Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 594/25.10.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1477
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „Транспрес“ ООД с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „Си Ар Си
Транс" ООД.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника договор за извършване на международен превоз на товари на 22.02.2018 г., превозвачът „Си Ар Си Транс" ООД изпратил номер на авизиран автомобил ********, с който приел да се яви на товарен адрес в Италия за натоварване на стока с тегло 3.2 тона от изпращача Sicam SRL и транспортирането й до получателя в България - ЕТ „В. Р. М.“. Заявката договор била изпратена на посочения от превозвача фирмен имейл: ********, като в нея били посочени всички детайли относно извършването на транспорта, включително и с подчертани букви било изписано, че така изпратената заявка-договор се счита за потвърдена, ако в срок до 30 мин от изпращането й не се върне изричен отказ по имейла. Посоченият от превозвача товарен автомобил с рег. № ************ не се явил на 23.02.2018 г. на посочения в заявката товарен адрес в Италия, за което не уведомил ищеца, поради което и на основание т. 19 от заявката-договор ответникът му дължал неустойка в размер на 50% от договореното транспортно навло, възлизаща на 550.00 лева без ДДС. Поради това от „Транспрес“ ООД била издадена фактура за неустойка поради отказ от товарене № **********/01.03.2018 г. на стойност 550.00 лева, която била изпратена на ответника, но и до настоящия момент не било постъпило плащане от негова страна. Сочи се и че за тази сума ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 613/2018 г. по описа на PC Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 550.00 лева, представляваща дължима неустойка по т. 19 от сключения между тях заявка-договор, за която била издадена фактура № **********/01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени неподписани
заявка-договор за транспорт и фактура №
**********/01.03.2018 г., които имат описаното в
исковата молба и посочено по-горе съдържание.
По делото е приета и
разменена между страните кореспонденция на хартиен носител, изпращана по
електронните им пощи.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 613/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 4511/08.03.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 279/09.03.2018 г. за процесната сума, ведно със
законната лихва върху нея от 08.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски – 25 лева за държавна такса и 200 лева - адвокатско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от 11.04.2018 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Б. Л. за установяване на обстоятелствата относно сключването на процесния договор. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 01.10.2018 г. /л. 29 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим,
доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното
вземане.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това
са следните:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, е необходимо да се установи най – напред, че между него и ищеца e възникнала валиднa облигационна обвързаност по силата на процесния договор за превоз.
Сключването на търговски сделки /каквато е и описаната в исковата молба с оглед страните и предмета/ се подчинява на общите правила в гражданското право - чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, както и на установените в ТЗ особени такива. Ето защо и по отношение на тях важат изискванията за предложение /оферта/ и неговото приемане, като второто трябва да е ясно, недвусмислено, да съвпада с първото, и може да бъде изрично или чрез конклудентни действия. Мълчанието е равнозначно на съгласие в хипотезата на чл. 292, ал. 1 ТЗ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че между страните е бил сключен описаният в исковата молба договор за превоз. Представената заявка-договор за транспорт не е подписана от тях, а сключването му е оспорено още с възражението по чл. 414 ГПК /л. 22 по ч. гр. д. № 613/2018 г./. В случая не може да се приложи фикцията по чл. 292, ал. 1 ТЗ, доколкото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства страните да се намират в трайни търговски отношения. За това, извън тази хипотеза, както и други изрично уредени от законодателя, мълчанието на ответника е липса на волеизявление. Ето защо и с оглед липсата на някакви действия от негова страна по изпълнение на договора, не могат да се приемат за доказани твърденията на ищеца, че те са постигнали съгласие, респ. са обвързани по представената заявка-договор за транспорт, в т.ч. и по т. 19 от същата, уреждаща процесната неустойка. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране договорна отговорност на ответника, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявеният
иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и че
ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в
размер на 300,00 лв., съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Транспрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21, вх. Д, ет. 1, със съдебен адрес: ********, срещу „Си Ар Си Транс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Генерал Тотлебен“ № 1, ет. 1, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на „Си Ар Си Транс" ООД, че дължи на „Транспрес“ ООД сумата от 550.00 лева, представляваща дължима неустойка по т. 19 от сключен между тях заявка-договор за транспорт, за която е издадена фактура № **********/01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Транспрес“ ООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21,
вх. Д, ет. 1, със съдебен адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Си Ар Си Транс" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Генерал
Тотлебен“ № 1, ет. 1, сумата от 300,00 лв., представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.