Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97 27.02.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1027 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 74 и чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., твърди в исковата си молба(и уточняваща такава от 11.11.2019г.), че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на настоящия ответник И.А.О. с ЕГН ********** *** на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния, като платил чужд дълг при наличие на правен интерес от това, а именно: сумата от 1080,62лв. дължима главница по договор за потребителски кредит № 0003465 от 18.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019год., договорна лихва в размер на 1180,24лв. за периода от 18.07.2018г. до 12.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 61,88лв. за периода от 21.08.2018г. до 12.03.2019г., както и за сумата от 1634,39лв. главница по договор за допълнителни услуги и 38лв. за допълнителни услуги(СМС-и), претендирани по договора за допълнителни услуги от с.д., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 281/15.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 472/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.Постъпила е молба преди насроченото съдебно заседание, в която ищецът излага подробни съображения, оспорвайки възраженията на процесуалния представител на ответника, като посочва, че възнаграждението за поръчителство не е част от разходите по Договора за потребителски кредит и не следва да се включва в ГПР, излага, че в чл.4 от Договора за потребителски услуги изрично е уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита. Също така, съгласно чл. 3 от Договора за потребителски кредит, ползването на дружество-поръчител е обусловено само и единствено, доколкото кредитополучателя не предостави други форми на обезпечение. В чл. 3 „Обезпечения/гаранции“ от процесния Договор за потребителски кредит е предвидено изискването за предоставяне от кредитополучателя в рамките на 48 часа на двама поръчител с месечни доходи над 1500 лв, или б. гаранция, като в противен случай кредиторът има право да сключи от името и за сметка на кредитополучателя договор за поръчителство с възнаграждение за поръчителя в размер на 5784,00лв.; сочи, че процесният договор за поръчителство е сключен лично от длъжника; следователно, условията и хипотезите по чл. 3 от Договора за потребителски кредит изобщо не са се реализирали и клаузата не е приложена. Длъжникът лично (а не кредитодателят от негово име) и в рамките на чл.9 от ЗЗД е договорил и приел условията на договора за поръчителство. При това положение определянето на възнаграждението на поръчителя е станало в рамките на самостоятелно договорени и приети от длъжника условия, извън Договора за потребителски кредит; позовава се на договорната свобода, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД, по силата на която страните могат свободно да уговарят обема на престациите, вкл. и размерът на възнаграждението на поръчителя, излага подробни съображения за действителност на сключения договор за потребителски кредит, както и на договора за поръчителство, иска уважаването на претенциите изцяло, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.Ф.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Оспорва се действителността на договора за кредит, като се счита, че доколкото възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, то същият е определен при заобикаляне на закона, поради което клаузата, уговаряща размер на ГПР е нищожна, на осн. чл.21,ал.1 от ЗПК, а оттам-самият договор за кредит е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК;оспорва се и клаузата относно уговореното възнаграждение на поръчителя, доколкото същото е в размер, доближаващ размера на заемната сума и поради това се счита определен в противоречие с добрите нрави и поради това клаузата се явява нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД;излагат се подробни съображения, като се счита, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното плащане, при което последният има право да му противопостави всички възражения, които е могъл да направи на кредитора, вкл. и такова за липса на доказателства поръчителят реално да е платил на кредитора чрез прихващане на насрещни вземания; иска се отхвърлянето на исковете изцяло. В съдебно заседание възраженията се поддържат изцяло от адв.Н.Ф. -ТАК, която пледира за отхвърлянето на предявените искове.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит № 0003465/18.07.2018г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представен по делото, ведно с ОУ и погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 5 800лв. с размер на месечна погасителна вноска от 358лв., със срок от 24 месеца, с първа вноска на 18.08.2018г. и последна вноска на 20.07.2020г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 41%, обща сума за погасяване в размер на 8 592,72лв.. и ГПР 49,40%; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 5 800лв. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна б. гаранция от одобрена от кредитодателя банка; и 2- при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 5 784лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски.В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно-финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.В чл.2,т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. От договор за гаранционна сделка(поръчителство) от 18.07.2018г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0003465, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора.В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор.В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него.В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора.От приложените от ответната страна справки в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор.От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0003465 от 18.07.2018г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 5 784лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 24 месеца, вноска от 241лв. и обща сума от 5 784лв., дължими от длъжника.Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски.В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор.Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.От Покана за плащане от 12.03.2019г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на 8 567,65лв., като е приложен Протокол за прихващане от 12.03.2019г., подписан между кредитора и поръчителя, от който е видно, че на тази дата поръчителят е погасил задължението чрез прихващане. Липсват твърдения, както и доказателства за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи се установява, че падежиралата непогасена главница, изискуема от първата падежна дата на неизпълнение до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 13.03.2019г. е в размер на 1242,38лв., договорната лихва е в размер на 1180,24лв. за периода от 21.08.2018г. до 12.03.2019г., възнаграждението за доп. услуги е в размер на 1634,39лв. за периода от 21.08.2018г. до 12.03.2019г. и обезщетението за забава е в размер на 70,40лв. за периода от 21.08.2018г. до 12.03.2019г., а таксата за СМС известяване е в размер на 49лв. за този период.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 281/15.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 472/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.
Съгласно
разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на
поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е
платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя –
функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и
обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното
задължение.На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за
извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143,ал.2,изр.
второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл
да направи на кредитора при изпълнението.
Видно от съдържанието на
договора, същият касае предоставяне на парична сума като кредит на разсрочено
плащане, поради което попада под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът
има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален
закон и без изрично въведено възражение от страна по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице.В
разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.
12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в
тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
изискването по чл. 11,т.10 от ЗПК, съгласно което договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.Видно от договора за
кредит, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от
потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за
погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи
за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е
„допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита-чл.4 от самия договор за
кредит.В този смисъл, съдът не приема доводите на процесуалния представител на
ищеца, тъй като невключването на сумата за финансиране възнаграждението за
поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото
той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. В този
смисъл, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на императивния материален
закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент
на разходите, са нищожни, което обстоятелство, от своя страна, попада под
изричната регламентация по чл.22 от ЗПК, при което договорът за
потребителски кредит е недействителен изцяло,
а възраженията на ответника в тази връзка съдът приема за основателни. Отделен
е и въпросът, че самото определяне на т.нар. възнаграждение на поръчителя в
размер на 5 784лв., т.е., сума, почти равна на самата договорна сума от 5 800лв.
създава необосновано висока тежест за кредитополучателя, излиза извън рамките
на договорната свобода, като противоречаща на морала и добрите нрави клауза,
при което същата е нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл. 143,т.19 вр.
т.5 от ЗЗП.Това е така, защото на първо място, срокът за предоставяне на
първите два вида обезпечения-поръчителство на две лица или б. гаранция са от
такова естество, че биха поставили кредитополучателя в невъзможност в рамките
на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни, при което
поръчителството е предпоставено, и така при получен
кредит от 5 800лв., тежестта върху кредитополучателя се увеличава с 5 784лв.,
т.е. с почти 100%, което противоречи не
само на добросъвестността при сключването на гражданско-правни и търговски
сделки, но и на изричната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК, забраняваща размер
на ГПР(включващ и това задължение) над петкратния размер на законната лихва(50%), при което клаузата,
касаеща определянето на ГПР е нищожна, на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК, което от своя страна обуславя
недействителността на самия договор, на осн. чл.
22,ал.1 от ГПК, респ. на осн. чл. 23 от ЗПК
ответникът дължи само главницата в размер на 1242,38лв., съобр. заключението на вещото лице, но доколкото ищецът,
който е имал интерес да изпълни, съобр. чл. 74 от ЗЗД, претендира такава в размер на 1080,62лв., а съдът не може да се
произнася плюс петитум, до този размер от 1080,62лв. предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от 14.03.2019г., до изплащане на задължението,
за което е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 281/15.03.2019г., постановена по
ч.гр.д.№ 472/2019г. по описа на РСТ в тази част, на
осн. чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 74 и чл. 138 и сл. от ЗЗД (в
този см. ТР
№8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК).С оглед установената
недействителност на посочения Договор за потребителски кредит №
0003465/18.07.2018г., съгл. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят не дължи
лихви или други разходи по кредита, поради което предявените искове за
заплащане на договорна лихва в размер на 1180,24лв. за периода от
18.07.2018г. до 12.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 61,88лв. за
периода от 21.08.2018г. до 12.03.2019г., претендирани
по Договор за потребителски кредит № 0003465/18.07.2018г., сключен между
длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, както и за сумата от 1634,39лв. главница по
договор за допълнителни услуги и 38лв. за допълнителни услуги(СМС-и), претендирани по договора за допълнителни услуги от
18.07.2018г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение № 281/15.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 472/2019г. по
описа на РСТ, следва да се отхвърлят, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 74 и чл. 138 и сл.
от ЗЗД.
По
разноските: С оглед изхода от спора, ищецът има право на разноски в заповедното
и в настоящото производство съобразно степента на уважаване на исковете, при
което от разноските в заповедното производство в размер на 172лв. ищецът има
право на 20,62лв., а от разноските в настоящото производство в размер общо на 81,75лв.,
или общо 102,37лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.С оглед
отхвърлената част от исковете и доколкото особеният процесуален представител на
ответника е освободен от заплащане на разноски, ищецът следва да заплати по
сметка на РСТ сумата от 120лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., против И.А.О. с
ЕГН ********** ***, за
сумата от 1080,62лв., падежирала до 12.03.2019г. главница по Договор за
потребителски кредит № 0003465/18.07.2018г., сключен между длъжника-ответник и
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2019год.,
до изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 414 / 30.04.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 760/2019г.
по описа на РСТ, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК,
чл. 74 и чл. 138 и сл. от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30,
представлявано от управителя П.С.С., против И.А.О. с ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на вземане за следните
суми: договорна лихва в размер на 1180,24лв. за периода от 18.07.2018г. до
12.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 61,88лв. за периода от
21.08.2018г. до 12.03.2019г., претендирани по Договор
за потребителски кредит № 0003465/18.07.2018г., сключен между длъжника-ответник
и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, както и за сумата от 1634,39лв. главница по
договор за допълнителни услуги и 38лв. за допълнителни услуги(СМС-и), претендирани по договора за допълнителни услуги от
18.07.2018г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение № 281/15.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 472/2019г. по
описа на РСТ,като неоснователни, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 74 и чл. 138 и сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.О. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., разноските в заповедното производство в размер на 20,62лв. и разноските в исковото производство в размер на 81,75лв., или общо 102,37лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30,
представлявано от управителя П.С.С. да заплати по
сметка на РС Търговище сумата от 120лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: