнаграждение.

         Правната квалификация на исковете е по  чл.422, вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.     

Исковете са допустими. Подадени са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.

По отношение на тяхната основателност:

От представеният към делото договор и ОУ към него не се установява на първо място,че ответника го е получил и надлежно подписал.Видно върху договора съществува само подписи положени от страна на К..Върху приложеният Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,на стр.последна отново съществува положен подпис в графата заемодател и отбелязана дата 05.11.2014г.,като в графата „долуподписаната Р.П.П. с ЕГН**********,с полагане на подписа си по-долу декларирам,че получих  от „К.“АД попълнен екземпляр от този Стандартен европейски формуляр за желания от мен кредит“,липсва положен подпис.

Към делото от страна на К. АД не е приложен и не бе доказан факт,че именно П. е декларирала съгласие за електронна получаване на книжата,респ.тяхното подписване.От това съдът не би могъл да направи обоснован извод,че  процесните документи около сключването на договора са й били изпратени,последната ги  е получило ,съгласила се е с клаузите по тях и ги е подписала.Вкл.и липсват доказателства от които да се направи извод,че са й били изпратени посредством електронен път.Това,че от страна на К. АД е представен e-mail ,с който Благодарят на ответника,че е  избрала услугите им ,по никакъв начин не доказва,че от нейна страна е имало съгласие за сключване и че тя е получила книжата,респ.ги е подписала.

На следващо място ,предвид факта,че ответника оспорва получената сума ,а и от страна на ищеца не бяха представени доказателства ,че ги е изплатил ,през системата на „ИЗИПЕЙ“ АД,съдът по свой почин  изиска писмена информация от последното дружество да представят на съда, посредством проверка в счетоводните регистри, удостоверяваща извършено плащане от К. ЕАД към ответника Р.П.П. на дата 05.11.2014 г., както и счетоводен запис от счетоводните регистри, удостоверяващ частично погасяване от ответника Р.П.П. по процесния Договор за кредит № 372766/05.11.2014 г. Плащането е в полза на К. ЕАД на 22.01.2015 г. за сумата от 300,00 лева .

Видно от отговора ,дружеството,в качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3,ал.1,т.2 от ЗПУПС и задължено лице по смисъла на чл.4,т.2 от ЗМИП,съхранява информация и документация за  предоставените от него платежни услуги  при спазването на сроковете по чл.24,ал.3 от ЗПУПС,във вр.с чл.67,ал.3 от ЗМИП,за срок от пет години от извършване на операцията,а срока,касаещ делото попада извън този срок ,с оглед на което в ИЗИПЕЙ АД не се съхраняват данни и документи.

Въз основа на горното,съдът ,прие ,че ищеца  не е доказал твърденията си,на които  се позовава.Не доказа твърдението си ,че посредством системата ИЗИПЕЙ П. е получила сумата от 1500,00лева,нито че е получила и надлежно подписала предоставените й книжа. Това, че между страните е съществувала тел.комуникация и са уговаряни клаузи, размер на земна сума е предмет на предговорните им отношения, а постигането на съгласие по определени клаузи не е достатъчно условие за да се приеме, че е налице сключен договор, налице е само обещание за сключването му. Освен постигането на съгласие съществени, основни елементи на фактическия състав на договора на заем са реалното предаване на парите на заемателя,  както и поемането на задължение от негова страна да върне заетата сума, които не бяха доказани от ищеца съгласно указаната от съда доказателствена тежест.

Предвид изложеното по-горе,съдът счита,че така предявеният от страна на „К.“АД иск ,с правно осн.чл.422,във вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ответника не претендира разноски.       

Предвид горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „К.“ ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление ...,представлявано от С.Р.Я.–изпълнителен директор,чрез ю.к.Л.М. срещу ответника  Р.П.П. с ЕГН********** *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор във формата на електронен документ кредит № 372766/05.11.2014 г.,  за сумата в размер на 1422,21 представляващо главница , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.         

ОТХВЪРЛЯ иска на „К.“ ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление ...,представлявано от С.Р.Я.–изпълнителен директор,чрез ю.к.Л.М. срещу ответника  Р.П.П. с ЕГН********** *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор във формата на електронен документ кредит № 372766/05.11.2014 г.,  за сумата в размер на 287,25 лв. представляваща договорна лихва  за периода от 11.12.2014г. до 10.03.2016г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: