Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Г.Т., 18.06.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя н.а.х.д. № 00156 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2018г. 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА Г.С.Г., роден на ***г*** Т-, обл. Д., ********, ЕГН - **********,

 

 

за виновен в това, че:

 

 

На 29.04.2018г. в с. Люляково, общ. Г.Т., обл. Д., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 309“ с Рама №VF310AE1202213471, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

На основание чл.78а, ал.І във вр. с чл. 345, ал. ІІ от НК, ОСВОБОЖДАВА Г.С.Г. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/лева.

 

          Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Д., в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

                    Съдия:       

 

 

 

Мотиви към Решение №     /18.06.2018г. по н.а.х.д. № 156 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2018г.

 

На 21.05.2018г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по бързо досъдебно производство № 67/2018г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Г.С.Г. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.345, ал.ІІ от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Г.С.Г., на 29.04.2018г. в с. Люляково, общ. Г.Т., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 309“ с Рама №VF310AE1202213471, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

Г.С.Г. се явява лично, изрично е запознат с правото си на адвокатска защита, не желае да се възползва от това си право.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество Г. признава вината си и пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния размер предвиден в закона. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0265-000043 от 12.03.2018г., в сила от 30.03.2018г. на началника на РУ –Г.Т. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил “Пежо 309“ с рег.№ ТХ8669АН и номер на рама VF310AE1202213471 за срок от 185 дни. Този автомобил е бил ползван от  Г.С.Г., а мярката била приложена след извършено от него нарушение по ЗДвП.

         На 29.04.2018г. около 18.45 часа Г. е управлявал автомобила по ул. „Четвърта“ в с. Люлякова, общ. Г.Т., когато го спрели за проверка полицейски служители от РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., а именно свидетелите Мартин Гочев и Живко Желев. Автомобилът „Пежо 309“ бил без регистрационни табели. След като констатирали това и след като водачът от всички поискани документи представил единствено лична карта, свидетелите се обадили на свои колеги, които пристигнали на мястото на констатиране на престъплението. Пристигналите свидетели Ангелов и Димитров извършили проверка в информационните системи на МВР и установил, че автомобила е с прекратена регистрация, а видно от справката на Областна дирекция на МВР - Д., Сектор „Пътна полиция, не е регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

         Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Виктор Димитров, Живко Желев, Мартин Гочев и Димитър Ангелов, дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

          При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият Г.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.ІІ от НК. Същият на 29.04.2018г. в с. Люляково, общ. Г.Т., обл. Д., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 309“ с Рама №VF310AE1202213471, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

                   От субективна страна, обвиняемият  е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че автомобила не е регистриран, че поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е привел в движение и управлявал до спирането от полицейските служители.

         В конкретния случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия Г.С.Г., разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно, съгл. чл. 9 ал.ІІ от НК. Касае се за формално престъпление, при  което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците  на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществените нагласи са особено чувствителни към недисциплинирани водачи.  Хипотезата на чл. 9 ал.ІІ от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга възможност, освен да го използва. Също така незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително съгласно древната максима „Ignoratio juris neminem excusat“ /незнанието на закона не е извинително/. Данните за личността на обвиняемия в случая могат да послужат като добра основа за определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но не и да декриминализират проявата му.

         За престъплението по чл. 345, ал. ІІ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.345 ал. ІІ от НК. На същият наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000лв. до 5000лв. Съдът определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният.  Наказание с такъв размер е  справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.

         Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. Обвиняемият, извършил престъплението е с нелоши характеристични данни, съдействал е за разкриване на обективната истина по делото, изразява критичност. Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността.  Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на обвиняемия.  Поради изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде определено административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв.

         С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.

        

        

 

Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /

Мотиви към Решение №     /18.06.2018г. по н.а.х.д. № 156 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2018г.

 

На 21.05.2018г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по бързо досъдебно производство № 67/2018г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Г.С.Г. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.345, ал.ІІ от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Г.С.Г., на 29.04.2018г. в с. Л., общ. Г.Т., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 309“ с Рама №VF310AE1202213471, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

Г.С.Г. се явява лично, изрично е запознат с правото си на адвокатска защита, не желае да се възползва от това си право.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество Г. признава вината си и пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния размер предвиден в закона. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0265-000043 от 12.03.2018г., в сила от 30.03.2018г. на началника на РУ –Г.Т. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил “Пежо 309“ с рег.№ ТХ8669АН и номер на рама VF310AE1202213471 за срок от 185 дни. Този автомобил е бил ползван от  Г.С.Г., а мярката била приложена след извършено от него нарушение по ЗДвП.

         На 29.04.2018г. около 18.45 часа Г. е управлявал автомобила по ул. „Четвърта“ в с. Л., общ. Г.Т., когато го спрели за проверка полицейски служители от РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., а именно свидетелите М. Г. и Ж. Ж.. Автомобилът „Пежо 309“ бил без регистрационни табели. След като констатирали това и след като водачът от всички поискани документи представил единствено лична карта, свидетелите се обадили на свои колеги, които пристигнали на мястото на констатиране на престъплението. Пристигналите свидетели А. и Д. извършили проверка в информационните системи на МВР и установил, че автомобила е с прекратена регистрация, а видно от справката на Областна дирекция на МВР - Д., Сектор „Пътна полиция, не е регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

         Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите В. Д., Ж. Ж., М. Г. и Д. А., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

          При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият Г.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.ІІ от НК. Същият на 29.04.2018г. в с. Люляково, общ. Г.Т., обл. Д., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 309“ с Рама №VF310AE1202213471, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

                   От субективна страна, обвиняемият  е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че автомобила не е регистриран, че поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е привел в движение и управлявал до спирането от полицейските служители.

         В конкретния случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия Г.С.Г., разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно, съгл. чл. 9 ал.ІІ от НК. Касае се за формално престъпление, при  което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците  на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществените нагласи са особено чувствителни към недисциплинирани водачи.  Хипотезата на чл. 9 ал.ІІ от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга възможност, освен да го използва. Също така незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително съгласно древната максима „Ignoratio juris neminem excusat“ /незнанието на закона не е извинително/. Данните за личността на обвиняемия в случая могат да послужат като добра основа за определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но не и да декриминализират проявата му.

         За престъплението по чл. 345, ал. ІІ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.345 ал. ІІ от НК. На същият наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000лв. до 5000лв. Съдът определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният.  Наказание с такъв размер е  справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.

         Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. Обвиняемият, извършил престъплението е с нелоши характеристични данни, съдействал е за разкриване на обективната истина по делото, изразява критичност. Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността.  Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на обвиняемия.  Поради изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде определено административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв.

         С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.

        

        

 

Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /