Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА,27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 18.10.2019г. , в
състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 553 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 15.07.2019г.,подадена от В.Т.Р. ***,чрез особен представител
адв.М.Д. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от 01.07.2019г.,постановено по
гр.д.№ 4653/2018г,в частта,в която са уважени предявени против въззивника
искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,за
установяване дължимостта на невърнати суми по договор за банков кредит от
14.04.2008г.,и анекси към него от 08.07.2009г. и 10.04.2012г.,и за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1948/2018г.по описа на РС Враца.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно в
обжалваната му част – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявените против въззивника искове и в уважената
им част.
Противната страна
оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част
да бъде потвърдено.Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се
разноски за двете инстанции.От своя страна противната страна е подала насрещна
въззивна жалба против горното решение на РС Враца,в частта,в която е отхвърлен
предявения иск против въззивника.Излагат се също подробни доводи и съображения
относно неправилността и необосноваността на решението в обжалваната му
част.Иска се отмяна на решението в тази част,и вместо него постановяване на
друго,с което се уважат претенциите и в отхвърлената им част.
Първият въззивник не е
ангажирал становище по насрещната въззивната жалба.
Настоящият състав намира въззивната и насрещна
въззивна жалби за редовни от външна страна,и процесуално допустими.Подадени са
в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263 ал.2 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество и двете жалби се
явяват неоснователни.
Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен положителен установителен иск с пр.осн. чл. 422 ал. 1 вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД
за съществуване на вземане по договор за банков кредит и предявени в условията
на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. чл. 79 ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД за реално изпълнение на парично
задължение по договор за банков кредит от кредитополучател.
Поддържа се в исковата
молба, че на 14.04.2008 г. между страните, и солидарния длъжник Н.С.Х.,е
подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер 15 225.00
лева, усвоен на 14.04.2008 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат
за рефинансиране и потребителски нужди,и е с краен срок за погасяване
20.04.2015 г. Поддържа се, че Договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009
г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2 страните са
договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора
за кредит, изменен с Анекс 1 и Анекс № 2, е 20.03.2019 г. Посочва се, че в чл.3
от Анекс № 2 страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1,7 пункта надбавка годишно. Изтъква се,
че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в
плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по
кредита .Твърди се, че в чл. 7 от Анекс № 2 е уговорен начина на погасяване на
кредита. Поддържа се, че ищецът е изпълнил всички свои задължения, съгласно
подписания договор за банков кредит, последващите анекси и закона. Посочва се,
че кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати
от 20.10.2014г. до 20.11.2017г. включително, с оглед на което и на основание
чл.8.1. и чл.9.2. от договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изтъква се, че на 04.12.2017 г.
на кредитополучателя В.Т.Р. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по
договора за банков кредит и двата анекса. Изтъква се, че след успешно проведено
заповедно производство по ч.гр.д. № 1948/2018 г., по описа на Районен съд
Враца, в негова полза е издадена заповед за изпълнение, по силата на която на
длъжника В.Т.Р. и на К.Н.Н. е разпоредено да заплатят на “Райфайзенбанк България”
ЕАД дължими суми по Договора за банков кредит от 14.04.2008 г.и двата анекса.
Заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника В.Т.Р.
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което и в приложение на 415 ал. 1
т. 2 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск,което и сторил.
Ответникът В.Т.Р., в
писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва
предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че
ищецът не е доказал, че има изискуемо вземане против ответника. Поддържа, че по
делото не е представен никакъв писмен документ, удостоверяващ получаването на
кредит, т.е. предаването на ответника на сумата, определяна като "банков кредит",
поради което връщането на такава сума не е дължимо. Посочва, че писмото, с
което банката-ищец твърди, че е обявила на ответника кредита за изцяло
предсрочно изискуем, е останало невръчено, поради което обявяването на
,,предсрочната изискуемост не е достигнало до адресата и не е породило действие
спрямо длъжника. Счита също за неоснователно и недоказано искането за
присъждане на "редовна лихва", тъй като е акцесорно вземане.
Възразява и против дължимостта на сумата 1 595,09 лв., определена като наказателна
лихва, тъй като същата представлява неустойка, чийто размер е прекомерен и в
разрез с добрите търговски практики; не ставало и ясно как е изведен този
размер.
По делото са събирани
писмени доказателства.Назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Приложено
е ч.гр.д. № 1948/2018г. на ВРС.
Установено е по делото,
че между “Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр.София, в качеството на кредитор, и В.Т.Р.
***, като кредитополучател и солидарния длъжник Н.С.Х. е подписан Договор за
банков кредит на 14.04.2008г., с който банката е отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер 15 225.00 лева за рефинансиране на кредитна карта Евролайн и
потребителски нужди с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. Съгласно чл.4 от
договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на 7.95%, която представлява СБР за лева (Стойност на базисния
ресурс, определен от Банката) + 1,70 пункта надбавка годишно. Според чл.4.4 от
договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят
дължи на банката обезщетение за забава — наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.5 от договора
кредитът ще бъде погасен на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в
размер 236, 92 лева, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от
20.05.2008г. до 20.04.2015г., съгласно Погасителен план, който е неразделна
част от договора. Според чл.9.2. от договора банката има право едностранно, с
писмено предизвестие до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени
по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионните
за предсрочно и незабавно изискуеми. В чл.10
от договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от
страна на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,и
считано от 151-вия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно
чл.11.7 всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени от кредитополучателя, ако достигнат до адреса на
кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса
по чл.6.2 по горе.
На 08.07.2009г. между
,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните
длъжници Н.С.Х. и К.Т.Р. е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит от
14.04.2008г. Съгласно чл. 2 от анекса страните се съгласяват и приемат за
установено, че към датата на подписване на анекса дължимите от
кредитополучателя на банката по договора за кредит суми са в размер на: 13 296,
94 лв. - редовна главница, 419, 23 лв. - просрочена главница, 321, 59 лв. -
просрочена лихва, 6,65 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница и
64,49 лв. - текуща редовна лихва. В чл.3 от анекса е определен крайният срок за
погасяване на всички дължими суми по договора за кредит - 20.06.2015г. Съгласно
чл.5 от анекса кредитополучателят се задължава да изплати на банката усвоената
и непогасена част от кредита /редовната и просрочената главница/ в общ размер
13 716, 17 лв. на 70 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 257.35 лв.
Според чл.6 от анекса страните се споразумяват задължението в общ размер 392,
73 лв. /по просрочени договорни лихви - 321,59 лв., просрочени наказателни
лихви - 6,65 лв. и текущи договорни лихви - 64,49 лв./ да бъде изплатено на две
равни месечни вноски.
На 10.04.2012г. между
,,Райфайзенбанк“ (България) ЕАД и кредитополучателят В.Т.Р. и солидарните
длъжници К.Т.Р. и К.Н.Н. е подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит от
14.04.2008г. Съгласно чл. 1.1. от този анекс страните констатират, че към
датата на подписване на анекса дължимите суми са в размер 10 161, 87 лв., от
които: 8 183, 95 лв. - редовна главница, 1122, 50 лв. - просрочена главница,
406, 78 лв. -просрочена лихва, 392, 73 лв. - отложена лихва и 55, 91 лв. -
наказателна лихва върху просрочена главница. Съгласно чл.2 от анекса страните
се съгласяват всички вземания в своята съвкупност да станат редовна главница в
общ размер 10 161,87 лв. В чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1,7
пункта надбавка годишно. В чл. 4 от анекса страните са договорили, че крайният
срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с
Анекс № 1 и Анекс № 2 е 20.03.2019 г. В чл.6 страните са изразили съгласие, че
за периода от 20.04.2012г. до 20.09.2012г., кредитополучателя ще ползва
гратисен период, през който ще заплаща само дължимата лихва, а след изтичането
му задълженията ще се погасяват съгласно погасителен план посочен в чл. 9. В
чл. 7 от анекса е уговорен начина на погасяване на кредита.В чл.13 от анекса е
уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на
кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по
анекса в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия
ден, вземанията стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми, а в чл.14
- начина на уведомяване на страните: всички уведомления и изявления във връзка
с този Анекс № 2 и с Договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите им,
посочени в анекса.
Към договора за кредит
и към двата анекса са приложени съответните погасителни планове.
Установено е също, че до ответника-кредитополучател е
изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с изх. №
36239/01.12.2017г., изходящо от ищеца, за уведомяването му за неизпълнение от
негова страна на задълженията му към банката, произтичащи от договора за банков
кредит от 14.04.2008г. и просрочие в изплащането на дължими вноски, като всички
дължими по договора суми към банката са обявени за предсрочно изискуеми и незабавно
платими . Видно от приложеното на стр. 26 от делото известие за доставяне,
писмо R номер 7100014840817 е изпратено до ответника на посочения в договора за
банков кредит адрес: с. ***но няма данни да е получено от ответника, тъй като
върху бланката няма никакво отбелязване на лицето, извършило доставката.
Въз основа на подадено
на 23.03.2018г. от ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-София е образувано ч.гр.д. № 19606/2018г. по
описа на съда, което е изпратено по подсъдност на РС-Враца, където е образувано
ч.гр.д. № 1948/2018г. По това дело на 06.06.2018г. съдът е издал заповед № 1551
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В.Т.Р. и солидарния
длъжник К.Н.А., за заплащане на сумите: 5 141,16 лева, представляваща
редовно падежирали главници по Договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс
№ 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., за периода от 20.10.2014 г.
до 20.11.2017 г. включително, 2 447,31 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница с настъпила изискуемост на 04.12.2017 г., 689,35 лева,
представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от 23.03.2015 г.
до 03.12.2017 г. включително, 1 595,09 лева, представляваща изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 23.03.2015 г. до 22.03.2018 г.
включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
23.03.2018 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 197, 46 лева, представляваща държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника В.Т.Р. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и в
предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил иск
против ответника по настоящото дело.
За установяване
размера на погасените и дължимите по договора за банков кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата, неоспорено
от страните, и прието от съда като обективно и пълно, е установено, че на
14.04.2008г. по разплащателна сметка в лева с титуляр В.Т.Р. открита в
,,Райфайзенбанк България" ЕАД е отпусната сумата 15 225 лв., която сума е
изцяло усвоена в периода от 16.04.2008г. до 05.06.2008г. Според заключението на
08.08.2014г. е извършено последно погасяване на задължения по кредита, като са
внесени 240 лв.На 04.12.2017г. Банката осчетоводява предсрочната изискуемост на
всички вземания. От заключението се установява също, че размерът на
непогасените задължения на длъжника В.Т.Р. по договора за банков кредит към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.03.2018г. и към датата на изготвянето на експертизата, ако се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на датата, посочена в извлечението от
счетоводните книги - 04.12.2017г. е в общ размер 9 872, 91 лв., а ако се
приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на датата на връчване на
ответника на препис от исковата молба - 22.04.2019г. е в общ размер 9 805,87
лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на непогасените задължения на длъжника
В.Т.Р. по договора за банков кредит към датата на изготвянето на експертизата,
ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на датата на връчване на
ответника на исковата молба - 22.04.2019г. е в общ размер на 10 964,73 лв.,
разпределени по пера, както следва: редовно падежирали главници за периода от
20.10.2014г. до 20.03.2019г. вкл. - 7 588,48 лв., просрочени редовни лихви за
периода от 23.03.2015г. до 20.03.2019г. вкл. - 766,28 лв. и начислена
наказателна лихва върху просрочени главници за периода от 23.03.2015г. до
22.04.2019г. вкл. - 2 609,96 лв. От заключението, вкл. от приложените към него
таблици, се установява, че размера на изискуемата договорна редовна лихва,
начислена за претендирания с исковата молба период от 23.03.2015г. до
03.12.2017г. е 689, 03 лв., а размера на изискуемата наказателна лихва,
начислена за претендирания с исковата молба период от 23.03.2015г. до
22.03.2018г. е 1497, 98 лв.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявените установителни искове за частично основателни и ги уважил частично,отхвърляйки
ги в частта над 689,03 лв.за претендираната редовна лихва и в частта над 759,76
лв.за претендираната наказателна лихва.За същите суми отхвърлил и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Въззивната инстанция
споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и
е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че с иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение,и,че в това производство по същество се установява дали вземането
съществува и дали е изискуемо.
Съгласно чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Алинея втора предвижда, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Установено е по
категоричен начин от доказателствата по делото, че между ищеца и ответника В.Т.Р.
е възникнало облигационно отношение по силата на сключения договор за банков
кредит от 14.04.2008г., както и че сумата по договора е изцяло усвоена от кредитополучателя.
Следователно банката - ищец е изпълнила своите задължения и се явява изправна
страна по договора. Процесният договор за банков кредит е породил задължения за
кредитополучателя да издължава предоставената от банката парична сума съгласно
уговорен погасителен план. Установено е също, че ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на месечните погасителни вноски по погасителните
планове,както и, че забавата на длъжника е продължила повече от 90 дни,и
банката се е възползвала от правото си по чл. 13 от анекс № 2 към договора да
поиска предсрочно погасяване на всички дължими суми по кредита,и да пристъпи
към тяхното принудително събиране.
Спорен по делото е
въпросът с предсрочната изискуемост на вземането – дали такава е настъпила и
дали е била надлежно съобщена на длъжника.Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
С оглед установеното
по делото последно плащане от кредитополучателя по договора за банков кредит -
на 08.08.2014г. и преустановяване на плащането на всички следващи вноски по
погасителния план до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.03.2018г., то е налице визираната в чл.13.1 от анекса
предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Правилни са и изводите
на първоинстанционния съд,че по отношение на клаузата на чл.13.2 от анекса - че
в случай на автоматична предсрочна изискуемост банката има право да пристъпи
към събиране на всички дължими суми без да уведомява за това кредитополучателя
следва да се приемат разясненията, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК - постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Следователно, в
настоящия случай, моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
се свързва с получаването от кредитополучателя на изявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Банката е отправила до кредитополучателя В.Р.
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, което съдържа изричното й
волеизявление, че всички дължими по договора суми към банката са обявени за
предсрочно изискуеми и незабавно платими. Същото е изпратено на посочения в
договора за кредит постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя, но няма
данни да е получено от ответника, тъй като върху бланката няма никакво
отбелязване на лицето, извършило доставката.
Първоинстанционният съд се е
позовал на Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 г.,което се споделя и от
настоящия състав,и което гласи,че при прилагане на нормите на процесуалното
право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия
за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. За надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените
усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки
конкретен случай.В контекста на настоящия спор, при липса на осъществено
фактическо връчване на постоянния и настоящ адрес на длъжника -
кредитополучател и при липса на доказателства за извършена справка за промяна
на адреса, респективно направен опит същият да бъде уведомен чрез изпращане на
волеизявлението на кредитора на вписан негов друг адрес, следва да се приеме,
че кредиторът не е положил усилия за откриване на длъжника,и че уведомлението
за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем не е достигнало до длъжника.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422 ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Поради липса на
надлежно уведомяване на длъжника В.Р., извършено до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за упражненото от
банката-кредитор право да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е настъпила
предсрочна изискуемост при договорените от страните условия и обективираното в
заповедта за изпълнение парично вземане не е възникнало на предявеното
основание – предсрочна изискуемост на кредита. В тази хипотеза изискуеми са
само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания
/неустойки и лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай,обаче, следва да бъде
приложено разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.,
според което е допустимо предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
В настоящия случай, с оглед клаузата на чл. 4 от Анекс № 2, с която е
определен краен срок за погасяване на всички дължими суми по договора за
кредит, изменен с Анекс № 1 и Анекс № 2 - 20.03.2019 г., който срок е настъпил
в хода на настоящото производство, то към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо-приключване на устните състезания пред районен съд, всички
вноски са с настъпил падеж.
При това положение по отношение размера на дължимата по кредита главница
следва да бъде взето предвид заключението на вещото лице по въпрос пети, където
размера на редовно падежиралите главници за периода от 20.10.2014г. до
20.03.2019г. вкл. е 7 588, 48 лв. Според заключението размера на изискуемата
договорна редовна лихва, начислена за периода от 23.03.2015г. до 03.12.2017г. е
689, 03 лв., а размера на изискуемата наказателна лихва, начислена за периода
от 23.03.2015г. до 22.03.2018г. е 1497, 98 лв.
Особеният представител
на ответника е направил възражение за недължимост на претендираната сума за
наказателна лихва, тъй като същата представлява неустойка, чийто размер е
прекомерен и в разрез с добрите търговски практики, както и поради липса на яснота
относно определяне на нейния размер. Наказателната лихва е определена на база
клауза от договора за банков кредит, по силата на която при забава на плащане
на дължимите суми, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава –
наказателна лихва върху лихвата в размер на 10 % годишно върху забавената сума
за времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения.
Клаузата урежда хипотеза, в която се дължи неустойка за забавено изпълнение от
страна на кредитополучателя, като цели да обезщети кредитодателя за вредите,
които биха настъпили от неизпълнение. Клаузата противоречи на разпоредбата на
чл.19 ал.2 от Закона за потребителския кредит (обн.,
ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010
г.), действал към момента сключването на договора за кредит. Съгласно тази
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Става въпрос за
императивно правило, от което страните не могат да се отклонят. Довод в тази
насока може да се извлече и от посочената в чл. 2 от ЗПК цел на закона – да се
осигури засилена защита на потребителите на този вид финансови услуги.Доколкото
е налице противоречие на клаузата за наказателна лихва с разпоредбата на чл.19
ал.2 от ЗПК (отм.), респ. чл.33 ЗПК, тази клауза на договора е нищожна
съобразно чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Това не влече нищожност на цялото съглашение, тъй
като, по арг. от чл. 26 ал. 4 ЗЗД, уговорките в тази част от договора, се
заместват от повелителното правило на чл.19 ал.2 от ЗПК (отм.), респ. чл.33 ЗПК.За периода на забава кредитополучателят ще дължи обезщетение, чийто размер
следва да бъде изчислен съобразно размера на законната лихва,която възлиза на
759, 76 лв.За периода на забава кредитополучателят ще дължи обезщетение от 759,
76 лв., равняващо се на размера на законната лихва.
С оглед на изложеното,
за посочените по-горе суми за главница в размер 7 588, 47 лв., изискуема
договорна редовна лихва от 689, 03 лв., начислена за периода от 23.03.2015г. до
03.12.2017г. и изискуема наказателна лихва от 759, 76 лв., начислена за периода
от 23.03.2015г. до 22.03.2018г. предявените искове се явяват основателни и
следва да се уважат, а в останалата част до пълния им предявен размер претенцията
за изискуема редовна лихва и претенцията за изискуема наказателна лихва следва
да се отхвърлят като неоснователни, както следва: претенцията за изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 23.03.2015г. до 03.12.2017г., следва да
бъде отхвърлена за сумата над 689, 03 лв. до претендираните 689, 35 лв., а
претенцията за изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
23.03.2015г. до 22.03.2018г., следва да бъде отхвърлена за сумата над 759, 76
лв. до претендираните 1595, 09 лв.
Поради частичната неоснователност на главно
предявеният установителен иск, съдът дължи произнасяне по евентуално
предявените осъдителни искове. Съображенията на съда, касаещи валидността на
договора за кредит, задълженията на страните по него, изпълнението на
последните от банката-кредитор, респ. неизпълнението им от
ответника-кредитополучател, и размера на дължимите от ответника суми са
относими и по тези искове,като по осъдителните искове съдът дължи произнасяне
за тези лихви за разликата между претендираната сума и присъдената такава.
По изложените по-горе
мотиви, касаещи иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК,на същото основание се явяват
неоснователни и предявените в условие на евентуалност осъдителни искове за
договорна редовна лихва и за наказателна лихва за разликата над присъдените
по-горе суми до пълния им предявен размер.
При така изяснената
фактическа обстановка с оглед изложеното въззивните жалби се явяват
неоснователни.Като такива следва да се оставят без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Враца от 01.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 4653/2019г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........2...........