№ 4309
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЙЦ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110142395 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.03.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЙЦ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42395/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. А. В., М. Д. Б. и Ф. Д. Б., като се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж. к. ....................., като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 2022,00 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 440,64 лева за периода от
15.09.2019 г. до 11.07.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 21,89 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до
1
30.04.2020 г., както и сумата от 5,80 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г. Прави доказателствени искания за
приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане
изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба.
Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника М. Б., като се твърди, че
е изплатил дължимата сума по споразумение сключение с ответника. Поддържа, че
производството следва да бъде спряно. Иска отхвърляне на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника Д. В., като се твърди, че
е изплатил дължимата сума по споразумение сключение с ответника. Поддържа, че
производството следва да бъде спряно. Иска отхвърляне на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Ф.
Б. и не е изразено становище по предявените искове. Извън срока е са представени писмени
доказателствени средства за плащане, като се иска отхвърлена не иска.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище от процесуална
гледна точка във връзка с конституирането му като трето лице-помагач.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да се
приели наследството на К. Б.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том LXX, нот. дело №
13977/1993 г. се установява, че АБВ и ОП В. са дарили на Д. А. Г и К. А. Б по 1/2 ид. ч. от
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Бъкстон“, бл. Ч117, вх. Б, ет. 7, ап. 35.
Приложено е Удостоверение за наследници № РВТ22-УФ01-529/26.08.2022 г., като се
установява, че К. А. В. е починала на 31.01.2017 г. и е оставила за наследници по закон
синовете й (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – М. Д. Б. и Ф. Д. Б..
Представени са фискални бонове, както следва: 1) от 28.11.2022 г. за сумата от
1396,03 лева; 2) от 29.11.2022 г. за сумата от 698,17 лева и 3) 09.12.2022 г. за сумата от
699,73 лева. Тоест, общо заплатената сума от ищците е в размер на 2793,93 лева.
В случая, съдът намира, че следва да вземе предвид направените в хода на процеса
плащания, съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. При това положение, съдът счита, че
ответниците са признали по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички материални предпоставки на
претенциите са налице. А признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателствени средства по делото води до изяснясняване на действителното правно и
фактическо положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. В тази връзка,
съдът взема предвид и аналогично насрещно извършено признание от ищеца по смисъла на
чл. 175 ГПК, което е извършено с молба от 30.01.2023 г., в която ищецът изрично е взел
2
становище, че дължимите суми са му заплатени.
Следователно, претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършеното плащане в хода на процеса – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. чл. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
но в случая с оглед по-голямата част от заплатени суми и включително с оглед отбелязаното
във фискалните бонове се установява, че съдебни разноски са заплатени предварително.
Тази практика на ищцовото дружество е в противоречие с чл. 3 ГПК, като същата е трайна и
константна, поради което е възможно да следва въпросът да се повдигне и пред съответните
контролни органи. Трайно съдът е разяснявал в практика си, че деловодни разноски са
последица от съдебния акт и резултата по делото, а не са виждане на ищеца – „ТС“ ЕАД за
това какво и колко се дължи. Въпреки това трайно топлофикационното дружество
начислява разноските извънсъдебно. При това положение, дори в случая да не бяха
представени доказателства за плащане, то деловодни разноски на ищеца отново нямаше да
се дължат.
Така мотивиран Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. .................. срещу Д. А. В., ЕГН: **********, М. Д. Б., ЕГН: ********** и
Ф. Д. Б., ЕГН: **********, всички с адрес: гр. ..................., с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане по отделно
на сумата от 2022,00 лева, представляващи главница за доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот в гр. ..................., аб. № 173992, както и сумата от 440,64
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до м.07.2022 г., както и сумата от 21,89 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
5,80 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3