Р Е Ш Е Н И Е №284/2.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, девети състав, в открито заседание проведено на шестнадесети
март , през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА
ПОПОВА
при
секретаря Антоанета Метанова , като разгледа докладваното от съдия Попова административно
дело № 72 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 -161 от Данъчно –
осигурителния кодекс / ДОПК /
и е образувано по жалба на В. Е. П. с ЕГН **********
с ЕТ“ТОМИ – В. П..“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.
.., район „В..“, ул.“С.. С..“№..,ул…, офис .. , срещу Ревизионен акт №
Р-16001318004850-091-001 от 01.04.2019г.
на ТД на НАП, Пловдив, потвърден
с Решение № 377 от 20.06.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на
НАП. В жалбата се
поддържа , че процесният ревизионен акт
е нищожен, респективно неправилен и
незаконосъобразен и се моли съда да постанови съдебно решение ,с което
този акт да бъде обявен за нищожен, респективно отменен изцяло. Излагат се
съображения за постановяването му в
противоречие с относимите материално-
правни разпоредби и процесуални правила. В хода на производството се сочат доказателства и се претендират
съдебно- деловодни разноски.
Ответникът -
Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител
поддържа становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Излагат се подробни доводи и възражения. Претендират се съдебно-
деловодни разноски. В представено писмено становище, се предявява и поддържа
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнограждение.
Пазарджишки
административен съд , след като подложи на анализ събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното :
По допустимостта на жалбата : Жалбата е подадена
от лице с надлежна активна легитимация , след изчерпване на фазата на
административния контрол , в рамките на преклузивния срок по чл. 156 ал. 1 ДОПК . От външна страна
същата отговоря на изискванията на чл.
149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима.
По
същество .
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден
от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в този смисъл са и указанията по тълкуването
на закона дадени в мотивите на отменителното решение постановено по адм. дело №
7617/2020 г. на ВАС/. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК
и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му. Не
се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на ревизионния акт, както и компетентността
на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и
не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в
цялост.
Във
връзка с проверката за правилното приложение на материално-правните норми съдът
намира следното:
Ревизията
е възложена със Заповед №Р-16001318004850-020-001/17.08.2018г.,
изменяна със Заповеди Р-16001318004850-020-002/19.11.2018г.,
Р-16001318004850-020-003/19.12.2018 г.
за установяване отговорността на ЕТ за задължения на „Орион 2001“ООД с
ЕИК ********* за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от
посоченото дружество за данъчни периоди 01.12.2012г. – 30.09.2013 г. За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД)
№Р-16001318004850-092-001/01.02.2019 г., срещу който не е подадено писмено
възражение по реда на чл. 117. ал. 5 от ДОПК.
С РА №Р-16001318004850-091-001
от 01.04.2019г. г., издаден от Н. Ж.
К.. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и С.. Д. Й.. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, приключва посоченото
по-горе ревизионно производство , като е ангажирана отговорността на В. Е. П.. с ЕТ“Томи- В. П..“ на основание чл.
177 от ЗДДС за задължения за данък върху добавената стойност на „Орион 2001“ООД
/доставчик на ревизираното лиц/), за извършени доставки, за периода месец
декември 2012г. – м.септември 2013 г.в размер на 123 432.67лв.
В Ревизионния доклад
към който препраща оспорения РА, е посочен размера на вменената отговорност
по ЗДДС по периоди , но не и по фактури.
Посочено е още , че „Орион 2001“ има изискуеми публични задължения по ЗДДС ,
които не е внесъл за периода м.12.2012г. – м.09.2013г. в размер на 1 047 404.10лв.,
като за същия период ЕТ“Томи- В.. П..“ е ползвала данъчен кредит /ДК/ по
получени 96 бр.фактури с посочен доставчик „Орион 2001“ООД с предмет на
доставка „фураж“ и „покупка на материали" отразени в дневник покупки и СД
по ЗДДС в размер на 484 912.20 лв.
Органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
по отношение на Веселка Папазова с ЕТ“Томи-Веселка Папазова“ – като получател
на доставка , поради следните съображения :
1. Наличието на пряка връзка между ползвания от В.. П.. с
ЕТ“Томи-В.. П..“данъчен кредит и невнесения ДДС от „Орион 2001“ООД при следните
фактически обстоятелства : регистрираното по ЗДДС лице ЕТ“Томи – В.. П..“
е било получател по облагаеми доставки от „Орион 2001“ООД, като последният е издал фактури, с посочен ДДС на отделен ред,
със задължението да внесе данъка в бюджета. Фактурите са били включени в
дневниците му за продажби за съответните данъчни периоди, но не са платени. От
друга страна получателят по доставките ЕТ“В.. П…“ е ползвал правото на приспадане
на данъчен кредит по фактурите.
2. Прието е наличие и на другата предпоставка /чл.177,
ал.2 от ЗДДС/, а именно – знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика
„Орион 2001“ООД , който извод е обоснован
с наличие на свързаност между търговските субекти. В тази връзка ревизиращия орган е взел предвид, че собственик на дружеството –
доставчик на „Орион 2001“ООД е И. С. П..,
който притежава дружествен дял в размер на 2500.00лв. Той е съпруг на В. П. с ЕТ
„Томи-В.. П..“.Установено е било още , че той бил управител на дружеството през
процесния период, като от 07.10.2013 г.
бил назначен временен синдик , тъй като по отношение на това дружество е било открито производство по несъстоятелност
във връзка със заведено търговско дело № 205/ 2012 г. с Решение № 110/30.09.2013г. на ОС гр.Пазарджик.
Било установено още , че от м.01.2011 г. до м.03.2012 г. Веселка Папазова е
осигурявана по трудови правоотношения от „Орион 2001“ООД, като управител на
магазин, а счетоводното обслужване на дружеството и ЕТ“Томи- В.. П..“ се
осъществявало от едно и също лице - „Каменов и Партньори“ООД гр.София.
3.Освен това ЕТ“Томи- Веселка Папазова „ извършвала
доставки на „свине“ към „Орион 2001“ООД за периода м.12.2012 г. – м.09.2013 г.,
като същевременно е купувал фураж от „Орион 2001“ООД. Сумата по фактурите е
изплащана по банков път, чрез споразумения за прихващане или в брой , като
дължимата сума от „Орион 2001“ООД към ЕТ“Томи- Веселка Папазова“ към момента на
изготвяне на РД е в размер на 891 102.00лв. По тези фактури жалбоподателят бил приспаднал данъчен кредит в посочения размер,
който не му е отказан от ревизиращия екип на извършена за същия период данъчна
ревизия и влязъл в сила като носпорван ревизионен акт. Установения по размер
ДДС и дължим от „Орион 2001“ООД, не е внесен в съответните законови срокове.
Въз основа на изложените факти е прието, че са налице
всички материални предпоставки за ангажиране на отговорност на В. П.. с
ЕТ“Томи- В.. П..“ на основание чл.177 от ЗДДС в качеството на пряк получател на
доставки, по които не е внесен дължим ДДС от страна на доставчика „Орион
2001“ООД в размер на 123432.67 лева, както и по отношение на доначислени лихви,
които към датата на издаване на акта са в размер на 70 590.42 лева.
Процесният Ревизионен акт №
Р-16001318004850-091-001/01.04.2019 г., е връчен на В. П.. на 02.04.2019г.-
електронно и е оспорен пред директора на дирекция ОДОП Пловдив с жалба,
постъпила в ТД на НАП - Пловдив на 15.04.2019 г.В рамките на срока за
произнасяне по чл. 155, ал.1 от ДОПК е постановено решение № 377/20.06.2019 г.
на изпълняващ правомощията на директор на дирекция ОДОП Пловдив. С решението РА
№ Р-16001318004850-091-001/01.04.2019 г. е потвърден изцяло .
От доказателствата по делото е видно, а същото се
потвърждава и от констатациите в Ревизионен доклад №Р-160013118004850-092-001/01.02.2019г.,
както и от приетите по делото – РД
№Р-16001317004906-092-001/18.12.2017г. и
РА № Р-16001317004906-091-001/16.01.2018г., че за същите данъчни периоди и
относно същите доставки на дружеството е била извършена ревизия по ЗДДС.
За изясняване на спор от фактическа страна по делото е
допуснато изслушване на заключение изготвено ССчЕ, според което , стоките
предмет на доставка по процесните фактури , издадени от Орион 2001“ ООД с
получател ЕТ „Томи- В. П. „ са били отразени правилно в счетоводството на
доставчика „Орион 2001 „ ООД. Процесните доставки /фуражи/ са послужили за
угояване на животни , като ЕТ „Томи –В. П.. „ е реализирал продажби с тях –
предмет на последващи облагаеми доставки, а декларирания по тях ДДС за м.
декември 2012 г. до м. февруари 2013 г. е начислен и внесен в бюджета на
20.03.2013 г. За остатъка от процесни период до 09.2013 г. , няма данни
начисления и деклариран ДДС да е бил внесен в бюджета.
Представени са писмени доказателства , от които безспорно
се установяват родствените връзки между В. П. и нейния съпруг И. С. П...
При тези
фактически данни от правна страна съдът приема следното : Нормата на чл. 177
ал.1 ЗДДС предвижда солидарна
отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице -
получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго
лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко
или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при
следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има
качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко
или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като
резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да
знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл.177 ал.2 ЗДДС. Нормата на чл.177
ал.3 ЗДДС установява оборима презумпция по отношение на задължението за знание.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл.177 ЗДДС,
включително и на условията за приложение на презумпцията по чл.177 ал.3 ЗДДС , е на органите по приходите.
В случая в оспорения в настоящото
производство РА , не се съдържат констатации, свързани с нормата на чл. 177 ал.3 т.1 и 2 ЗДДС – хипотези , при които законът
презумира , че лицето е било длъжно да знае. В процесния ревизионен акт позоваването
е на разпоредбата на чл. 177 ал.2 ЗДДС във връзка с параграф 1 т.3 б.“а“ и
б.“б“ от ДР на ДОПК – относно наличие на
знание поради „свързаност“ по смисъла на
посочените по –горе разпоредби на ДОПК.
По настоящото дело не се спори по въпроса, че е налице хипотезата
при която ЕТ“Томи- В. П..“ е регистрирано лице по ДДС и е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит, който не
му е отказан от ревизиращия екип. В хода на
ревизията е установено, че за процесния период прекият доставчик има задължения
за ДДС, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт и не са внесени,
макар, че тези задължения са описани само по периоди, но не и по фактури. От РД
е видно, че размерът на изискуеми публични задължения по ЗДДС , които
не е внесъл доставчика на РЛ за периода м.12.2012г. – м.09.2013г. е в размер на 1 047 404.10лв., като за същия
период ЕТ“Томи- В. П.“ е ползвала данъчен кредит /ДК/ по получени 96 бр.фактури
с посочен доставчик „Орион 2001“ООД с предмет на доставка „фураж“ и „покупка на
материали" отразени в дневник покупки и СД по ЗДДС в размер на 484 912.20 лв.
,като в табличен вид са изброени всички фактури, дата, ЕИК, име,вид, стойност и ДДС,
но не са посочени фактурите , по които се приема , че отговорността на
жалбоподателя следва да бъде в претендирания размер от 123 432,67. Както РА, така
и постановеното решение, с което се
потвърждава РА , не съдържа изложение, от което да е видно по кои фактури е внесен ДДС от доставчика и по кои фактури е размера на данъка , за който се ангажира
отговорността на ревизираното лице при положение , че РЛ е ползвало данъчен
кредит в размер на 484912,20 лв. , невнесения
данък е в размер на 1 047 404.10лв., а се претендира отговорност за задължения в размер на 123 432,67 лв.,
посочени единствено по периоди. При това
положение, верността на изложените
констатации, че ползваното от РЛ право на приспадане на данъчен кредит, е свързано пряко или косвено с дължимия и
невнесен данък - не може да бъде безспорно установено. Причинно-следствената
връзка е абсолютно необходима предпоставка
, за възникване на отговорността по чл. 177 ал.1 ЗДДС. Както указва посочената
разпоредба, регистрирано лице получател по облагаема доставка, отговаря за
дължимия и невнесен данък от друго лице , доколкото е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит , свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен
данък. Т.е отговорността по чл.177 ЗДДС е особен вид солидарна отговорност,
която е налице само при изпълнен сложен фактически състав, предвиден в закона,
установяването и доказването на който е в тежест на административния орган. В
настоящото производство такова доказване , не е успешно проведено.
Освен това, фактическият състав на нормата на чл. 177 ЗДДС ,
изисква от субективна страна да бъде установено, че лицето е знаело или е било
длъжно да знае , че данъкът по доставката, няма да бъде ефективно внесен за
периода. Тежестта за доказване на знанието по смисъла
на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е на приходната администрация.
По делото е безспорно установено, че
в конкретния случай жалбоподателят като физическо лице е съпруга на собственика
на дялове в дружеството – доставчик, като последният през ревизирания период не
е бил управител на дружеството.
По отношение на визираната първа
хипотеза - "регистрираното лице е знаело, че дължимия данък няма да бъде
внесен" – във връзка с разпоредбата на параграф 1 т.3 б.а“ и б.“б от ДР от
ДОПК, за установяване на нейното наличие
следва да бъдат представени доказателства, че физическото лице, което за
търговския оборот участва в правноорганизационната форма на ЕТ, през
проверявания период се е намирало в
отношение на свързаност с другия субект на облагаемите сделки, които покриват
характеристиките на посочените в РА норми. Категорични доказателства за подобни факти не са представени от приходната
администрация. Фактът, че собственика на ЕТ и на ООД – доставчик са съпрузи ,
не представлява основание за наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2,
предложение първо от ЗДДС, тъй като липсва такава законова презумпция. Липсва
презумпция и за наличието на задължение за знание при свързаност на лицата, поради което и
посочването от приходната администрация, че лицата са "свързани" по
смисъла на § 1, т. 3,
б."а", "б", от ДР на
ДОПК е неотносимо към конкретния спор. Освен това свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3,
б."а" от ДР на ДОПК могат да бъдат единствено физическите лица, но
не и по отношение на юридическо лице,
както е в настоящия случай, тъй като
качествата съпрузи, роднини по права и съребрена линия и роднини по сватовство
са качества единствено и само на физически лица / в този смисъл Решение № 7596 от 30.05.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 9425/2011 г., VIII о./Съгласно данните по делото физическото лице В.
П.. е била в трудови правоотношения с доставчика
„Орион 2001“ ООД , но за периода м.01.2011 г. до м.март 2012 г. , което е извън
ревизирания период / м.12.2012 г. до м.09.2013 г. /. Предвид изложеното съдът
намира, че за процесния период ЕТ „Томи
–В.. П.. „ и „Орион 2001 ООД не са били свързани лица по смисъла
на § 1, т. 3 , б.“а“ и б.“б от ДР на ДОПК.
За разлика от някои други
хипотези на ЗДДС, както и на такива по ЗЗД, разпоредбата на чл. 177 ЗДДС не вменява презумпция за знание
по отношение на свързаните лица. В случая знанието не се предполага, а подлежи на доказване като
субективен елемент на фактическия състав на посочената разпоредба. От страна на
органите по проходите не са събрани доказателства за такова знание, поради
което първата хипотеза на чл. 177 ал.2 ЗДДС е неприложима. По отношение на втората
хипотеза - "регистрираното лице е било
длъжно да знае, че дължимия данък няма да бъде внесен" – доказателствата
по делото също не установяват такова знание. От заключението на приетата ССЕ се
установява, че счетоводството на дружеството – доставчик е водено коректно и
макар част от задълженията му към ЕТ да са погасени чрез прихващане , този факт не води до единствено
възможния извод, че ЕТ е знаело или е било длъжно да знае , че данъка няма да
бъде внесен. Няма данни , физическото лице В. П. да е изпълнявала някакви
функции по управлението на дружеството – доставчик или да са й били възложени
такива задължения. Не се установява по делото Веселка Папазова през ревизирания
период да е подписвала някакви документи на дружеството , от името на съпруга
си. Двата правни субекта са имали един и същ адрес на управление и са
обслужвани от една и съща счетоводна къща, но това също не може да се направи
пряк извод , че Папазова е знаела , още по-малко – че е била длъжна да знае, че
дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Това знание не може да се
предполага , а трябва да се докаже.
За да се вмени на получателя солидарната
отговорност по чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, следва да се установят
главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба
предпоставки и то към момента на извършване на сделката. Доказателствената
тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна
и е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на
обективните данни, относно предприетите от него разумни стъпки, във връзка с
предотвратяване на риска от злоупотреби. Пълно е доказването, при което се
създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, а в случая
ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не
са годни да мотивират такъв категоричен извод.
С оглед на
всичко посочено дотук съдът счита, че неправилно с оспорения в настоящото
производство РА са определени задълженията за ДДС в тежест на жалбоподателя,
като получател по облагаеми сделки. Ревизионният акт е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Акцесорния характер на начислената от
ревизиращия орган лихва за забава обосновава незаконосъобразността на
ревизионния акт и в тази му част. На настоящия съдебен състав е известно
наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за дължимост на лихва за
забава в хипотезата на чл. 177 ЗДДС , като в тази връзка е образувано т.д. №
7/2019 г. на ОС на съдиите от ВАС , по което предстои постановяване на решение.
В случая обаче, съдът приема , че недоказаността на главното вземане , обуславя,
както неоснователността на тази претенция , така и неоснователност на
акцесорната за лихва за забава.
При този
изход на делото в полза на ЕТ- жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представените доказателства за извършването на такива – държавна
такса в размер на 50 лева, депозит за съдебна експертиза – 350,00 лева и
възнаграждение за един адвокат в размер на 9000,00 лева, или общо 9400,00 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника е неоснователно,
тъй като съобразно материалният интерес посочен в ревизионния акт , както и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 8 ал.2 т.5 от НМРАВ и предвид фактическата и правна сложност на делото, дължимото
възнаграждение на процесуалния представител
е в границите на минималния размер за една инстанция / а в случая такова
възнаграждение се дължи, както за представителство пред двете първоинстанционни
производства , така и за представителство пред касационна инстанция / . Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което
е административният орган, в случая за ответника по жалбата това е НАП гр.
София. Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, девети състав :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В. Е. П. с ЕГН **********
с ЕТ“ТОМИ – В.. П..“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.
.., район „В..“, ул.“С. С..“№..,ул…, офис .. ,
Ревизионен акт № Р-16001318004850-091-001 от 01.04.2019 г. на ТД
на НАП, Пловдив, потвърден с Решение № 377 от 20.06.2019 г. на изпълняващ
правомощията на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите гр.София да заплати на В.. Е. П.. с ЕГН **********
с ЕТ“ТОМИ – В. П..“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С..
.., район „В…“, ул.“С.. С..“№.,ул.-., офис .. ,
сторените по делото разноски в общ размер от 9400,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение от 2.3.2022г. по Административно дело 6959/2021 Върховен
административен съд
РЕШЕНИЕ № 1993/02.03.2022 Г. на ВАС София Първо
отд. по адм.д. № 6959/2021 г. - ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 284 на Административен съд –
гр.Пазарджик, девети състав, от 02.04.2021г., постановено по адм.д. № 72/21г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ“Т. – В. П..“,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. Е.. .. , представляван от
В. Е.. П.., ЕГН…, Ревизионен акт № Р – 16001318004850 – 091 – 001 от
01.04.2019г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
решение № 377 от 20.06.2019г. на изпълняващ правомощията на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Пловдив, с който е
ангажирана солидарната отговорност на търговеца по чл.177 ЗДДС в размер на 123
432,67лв. главница и лихви за забава в размер на 70 590,42лв. за задължения на
„Орион 2001“ ООД.
ОСЪЖДА ЕТ“Т. – В.. П..“,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.П.., ул. Е…. № .., представляван от В.. Е. П…..ЕГН...,
да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за четирите
инстанции в размер на 20 985,28 /двадесет хиляди деветстотин осемдесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.