Р Е Ш Е Н И Е № 575
гр. Видин, 22.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
ри
секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора....................., като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1443 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на С.Л.П. от гр. София, ж-к „Сухата река“ бл. 6, вх. В, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********,
с която против „Тани Мани“ ООД, ЕИК ********* е предявил иск с правно
основание чл.226 ал. 2 от КТ.
Посочва се, че същият е работил при ответника на длъжност „шофьор -
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ от 18.10.2017 г. до 25.05.2018 г.
Посочва се, че определеното му с трудовия договор възнаграждение било в размер
на 460.00 лв. месечно, а от 01.10.2018 г. било в размер на 510.00 лв. На
25.05.2018 г. поискал да връчи на работодателя си Уведомление за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради неплащане
на трудовото му възнаграждение. В счетоводството на ответника отказали да
приемат Уведомлението, като му заявили, че е уволнен дисциплинарно, като същият
твърди, че Заповед за дисциплинарно уволнение не му е връчена. Също така не му
бил нанесен трудовият и осигурителен стаж в трудовата книжка.
Твърди се че ответникът прекратил трудовото
правоотношение на ищеца със Заповед № 69/01.06.2018 г. на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ.
Излага се, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът предявил иск с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатено
трудово възнаграждение. По предявения от него иск било образувано гр. д. №
1677/2018 г. по описа на РС – Видин, по което работодателят бил осъден да му
заплати дължимото трудово възнаграждение.
Поддържа се, че след прекратяване на трудовото му правоотношение
и след приключване на горепосоченото дело ответникът все още не бил върнал
трудовата книжка на ищеца, която същият му бил предоставил при постъпването си
на работа.
Излага, че е подал жалба до Дирекция „Инспекция по
труда“ Видин, от където била извършена проверка,като е получил отговор, че
трудовата му книжка се намира в трудовото му досие в нарушение на трудовото
законодателство, а така също ,че в трудовата книжка не са вписани своевременно
данните, касаещи заеманата от ищеца длъжност, дата на постъпване на работа,
дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, времето, което се
признава за трудов стаж,както и че работодателят не е предприел действия по предаването й.
Посочва, че трудовата си книжка ищецът е получил от
счетоводството на ответника на 20.03.2019 г.
Сочи се, че поради задържането на трудовата книжка
от ответника ищецът бил лишен от възможността да се регистрира в „Бюрото по
труда“ – Видин за да получава обезщетение за безработица, тъй като е необходимо
да представи оформена от работодателя трудова книжка,както и че от 10.07.2018
г. започнал нова работа при друг работодател, но поради това, че не представил
оформена трудова книжка в трудовият му договор не бил вписан трудовият му стаж,
за определяне на коефициент за прослужено време.
След допуснато
изменение на иска в съдебно заседание на 24.10.2019 г. се иска от Съда да постанови решение, с което да му се заплати
сума в размер на 649.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за причинени
вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на
трудовото му правоотношение, за времето от 01.06.2018 г. до 20.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
– 01.06.2018 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва исковата молба изцяло. Според ответника
работникът е следвало да потърси трудовата книжка, като за целта отправи покана
до работодателя, от получаването на която възниква задължението да я върне на
работника. Такава покана ищецът не е отправял до ответното дружество, а вместо
това е сезирал „Дирекция „Инспекция по труда”, което не може да се счита за
покана. Отделно е посочил,че не са налице вреди от неполучаване на трудово
възнаграждание,тъй като ответника е постъпил на работа на 10.07.2018 г..
От ангажираните по делото
доказателства, Съдът приема за установено следното: Не е спорно, че страните са
били в трудово правоотношение, което е прекратено на 01.06.2018 г. със заповед
№ 69/01.06.2018 г.,както и че трудовата книжка е предадена на работодателя за
съхранение.
Безспорно е също така, че
трудовата книжка е предадена и получена от ищеца на 20.03.2019 г., видно и от
подписаната декларация.
Ищецът е работил в ответното
дружество в периода от 17.10.2017 г. до 25.05.2018 г.
На 01.06.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено със Заповед № 69/01.06.2018 г. на осн. чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ.Между
страните е водено и гр.д.№ 1677/2018 г.по описа на ВдРС ,по което дружеството е
осъдено да заплати на ищеца дължимото се трудово възнаграждение,решението по
което е влязло в сила на 26.02.2019 г..
На 27.02.2019 г. ищецът е получил отговор от
Дирекция „Иснпекция по труда“-Видин, по повод подаден от него сигнал с вх.№
19007966/29.01.2019 г.,включващ и искане за съдействие за връщане на трудовата
книжка,като в писмото е отразено, че
трудовата книжка на ищеца се намира в трудовото му досие, и че в нарушение на
трудовото законодателство работодателят не е вписал своевременно данни в
трудовата книжка, касаещи-заемана длъжност, организационно звено, трудово
възнагарждение, датата на постъпване на работа, датата и основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение,както и че във връзка с допуснати
нарушения на трудовото законодателство спрямо работодателя са предприети
административни мерки.
По делото са разпитани свидетелите К.
и Т..
В показанията си св.К.,която е
съпруга на управителя на дружеството,сочи че ищеца е изпълнявал дължността „ шофьор“ и е бил
дисциплинарно уволнен,като е имал претенции единствено за трудовото си
възнаграждение,но не и за връщане на трудовата книжка.Свидетелката излага,че
същата е предадена на работодателя
и заедно с трудовото му досие е била
дадена в обслужващата дружеството счетоводна къща,където е съхранявана до
връщането й на ищеца през месец март 2019 г..Свидетелката сочи,че връщането на
трудовата книжка е разпоредено от Д“ИТ“след извършена проверка,както и че не
знае трудовата книжка да е поискана .
От свидетелските показания на свидетеля Т. се
установява, че същата работи във
„БГ Таксконсулт“ ЕООД, която фирма има договорни отношения за извършване на
счетоводни услуги с ответното дружество. Служителката сочи, че досиетата на
служителите от всички фирми, които обслужват счетоводно се намират при тях. В
показанията си излага, че ищецът е донесъл трудовата си книжка при постъпването
му на работа и същата е била приобщена към трудовото му досие, както и че в
досието му има декларация, в която ищеца е декларирал съгласие трудовата му
книжка да се съхранява от работодателя. Свидетелката твърди, че е виждала ищеца
само в деня на назначаването му, както и че не е имало опити от негова страна да
си получи трудовата книжка нито от тях, нито от работодателя. Свидетелката
излага също, че ищеца не е идвал да подаде заявление за прекратяване на
трудовия договор, поради неплащане на възнаграждение. Твърди, че на ищеца му е
изпратена покана да дойде да си получи заповедите и че нямат право да изпращат
трудовата книжка по пощата. Посочва, че в последствие са изпратили повторна
покана по куриерска служба до ищеца да дойде да си получи заповедите и
трудовата книжка и в началото на тази година той се е явил и е получил
попълнена трудовата си книжка. Поканата да си получи трудовата книжка е от
01.03.2019 г.,а връщането й е на 20.03.2019 г..Свидетелката е категорична,че
преди проверката на Д“ИТ“ ищеца не е идвал да си получи книжката,както и че не
знае защо е сигнализирал инспекцията при условие ,че не е идвал за нея.
Свидетелските показния са
непротиворечиви и кореспондират на материалите по делото ,поради което Съдът ги
кредитира и им дава вяра.
По делото е назначена, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза,
както и допълнителна такава, която не е оспорена от страните. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че дължимата на ищеца
от ответника сума за периода 01.06.2018 г. до 10.07.2018 г./датата на която ищеца постъпвма на
работа/ е в размер на 649.09 лв.
Съдът приема за обективно и компетентно
изготвени екретизите,поради което ги кредитира.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.226,
ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които е претърпял, поради незаконното
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
За
успешното провеждане на иска по чл.226, ал.2, вр. ал.2 от КТ ищецът следваше да
установи в процеса при условията на главно доказване, че между него и ответника
е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор , че трудовото
правоотношение е прекратено , че трудовата му книжка е била незаконно задържана
от работодателя в посочения в исковата молба период, че в резултат на това
задържане на работника са причинени твърдените вреди.
Фактът на
предаване на трудовата книжка е доказан от ищеца и не се обори от ответника,
т.е. налице са безспорни доказателства, че трудовата книжка е била върната на
ищеца едва на 20.03.2019 г.
Във връзка
с възраженията на ответника в отговора
на исковата молба и в частност , че работникът не е канил работодателя да
оформи трудовата книжка следва да се отбележи следното:местоизпълнението на
задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената
трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в
закона и на практика не се урежда от трудовия договор. (Решение №
553/15.07.2010г. по гр.д.№ 306/2009г., ІV г.о. на ВКС). То е близко до
задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че
според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка
при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква
задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Съгласно чл.348, ал.3
от КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за
съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор
работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, последният трябва да я оформи веднага, а ако има пречка за оформянето
й – да посочи кога тя ще бъде оформена. Ако работодателят не върне веднага
надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я
вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й.
Когато обаче трудовата книжка се съхранява от
работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я
предаде, той изпада в забава. Това означава, че съдебната практика разграничава
две хипотези. Първата е, ако съобразно чл.348, ал.3 от КТ трудовата книжка е
съхранявана от работника и при прекратяването на трудовото правоотношение е
дадена за оформяне на работодателя. В този случай се прилага чл.6, ал.2 и ал.3
от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) – при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи
трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я
върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Когато трудовата
книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с
писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Ето защо в тази
изрична хипотеза, при която принципно трудовата книжка се съхранява от
работника, но при прекратяване на трудовото правоотношение е предадена на
работодателя за оформяне, работодателят се счита в забава, ако не върне
незабавно трудовата книжка или не уведоми работника да се яви да си я получи.
Втората хипотеза е тази, при която ако принципно
трудовата книжка се е съхранявала от работодателя, т.е. работникът, сам по
собствена воля, е оставил за съхранение при работодателя,както е в настоящата
хипотеза. В този случай трудовата книжка към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение се е намирала при работодателя, на когото сам
работникът е гласувал доверие да съхранява трудовия документ. При това
положение и доколкото се посочи, че става въпрос за едно задължение за
предаване на вещ (чл.68 от ЗЗД), то същото е търсимо, поради което работникът
трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в
забава.
В тази хипотеза нормата на чл.350, ал.1 от КТ не е
приложима, доколкото същата следва да се тълкува във връзка, както с чл.348,
ал.3 от КТ (трудовата книжка се съхранява от работника), така и във връзка с
разпоредбите на НТКТС (в която също не се съдържа текст или изключение от
правилото, че трудовата книжка се съхранява от работника – чл.1, ал.2 от
НТКТС).
Ето защо уговорката за нещо различно от
диспозитивния чл.348, ал.3 от КТ между страните по трудовото правоотношение
изключва и възможността работникът да се ползва от благоприятната норма на
чл.350 от КТ. Същият по собствена воля оставя за съхранение своя трудов
документ – трудова книжка, при работодателя, респ. приложими при този вариант
са общите норми на чл.68 и чл.84 от ЗЗД.
За отговорността по чл.226, ал.2 от КТ е необходимо
не простата изпълняемост на задължението за предаване на трудовата книжка, но и
поставянето на работодателя в забава. (Решение № 229 от 12.07.2011г. по гр.д.№
1875/2009г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 38 от 29.03.2011г. по гр.д.№ 1276/2009г.
на ВКС, ІV г.о.).
С оглед на тези съображения се налага
извода, че след като служителят е предоставил трудовата си книжка за съхранение
у работодателя, преди да се поиска от работника предаването й обратно,
работодателят не е адресат на задължение да му я предаде.
Ищецът признава с исковата молба
обстоятелството, че трудовата му книжка се е съхранявала от
ответника-работодател, поради което безспорно е между страните, че в случая сме
изправени при втората от посочените хипотези.
По делото липсват каквито и да е
доказателства, че ищецът е канил работодателя си писмено или устно – да му
предаде трудовата книжка.
Липсват доказателства за изпратени
писмени покани,като сигналът, подаден до Д”ИТ” – Видин ,не може да се приеме за
покана до работодателя му за предаване на трудовата книжка.В тази връзка се налага извод,че до датата на получаването на трудовата книжка
-20.03.2019 г., ищецът не е отправял каквито и да е покани до работодателя да му
бъде върната трудовата книжка,поради което ответника не е изпаднал в забава по
отношение на ищеца.
При това положение
следва да се приеме ,че не се доказа незаконно задържане на трудовата книжка от
страна на работодателя след прекратяване
на трудовото правоотношение,поради което и и при липса на пълно и главно
доказване за поставянето на работодателя в забава, искът за сумата в размер на 649.09
лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, във връзка с ал.3,
изр.2 от КТ за вреди от непредставяне на надлежно оформена трудова книжка,
ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение-01.06.2018 г., до окончателното изплащане, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и съобразявайки чл.359 КТ,съгласно който текст
работникът или служителят е освободен от такси и разноски в производството по
трудови спорове ответника ,ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника,направените от последния разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Л.П. от гр. София,
ж-к „Сухата река“ бл. 6, вх. В, ет. 6, ап. 17, ЕГН
********** иск за осъждане на „Тани
Мани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Грамада, обл.
Видин, ул. „Мико Нинов“ № 12, да му заплати сумата в размер на 649.09 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за причинени вреди от незаконно
задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото му
правоотношение, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г./датата на
прекратяване на трудовото правоотношение/до окончателно изплащане на дължимата
сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Л.П. от гр. София, ж-к „Сухата река“ бл. 6, вх. В, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Тани
Мани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Грамада, обл.
Видин, ул. „Мико Нинов“ № 12 сумата в размер на 440.00 лв.
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: