О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18.05.2020 год. гр.Бургас
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД СЪД, НО, 49-ти наказателен състав, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕНЕТА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Венета Иванова НЧД № 1365 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.4 от НПК.
Същото е образувано по жалба на А. В. П., в качеството й на управител на „Ден Бравен България“ ЕООД, ЕИК 11700981, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бл.“България“ № 127 срещу постановление от 17.03.2020г. на прокурор при БРП за прекратяване на ДП № 251 зм-150/2017г. по описа на ОД на МВР Бургас, вх. № 3195/2017г., пор.№ 1080/2017г. по описа на БРП .
В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокурора от БРП за прекратяване на наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК. Жалбоподателката счита, че изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, а проведеното разследване необективно и непълно. В тази връзка се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора за събиране на нови доказателства, като се сочат конкретни действия по разследването, които следва да се извършат, както и да се дадат задължителни указания относно прилагането на чл.201 от НК.
Жалбата е подадена от надлежна страна, законен представител на ощетеното юридическо лице - “Ден Бравен България“ ЕООД, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 12.04.2017г. за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода 23.02.2017 г. - 01.03.2017 г. в гр. Бургас, в качеството на длъжностно лице - търговски представител по трудов договор № 33/31.03.2011 г. към "Ден Бравен България" ЕООД присвоил чужди вещи собственост на "Ден Бравен България" ЕООД - стока на стойност 8 369, 81 лв. поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от материалите по делото "Ден Бравен България" ЕООД е официален вносител и разпространител на продуктите с марка "Ден Бравен" за българския пазар от 1999 г. със седалище в гр. Русе и управител св. А.П.. В периода 2011г-2017г. дружеството имало разкрито дистрибуторско място в гр. Бургас, където на длъжността "търговски представител" бил назначен С. М. с трудов договор № 33 от 31.03.2011 г. М. отговарял за склада на дружеството-жалбоподател в гр. Бургас и като такъв бил материално-отговорно лице. Той отговарял за дистрибуторската мрежа в Югоизточна България, сключвал договори с клиенти, издавал фактури, приемал плащания към дружеството, като веднъж седмично в петък се отчитал като нареждал парите по сметка на дружеството в Уникредит Булбанк АД. Съгласно подписаната от него длъжностна характеристика, С.М. осъществявал сключване на договори с бъдещи съконтрахенти, след одобрението на управителя на фирмата.
На 01.03.2017 г. Свид.А. П. получила на служебния си имейл адрес писмо от С.М., към което била приложена молба за прекратяване на трудовия му договор, считано от 01.04.2017 г. С оглед неочакваното желание за напускане от страна на М.. св. П. решила да направи проверка. След извършена счетоводна справка констатирала, че на 28.02.2017 г. и на 01.03.2017 г. Михов е продал стока на търговското дружество "Димстар" ЕООД с уговорка за отложено плащане за срок от 30 дни от издаването на фактурата. Общата стойност по двете фактури, които последното дружество дължало на жалбоподателя била 8369, 81 лв. Тъй като отложено плащане се разрешавало само на постоянни и сигурни клиенти, а „Димстар“ ЕООД не била клиент до момента, на 06.03.2017г. А. П., И. П. и С. С., които също работили в дружеството-жалбоподател, извършили проверка на склада на дружеството в гр. Бургас. Св. М.им предоставил двете фактури – фактура с № **********/28.02.2017 г. и фактура № **********/01.03.2017 г., издадени от него на „Димстар“ ЕООД. За получател на стоката М. посочил управителя на фирмата Д. Г., чието име било посочено във фактурите. М. не посочил обаче установъчни данни за този човек, нито негов телефон, като се оправдал , че визитката на Д.Г. изчезнала от служебния автомобил, където се намирала, по време на миенето на автомобила на автомивка. Посочил, че се запознал с този човек на площадката на един от блоковете в ж.к.Славейков, който описва като осеметажен, намиращ се зад бл.55 , коийто се санирал в момента от тази фирма. Стоката предал на паркинга на магазин Метро, като не можел да посочи вид на МПС-то , нито регистрационен номер на автомобила, в който е натоварена. В. М. предал на П. договор за доставка от 26.02.2017 г., сключен между С. М. от една страна като представител на "Ден Бравен България" ООД- доставчик и Д. Г. като представител на "Димстар" ЕООД , като получател.
Била извършена и ревизия на склада в гр. Бургас, за който отговарял М., в резултат на която били констатирани дребни липси. Със заповед № 20/13.03.2017 г. трудовото правоотношение на С. М. било прекратено.
Тъй като не постъпило плащане от страна на „Димстар“
ЕООД и предвид възникнало съмнение у управителя на „Ден Бравен
България“ ЕООД , Проданова подала жалба до БРП и било образувано настоящото
досъдебно производство.
Междувременно С. М. внесъл част от дължимата от „Димстар“
ЕООД парична сума по сметка на дружеството. Внесената сума възлиза в общ размер
на 450 лева.
В хода на досъдебното производство било установено, че към датата на
сключване на процесния договор и издаване на
фактурите Д. Г. е пребивавал в следствения арест на затвора гр.Бургас. „Димстар“ ЕООД е регистрирана на негово име и на неговия
постоянен адрес. Видно от показанията на същия на негово име са прехвърляни
фирми срещу пари. Не е получавал документи и печати на фирмите, не е извършвал
дейност с тях. Сочи имена на лица, които са посредничели за прехвърлянето и
регистрацията на фирмите.
Видно от изисканата информация от община
Бургас и община Благоевград/тъй като М. в обясненията си от 3.03.2017г.
твърди , че тази фирма извършва дейност по саниране на обект в гр.Бургас и в
гр.Благоевград/, намираща се на л.211 и л.213, том първи от делото, фирма „Димстар“
ЕООД не е участвала при изпълнение на Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради и няма
сключени договори като изпълнител.
Видно от намиращото се на л.177, том първи от делото писмо на ТД на НАП
гр.Бургас „Димстар“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС ,
поради което не е подавало справки-декларации по този закон, както и няма
регистрирани трудови договори.
В хода на досъдебното производство е извършена съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от заключението по същата
„Ден Бравен България“ ЕООД води редовно своето
счетоводство в съответствие със Закона за счетоводството. Продадените от М. с процесните фактури стоки са му заприходени.Фактурите
са включени в дневника за продажби по ЗДДС и са осчетоводени от „Ден Бравен България“ ЕООД. Общо дължимата сума по двете фактури
е в размер на 8369,81 лева, като М. е внесъл като физическо лице по банкова
сметка *** „Ден Бравен България“ ЕООД на два пъти
сума в общ размер 450 лева. Като основание за превода е посочено плащане по
фактура на „Димстар“ ЕООД. Плащанията са извършени на
12.04.2017г. и на 20.04.2017г.
Видно от заключението по извършената първа по ред графическа експертиза
/л.124 том първи от ДП/ подписите положени в лявата и дясната част на първите
три страници от процесния договор за доставка от
26.02.2017г. са негодни за идентификация. Подписите, положени за доставчик и за
потребител на последната четвърта страница, са негодни за идентификация.
Видно от заключението по извършената втора по ред графическа експертиза/
л.208-209, том първи от ДП/, подписите, положени за доставчик и в дясната част
на първите три листа от договора е възможно да са изпълнени от С. М., но поради
елементарния строеж на подписите за изследване не е възможно да се отговори
категорично дали посоченото лице е изпълнителят им. Подписите за потребител и в
лявата част на всяка от страниците са изпълнени произволно и не е възможно да
бъде установен изпълнителят им.
С постановление от 23.05.2019г. на БРП досъдебното производство е било
прекратено. По жалба на „Ден Бравен България“ ЕООД с
определение на БРС от 11.06.2019г.
постановлението на БРП е отменено, като са дадени указания по
разследването. Определението е влязло в сила и делото е върнато на прокурора.
В хода на допълнителното разследване са изпълнени указанията на съда, а
именно изискана е справка от затвора, извършена е графическа експертиза на
подписите , положени на процесните фактури, изискани
са справки относно имущественото състояние на С. М..
Видно от изисканата информация от Затвора гр.Бургас Д.Г. изтърпява
наказание лишаване от свобода в размер на три години по НОХД № 742/2017г. по
описа на Окръжен съд-Бургас, като е зачетен като начало моментът му на
задържане за 24 часа по ЗМВР- 20.12.2016г. Пребивавал в Затвора гр.Бургас от
20.12.2016г. до 20.06.2019г.
Въз основа на дадени съгласия от С. М. и съпругата му Т. М. са изискани сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от ЗКИ. Прави впечатление, че липсва какъвто и да е анализ на приобщените писмени документи, в какъвто смисъл е било указанието на БРС.
Видно от извършената графическа експертиза по указание на БРС /л.128-130,
том втори ДП/ се установява, че подписите на фактурите за представител на
получателя не са изпълнени от Д.Г., а подписът , положен за съставил е негоден
за идентификация. Не е възможно да се установи дали положените подписи във
фактурите са изпълнени от едно и също лице и да се определи кое е то.
Делото е докладвано на прокурора, който е приел , че са извършени всички действия по разследването, предявени са материалите на представителя на ощетеното юридическо лице, отхвърлени са направените доказателствени искания за финансово-счетоводна експертиза по отношение движението по банковите сметки на С. М., изискване на справка от ГРАО по отношение на лицето Т. М., тъй като същата фигурира с различни имена в регистрите на населението, както и изискване на информация от ТР при АВП относно „Димстар“ЕООД.
Наказателното производство е прекратено с постановление от 17.03.2020г. на
прокурор при БРП ,на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което се обжалва пред
настоящия съд.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите А. П. /л. 69 и л. 195 , том първи от ДП/, С. М /л. 89 и л. 192, том първи от ДП/, С. С. /л. 95 , том първи от ДП/, И. П. /л. 102 , том първи от ДП/, Д. Г./л. 110, том първи от ДП/, както и от писмения доказателствен материал – жалба /л. 29, том първи/, трудов договор № 33/31.03.2011 г. /л. 31-32, том първи/, длъжностна характеристика /л. 33-34, том първи от ДП/, Договор за доставка от 26.02.2017 г., сключен между "Димстар" ЕООД и "Ден Бравен България" ЕООД /л. 37-41, том първи от ДП/, молба за освобождаване от длъжност /л. 41, том първи от ДП/, обяснения от М. от 13.03.2017 г. /л. 42, том първи от ДП/, фактура с № **********/28.02.2017 г. и фактура № **********/01.03.2017 г. /л. 35-36 , том първи от ДП/, удостоверение от Агенция по вписванията/л. 49, том първи/, писмо от Община Бургас /л. 53,том първи от ДП/, писмо от Община Благоевград /л. 57, том първи от ДП/, заповед № 20/13.03.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. М. /л. 70, том първи от ДП/, Заповед № 62/10.03.2017 г. /л. 71, том първи от ДП/, счетоводна документация на "Ден Бравен България" ЕООД /л. 73-89, том първи от ДП/, справки за наличните парични средства и операциите по банковите сметки на С. М. и Т. М/л.24-110, том втори ДП/, писмо от Затвора гр.Бургас /л.112, том втори ДП/ както и въз основа на четирите експертизи – съдебно счетоводна експертиза /л. 127 – 158, том първи от ДП/ и три графически експертизи /л. 123,том първи л. 208-209, том първи, л.128-130 том втори от ДП/ .
В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли са извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора като чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.
След запознаване с материалите по делото настоящият състав счита, че от установената по делото фактическа обстановка могат да бъдат направени следните изводи: С. М. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.Б от НК, процесните стоки са му заприходени в качеството му на длъжностно лице, същият е издал две фактури за продажба на процесната стока на „Димстар“ ЕООД гр.Бургас вследствие сключен договор за доставка, като е нарушил обичайната практика в дружеството, а именно отложено плащане да се предоставя на постоянен клиент /този извод се извежда от показанията на всички свидетели, дори и от тези на С.М. на л.89-90, том първи/, тъй като с тази фирма до момента не са били сключвани сделки, като в този смисъл следва да се кредитират показанията на И. П., че не е бил уведомен за сделката преди сключването й и не е давал разрешение, както изисква установената практика, а не тези на Ст. М. в противоположния смисъл. „Димстар“ ЕООД очевидно не осъществява дейност и не е регистрирана по ЗДДС, въпреки че във фактурите присъства ИНЗДДС, документите не са подписани от лицето, посочено за получател на стоката и управител на фирмата, същият към момента се е намирал в затвора, фирмата му е прехвърлена срещу пари, не са постъпили плащания по тези фактури в счетоводството на „Ден Бравен България“ ЕООД,с изключение на извършените преводи от С.М, фактурите не са осчетоводени от „Димстар“ ЕООД, но носят печата на фирмата, процесната стока липсва в склада на „Ден Бравен България“ ЕООД.
Очевидно е, че показанията на С.М. не са убедителни, логични и последователни, поради което възниква съмнение в тяхната достоверност и същите следва да бъдат проверени чрез извършване на други действия по разследването. На първо място същият не посочва никакви установъчни данни за лицето Д.Г., с което твърди ,че е преговарял. На второ място същият не посочва с точност мястото, на което е установил контакт с този човек, както и на какво МПС е натоварена стоката от последния. В писмени обяснения до работодателя си от 13.03.2017г. твърди, че всичко по сделката се е случило два пъти и е доставил стоката на паркинг на магазин Метро. Част от стоката обаче -780 бр.пист.пяна, по фактурата от 28.02.2017г. не е възможно, видно показанията на свидетелите П. и С., така и видно от приложените снимки/л.204, том първи/ да се превози на един курс, още повече цялата стока, описана във фактурата. След възражения на П. и С С.М. на 11.04.2019г. заявява за първи път, че стоката е доставена на няколко пъти, както на обекта в ж.к.Славейков, който така и не сочи кой е той, така и на паркинга на м-н Метро, въпреки че първоначално на 13.03.2017г. пред работодателите си е заявил, че е доставял само на паркинга на магазин Метро. Ст.М. сочи, че въпросната фирма е санирала жилищен блок в ж.к.“Славейков“, както и в гр.Благоевград, а видно от материалите по делото това не отговаря на действителността. Всички тези непълноти и противоречия в показанията му, предвид на дългогодишният му опит на посочената длъжност /същият е назначен от 2011г./, тоест същият е много добре запознат с фирмената политика, компрометират показанията му, вследствие на което същите следва да бъдат много внимателно проверени чрез способите на НПК.
При извършване на проверката по чл. 243 от НПК и формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл. 14, ал.1 вр. чл. 107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна, а от друга, фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия, какъвто е и настоящия случай, да се обоснове защо се приемат съответните доказателствени средства. В прокурорския акт голяма част от наличните противоречия са констатирани, но обсъждането им липсва, като вместо това е преразказано съдържанието на различни доказателствени източници. Не е ясно въз основа на кои доказателствени средства прокурора какви факти приема за установени, или изобщо счита, че не могат да се установят обстоятелствата от значение за воденото наказателно производство. Крайният извод в прокурорския акт "че не са събрани достатъчно доказателства, от които да е видно, че С. М. се е разпоредил с инкриминираните вещи в свой или чужд интерес“ и мнението му, че разпоредителните действия са „предполагаеми и презумптивни“ и „щетата е с неустановен произход“, са естествен резултат от липсващата позиция на прокурора относно верификацията на различните доказателствени източници и отсъствието на доказателствения анализ, направен по правилата на НПК. Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.201 НК е незаконосъобразно.
То е и необосновано, а разследването е водено непълно. Разпоредбата на чл. 13 от НПК
вменява задължение на съда, прокурора и разследващите органи в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. В тази насока не е извършено обективно, всестранно и пълно разследване, като наблюдаващият прокурор не е изследвал и въпроса дали в делото се съдържат данни за извършено друго престъпление от общ характер и възможно ли е да се съберат доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав отбелязва, че установената липса може да се дължи на безстопанствено поведение, което също следва да се разследва по чл. 219, ал.1 НК, като за тази цел следва да се прецени изпращане на делото на Окръжна прокуратура гр.Бургас, по компетентност, естествено след изчерпване на всички процесуални възможности за събиране на доказателства за престъпление по чл.201 от НК.Направеният от прокурора извод, че няма как да се докаже по категоричен начин извършено от св.С. М.престъпление по чл.
201 от НК, е направен преди да са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства за установяване на обстоятелствата по делото, а отделно от това и в нарушение на логичните правила. С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото настоящият съдебен състав счита,че следва да се извърши още следното по разследването:-проверка за други жалби до МВР, свързани с „Димстар“ ЕООД , за какво престъпление, срещу кого и как са приключили същите.
-проверка
за други жалби до МВР срещу Ст.М..
-установяване
и разпит на лицата, посочени от Д.Г. за посредници
във връзка с прехвърлянето на негово име на
фирми , с оглед установяване на лицата, по чието поръчение са действали
и съпричастност към настоящия случай.
-преглед
на обявените актове на „Димстар“ ЕООД в ТР с цел
установяване на обстоятелства относно пълномощници на
фирмата и евентуалния им разпит като свидетели.
-установяване
на лицата, които са посещавали Д.Г. в затвора в инкриминирания период, с оглед
установяване на съпричастност и последваща преценка
за извършване на други действия по разследването.
-Изследване
на имущественото състояние на С. М. в инкриминирания период февруари
2017г.-март 2017г. и установяване на произхода на средствата , с които е
боравил.
В този смисъл частично основателно се явява възражението за неуважаване на направени от жалбоподателя доказателствени искания. Направеното такова за назначаване на финансово-счетоводна експертиза съдът счита за относимо, тъй като се касае до разследване за присвоена сума пари, но само относно инкриминирания период. По отношението на искането за изискване на данни за идентичност на имена от ГРАО при Община Бургас за Т. М., съдът счита за относимо, но излишно в случая, тъй като служителят при МВР проверил тези данни и изготвил докладна записка за тях, има достъп до същите регистри на населението. Относно искането за установяване на нотариуса, който е извършил заверката на подписите на Д.Г., с оглед осигуряване на достатъчен сравнителен материал за подписите на Д.Г. и прехвърлителят на дружествените дялове, съдът счита за неотносим към настоящото разследване, тъй като в случая не е налице недостатъчност на сравнителни образци от Д.Г., а по отношение на другото лице, същото може да се установи и чрез извършване на действията по разследване, посочени от съда. Същите обективно биха допринесли за изясняване на делото.
Отчитайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че прекратявайки наказателното производство, без да са положени всички усилия за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата и разкриване на обективната истина, БРП е постановила незаконосъобразен и необоснован акт.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, Бургаският районен съд,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 17.03.2020г. на прокурор при БРП за прекратяване на ДП № 251 зм-150/2017г. по описа на ОД на МВР Бургас, вх. № 3195/2017г., пор.№ 1080/2017г. по описа на БРП .
ВРЪЩА делото на прокурора при БРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: