№ 17396
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20221110166615 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, предявена от Д. Г. Б. срещу „Д О“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 28.07.2022г. в района на Подбалкански път, на разклона за
с. Мусачево, водачът на л.а. „Ситроен“, рег. № ........ предизвикал ПТП (поради
излизане от пътното платно, при което настъпва удар със спрелия на знак „Стоп!“ л.а.
„Нисан Патфайндър“, рег. № .......), при което било увредено имущество на ищеца –
л.а. „Нисан Патфайндър“, рег. № ........ Поддържа, че към датата на ПТП ответникът е
бил застраховател на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Заявява, че в резултат на инцидента е претърпял имуществени вреди в
размер на 1 660.00 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.12.2022г. до
окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор. Признава наличието на застрахователно правоотношение
при „Д О“ ЕАД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно л.а. „Ситроен“ с рег. № ........ към датата на
процесното ПТП. Възразява срещу легитимацията на ищеца да получи застрахователно
обезщетение. Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в т.ч.
механизма на ПТП и становището на ищеца, че виновен за настъпването му е водачът
на автомобил „Ситроен“, рег. № ......... В условията на евентуалност излага твърдения,
че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Нисан Патфайндър“, рег. №
......., тъй като същият бил спрял след стоп линията и по този начин е навлязъл в
пътната лента на движещите се по Подбалканския път. Оспорва наличието на
причинна връзка между ПТП и вредите, като намира претенциите на ищеца за
завишени. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Уважаването на
претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумулативната наличност на следните
1
обстоятелства: 1) предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина –
която се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника; 2) наличие на договор за застраховка гражданска
отговорност, сключен между ответника и виновния водач; 3) реализиран в хода на
действие на същия застрахователен риск.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори
презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, както и да докаже
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования
при ищеца водач. В тежест на ответника е да докаже и положителния факт на плащане
на обезщетението.
В разглеждания случай с доклада по чл. 140 ГПК е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните наличието на застрахователно
правоотношение при „Д О“ ЕАД, като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а. „Ситроен“ с рег. № ........
към датата на процесното ПТП.
От представения по делото двустранен констативен протокол от 28.07.2022 г. се
установява, че на 28.07.2022г. в района на Подбалкански път, на разклона за с.
Мусачево, водачът на л.а. „Ситроен“, рег. № ........ при завИ.е на дясно реализира удар
със намиращия се в спряло състояние и спрял на знак „Стоп!“ л.а. „Нисан
Патфайндър“, рег. № .......), при което било увредено имущество на ищеца – л.а.
„Нисан Патфайндър“, рег. № ....... – броня, решетка, регистрационна табела. Така
описаният механизъм на ПТП се установява и от показанията на свидетеля И. И.,
управлявал лек автомобил „Ситроен“, рег. № ........ към момента на ПТП, като
свидетелят описва настъпването на инцидента. Същият посочва, че при управление на
своя л.а. „Ситроен“ от град София в посока гр. Бургас, пътят в посока за гр. Бургас
имал две ленти, видял, че от дясната му страна имало спрян на кръстовището л.а.
„Нисан“, изчакващо да се изнесе, за да се включи в движението. Изтъква, че в своята
лента се движел малко по-вдясно от нужното, като за момент се разсеял по неизвестни
причини, отклонил се леко още вдясно, продължавайки да шофира в лентата в посока
гр. Бургас, при което е настъпило процесното ПТП. Свидетелят посочва също, че след
като ударил л.а. „Нисан“, избягал в платното за насрещно движение, като преди
настъпването на удара нямало коли пред него. Поддържа, че вината за настъпване на
ПТП е негова, тъй като причината за удара била, че в резултат на разсеяност, същият се
отклонил повече вдясно. Това се изяснява и от писмените доказателства по делото,
както и от заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Разгледани в своята съвкупност, съдът
достига до извода, че причина за произшествието е именно отклоняването на л.а.
„Ситроен“ вдясно от лентата му за движение в посока към гр. Бургас към
разклона/отклонението от с.Мусачево към „Подбалкански път“ поради проявена
разсеяност. В свидетелските си показания водачът на л.а. „Ситроен“ признава, че се е
движел малко по-вдясно в своята лента от нужното и поради своята разсеяност, се
отклонил още леко вдясно, при което настъпило процесното ПТП. Следователно
водачът на лекия автомобил „Ситроен“ е извършил противоправно деяние, изразяващо
се в нарушение на правилото, според което всички водачи са длъжни да контролират
непрекъснато пътните си превозни средства, които управляват, която следва от чл. 20
ЗДвП. По тези съображения не е налице и случайно събитие, тъй като произшествието
не е било непредотвратимо при съобразяване с пътните условия и достатъчно
упражнен контрол над МПС по време на движение, предвид на което и
произшествието е резултат от действията на водача на „Ситроен“.
2
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се
установява, че установените по МПС „Нисан Патфайндър“ увреждания са в причинно-
следствена връзка с ПТП, а по делото е безспорно, че гражданската отговорност на
водача на МПС „Нисан Патфайндър“, с рег. № ....... към 28.07.2022 год. е била
застрахована при ответното дружество, т.е. на ищеца са причинени вреди в резултат от
противоправното деяние на застрахован при ответника водач. По делото е представено
и свидетелство за регистрация на МПС „Нисан Патфайндър“, с рег. № ......., от което се
установява, че лекият автомобил е собственост на ищеца Д. Г. Бонев, поради което и
възраженията на ответното дружество в обратна насока се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда
чл. 400 КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на
обезценка. Според заключението на автотехническата експертиза, стойността /на база
средни пазарни цени/, необходима за възстановяване на увредения автомобил, е
1 322.47 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е
изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени
са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Ето
защо, съдът приема, че общият размер на дълга възлиза на 1 322,47 лв., колкото е и
заявената от ищеца сума с оглед допуснатото изменение в размера на претенцията в о.
с. з. на 10.10.2023 г. и предявеният отказ от иск за разликата над 1 322.47 лева до
пълния размер от 1 660.00 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да се уважи изцяло. В тази връзка
производството в частта, в която е заявена претенция за разликата над 1 322.47 лева до
пълния претендиран в исковата молба размер от 1 660.00 лева следва да бъде
прекратено поради извършен отказ от иск от страна на ищеца.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.12.2022 г. до окончателното плащане.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване съдът намира
същото за неоснователно, тъй като не е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Съобразно установената съдебна практика изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В случая от кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че не са налице данни, въз основа на които
3
да се отговори на въпроса къде точно на пътното платно в района на кръстовището на
главен път I-6 и път от с. Мусачево е настъпил удара между лек автомобил „Ситроен“
и л.а. „Нисан“. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че не може да се
определи дали л.а. „Нисан“ е бил спрял преди или след „стоп линията“, тъй като
липсват съществени документи, които да дадат отговор на този въпрос, поради което и
недоказано остава релевираното възражение за съпричиняване от л.а. „Нисан“, поради
преустановяване на движението си след „стоп – линията“, навлизайки в пътната лента
на движещите се превозни средства по „Подбалкански път“.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 885.08
лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Своевременно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат
от ищеца се явява основателно, доколкото след допуснатото изменение на исковата
претенция, същото следва да бъде определено в съответствие с правилото на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възлиза в размер от 518.68 лева с включено ДДС. В полза на
ответника също се следват разноски с оглед заявения отказ от иск в размер от 129.11
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Д О З“ ЕАД с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, б. да заплати на Д. Г. Б. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ........... сумата от 1 322.47 лева – представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на
водач на лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с рег. № ......., гражданската отговорност
на който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие на настъпило на 28.07.2022г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2022 г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 885.08
лева – разноски в исковото производство.
ПРЕКРАТЯВА настоящото производство по предявения иск за разликата над
сумата от 1 322.47 лева до пълния претендиран в исковата молба размер от 1 660.00
лева поради извършен отказ от иск.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........... да заплати
на „Д О З“ ЕАД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, б. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сума в размер от 129.11 лева – разноски
в исковото производство.
Решението в частта, в която производството е прекратено поради отказ от иск за
разликата над 1 322.47 лева до размера от 1 660.00 лева, има характера на определение,
което подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата си част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4