Решение по дело №51417/2008 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е                                                                

Номер           23.01.2013                  гр.С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседА.е деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА       

                   ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                      Мл.с. ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретар В.М. като разгледа докладваното от мл.съдия Цветкова гр.д. №1417 по описа за  2008 г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 218 „з” ГПК /отм/. вр. с чл.196-211 ГПК /отм./

 

С решение №427/08 от 10.04.2008г. по гр.д.  №2136/2007г., ВКС, V ГО е отменено въззивно решение от 17.03.2006г. по гр.д. №5245/2003г., СГС, ГК,  II Г състав, с което са уважени предявените от С.Н.М. и М. Я.М. срещу М.С. Ш. и И.С. Ш. искове с правно основА.е чл.108 ЗС за предаване владението върху таванско помещение- ателие, находящо се на последния етаж от сграда на бул. „П. Е.”№31 и исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД  за сумата от 4124 лева, представляваща обезщетение за ползването на посочения недвижим имот за периода от 30.07.2000г. до 21.02.2003г., ведно със законната лихва  от 21.2.2003г. до окончателното изплащане като делото е върнато за ново разглеждане с указА.я за изясняване статута на спорното помещение.

С решение от 27.06.2003г. по гр.д. №3728 по описа за 2003г., СРС, II ГО, 45 състав са отхвърлени предявените от С.Н.М. и М. Я.М. срещу М.С. Ш. и И.С. Ш. искове с правно основА.е чл.108 от ЗС  за предаване владението на таванско помещение - върху таванско помещение- ателие, находящо се на последния етаж от сграда на бул. „П. Е.”№31 и исковете с правно основА.е чл.59, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за ползване на посочения имот за периода от 31.07.2000г. до  завеждане на исковата молба в размер на 4350 лева.С решението е отхвърлена молбата по чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №141, том 1,рег. №271 от 28.06.1999г. на нотариус №32 при НК, с район на действие СРС, в частта за правото на собственост върху посоченото таванско помещение.

Предмет на настоящото производство е постъпила въззивна жалба от С.Н.М. и М.Я.М.  срещу първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност.Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендира разноски по делото.

Въззиваемите М.С. Ш. и И.С. Ш. оспорват въззивната жалба. Претендират разноски. 

  Софийският градски съд, като обсъди становищата на стрА.те и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основА.е чл.108 от ЗС от С.Н.М. и М. Я.М. срещу М.С. Ш. и И.С. Ш. за  предаване владението на таванско помещение - ателие, находящо се на последния етаж от сграда на бул. „П. Е.”№31, със застроена площ от 16, 50 кв. метра, при съседи от две стрА. С., стълбище и бул. „П. Е.” и искове с правно основА.е чл.59, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за ползване на посочения имот за периода от 31.07.2000г. до завеждане на исковата молба в размер на 4350 лева.

От доказателствата по делото се установява, че:

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №30 от 08.07.1970г., том  XVII, дело №3160/1970 Р. Н. Ф.  продала на А. С.Т. и А. С.С.  апартамент от  четири стаи, хол и сервизни помещения с избено /№3/, таванско /№4/ помещения , намиращ се на втория надпартерен етаж  от сграда, находяща се  в гр. С., бул. „П.  Е.”№31.

По силата на договор за замяна, обективиран в нотариален акт№86 от 20.11.1974г., том XXVII, дело №4428/1974г.  А. С.Т. и А. С.С. прехвърлили на Л. С.Ш. и М.С.Ш. следния недвижим имот: таванска стая /ателие/ със сА.тарен възел, утвърден с план и позволителен билет №421 от 14.08.1974г. на Управление „Архитектура  и благоустройство” при СГНС, находящи се в таванския етаж от сградата на бул. „П. Е.”№31 в дворно място, цялото застроено и незастроено от 428 кв. метра, от което застроени 212 кв. метра при съседи по нотариален акт:от запад държавно място, от север ул .”П. Е.” , от изток С. Темелков и от юг градско място заедно с 1/24 ид. части от общите части на сградата и толкова от мястото, срещу което Л.  С.Ш. и М.С.Ш.  са прехвърлили  на А. С.Т. и А. С.С. правото на собственост върху пиано, марка „Рига”. А. С.Т. починал на 17.07.1990г. и оставил за свои наследници по закон  А. С.С., С. А.Т. и И.А.Т., видно от удостоверение за наследници №1529/17.12.1990г., изд. От община С., район С..

Видно от удостоверение  от 18.12.1990г.,  I Районен съд С. А.Т. се отказва от наследството на А. С.Т..

С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт  №76, том  LXXXVII, дело №14455/1993г. А. С.С. прехвърля на дъщеря си И.А.Т. собствените си ¾  ид. части от  апартамент, състоящ се от четири стаи, хол  и сервизни помещения, с избено помещение №3 заедно с ¼  ид. част от общите части на сградата, намиращ се на втория надпартерен етаж от сграда, в гр.С., бул. „П. Е.”№31.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №182 от 22.08.1996г., том LXL, дело №18000/1996г.  И.А.Т.  продава на  С.Н.М.  процесния апартамент.В нотариалния акт е посочено, че И.А.Т. предава от датата на продажбата  на купувача С.М.  владението и ползуването на принадлежащите към апартамента таванско помещение над петия етаж в сградата, перална №4 в избата на сградата и двоен гараж в дворното място.

С констативен нотариален акт №10, том  II, рег. №054, дело №6 от 1998г.  са признати С.Н.М. и М. Я.М.  за собственици при равни части по покупка и давност  на следния недвижим имот:таванско помещение, находящо се в таванския етаж на жилищна сграда на бул. „П. Е.” №31, гр. С., със застроена площ от 16, 50 кв. метра при съседи: от две стрА. сем .С., стълбище, бул. „П. Е.”.

Съгласно заключението на СТЕ, изслушано в първа инстанция средната пазарна наемна  стойност на процесния имот е в размер на 142, 20  лева месечно, а средната пазарна стойност на обезщетението за ползване на имота за 29 месеца, считано от 01.08.2000г. е в размер на 4124 лева.

По делото е представен позволителен билет № 421 за строеж , издаден на 14.08.1974г. от СГНС, на А. С.Т. и А. С. за преустройство на таванско помещение  в ателие на бул. „П.Е.” №31.

Видно от позволителен билет №416 за строеж,  издаден на 13.09.1975г., е позволено на М.С.Ш. да направи надстройка, като е съгласувано на основА.е  писмо №5050/18.07.1975г. на МСА по отношение на новосъздадена баня.

С акт за узаконяване №215/29.10.1996г., изд. от СО, Управление „Архитектура и благоустройство” е узаконено построеното в отклонение на одобрени проекти ателие в подпокривното пространство в сграда на бул. „П. Е.”№31 на името на М. и Л. Ш..

Видно от справка – протокол въз основа на извършена проверка на комисия от Столична община е дадено заключение, че е неправилно одобряването на проектите от УАГ  през 1975г., 1978 г. и 1993г.

На основА.е  протокол за делба от 31.05.1975 г. между представителите на бл. Р.Н.С.- държавни имоти, собствениците в сградата и М. и Л. Ш.  в дял на последните е поставен целия таван, застроен върху четириетажната сграда на бул. „П. Е.”№31.

С договор  от 31.05.1975г. собствениците на целия таван М.  и Л. С.ови Ш. са се задължили  при изпълнение на надстройката съгласно Заповед №587/8.09.1974г. на БДАБ при СГНС със свои финансови средства да възстановят опожарения до пълна негодност покрив  при пожара от 9.12.1974г., да подменят и демонтиран старата парна инсталация за твърдо гориво и др., срещу което собствениците на съществуващите четири жилищни етажа на сградата се задължават да потвърдят своето съгласие за посочените дейности с писмено потвърждение върху архитектурните проекти за надстрояването и преустройството на приземната част.

По делото е представен и проект за узаконяване на таванско помещение в ателие, находящо се в сграда на ул. „П. Е.”№31  от 05.1993г., който  е подписан от арх. М.. В проекта е  посочено,  че е съгласуван със собствениците, а именно: за 1 етаж- началник държавни имоти БЛ РНС, за 2 етаж- пълномощник адв. Ф., за 3 етаж А.Т. и за четвърти етаж пълномощник адв. Б., както и че е съгласуван с председателя на етажната собственост- А.Т.. В проекта не са налице подписи на посочените лица, с които е извършено съгласуването му.

Съгласно заключението на тройната СТЕ от 6.10.2011г., изслушана при повторното разглеждане на делото във въззивна инстанция, се установява, че  процесното помещение представлява самостоятелно таванско помещение, със сА.тарен възел към него и с отделен самостоятелен вход. Същото таванско помещение не представлява самостоятелен обект в таванския етаж по смисъла  на пар. 5, т.39 от ЗУТ.  За да бъде процесното помещение самостоятелен обект –ателие следва да е със стени с дебелина минимум 25 см. в съответствие с изисквА.ята на Наредба №1-з1971.В случая дебелината на стените между процесното помещение и апартамента на таванаския етаж е около 16, 5-17 см.В съдебна зала едно от вещите лица пояснява, че за да стане самостоятелен обект таванското помещение, следва да се направят оградните стени с дебелина 25 см. И да има отделни инсталации, каквито не са констатирА. при огледа на процесния имот.Това може да стане с одобрен инвестиционен проект.

Съгласно заключението на допълнителната тройна СТЕ от 06.03.2012г.  достъпът до коридора на процесното помещение се осъществява през самостоятелен вход от стълбищната площадка , като същият е свързан с отвор и с входното антре на останалата част от проектираното таванско ателие. Процесното помещение представлява част от предвиденото по проекта от 1993г. таванско ателие.Предвид действащата нормативна уредба и действително установената на място дебелина на преградните стени между самостоятелни обекти, както и изпълнението на ВиК инсталацията, процесното помещение не представлява  самостоятелен обект, а може да се третира само като самостоятелно таванско помещение.

 Съгласно заключението на тройната СТЕ от 21.04.2011г. таванското помещение не представлява самостоятелен обект.По плана за узаконяване на таванското ателие, разположено на цялата плоча на етажа, одобрен през 1993г., помещението „кухня” /спорния имот/ представлява част от цялото таванско ателие. Преграждането  на вратата от кухнята към входното антре с лека преграда не представлява трайно обособяване на тази кухня като самостоятелен обект.  При наличието на две врати по плана за узаконяване, както и ограждащи стени с дебелина от 12 см., спорното ателие не е било самостоятелен обект към момента на узаконяването през 1993г, както и при наличието на врата към входното антре към момента и ограждащи  стени с дебелина от 12 см., то също не представлява самостоятелен обект. С оглед изградените ВиК и ел. инсталации процесното помещение е функционално свързано с цялото таванско ателие.

 Съдът кредитира заключението на единичната и допълнителната единична СТЕ в частта относно изграждането на обекта в съответствие с архитектурните проекти.Въз основа на тях се установява, че с  позволителния билет №421 от 14.08.1974г. е разрешено на А. С.Т. и А. С. да преустроят таванско помещение  в ателие, като архитектурния  план, одобрен на 14.08.1974г. се отнася за този позволителен билет. С архитектурния проект, одобрен на 21.07.1975г. е одобрена надстройка на последен жилищен етаж и 6 тавански помещения.Този архитектурен план е съгласуван със собствениците на 25.06.1975г.Таванското ателие, изградено в подпокривното пространство е в отклонение от одобрения проект за тавански помещения. Таванското ателие е узаконено  с архитектурен план, одобрен на 28.05.1993г.

От показА.ята на св. П. се установява, че таванът бил възстановен и ползван от семейството на свидетеля.Свидетелства,че брата на И.Т. – праводател на ищците е живял там. След това помещението се ползвало от Г. Г.като наемател.Впоследствие той станал наемател и на ищците по делото.

Според показА.ята на св. Х. ищецът С.М. го извикал да му сложи водомер в помещението, за да не бъде зависим от ответниците. След това св. Х. взел мярка за желязна врата.В таванското помещение има душ  и тоалетна.Свидетелства, че катинара бил разбит към края на юли 2000г. и  била поставена решетка от други лица.

От показА.ята на св. Ш. се установява, че е надстроен 6-ти етаж в сградата, но в него няма тавански помещения.Не е проектирана и не съществува отделна част, която да се приеме като таванска за ищците.Според показА.ята му на шестия етаж се намира само един самостоятелен апартамент, който е ползван само М. и Л. Ш..

Според показА.ята на св. Г.  последният етаж се е владял единствено от семество А. Т. и А. С. до продажбата на апартамента. През последните  10 години сина на свидетелката е живял в процесния имот.След като бил продаден апартамента помещението продължило да се ползва от сина й.

От показА.ята на св. П. се установява, че таванското помещение било ползвано  от семейството на праводателката на ищците.Помещението било със скосен таван, стая и тоалетна.

Според  св. С.двамата със съпруга си са дали съгласие за надстрояването, срещу което са получили таванското помещение. Замяната замествала съгласието за надстрояване. След като бил завършен строежа получили ново таванско помещение.Свидетелства, че не са имали нотариален акт за таванското помещение.Установява, че в процесния имот е живял сина й, а впоследствие под наем е живял сина на сем. Г.. В стаята има ниша и чешма и обособено кухненско боксче,  а в ляво тоалетна и баня, общо около 16 кв.м.

От показА.ята на св. К. се установява, че 6-тия етаж се ползвал от ответницата М.Ш.. На 6-тия етаж имало голямо помещение с две големи стаи, в дясно голям хол, в ляво е кухненско помещение с баня и тоалетна, която по –късно са преградили.Свидетелства, че ответниците  са преградили и обособили помещението от жилището на М. Ш..

Според показА.ята на св. Т. на последния етаж на сградата има апартамент с две врати, който се ползва от ответниците.Построен е апартамент, като преградни стени не са поставяни и не е обособено  помещение като гарсониера на последния етаж.Свидетелства, че е участвал в изграждането на този етаж през 1975г.-1976г.

 От свидетелските показА.я на св. Искра Тончева се установява, че  таванското помещение било довършено от баща й. Впоследствие таванското помещение се е ползвало от брат й до 1987г., след което в него живял съседа им Горан Горанов. Помещението се ползвало от нейното семейство до продажбата на апартамента на ищците по делото.Според показА.ята й ателието на тавана било в съседство до апартамента на М.Ш.. Свидетелства, че таванското помещението е самостоятелно и няма връзки  с други помещения.Таванското помещение било около 10-15 кв.м. с тоалетна и със самостоятелен вход.

От показА.ята на св. М. Р. се установява, че  на 6-тия етаж  има апартамент, в който живее М.Ш. със семейството си.Свидетелства, че на 6-тия етаж няма тавански помещения, като до 1979 г. там е имало само един апартамент, който впоследствие е бил преграден. Целият етаж е собственост на М.Ш. и тя осигурявала достъп до преграденото помещение, състоящо се от стая и тоалетна.Според показА.ята й  в обособеното помещение няма самостоятелен електромер. Тя свидетелства, че от антрето на апартамента има вътрешна връзка  за стаята.

От показА.ята на св. Д. се установява, че М.Ш. е живяла в апартамент на 6-тия етаж, който впоследствие бил преграден. Стаята била към апартамента и в нея М.Ш. пускала да живеят други хора. Свидетелства, че не знае от кога е прекъсната връзката между апартамента и стаята, и че през 1991 г- връзката вече била прекъсната, а стаята си стои зазидана.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иска с правно основА.е чл.108 от ЗС следва да са налице кумулативно три предпоставки: 1/ищците да са собственици на процесния имот;2/ ответниците да владеят процесния имот и 3/да осъществяват владение при липсата на правно основА.е за това. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже третата предпоставка.

По силата на договор за замяна праводателите на ищците са прехвърлили на ответниците таванска стая /ателие/ със сА.тарен възел заедно с 1/24 ид. части от общите части и дворното място.Впоследствие тази таванска стая /ателие/ е престанала да съществува предвид извършеното надстрояване на пети етаж и изграждането на таванско ателие на 6 етаж. Спорно по делото е новоизграденото таванско помещение с площ от 16, 5 кв. метра, представляващо част от таванско ателие, находящо се в подпокривното пространство.

Ирелевантно по делото е дали новоизграденото помещение съвпада с това по одобрения архитектурен проект от 1975г.След отчуждаване на първоначалното таванско помещение от праводателите на ищците, то е преминало в патримониума на М. и Л. Ш.. По делото не се установяват уговорки между стрА.те при надстрояването таванското помещение да бъде построено в полза на праводателите на ищците, т.е .е да им бъде възстановено.

По делото не са представени доказателства, че на ответниците е учредено  право на надстрояване на пети и шести етаж на сградата. Видно от представения протокол за делба на ответниците е предоставен в дял  целия таван, застроен върху жилищната постройка на четири етажа с правото да извършат преустройство и застрояване  в съгласие със заповед  №587/1974г. на СГНС.Посоченият протокол за делба не е достатъчен за учредяване на право на надстрояване. Съгласно чл.56, ал.3 от ЗТСУ в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извършва нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици, изразено в заявление до общинския народен съвет съглсие с нотариално заверени подписи. С това заявление се учредява право на строеж в полза на строителя и подлежи на вписване. В случая по делото не е представено подобно заявление от съсобствениците до общинския народен съвет, поради което следва да се приеме, че на ответниците не е учредено надлежно право на строеж за изграждането на пети и шести етаж на сградата.

 При липсата на учредено право на строеж построеното по силата на приращението по чл.92 от ЗС става собственост на собствениците на терена. В този смисъл при упражняване на фактическа власт върху процесния имот- таванското помещение, намерението за своене следва да бъде обективирано по отношение на собствениците на терена, върху който е построена сградата.

За да бъде придобит един имот на оригинерно правно основА.е въз основа на придобивна давност, същият следва да представлява самостоятелен обект.В случая ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на таванското помещение с площ от 16, 5 кв.м. на 6-тия етаж на сградата.

За да бъде придобито по давност процесното помещение следва да бъде изяснен неговия статут.

За да бъде придобит процесния имот по давност, същият следва да представлява самостоятелен обект. Съгласно заключенията на СТЕ помещението представлява самостоятелно таванско помещение, но не и самостоятелен обект.По плана за узаконяване на таванското ателие, разположено на цялата плоча на етажа, одобрен през 1993г., спорния имот представлява част от цялото таванско ателие.За да бъде самостоятелн обект стените на процесното помещение следва да бъдат с дебелина минимум 25 см. в съответствие с изисквА.ята на Наредба №1 за строително-техническите правила  и норми за осигуряване  на безопасност при пожар.В случая стените на процесното помещение са с дебелина 16, 5-17 см.Освен това с оглед  изградените ВиК и ел. инсталации процесното помещение е функционално свързано с цялото таванско ателие, което също обуславя извода, че то не представлява самостоятелен обект.Този извод се подкрепя и от свидетелските показА.я на св. Решетарова, която установява,че процесното помещение е образувано след преграждане на апартамента на ответницата, както и че между тях има вътрешна връзка и че в обособеното помещение няма самостоятелен електромер.

 Предвид изложеното процесното помещение не представлява самостоятелен обект, поради което същото не може да бъде придобито по придобивна давност.Поради това съдът не обсъжда показА.ята на свидетелите във връзка с ползването на процесния имот. Предвид изложеното ищците не се легитимират като собственици на процесния имот по давност, поради което искът с правно основА.е чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Отхвърлянето на иска по чл.108 от ЗС обуславя и отхвърлянето на иска с правно основА.е чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Предвид изложеното първоинстанцинното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран съдът

                                              РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.06.2003г. по гр.д. №3728 по описа за 2003г., СРС, II ГО, 45 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на стрА.те.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: