№ 19
гр. Тополовград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100303 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ – гр.София, подадена чрез пълномощник
адв.А.Б. от САК, против МЛ. ИВ. АС. от с.С., общ.Т..
Твърди се в исковата молба, че на 20.08.2020 г., на път III-761, Г. Д. Т. е
управлявал товарен автомобил, марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ и около
10-и километър, внезапно на пътя му навлиза домашно животно - теле, при
което водача нямал възможност да реагира и настъпва ПТП. На място са
пристигнали органите на полицията и са съставили протокол за ПТП, а на
лицето под чийто надзор се е намирало животното – МЛ. ИВ. АС. е бил
съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. За увредения автомобил е била
налице валидна застраховка КАСКО и след подадено уведомление в
застрахователното дружество е образувана щета, изготвени са опис и
калкулация и въз основа на тях е изплатено обезщетение на собственика на
увреденото МПС в размер на 1808 лева на 10.03.2021 г. До М.А. е изпратена
регресна покана, но и до настоящия момент се твърди, че той не е заплатил
търсената сума, поради което е предявена и настоящата искова молба.
1
Във връзка с изложеното се претендира да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден МЛ. ИВ. АС. да заплати на ЗАД „Алианц България“
сумата в размер на 1808 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0300/20/777/509694, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В хода на производството с определение на съда е конституирано като
трето лице-помагач на ответника П. Г. Г., за който се твърди, че е собственик
на убитото животно.
В съдебни заседания ищецът не изпраща представител, но в хода на
производството, преди всяко съдебно заседание са постъпвали писмени
становища от пълномощника адв.Б., с които се подържа изцяло исковата
претенция, взема се отношение по извършваните съдопроизводствени
действия и по същество преди последното с.з., в писмено становище се
претендира уважаване на исковата претенция изцяло и присъждане
разноските по делото с оглед приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Ответника МЛ. ИВ. АС. в законоустановения едномесечен срок по
чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор, но в съдебни заседания се явява
лично и твърди, че няма трудовоправни и гражданскоправни отношения с
третото лице-помагач, но за около час и половина е надзиравал животните му,
като не уточнява конкретното време поради отсъствието на П.Г..
Третото лице-помагач П. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.К.
оспорва изцяло исковата претенция, като твърди, че тя е неоснователна и
претендира за нейното отхвърляне, предвид това, че не са налице
предпоставките за търсене на отговорност по чл.50 от ЗЗД, не е установена
собствеността върху убитото животно, както и размера на щетата и е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и от водача на МПС-то. Претендират
се и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 20.08.2020 г., на път III-761 Г. Д. Т. е управлявал товарен автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ************, собственост на „Каолин“
ЕАД. Автомобила се е движил в посока от с.К. към с.У. по третокласен път.
2
На около един километър, преди мост за с.С., е имало завой без видимост и
след излизането от завоя, водача на автомобила на прав пътен участък с
идеална видимост, при много добри атмосферни условия е забелязал пастир с
куче до него и цяло стадо крави от лявата страна на пътя, като стадото не е
било в близост до пътя и на него не е имало никакви животни. В същия
момент, в дясно е имало теле, което е било скрито зад едно дърво, до
канавката и в момента когато водача се е изравнил с него, то е започнало да
пресича пътя от дясната страна на товарния автомобил. Водача е предприел
спасителна маневра, отклонил автомобила в ляво за да избегне удара, но
въпреки това не успява да предотврати съприкосновението с животното, в
резултат на което е настъпило ПТП, при което животното е било ударено с
дясната половина на товарния автомобил. В следствие на удара, телето е било
убито и са настъпили материални щети по МПС-то. Водача на автомобила се
е обадил на телефон 112, като на мястото на инцидента са дошли мъж и жена,
пастира който е бил на 200-300 метра зад мястото на инцидента и
полицейските служители от Т.. Бил е съставен протокол за ПТП № 1454972
от полицейския служител Х.С. в който протокол, като участници в ПТП-то са
описани под участник 1 МЛ. ИВ. АС. – ответник по делото и участник 2 Г. Д.
Т. - водач на МПС-то. Протокола за ПТП е подписан от съставилия го и
двамата участници. Към делото е приложен снимков материал и съответно
АУАН, съставен на ответника МЛ. ИВ. АС. за това, че като пастир не
направлявал и оставя без надзор стадо животни крави и телета и създава
пречки за движението. В АУАН е описано, че в следствие на това едно
животно/теле/ навлиза внезапно на платното за движение и става причина за
реализиране на ПТП с нанесени материални щети на МПС-то, като в акта е
записана и ушната марка на пострадалото животно. Въз основа на този акт е
издадено НП № 20-0358-000385/04.09.2020 г., в което също подробно е
описан механизма на реализираното ПТП, както и ушната марка на
пострадалото животно. С НП е наложена глоба в размер на 100 лева на
ответника А.. Приложеното НП няма подпис на административнонаказващия
орган – Началник на РУ – Т. към ОДМВР Хасково. Също така, няма данни
това НП да е връчено на А., тъй като разписката под него не е оформена с
дата и подпис. Няма данни дали последното е влязло в законна сила и кога.
Ушната марка на пострадалото животно е фиксирана и на една от снимките,
приложени към преписката на РУ – Т., на лист 56. От приложените към
3
исковата молба писмени доказателства – полица, уведомление, опис на щета,
калкулация, доклад по щета и преводни нареждания, както и от назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че увредения автомобил е
имал валидна застраховка „Каско“ и след подадено уведомление в
застрахователното дружество е образувана щета, изготвени са опис и
калкулация и въз основа на тях е изплатено обезщетение на собственика на
увреденото МПС в размер на 1808 лева на 10.03.2021 г. До ответника А. е
изпратена регресна покана, но няма данни той да е заплатил търсената сума,
поради което е предявена и настоящата искова молба.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, както и
допълнителна такава, от които се установява по безспорен начин механизма
на извършеното ПТП, повредите по автомобила и тяхната стойност, като в
първоначалното заключение и в допълнителното такова, стойностите
посочени от вещото лице са различни от тази, която ищеца твърди и
претендира. В първоначалното заключение вещото лице посочва стойност
1546 лева с включен ДДС, като в съдебно заседание уточнява, че разликата се
дължи на факта, че посочените в опис щетата и заключението на
застрахователя части и елементи не кореспондират с тези, които са описани
като ремонтирани в сервиза. В допълнителното си заключение вещото лице
посочва, че има и други невидими при първоначалния оглед увреждания,
които се установяват в процеса на демонтаж и е било задължително
извършването на повторен оглед от застрахователя, който обаче не е
направен. За това в допълнителното заключение вещото лице посочва на база
документацията – фактурата приложена по делото от сервиза извършващ
ремонтните дейности, скритите увредени елементи и стойността им. Тази
стойност е различна, както от първоначално посочената в експертизата, така и
от претендираната от ищеца. В допълнителното си заключение, вещото лице
посочва стойност на увредените елементи 2111 лева с включено ДДС.
По делото са разпитани като свидетели, по искане на третото лице-
помагач свидетеля П. и свидетеля Т., които са в близки отношения, единия в
приятелски, а другия в колегиални такива с Г.. Първия свидетел е бил на
мястото на инцидента, но час и половина след като се е случил, и единствено
е видял убитото теле, но не е бил очевидец на инцидента. Другия свидетел Т.,
не е ходил на място и не е видял убитото животно, но знае от П.Г. за това
какво се е случило. Този свидетел посочва, че в същия район гледа животни –
4
крави. И двамата свидетели посочват, че не знаят чие е убитото животно и че
там има и други стада и други собственици, които пасат животните си в този
район.
По делото е разпитан като свидетел и водача на МПС-то свидетеля Т.,
който посочва механизма на настъпване на ПТП-то и съответно случилото се
непосредствено след инцидента и по-специално кой е пристигнал на мястото
на инцидента непосредствено след него.
Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са
документи съставени по съответния ред и не оспорени от ответната страна,
включително и от експертните заключения, които са напълно мотивирани,
обективни, подробни, в съответствие с доказателствения материал по делото
на които съдът дава вяра изцяло. Също така и от гласните доказателства –
свидетелските показания на свидетелите П., Т. и Т., на които съдът дава вяра,
тъй като са обективни, непротиворечиви, логични и в съответствие със
събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.3 от
КЗ, във вр.чл.50 от ЗЗД.
Съдът намира иска за неоснователен и недоказан, поради което същият
следва да се отхвърли изцяло. Съображенията за това са следните:
Съгласно горепосочените текстове със заплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователя встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски
направени за неговото определяне срещу собственика на веща и лицето което
е било длъжно да упражнява надзор върху веща причинила вреди на
застрахования по чл.50 от ЗЗД. Съгласно този текст отговорността е
безвиновна за вреди, произтичащи от обективните, присъщи качества на
определена вещ. Тази отговорност се носи от собственика на вещта солидарно
с лицето, под чийто надзор се намира тя.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установяват единствено и само следните обстоятелства: наличието на валидно
5
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, възникнало
застрахователно събитие, причинноследствена връзка между причинените
вреди на автомобила и механизма на ПТП-то, както и обстоятелството, че от
застрахователното дружество е изплатено застрахователно обезщетение по
щета на собственика на увредения автомобил.
Другите законови предпоставки за да бъде уважена исковата претенция
не са установени и доказани по безспорен начин по делото, а именно: не е
доказан размера на вредите, които следва да бъдат обезщетени; не е доказано
обстоятелството, че убитото животно като вещ причинило вреди на
застрахования е именно собственост на третото лице-помагач П.Г. и че
ответника е имал качеството на пастир и съответно задължението да
упражнява надзор върху убитото животно и че единствено и само той носи
отговорност за настъпване на произшествието.
Нито от приложените по делото писмени доказателства, нито от
гласните такива може да се установи по безспорен и категоричен начин
твърдяното от ищцовото дружество обстоятелство, че именно третото лице-
помагач П.Г. е собственик на убитото животно. В съставения на ответника А.
АУАН и НП, приложени по делото и на снимковия материал към преписката,
изрично е записана ушната марка на убитото животно, която е
идентифициращ признак и по която може да се установи собственика на това
животно. Но ищцовото дружество /въпреки че е поискало от съда и се е
снабдило със съдебно удостоверение, което да послужи пред Министерство
на Земеделието и БАБХ, за снабдяване с информация досежно собствеността
на селскостопанското животно/, не е представило по делото /въпреки че в
негова доказателствена тежест е доказването на този факт/ документ от който
да е видно, съобразно ушната марка на животното, чия собственост е то.
Също така от разпитаните по делото свидетели в приятелски и колегиални
отношения с П.Г. – свидетелите П. и Т., по никакъв начин не се установява, че
точно убитото теле е на Г., напротив тези свидетели посочват, че в този район
има и други собственици на такива животни и те пасат там. Свидетеля П. при
разпита си в съдебно заседание /протокол № 4/12.01.2022 г., лист 4/ посочва
„убитото животно незнам чия собственост е….. стадото е на П., но
конкретното животно незнам, защото има и други хора които пасат животни
там….. има две стада и двама други собственика които пасат в този район“.
6
Свидетеля Т. при разпита си в съдебно заседание /протокол № 4/12.01.2022 г.,
лист 4 и 5/ посочва „Убитото животно незнам чия собственост е. П. не ми е
казвал, че това животно е негово, само каза че има блъснато теле от камион….
П. ми каза, че е наел човек да пази… животните – ето този човек /посочва
ответника/, но той не работи при П. като пастир. Нито неговите, нито моите
животни са оставяни без надзор, няма такъв случай. Винаги съм виждал да
има човек с тях, обикновено е П.“. По никакъв начин не се установява и от
показанията на свидетеля Т. чия собственост е убитото теле.
Също така, по делото не съществуват безспорни и категорични
доказателства от които да се направи извода, че именно ответника като
пастир, нает от третото лице Г. е имал задължението да надзирава точно това
животно, което е станало причина за ПТП-то. Действително по делото се
доказа по безспорен начин, че Г. за определен период от време, за няколко
часа в процесния ден е възложил на ответника А. да пасе стадото му, тъй като
Г. който обикновено е извършвал тази дейност в този ден е бил ангажиран с
друга работа. Макар, че липсват доказателства за някакви трудовоправни или
гражданскоправни отношения между тях, на база на установената устна
договорка, може да се приеме, че ответника А. е имал задължението в
процесния ден да осъществява надзор над селскостопанските животни
собственост на Г.. Но от този факт не може да се направи извода, че като лице
надзираващо животните на Г. единствено и само ответника А. следва да носи
отговорност за причинените от убитото животно вреди, след като не е
установено дали това животно е собственост на Г.. Това, че А. е бил в
момента на настъпилия инцидент на мястото на събитието като пастир на
стадо, не означава, че именно той е отговорен за настъпилия инцидент. По
никакъв начин не е доказана негова вина и причинно-следствената връзка
между поведението на А. като пастир на животните на Г. и причинените
вреди на застрахования. Единствено и само факта, че ответника А. е подписал
протокола за ПТП като участник 1, не доказва неговата вина и причинно-
следствената връзка. Този протокол действително е официален свидетелстващ
документ, но отразените в него обстоятелства не кореспондират със всички
други събрани по делото писмени и гласни доказателства и не следва да се
приемат за достоверни, тъй като не е доказано, че именно А. е бил пастир на
точно това животно, което е убито и е станало причина за инцидента. Още
повече, че в своите свидетелски показания, водача на увредения автомобил
7
свидетеля Т. посочва, че стадото животни се е намирало от лявата страна на
пътя, не в непосредствена близост до него, а това животно което е причинило
ПТП-то е било в дясната страна на пътя, а пастира е бил отзад стадото, на
200-300 метра от мястото на инцидента, зад това място. Тези факти навеждат
на извода, че ответника А. като пастир е бил зад стадото и го е надзиравал, а
убитото животно е било съвсем в друга посока, далече от това стадо.
Съставения на А. АУАН, който също има съответна доказателствена сила,
също не може да бъде категорично доказателство относно вината и
отговорността на А., тъй като административнонаказателната процедура не е
довършена и не може да се счита, че АНО е безспорно доказана. Видно от
приложеното по делото НП, липсва подпис на административнонаказващия
орган – Началника на РУ – Т., липсва разписка за връчването на това НП,
както и доказателства дали последното е влязло в сила и кога. Следователно,
не може да се приеме, че е ангажирана изцяло административнонаказателната
отговорност на А.. Само издадения АУАН, без издадено валидно отговарящо
на законовите изисквания НП, не може да ангажира отговорността на А., а и
всички други събрани по делото писмени и гласни доказателства
опровергават обстоятелството, че единствено и само той следва да понесе
отговорността за инцидента, след като не е доказан основния факт
правопораждащ тази отговорност, а именно собствеността върху убитото
животно. След като не е доказан кой е собственика на веща, в случая
животното, няма как да бъде ангажирана отговорността по чл.50 от ЗЗД.
Освен това, по делото са налице данни за съпричиняване на вредата от
страна на водача на увредения автомобил, а на него, макар че е подписал
протокола за ПТП като участник 2, не му е търсена никаква отговорност.
Разпитаните по делото свидетели П. и Т. в показанията си в съдебно
заседание посочват, че на процесния път е имало множество поставени
предупредителни пътни знаци, че преминават животни и от много дълго
време на това място има обори и животни и товарните автомобили
собственост на фирма „Каолин“ всеки ден минават по този път и то без да
спазват никакви ограничения в скоростта. При това положение водача на
увредения автомобил е бил длъжен спазвайки предупредителните знаци да
предположи, че може да се стигне до инцидент с животни, след като в района
има много такива. Още повече, че самия свидетел Т. посочва в показанията
си, че управлявайки камиона е забелязал стадото животни в ляво от пътя и
8
при това положение е бил длъжен да съобрази скоростта си и поведението си
като водач за да не допусне настъпилия инцидент.
Освен това, ищеца не е доказал по безспорен и категоричен начин и една
от най-значимите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а
именно размера на причинената вреда. Установи се от заключението по
автотехническата експертиза назначена по делото, че вредата не е в размера в
който се претендира. Дори вещото лице посочва в първоначалното си
заключение по-малък размер на причинените вреди, а в допълнителното по-
голям от този който се претендира от ищеца. Вещото лице установява, а и от
писмените доказателства – опис, доклад по щета и фактура, също се
установява, че увредените елементи по автомобила посочени в опис-щетата,
не съвпадат с описаните и окончателно фактурирани ремонтни дейности на
сервиза и ремонтните дейности са повече от описаните. Също така, вещото
лице установява факта, че застрахователя не е изпълнил задължението си да
извърши допълнителен оглед и съответно опис на щетата, след като са били
открити в процеса на демонтаж и други увредени елементи, които са имали
нужда от ремонт. Самата процедура по констатиране опис на щетата и
обезщетяването на причинените вреди е опорочена и не е спазена, като
вещото лице подробно в разпита си в съдебно заседание /лист 2 от протокол
№ 25/18.03.2022 г./ посочва каква е тя. От допълнителното заключение на
вещото лице и от разпита му в съдебно заседание се установява, че в
конкретния казус липсват документи относно осъществяване на втори
допълнителен оглед от застрахователя и съответно безспорна документация и
техническа информация от която да се направи точен анализ на увредените
елементи и да се определи точно стойността им. И след като изплатената
щета е без извършен такъв допълнителен оглед, плащането е порочно и не
може да бъде претендирано от ответника или третото лице. Доказване
размера на вредата е в тежест на ищцовото дружество и след като това не е
направено, съдът счита, че и на това основание иска се явява неоснователен и
недоказан.
С оглед на изложеното съдът счита, че исковата претенция не е доказана
по безспорен и категоричен начин и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на направеното искане за присъждане на направените
разноски от третото лице-помагач, такива не следва да се присъждат с оглед
9
разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ –
гр.София бул.“Княз Александър Дондуков“ № 59, с ЕИК *********, подаден
чрез пълномощник адв.А.Б. от САК, против МЛ. ИВ. АС. с ЕГН **********
от с.С., общ.Т., ул.************, за присъждане на сумата от 1808 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0300/20/777/509694, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл.410,
ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД.
Решението по настоящото дело е постановено при участие на трето
лице – помагач П. Г. Г. от с.С., общ.Т. на страната на ответника МЛ. ИВ. АС..
На основание чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна
по делото – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ гр.София, а на основание чл.223,
ал.2 от ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за
третото лице в отношенията му със страната на която помага – МЛ. ИВ. АС..
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
10