Р
Е Ш Е
Н И Е №260067
гр.Сливен, 15.02.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен
съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при съдебен секретар Марияна Семкова. като
разгледа докладваното от председателя АНД № 1229 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба от "ДЗИ Животозастраховане"
ЕАД с ЕИК ********* против Наказателно постановление № 38-62 от 25.08.2020 г.,
издадено от Председателя на ДАДН, с което на дружеството жалбоподател на
основание чл. 116, ал.3, т.3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на
20 000.00 лева за нарушение на 57, ал.4, изр.1, вр. чл. 53, ал.1 и чл.15, ал.1
от ЗМИП.
В с.з. дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява
от процесуален представител по пълномощие, който моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно - наказващият орган се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
В периода 14-29.11.2019 г. от служители на Държавна агенция
„Национална сигурност“ била извършена проверка на ДЗИ Животозастраховане ЕАД, ,
като проверката била с правно основание чл. 108, ал.5 от ЗМИП. В хода на
проверката било установено, че на 02.05.2019 год. е сключена застрахователна полица – Рамково
споразумение № Т301912019002/2019 год., полица за корпоративна спестовна
програма – „тарафа 30“, групова застраховка „живот“ за доживяване на определен
срок между дружеството – жалбоподател и „Евротекстилс“ ЕООД с представител Д.А..
При проверка на съпътстващите договора документи проверяващите установили, че
дружеството - жалбоподател е идентифицирало законния представител на своя
клиент не съгласно предвидения в чл. 54, ал.7, вр. чл. 53, ал.1 от ЗМИП ред –
чрез представяне на официален документ за самоличност, а чрез представено
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС. За констатираното нарушение
бил съставен АУАН № ФР-10-1571 от 19.05.2020 год. Въз основа на него било
издадено и обжалваното наказателно постановление, съгласно което дружеството
жалбоподател е санкционирано за системно извършено нарушение на основание чл.
116, ал.3, т.3 от ЗМИП, като в постановлението административнонаказващият орган
е цитирал още пет на брой АУАН от 19.05.2020 год. съставени за извършени от
дружеството жалбоподател същи по вид като процесното нарушения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като непротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че безспорно се установи в хода на производството,
че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 54, ал.7, изр.1, вр.
чл. 53, ал.1 и чл. 15, ал.1 от ЗМИП. Съгласно чл. 54, ал.7, изр.1 от цитирания
закон по отношение на законните представители на клиент - юридическо лице или
друго правно образувание, пълномощниците и другите физически лица, които
подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо
лице или друго правно образувание, се прилага чл. 53. Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗМИП Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
Безспорно се установи по делото, че за идентифициране на Д.А.,
като физическо лице и законен представител на „Евротекстилс“ ЕООД е послужило
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС. В параграф 12 от допълнителните
разпоредби на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието „официален документ
да самоличност“, като в разпоредбата на пар.12, б. „г“, изр. последно изрично е
посочено, че не са „официални
документи за самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл.3,
ал.4 на Закона
за българските лични документи,
документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на
територията на страната. Ето защо съдът намира, че действително е нарушена
разпоредбата на чл. 54, ал.7, вр. чл. 53, ал.1 от ЗМИП.
Касателно останалите
възражения на жалбоподателя за липса на дата на извършване на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване съдът намира същите за неоснователни,
доколкото в АУАН и НП е посочена датата на която е сключен процесния договор и
до който момент е следвало да бъде извършено идентифицирането, като пространствено
са изложени обстоятелствата на извършване на нарушението.
Относно приложената
санкционна норма от административнонаказващия орган – чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, касаещ системни нарушения на изброени в ал.1 норми на ЗМИП, вкл. чл.54,
ал.7 от ЗМИП, то съдът намира, че неправилно наказващия орган е определил
извършеното нарушение като системно такова, като съответно неправилно е
приложил и нормата на чл. 116, ал.3 от ЗМИП.
Съгласно разпоредбата на
пар.1, т.15 от ДР на ЗМИП „Системно нарушение" е
налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този
закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една
година. Видно от цитираната разпоредба, за да е налице системно нарушение, то
следва да са извършени пет или повече административни нарушения. Съдът намира,
че за да е налице административно нарушение, то същото следва да е установено като
такова с влязло в сила наказателно постановление В процесния случай в
производството са представени, издадени към датата на съставяне на процесния АУАН
още пет АУАН, представени са и издадените въз основа на тях наказателни
постановления, но към датата на установяване на процесното нарушение за
съставените АУАН не са били нито издадени наказателни постановления, нито пък
последните са били влезли в сила.
С оглед
изложеното дотук, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 54, ал.7, изр.1, вр. чл. 53, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗМИП, но
извършеното нарушение не е системно, поради което и неправилно административнонаказващият орган е приложил
санкционната норма на чл. 116, ал.3, т.3 от ЗМИП. В конкретния случай,
приложимата норма е тази на чл.116, ал.1 от ЗМИП, съгласно която извърши или
допусне да се извърши нарушение на чл.
7, чл. 9, чл.
11, ал. 1 - 3, чл. 12 - 22, чл. 24 - 31, чл. 33 - 60, чл. 65 - 69, чл.
72, ал. 1 - 3 и 5
- 7, чл.
73, ал. 1, чл.
74, ал. 1 - 5 и 11, чл.
76, ал. 1, чл. 80, чл.
87, ал. 4, чл.
101, ал. 11, чл.
106, ал. 2, 4 и 5, чл.
107, ал. 4, чл.
110, ал. 1 и 2 и чл.
111, ал. 1, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва със: 1. глоба от 1000 до 10 000 лв.,
когато нарушителят е физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000
до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец; 3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е
лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.
В конкретния случай,
съдът намира, че на дружеството жалбоподател, като лице по чл. 4 от ЗМИП, следва да бъде определено наказание съобразно
чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМИП – имуществена санкция в рамките от 5000 до
50 000 лева.
Съдът намира, че в случая
съобразно характера и тежестта на извършеното нарушение, доколкото все пак е
налице вид идентифициране на представителя на юридическото лице, макар и не по
установения от ЗМИП ред и доколкото няма данни за причинени вреди, то следва да
определи санкция към минимума, а именно 5 000 лева.
Предвид обществените
отношения, които се защитават със ЗМИП, а именно обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанката сфера, свързани с недопускане ощетяването на
фиска, включително използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари, а и доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, то
съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора и правилата на процеса,
съдът намира, че следва да осъди дружеството – жалбоподател да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнараждение в размер на 80.00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-62 от 25.08.2020 г.,
издадено от Председателя на ДАНС, с което на "ДЗИ Животозастраховане"
ЕАД с ЕИК ********* за нарушение на 57, ал.4, изр.1, вр. чл. 53, ал.1 и чл.15,
ал.1 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 20 000.00
лева на 5 000 лева.
ОСЪЖДА "ДЗИ Животозастраховане" ЕАД с ЕИК ********* да заплати на
Държавна агенция „Национална сигурност“, разноски в размер на 80,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: