Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7699
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.И.С. твърди, че с ответника
за периода 18.04.2017г. до 18.03.2019г. били в трудово правоотношение, по
силата на сключен трудов договор № 4/18.04.2017г., съгласно който имал право на
платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Въпреки посоченото в трудовия
договор, с оглед Експертно решение 3145/10.10.2017г. и определения му процент
ТНР М.С. попадал в хипотезата на чл.319 от КТ и минималния размер на платения
му годишен отпуск следва да е в размер на 26 дни годишно. Така полагащия му се
платен годишен отпуск, определен пропорционално на трудовия му стаж е както
следва: за 2017г. – 18 работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и за 2019г. – 7
работни дни. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят му е
изплатил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ само за 6 работни дни. Остава да му
се дължи обезщетение за 45 работни дни неизползван платен годишен отпуск както
следва: за 2017г. – 18 работни дни в размер на 507.06 лева; за 2018г. – 26
работни дни в размер на 732.42 лева и за 2019г. – 1 работен ден в размер на
28.17 лева. Съгласно чл.228, ал.3 от КТ, обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е
следвало да бъде заплатено до 30.04.2019г. и от тази дата работодателят му е
изпаднал в забава и му дължи лихва за забава върху общия размер на
обезщетението от 1 267.65 лева за периода 01.05.2019г. до 18.12.2019г. в
размер на 85.00 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1 267.65 лева,
представляваща обезщетение за 45 дни неизползван платен годишен отпуск както
следва: за 2017г. – 18 работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и за 2019г. – 1
работен ден и сумата 85.00 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 01.05.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.224, т.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът “Ивком” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Потсдам” № 7А, представлявано от управителя
Иван Петров Андреев, оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че за
периода на действие на трудовото правоотношение ищецът е използвал полагащия му
се платен годишен отпуск от 44 работни дни в периодите 07.12.2017г. –
15.01.2018г. и 13.12.2018г. – 15.01.2019г. по подадени от него молби и въз
основа на заповеди на управляващия ответното дружество. Твърди и че по
инициатива на ищеца било образувано административно производство и извършена
проверка за спазване трудовото законодателство от ответното дружество, от ОИТ –
гр.Русе, като съгласно Протокол с изх.№ ПР1913973/30.05.2019г. на ДИТ – гр.Русе
не е установено нарушение от страна на ответника във връзка с трудовото
правоотношение с ищеца.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните за периода 18.04.2017г. до
18.03.2019г. били в трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор
№ 4/18.04.2017г., съгласно който ищецът имал право на платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни, както и че с оглед Експертно решение
3145/10.10.2017г. и определения му процент ТНР М.С. попадал в хипотезата на
чл.319 от КТ и минималния размер на платения му годишен отпуск следвало да е в
размер на 26 дни годишно, поради което и полагащия му се платен годишен отпуск,
определен пропорционално на трудовия му стаж е както следва: за 2017г. – 18
работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и за 2019г. – 6 работни дни. Липсва
спор до делото, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 6
работни дни.
По делото е представен препис на молба
от 03.12.2017г., съгласно която М.С. е поискал да му бъде разрешено да ползва
платен годишен отпуск за периода 17.12.2017г. до 15.01.2018г. Със заповед на
работодателя от 03.12.2017г. на ищеца било разрешено ползване на отпуск за този
период от време в размер на 24 дни.
По делото е представен препис на молба
от 03.12.2018г., съгласно която М.С. е поискал да му бъде разрешено да ползва
платен годишен отпуск за периода 13.12.2018г. до 15.01.2019г. Със заповед на
работодателя от 03.12.2018г. на ищеца било разрешено ползване на отпуск за този
период от време в размер на 20 дни.
Представен е и протокол за извършена
проверка от 30.05.2019г. от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Русе, в който са
били констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени предписания
за отстраняването им. В протокола няма данни касаещи платения годишен отпуск на
ищеца.
Ищецът чрез своя пълномощник, в
законовоопределения срок е оспорил истинността на представените молби от
03.12.2017г. и 03.12.2018г. за ползване на платен годишен отпуск, с
твърденията, че същите не са подписани от ищеца. Във връзка с оспорването съдът
е открил производство по чл.193 от ГПК и указал на ответника да представи в
едноседмичен срок от съдебното заседание оригиналите на тези две молби.
Оригинал е бил представен само на молбата от 03.12.2019г., като ответникът
твърди, че не разполага с оригинала на молбата от 03.12.2017г.
По делото е представено допълнително
споразумение към трудов договор от 01.01.2019г., съгласно което работодателят
определя, а работника М.С. приема преминаване от 8-часов работен ден на 7-часов
работен ден, считано от датата на сключването му. Ищецът чрез своя пълномощник,
в законовоопределения срок е оспорил истинността на представеното допълнително
споразумение към трудов договор от 01.01.2019г., с твърденията, че същото не е
подписано от ищеца. От заключението на изготвената по делото допълнителна
съдебно-графична експертиза, се установява, че подписът в ред подпис до това
допълнително споразумение от 01.01.2019г. не е положен /изпълнен/ от ищеца.
Съобразявайки резултата от експертизата съдът приема, че не е сключвано такова
допълнително споразумение между страните по делото, същото се явява неистински
документ в частта относно подписа положен за работника и го изключва като
писмено доказателство по делото.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза по вариант 2-ри, без да се взема предвид
допълнителното споразумение от 01.01.2019г., се установява, че размерът на
брутното трудово възнаграждение от страна на ищеца, изчислено на база минимален
осигурителен доход 560.00 лева възлиза в размер на 563.36 лева, от които 560.00
лева – основно трудово възнаграждение и 3.36 лева – допълнително възнаграждение
за професионален опит от 0.6% на година. При този размер среднодневното брутно
трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 28.17 лева, а евентуално дължимото
се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 45 дни възлиза в общ размер
1 267.65 лева /45 дни х 28.17 лева/. Лихвата за забава върху главницата от
1 267.65 лева за периода 01.05.2019г. до 18.12.2019г. възлиза в размер на
81.70 лева.
От заключенията на съдебно
графичната-експертиза и допълнителната такава, се установява, че подписите във
фотокопие на молба за ползване на платен годишен отпуск от 03.12.2017г. – лист
14 от делото и оригинал на молба за ползване на платен годишен отпуск от
03.12.2018г. са изпълнени /положени/ от М.И.С.. Подписът във фотокопието на
молбата за ползване на платен годишен отпуск от 03.12.2017г. е фотокопие на
подписът в оригинала на молбата за ползване на платен годишен отпуск от
03.12.2018г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че за периода
18.04.2017г. до 18.03.2019г. страните били в трудово правоотношение, по силата
на сключен трудов договор № 4/18.04.2017г., съгласно който ищецът имал право на
платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, както и че с оглед Експертно
решение 3145/10.10.2017г. и определения му процент ТНР М.С. попадал в
хипотезата на чл.319 от КТ и минималния размер на платения му годишен отпуск
следвало да е в размер на 26 дни годишно, поради което и полагащия му се платен
годишен отпуск, определен пропорционално на трудовия му стаж е както следва: за
2017г. – 18 работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и за 2019г. – 6 работни
дни.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1
от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск,
при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. По
делото не се спори, че при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за 6 работни дни. По делото е представен препис на молба от 03.12.2017г.,
съгласно която М.С. е поискал да му бъде разрешено да ползва платен годишен
отпуск за периода 17.12.2017г. до 15.01.2018г. Със заповед на работодателя от
03.12.2017г. на ищеца било разрешено ползване на отпуск за този период от време
в размер на 24 дни. По делото е представен препис на молба от 03.12.2018г.,
съгласно която М.С. е поискал да му бъде разрешено да ползва платен годишен
отпуск за периода 13.12.2018г. до 15.01.2019г. Със заповед на работодателя от
03.12.2018г. на ищеца било разрешено ползване на отпуск за този период от време
в размер на 20 дни. Ищецът чрез своя пълномощник, в законовоопределения срок е
оспорил истинността на представените молби от 03.12.2017г. и 03.12.2018г. за
ползване на платен годишен отпуск, с твърденията, че същите не са подписани от
ищеца. Във връзка с оспорването съдът е открил производство по чл.193 от ГПК и
указал на ответника да представи в едноседмичен срок от съдебното заседание
оригиналите на тези две молби. Оригинал е бил представен само на молбата от
03.12.2019г., като ответникът твърди, че не разполага с оригинала на молбата от
03.12.2017г. От заключенията на съдебно графичната-експертиза и допълнителната
такава, се установява, че подписите във фотокопие на молба за ползване на
платен годишен отпуск от 03.12.2017г. – лист 14 от делото и оригинал на молба
за ползване на платен годишен отпуск от 03.12.2018г. са изпълнени /положени/ от
М.И.С.. Подписът във фотокопието на молбата за ползване на платен годишен
отпуск от 03.12.2017г. е фотокопие на подписът в оригинала на молбата за
ползване на платен годишен отпуск от 03.12.2018г. Съобразявайки тези
доказателства и заключенията на експертизите, съдът намира, че ищецът е ползвал
изцяло полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 45 дни, както следва: за
2017г. – 18 работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и за 2019г. – 1 работен
ден. Дори и да се приеме искането на пълномощника на ищеца да се изключи като
доказателство по делото на основание чл.183 от ГПК молбата от 03.12.2017г. на М.С.
за ползване на платения годишен отпуск, поради непредставянето на оригинала й
след поискване, това не променя по никакъв начин извода на съда. Съгласно
чл.173, ал.1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или
служителя с писмено разрешение от работодателя. Такова писмено разрешение за
ползване на платен годишен отпуск за периода 17.12.2017г. до 15.01.2018г. от
общо 24 дни е било дадено с представената по делото заповед на работодателя от
03.12.2017г. за разрешаване ползване на отпуск за този период от време в размер
на 24 дни. Тази заповед не е оспорена в хода на производството по делото и
доказва ползването на платения годишен отпуск от страна на ищеца. Ползването
пък на платения годишен за периода 13.12.2018г. до 15.01.2019г. в размер на 20
дни се доказва от молбата на М.С. от 03.12.2018г. и заповедта на работодателя
от 03.12.2018г. за разрешаване на ползването му.
Поради гореизложеното предявения иск с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ се явява изцяло неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск, следва да се
отхвърли и акцесорния за претендираната лихва за забава, също като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 325.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Останалите разноски направени за
платени възнаграждения на вещите лица остават за сметка на съда, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.С., с
ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** – адвокат М.Р., против “Ивком” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Потсдам” № 7А, ЕИК *********,
представлявано от управителя Иван Петров Андреев, искове за сумата от
1 267.65 лева /хиляда двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за 45 дни неизползван платен годишен
отпуск както следва: за 2017г. – 18 работни дни; за 2018г. – 26 работни дни и
за 2019г. – 1 работен ден и сумата 85.00 /осемдесет и пет/ лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2019г. до 18.12.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.И.С., с ЕГН: ********** и
съдебен адрес: *** – адвокат М.Р., да заплати на “Ивком” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Потсдам” № 7А, ЕИК *********, представлявано
от управителя Иван Петров Андреев, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/
лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: