№ 22624
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110151882 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 9414/18.8.2022г.,
подадена до Рс – град Асеновград. Ищецът Л. А. М. твърди, че през 1992г. на наследниците
на Л. М. К. е възстановена собствеността на сграда на адрес *********, по ЗВСВОНИ, който
твърди ,че е негов дядо. Твърди, че с договор за продажба на наследство, сключен с баща му
– А. Л.ов М. на ***., е придобил наследството на баща му. Твърди, че през 2007г. предявил
против Ю.Л. установителни искове, за да се установи, че ответникът не е изключителен
собственик на нито едно помещение в тази сграда. Твърди, че по иска му няма влязло в сила
решение.
Твърди, че ответникът Б. Р. през август 2018г. е продал на ответника Б. Б. постройка
от 21 кв.м., на партера на същата сграда, и 2/3ид.ч. от обект с площ 18 кв.м. на партера.
Прави се искане съдът да установи, че ответниците не са собственици на нито едно
помещение, не притежават собственост върху обект с площ 21 кв.м. на партера, че нито
заедно, нито поотделно притежават 2/3 или цялото, от обект с площ 18 кв.м. в сградата.
Направено е искане съдът да установи, че в тази сграда няма самостоятелни обекти с такива
площи, че претендираните от ответниците площи, не са самостоятелни обекти, а част от
имота, на който той е собственик. Сочи се, че ответникът Б. Р. твърди, че к*л от Ю.Л., но се
1
сочи, че ЕТ никога не е бил собственик на имоти на партера. С уточнителна молба от
3.8.2022г., ищецът е посочил, че твърди да е собственик на всички имоти на партерния етаж,
като сочи, че е или собственик, или съсобственик на имотите, предмет на делото, не знае
дали площите са заснети в АГКК, оспорват му собствеността. След прекратяване на
производството пред РС –Асеновград, е образувано настоящото производство.
С молба – уточнение № 232286/28.10.2022г., ищецът сочи адреси на ответниците,
като сочи, че представя доказателства, като по представена спогодба пред Асеновградски
РС, счита същата за нищожна, защото не е одобрена от Националния институт на паметници
на културата, като ищецът счита, че от удостоверение, издадено от МК през 2007г, е видно,
че на партерния етаж има само имоти на К. К. и неговия магазин. Сочи, че е декларирал и е
собственик на един голям магазин на партера на сградата, с вход откъм ********, с площ,
много по- голяма от 21 и 18 кв.м. Поддържа се становището, че не съществуват
самостоятелни обекти, като посочените по – горе, за които се сочи, че ответниците
претендират да са собственици. Сочи се, че магазинът е с площ 178,21 кв.м., при граници –
от север * **-2, от изток- * *****, от юг –****, от запад – магазин на наследници на К. Л.ов
К.,двата магазина са с вход откъм ****, под тях се намира сутеренен етаж, на който твърди
да е съсобственик, отгоре – първи надпартерен етаж, на който твърди, че е собственик.
В същата молба, ищецът обосновава интереса си от установителен иск, с довода, че
ответниците твърдят да са собственици на имоти с площ 21 и 18 кв.м. на партера, защото
всеки потенциален наемател на магазина му би се разколебал да наеме магазин, за част от
който някое лице претендира да е собственик. Прави се искане за изискване на гр.д.№
31034/2007г. на СРС, 32- ри състав. В същата молба ищецът сочи, че тъй като делбата е
нищожна, твърди да е станал изключителен собственик на имотите, по давностно владение,
от 1997г.
В уточнителна молба вх.№ 259442/24.11.2022г., ищецът сочи, че ответниците са се
снабдили с н.а. за покупко – продажба на имот, с който се твърди, че са собственици на
имоти на партера на сградата. Сочи се, че техните праводатели никога не са били
собственици на имоти на партера, че според „нищожната“ / по твърдения на ищеца/ делба
собственици на имоти на партера са той и наследниците на К. К., починал. Представя се в
копие н.а. от 2018г.. С разпореждане от 30.11.2022г., СРС е върнал исковата молба, което
разпореждане е отменено от СГС и с разпореждане от 22.6.2023г. СРС е върнал исковата
молба, което също е отменено от СГС. С определение от 4.9.2023г, предишният състав на
СРС се е отстранил от разглеждане на делото и същото е разпределено на настоящия състав.
По указания на настоящия състав, е представено удостоверение за данъчна оценка,
като с определение, на основание чл.70,ал.1 ГПК, СРС е определил цената на исковете – за
имот с идентификатор ****** с площ 18 кв.м., и имот с идентификатор ****** с площ 21
кв.м.
Преписи от исковата и уточнителните молби са връчени на ответниците – на Б. Р. на
7.3.2024г., на Б. Б. – на15.2.2024г.
2
В срока за отговор, на 14.3.2024г., по пощата е изпратен отговор от Б. Б., в който
искът се оспорва като недопустим, с довод, че ответникът е собственик на 2/3 ид.ч. от
търговски обект, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** с площ 18 кв.м.
и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, както и сграда с
идентификатор ******, с площ 21 кв.м., заедно със съответните ид.ч от общите части на
стградата и 1/64 ид.ч. от дворното място. Сочи се, че Б. Б. е придобил от Б. Р., по силата на
договор за покупко – продажба, под формата на н.а от 21.8.2018г., а Б. Р. се твърди да е
придобил обектите през 2017г. по силата на постановление за възлагане от 28.6.2017г. по
изпълнително дело, в сила от 8.8.2017г. Ответникът счита, че публичната продан може да се
оспори само в хипотезата на чл.496,3 ГПКкакъвто иск не е предявен. Твърди се, че като
лице, наложило възбрана върху имотите, ищецът е бил уведомяван от ЧСИ за извършената
публична продан. Оспорва се допустимостта на иска, както и поради липса на интерес,
защото, без да се оспори действителността на продажбата, се счита, че съдът не може да
прецени чия собственост са имотите. Сочи се, че ищецът не оспорва учредената в полза на
банка ипотека, резултат от която е публичната продан.
По основателността на иска, се сочи, че иск на ищеца против Ю.Л. за установяване,
че този ответник не е собственик на нито едно помещение на партера, не е предявяван.
Оспорва се като невярно твърдението, че имотите не са самостоятелни обекти, като се
твърди, че същите са нанесени в кадастъра и имат посочените по – горе идентификатори.
Оспорва се твърдението за нищожност на съдебната спогодба, като се сочи, че до влязло в
сила решение за установяването нищожността й, същата е валидна. На собствено основание,
подобно твърдение в настоящото производство се счита за недопустимо за разглеждане,
защото този ответник не е съделител.Оспорва се твърдението за нищожност, като негодно,
тъй като соченото изискване се въвежда през 2000г-.
Оспорва се твърдението за придобивна давност.
Отговор с идентични твърдения е подаден в срока по чл.131 ГПК и от Б. Р..
IIІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът Б. Б. и ответникът Б. Р. не са собственици на
самостоятелен обект с идентификатор ****** с площ 18 кв.м и сграда с
идентификатор******, с площ 21 кв.м.
ІV. По доводите на страните за допустимостта на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл.130 ГПК. Ищецът не
навежда довод, с който да оспорва публичната продан. Твърденията, на които се основава
искът, са, че ищецът е собственик на целия партерен етаж, няма отделни обекти, като
възраженията на ответниците ще бъдат разгледани по съществото на спора.
V.Предварителни въпроси.
3
По твърденията на ищеца, във връзка със :
1. спогодба пред Асеновградски РС – същите няма да се разглеждат от СРС в настоящото
производство, защото ищецът не твърди праводателят на Р. да е съделител в
производството по спогодбата. Нищожността на спогодбата е противопоставима
единствено на съделител, или наследник по закон.
2. Влязло в сила решение по отношение иск за собственост на ищеца против Ю.Л. – СРС
извърши проверка на образуваните пред него производства. Пред СРС, по иск на Л.
М. против ЕТ се намериха 4 производства: Гр.д.№ 25976/2009г. е при сочените страни,
но с него е разгледан иск за договор за наем и неустойка, обезщетение за вреди; гр.д.№
41428/2009г. на СРС е образувано за иск за неплатени наемни цени и неустойка; гр.д.
№41426/2009г. е образувано по иск с правно основание чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.232,
ал.2, пр.1 ЗЗД , гр.д.№ 27034/2009г. е образувано по иск за неустойка по договор за
наем, както и евентуални парични вземания. Следователно, не се установява ищецът
М. да е предявявал иск за собственост против ЕТ, ето защо, СРС не може да приеме, на
основание чл.298,ал.2 ГПК, че със сила на пресъдено нещо, по отношение на
праводател на ответниците, е установено, че ищецът е собственик на партерния етаж,
или че ответниците не са собственици на отделни обекти в него.
По доказателствена тежест.
І. Безспорни факти.
СРС намира, че страните не спорят изрично, поради което и не се нуждаят от доказване
следните факти: по силата на заповед от 1992г. е предадено владението на пететажна сграда
с пет магазина на улица ******** , с принадлежащи таванско и избено помещение, с дворно
място от 323,50 кв.м. , с договор за покупко – продажба от 19.4.2007г., обективиран в н.а.,
вписан в СлВп град София, Л. М. е придобил правото на собственост върху целия първи
надпартерен етаж от сградата, и 1/8 ид.ч. от дворното място, както и че с договор за покупко
– продажба на имот, сключен под формата на н.а. вписан в СлВП гр. София, на 21.8.2018г.,
Б. Р. е продал на Б. Б. 2/3 ид.ч. от търговски обект, находящ се в партерен етаж на 6 –
ет.сграда на ****, посочено, че се състои по н.а.: от самостоятелни обекти на първо ниво –
партер – самостоятелен обект в сграда 1,/ с идентификатор 68134.401.18/ и идентификатор
на обекта68134.401.11.2, с площ 18 кв.м. с предназначение – за търговски обект, и
съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, както и сграда с
идентификатор ******, с площ 21 кв.м., заедно със съответните ид.ч от общите части на
сградата и 1/64 ид.ч. от дворното място.
ІІ Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже твърденията си,
че с договор за продажба на наследство, сключен с баща му – А. Л.ов М. на ***., ищецът е
4
придобил наследството на баща му, твърдението си, че ищецът е собственик на всички
обекти на партерния етаж, твърдението за идентичност на имота, предмет на договор за
покупко – продажба от 19.4.2007г и имота, предмет на н.а. от 21.8.2018г.,както и
твърдението за предявен иск против праводателя на Р., за установяване, че той не е
собственик на имота, както и за твърдението си, че е придобил правото на собственост
върху партерния етаж, за който ответникът Б. има документ за собственост, по силата на
давностно владение.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че през 2007г. предявил
против Ю.Л. установителни искове, за да се установи, че ответникът не е изключителен
собственик на нито едно помещение в тази сграда, за идентичност на обектите и за интереса
си от установителен иск против Р., с оглед твърдението на самия ищец, че преди
предявяване на иска, Р. е прехвърлил на Б. правото на собственост върху имотите, и за
твърдението си за давностно владение.
УКАЗВА на ищеца, че ако до приключване на устните състезания по делото не докаже
интереса си от иска, производството ще се прекрати.
УКАЗВА на ответника Р., че носи тежестта да докаже твърдението си, че е придобил
правото на собственост върху двата отделни обекта, на годно правно основание – влязло в
сила постановление за възлагане на имота, твърдението, че ищецът е бил конституиран по
ИД, поради което е знаел за продажбата.
УКАЗВА на ответника Б., че носи тежестта да докаже по делото твърдението си, че е
придобил правото на собственост върху двата обекта, на годно правно основание – договор
за покупко – продажба.
ІІІ. По доказателствените искания.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговорите на исковата молба писмени
документи ;
ПРИЛАГА служебно изготвените от СРС преписи по: Гр.д.№ 25976/2009г., гр.д.№
41428/2009г, гр.д.№41426/2009г, гр.д.№ 27034/2009г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на гр.д.31034/2007г. на
СРС – ищецът твърди, че е страна по това дело, поради което не сочи пречка да се снабди с
исканите документи от делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да представи по делото относимите, според него, доказателства от соченото
дело, в противен случай, по- късното им представяне ще бъде прието за преклудирано от
СРС.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания в 2 – седмичен срок от
получаване на преписа, в противен случай губят възможността да направят това по – късно.
ПРЕПИС от отговорите да се връчат на ищеца, който има възможност да вземе
становище по него в 1– седмичен срок от получаване на преписа.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.6.2024 г., от
16,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5