Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от Н. И. Н. с [ЕГН], от [населено място], подадена чрез пълномощник против Решение № 133 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 52/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-005793 от 16.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е процесуално и материално незаконосъобразно. Счита, че при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалния закон, относно съставянето на АУАН и наказателното постановление. Не било посочено мястото на извършването на нарушението; не били обсъдени направените от касатора обяснения. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Заявява, че не е установено извършването на посоченото административно нарушение, като наложеното наказание било явно несправедливо и не съответствало на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Н. от АК – Сливен, който поддържа касационната жалба. Счита за ноторно известен факта, включително и в тази процесна отсечка, макар и същата да не е локализирана конкретно на Автомагистрала „Тракия“, че има изключително множество неравенства, включително и дупки в лентата за движение, по която нормално се движат товарните автомобили. Посочва, че по делото е било установено, че се касае за автомобил, който превозва опасни товари и единствената възможна маневра за обикаляне на тези препятствия и дупки била да навлезе краткотрайно и инцидентно в лентата, която е предназначена за аварийно спиране. Другото би означавало да се създаде риск за моторните превозни средства, които се движат в най-лявата и най-бързата лента и същевременно, ако не се направи подобно заобикаляне на тези препятствия, би се стигнало до създаване на абсолютно висок риск не само за голяма екологична катастрофа, но и за възникване на пожари и на други специфични рискове, които биха застрашили живота и здравето на хората. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение на Районен съд – Сливен и наказателното постановление, което е предмет на оспорване с първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

В с.з. ответникът по касационното обжалване – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената жалба и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и добре мотивирано.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 133 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 52/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 23-0804-005793 от 16.10.2023 г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено; размерът на наложеното наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, като е изложил мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е потвърдил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 27.09.2023 г. бил съставен АУАН с фабр. № 944342 против жалбоподателя за това, че на 27.09.2023 г. в 19:46 часа в община Сливен, по Автомагистрала „Тракия“, на 247 км в посока към гр. София управлява товарен автомобил „Мерцедес Аксор” с рег. № [рег. номер], собственост на „Континвест“ ООД, като водачът се движи в лентата за принудително спиране на автомагистралата. В акта било отразено, че водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0202, като уредът отчел 0 промила алкохол. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 3, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 27.09.2023 г.

Въз основа на акта било издадено процесното НП, в което било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 13.12.2023 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС се е движил в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, без наличие на повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в МПС, с което е нарушил нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

С нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, императивно е въведена забрана за водача при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Със санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3, е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

В хода на делото пред първоинстанционния съд и с жалбата до настоящата инстанция не са заявени твърдения за наличие на техническа неизправност на МПС или здравословни проблеми на водача, довели до необходимост от движение в лентата за принудително спиране на автомагистралата. Като причина за извършване на нарушението се сочи видът на превозвания товар и лошото състояние на пътната настилка в участъка от пътя, в който е установено административното нарушение. С нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП причините, при които се допуска движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала са изрично посочени, като доводите на касационния жалбоподател не касаят никоя от тях.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатациите в него не са оборени в хода на съдебното производство. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Неоснователно е възражението на касатора за разпределението на доказателствената тежест, като следва да бъде посочено следното: По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН и с оглед събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е приел, че към момента на извършване на нарушението не е била налице някоя от хипотезите по чл. 58. т. 3 от ЗДвП, изключващи ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание в административнонаказателно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен е и изводът на районния съд, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, като на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени изрично предвидените в законовата разпоредба административни наказания по вид и размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева.

Правилно приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (ДВ, бр. 27 от 2023 г.). Съгласно посочената норма, за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала се отнемат 10 контролни точки.

При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 52/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.