Р Е Ш Е Н И Е
260388/12.11.2020г.
гр.Варна, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Д.
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 2814 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ж.“ ЕООД- ***
срещу Наказателно постановление № 03-011442/31.07.2019г. на и.д. директор на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за
постановено при наличие на особено съществено нарушение на материалния закон.
Намира, че не е налице обективната и субективната страна на нарушението, както
и че установяването му не е подкрепено с доказателства. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от адв.З. от ВАК, който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за
недоказаност на възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател
стопанисвало обект- кафе-пица „Лучано“, находящ се на адрес: гр.Варна,
ул.“Русе“ №13. На 04.07.2019г. от свидетелите К.В.Д. и М.К.Д.- инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка в посочения обект
за спазване на съответните нормативни изисквания от страна на дружеството. В
хода на проверката било поискано представянето на правилник за вътрешния трудов
ред в обекта, но присъстващите служители на дружеството не били в състояние да
представят такъв. Във връзка с тези констатации на 22.07.2019г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че на 04.07.2019г. в проверения обект не се държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред. Актът бил
съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и
подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Междувременно на 10.07.2019г.
санкционираното лице представило в Д“ИТ“
правилник за вътрешния
трудов ред в обекта. Въз
основа на съставения акт на 31.07.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200,00 лева за извършено
нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. Санкцията била наложена по реда на чл.415в,
ал.1 от КТ, тъй като наказващият орган преценил, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването
му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите К.В.Д. и М.К.Д.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на свидетелите Д. и Д., поради което твърденията им следва да
бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проеряващите се
подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от писмените
сведения по чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, изготвени от една от работещите в
обекта.
По делото като свидетел е
разпитано и лицето Петя Михалева Димитрова, работеща като барман в
стопанисваното от дружеството заведение. Същата заявява, че процесният документ
в действителност е бил наличен в обекта, но се е съхранявал в заключен шкаф,
достъп до вътрешността на който е имала само управителката на заведението,
която в този момент е отсъствала.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата
на чл.403а, ал.1 от КТ задължава работодателите да държат на разположение на
контролните органи в обектите, където се полага наемен труд определени документи, между които и
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. По изложените по-горе съображения съдът
намира за установено по несъмнен начин, че при
извършена проверка от надлежни контролни органи в стопанисвания
от дружеството-жалбоподател обект кафе-пица „Лучано“ на проверяващите не е бил предоставен екземпляр от посочения правилник-
обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. При
това положение съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е
изпълнило задължението, установено с цитираната норма, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че изложеният извод не се опровергава от показанията на
св.Петя Димитрова. На първо място, като работеща за дружеството същата
несъмнено не се явява незаинтересуван и непредубеден свидетел, при което по
начало възниква съмнение в достоверността на нейните показания. С по-съществено
значение обаче е обстоятелството, че дори и да бъдат кредитирани, показанията
на свидетелката не са от естество да обусловят отпадането на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Последното е
наказано за това, че в обекта не се държи на
разположение на контролните органи екземпляр от съответния правилник. За изпълнение
на изискванията на чл.403а,
ал.1 от КТ е необходимо такъв екземпляр не само физически да се
намира в обекта, но и във всеки момент да е достъпен за проверка. В случая в момента
на проверката на инспекторите не е представен процесния документ и следователно
такъв не е бил на разположение на контролните органи. Без правно значение е дали
екземпляр от правилника се е намирал в обекта в недостъпен за проверяващите
шкаф или такъв изобщо е липсвал, тъй като резултатът е аналогичен, а именно-осуетяване
на проверката. По изложените съображения съдът приема, че показанията на
св.Димитрова не налагат формирането на различни правни изводи.
Съдът
счита, че наказанието е определено правилно,
на основание чл.415в от КТ. Според посочената разпоредба за
маловажно нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
В настоящия случай действително са били
налице условията за приложение на цитираната
норма, тъй като липсват данни за настъпили вредни последици
за работещите в обекта, а и в наказателното
постановление
изрично е отбелязано, че нарушението е отстранено веднага след установяването му.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното неизпълнение на административно задължение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Не
следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и приложението
ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ-
становище, последователно застъпвано в практиката на съдилищата.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното
наказание. Санкцията е определена в размер около средния, предвиден в закона,
но за определянето му не са изложени конкретни мотиви. При това положение,
предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на постъпили данни
за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство,
съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 100 лева.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Искането е за присъждане на
възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят
не
се отличава с фактическа или правна сложност, но с оглед провеждането на две съдебни заседания и проявената процесуална активност
от юрисконсулта съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер над предвидения в закона минимум, а именно-100,00 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (100 лв., доколкото
това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
Предвид направеното
от пълномощника на жалбоподателя преди
края на съдебното заседание съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на дружеството също следва да се
присъди съответна част от направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално
представителство и съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00лв. Не е
направено възражение за прекомерност на разноските.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-011442/31.07.2019г. на и.д.
директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява наложеното на „Ж.“ ЕООД- ***,
ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1
от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 200,00 лева на 100,00 лева.
ОСЪЖДА „Ж.“ ЕООД- ***, ЕИК:********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 50 /петдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна да заплати на „Ж.“ ЕООД- ***, ЕИК:*********, сумата от 150 /сто
и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: