№ 20
гр. гр. Добрич, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500833 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.396 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 и сл.
от ГПК.Подадена е частна жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД-
гр.С. срещу определение №78/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№268/2021 г. на
Каварненския районен съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.439 от ГПК на молителя Т. Н. ИСМ. с ЕГН **********
от гр.К.,ул.“Т.* срещу дружеството-частен жалбоподател чрез налагане на
следните обезпечителни мерки:1./Спиране на изпълнението по изп.д.
№761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т.-рег.№*** в КЧСИ;2./Спиране на
изпълнението чрез задължаване на съдебния изпълнител да вдигне (заличи)
наложената обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим
имот:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
имот,находящ се в гр.К.,ул.“Т.*,а именно:Поземлен имот с идентификатор
35064.501.171,представляващ поземлен имот (стар пл.№171) с площ от
461,000 кв.м.,ведно с изградените в поземления имот самостоятелни
имоти:еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 35064.501.171.1, със
застроена площ от 109,65 кв.м.,на един етаж,ведно с прилежащата й изба с
площ от 36 кв.м.,гараж с идентификатор 35064.501.171.2 с площ от 23
кв.м.,селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.3 с площ от 14
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.4 с площ от 7
кв.м.;3./Спиране на изпълнението чрез спиране на разпределение на
1
събраните суми по изпълнително дело №761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т. до
постановяване на окончателно съдебно решение по оспорване на
изпълнението чрез иск с правно основание чл.439 от ГПК,като обезпечението
е допуснато при условие,че молителят внесе парична гаранция в размер на
500 лева.Изложени са съображения за неправилност на атакуваното
определение и се настоява за отмяната му,респ. за отхвърляне на молбата за
обезпечение.Претендират се сторените от частния жалбоподател в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Молителят в обезпечителното производство Т. Н. ИСМ. от гр.К. в писмен
отговор изразява становище за недопустимост на частната жалба като
подадена извън рамките на законоустановения преклузивен срок,а по
същество-за нейната неоснователност,като настоява за потвърждаване на
атакуваното определение.Претендира сторените от него разноски в
настоящото производство.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Като се има предвид,че наложените от първоинстанционния съд
обезпечителни мерки са от категорията по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК,именно
съдът,допуснал обезпечението,е бил длъжен да уведоми ответника-частен
жалбоподател за определението си по молбата за обезпечение по смисъла на
чл.396 ал.1 предл. посл. от ГПК.Районният съд обаче не е осъществил
връчване на съобщение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.С. с
указания за възможността дружеството да обжалва определението по
допускане на обезпечението.Дружеството е било уведомено за атакуваното
определение от ЧСИ Л.Т. със съобщение по изп.д.№2021***0400761
/№761/2021 г./.Според изисканите служебно от КРС /по указания,дадени с
определение №596/17.11.2021 г. по в.ч.гр.д.№664/2021 г. на ДОС/ и
приложени по настоящото делото на ДОС съобщение изх.№31530/04.08.2021
г. и известие за доставяне на цитираното съобщение дружеството-частен
жалбоподател е получило надлежно съобщение за наложените от съда
обезпечителни мерки ведно с препис от обезпечителната заповед на КРС на
09.08.2021 г.Преклузивният едноседмичен срок за обжалване на
първоинстанционното определение изтича на 16.08.2021 г.Частна жалба вх.
№1179/16.08.2021 г. е подадена в законоустановения срок по чл.396 ал.1 от
2
ГПК и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу
акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата
е частично основателна.
Ч.гр.д.№268/2021 г. на КРС е образувано по повод молба на основание
чл.390 и сл. от ГПК,подадена от Т. Н. ИСМ. с ЕГН ********** от
гр.К.,ул.“Т.*,за допускане обезпечение на бъдещите му обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание
чл.439 от ГПК срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.С.,с които ще
се настоява за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество-
взискател сумите по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№333/2011 г. на
Каварненски районен съд /340 лв главница по договор за кредит;35,90 лв
договорна лихва за периода 14.11.2008 г.-15.01.2009 г.;92,39 лв законна лихва
върху главницата за периода 15.12.2008 г.-11.05.2011 г.;законната лихва
върху главницата от 25.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски от
125 лв/,и по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№710/2010 г. на
Каварненския районен съд /335,96 лв-главница по договор за
кредит;договорна лихва в размер на 52,45 лв за периода 15.12.2008 г.-
14.08.2009 г.;законна лихва върху главницата в размер на 67,50 лв за периода
15.01.2009 г.-25.10.2010 г.;законната лихва върху главницата от 12.11.2010 г.
до окончателното плащане и 125 лв разноски/,по повод на които
изпълнителни листи е образувано изп.д.№2021***0400761 по описа на ЧСИ
Л.Т. с район на действие ДОС.Настоява се обезпечението да бъде допуснато
чрез налагане на посочените в началото на изложението три обезпечителни
мерки /в тази насока и уточнителна молба вх.№750/25.06.2021 г. на лист 66 и
сл. от делото на КРС/.
Молбата за обезпечение е допустима като подадена от активно
легитимирано лице-от бъдещия ищец и при спазване на правилата за родова и
местна подсъдност по чл.390 ал.1 от ГПК.Бъдещите искове са оценяеми /ще
се претендира установяване недължимост на конкретни суми и цената на
отделните искове е размерът на тези суми/.Цената на всеки от обективно
съединените искове ще е под 25 000 лв,поради което същите подлежат на
разглеждане като първа инстанция от районен съд.Според разпоредбата на
чл.390 ал.1 от ГПК обезпечение може да се иска от родово компетентния съд
3
по постоянния адрес на бъдещия ищец или по местонахождението на
имота,който ще служи за обезпечение.В случая второто правило относно
местната подсъдност /по местонахождение на имот,служещ за обезпечение/
не е приложимо,тъй като нито една от претендираните обезпечителни мерки
не е с характер на искане за налагане на обезпечение върху имот.Приложимо
относно местната подсъдност е първото предложение-по постоянен адрес на
ищеца,който в случая е в гр.К..Така по посоченото регламентирано правило
относно родовата и местната подсъдност компетентен да се произнесе по
молбата за обезпечение като първа инстанция е Каварненският районен съд
като родово компетентен съд по постоянен адрес на молителя-бъдещ ищец.В
този смисъл обжалваното определение на КРС е допустимо.
Основателността на молба по чл.390 и сл. от ГПК за допускане
обезпечение на иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко
предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на
иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще
се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е.следва да е налице
обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно
основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства,а при липса на
убедителни писмени доказателства неговата вероятна основателност следва
да е удостоверена от молителя чрез внасяне на гаранция в определен от съда
размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е
подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на
ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.
Бъдещите искове-предмет на обезпечаване /забел. същите вече са и
предявени в определения от КРС с атакуваното определение едномесечен
срок с искова молба вх.№1021/27.07.2021 г. по описа на КРС-листи 80 и сл. от
делото на КРС/ са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване
на изпълнението по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.Т. при
позоваване на правопогасяващи факти /изтекла погасителна
давност/,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е
издадено изпълнителното основание.Исковете по чл.439 от ГПК изхождат от
активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението,респ. са
насочени срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по
изпълнението.Безспорно за ищеца като длъжник по висящото изпълнително
4
производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване
със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като
крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото
право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-
прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от
ГПК.На настоящия етап в рамките на обезпечителното производство извод за
вероятна основателност на исковете не може да бъде обоснован,поради което
вероятната основателност трябва да бъде засвидетелствана чрез внасяне от
молителя на гаранция в определен от съда размер.Внасянето на гаранция е
задължително условие на процесуалния закон за допускане на обезпечението
при претендираната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“
съгласно разпоредбата на чл.390 ал.4 изр.2 от ГПК.В този смисъл
определянето на парична гаранция от първоинстанционния съд е
законосъобразно.Мярката „спиране на изпълнението“ е подходяща спрямо
вида на търсената с обезпечените искове защита.Тъй като предмет на исковете
е отричане съществуването на вземанията в полза на взискателя по
изпълнителните листове,по повод на които е образувано изп.д.№761/2021 г.
на ЧСИ Л.Т.,чрез спиране на изпълнението се гарантира временно /до
окончателно приключване на исковото производство с влязло в сила решение/
непредприемане от съдебния изпълнител на изпълнителни действия за
събиране на оспорените вземания,които биха накърнили имуществения
интерес на длъжника-ищец и биха му причинили вреди.В този смисъл
първоинстанционното определение в частта,с която е допуснато от районния
съд обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението по изп.д.№761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т.“ при условие,че
молителят внесе гаранция в размер на 500 лв,е правилно и следва да бъде
потвърдено,респ. в тази част частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Частната жалба е основателна в останалата й част срещу атакуваното
определение на КРС в частта,с която е допуснато обезпечение чрез
останалите две обезпечителни мерки.Последните две мерки са неподходящи
и не съответстват на вида на търсената с обезпечените искове защита.Мярката
„спиране на изпълнението чрез задължаване на съдебния изпълнител да
вдигне наложената от него обезпечителна мярка възбрана“ върху описания
по-горе недвижим имот по цитираното изпълнително дело е неадекватна на
5
обезпечителната нужда.Тя е вътрешно противоречива.Чрез нея се цели по
реда на обезпечаване на искове да се постигне резултат,равняващ се по
последици на отмяна на вече извършени преди спиране на изпълнението
действия на съдебния изпълнител.Спирането на изпълнението препятства
временно движението на производството занапред и забранява на съдебния
изпълнител да предприема последващи изпълнителни действия.Тази мярка
няма обратно действие-извършените до спирането действия остават в сила и
мярката не може да обоснове отмяна на вече предприети от съдебния
изпълнител до момента на спирането действия /в случая отмяна на наложена
в изпълнителното производство обезпечителна мярка възбрана върху
недвижим имот на длъжника/.Спирането означава временно преустановяване
на последващи изпълнителни действия и не се съотнася по никакъв начин
към искането да се задължи ЧСИ да вдигне вече наложена от него преди
спирането възбрана.Доводите в молбата за обезпечение за несъразмерност на
наложените от ЧСИ в изпълнителното производство обезпечителни мерки
/възбрана върху имот и запор върху банкова сметка,съдържаща трудовото
възнаграждение на длъжника/ не следва да се разглеждат,тъй като не са
относими в настоящото обезпечително производство,а представляват
единствено основание за търсене по исков ред имуществена отговорност на
ЧСИ по реда на чл.441 ал.1 и ал.2 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД за
незаконосъобразно принудително изпълнение.Другата обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението чрез спиране разпределението от ЧСИ на
събраните суми“ по цитираното изпълнително дело е също неподходяща и
безсмислена,защото се поглъща по съдържание от мярката „спиране на
изпълнението“ по изпълнителното дело.След постановеното от съда спиране
на изпълнението съдебният изпълнител по правило не може да извършва
занапред никакви изпълнителни действия,вкл. разпределение на събраните до
момента суми.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено в частта,с която е допуснато обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по цитираното изпълнително
дело при условие,че молителят внесе гаранция в размер на 500 лв.В
останалата част,с която е допуснато обезпечение чрез останалите две
мерки,определението като незаконосъобразно следва да бъде отменено,респ.
молбата за обезпечение чрез тези две мерки следва да бъде отхвърлена.
6
Претенциите на страните за присъждане на разноски,сторени в
настоящото производство,не следва да се разглеждат,респ. разноски не следва
да се присъждат,тъй като съобразно т.5 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС сторените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му
изход.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №78/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№268/2021 г.
на Каварненския районен съд в частта,с която е допуснато обезпечение на
бъдещи искове с правно основание чл.439 от ГПК на молителя Т. Н. ИСМ. с
ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Т.* срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД-гр.С. за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество-
взискател сумите по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№333/2011 г. на
Каварненски районен съд /340 лв главница по договор за кредит;35,90 лв
договорна лихва за периода 14.11.2008 г.-15.01.2009 г.;92,39 лв законна лихва
върху главницата за периода 15.12.2008 г.-11.05.2011 г.;законната лихва
върху главницата от 25.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски от
125 лв/,и по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№710/2010 г. на
Каварненския районен съд /335,96 лв-главница по договор за
кредит;договорна лихва в размер на 52,45 лв за периода 15.12.2008 г.-
14.08.2009 г.;законна лихва върху главницата в размер на 67,50 лв за периода
15.01.2009 г.-25.10.2010 г.;законната лихва върху главницата от 12.11.2010 г.
до окончателното плащане и 125 лв разноски/,по повод на които
изпълнителни листи е образувано изп.д.№2021***0400761 по описа на ЧСИ
Л.Т. с район на действие ДОС,чрез налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението по изп.д.№761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т.-
рег.№*** в КЧСИ“,
при условие,че молителят внесе парична гаранция в размер на 500
/петстотин / лв.
7
ОТМЕНЯ определение №78/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№268/2021 г. на
Каварненския районен съд в частта,с която е допуснато обезпечение на
бъдещи искове с правно основание чл.439 от ГПК на молителя Т. Н. ИСМ. с
ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Т.* срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД-гр.С. чрез налагане на обезпечителни мерки „спиране на изпълнението
чрез задължаване на съдебния изпълнител да вдигне (заличи)
наложената обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим
имот:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
имот,находящ се в гр.К.,ул.“Т.*,а именно:Поземлен имот с идентификатор
35064.501.171,представляващ поземлен имот (стар пл.№171) с площ от
461,000 кв.м.,ведно с изградените в поземления имот самостоятелни
имоти:еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 35064.501.171.1, със
застроена площ от 109,65 кв.м.,на един етаж,ведно с прилежащата й изба с
площ от 36 кв.м.,гараж с идентификатор 35064.501.171.2 с площ от 23
кв.м.,селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.3 с площ от 14
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.4 с площ от 7
кв.м.“ и „спиране на изпълнението чрез спиране на разпределение на
събраните суми по изпълнително дело №761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т. до
постановяване на окончателно съдебно решение по оспорване на
изпълнението чрез иск с правно основание чл.439 от ГПК“,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Н. ИСМ. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Т.*
за допускане обезпечение на бъдещите му искове с правно основание чл.439
от ГПК срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.С. за установяване,че
ищецът не дължи на ответното дружество-взискател сумите по изпълнителен
лист,издаден по ч.гр.д.№333/2011 г. на Каварненски районен съд /340 лв
главница по договор за кредит;35,90 лв договорна лихва за периода
14.11.2008 г.-15.01.2009 г.;92,39 лв законна лихва върху главницата за
периода 15.12.2008 г.-11.05.2011 г.;законната лихва върху главницата от
25.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски от 125 лв/,и по
изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№710/2010 г. на Каварненския районен
съд /335,96 лв-главница по договор за кредит;договорна лихва в размер на
52,45 лв за периода 15.12.2008 г.-14.08.2009 г.;законна лихва върху
главницата в размер на 67,50 лв за периода 15.01.2009 г.-25.10.2010
г.;законната лихва върху главницата от 12.11.2010 г. до окончателното
8
плащане и 125 лв разноски/,по повод на които изпълнителни листи е
образувано изп.д.№2021***0400761 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на
действие ДОС,в частта,с която се настоява обезпечението да се допусне
чрез налагане на обезпечителни мерки „спиране на изпълнението чрез
задължаване на съдебния изпълнител да вдигне (заличи) наложената
обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот:ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ-1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот,находящ се в
гр.К.,ул.“Т.*,а именно:Поземлен имот с идентификатор
35064.501.171,представляващ поземлен имот (стар пл.№171) с площ от
461,000 кв.м.,ведно с изградените в поземления имот самостоятелни
имоти:еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 35064.501.171.1, със
застроена площ от 109,65 кв.м.,на един етаж,ведно с прилежащата й изба с
площ от 36 кв.м.,гараж с идентификатор 35064.501.171.2 с площ от 23
кв.м.,селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.3 с площ от 14
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 35064.501.171.4 с площ от 7
кв.м.“ и „спиране на изпълнението чрез спиране на разпределение на
събраните суми по изпълнително дело №761/2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т. до
постановяване на окончателно съдебно решение по оспорване на
изпълнението чрез иск с правно основание чл.439 от ГПК“.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9