№ 127
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.а Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно
дело № 20223110203743 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И. С. И. – ЕГН **********, против Наказателно постановление №
005541/24.08.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ -София, с което му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 1 800лв. , на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, че е издадено от некомпетентен орган, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
че нарушението не е осъществено от обективна и субективна страна, че наложената
санкция е в много завишен размер, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
др. Поради това се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въз. И. , редовно призован , не се явява, не се
представлява . Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител, в което депозираната жалба се поддържа на посочените в
нея основания. Твърди се, че в приетата за нарушена разпоредба на чл.139 ал.7 от ЗДвП
има изключение, което изключва отговорността на водача, а именно когато
съответните задължения за изминато разстояние и заплащане на дължимата такса са
изпълнени от трето лице, като в случая от представен договор се установява, че
изпълнението на тези задължения е осигурено от работодателя и собственик на
превозното средство „Олимпик транс“ ЕООД.На следващо място се излагат доводи за
това, че ако е имало нарушение то същото е такова по чл.102 от ЗДвП и е следвало да
бъде санкционирано по чл.179 ал.3 „б“ от ЗДвП, като в случая задълженията са били за
1
собственика на превозното средство. Твърди се още, че наказващият орган не е
изследвал дали не е била налице повреда на бордовото устройство съобразно чл.179
ал.3 „а“ от ЗДвП или за повреда на рамката, което се твърди, че не е отчела
преминаване на МПС. Отново са изложени съображения, че наложената глоба е в
завишен размер и в заключение се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както
и възражение за евентуална прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2022 г. въз.И. управлявал т.а. „Скания” с рег. № ВТ 41 32 КМ, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, с пет оси , като се движел по път I
– 7. Около 21:30 часа, на този пътен участък, на км 317 + 445, той бил спрян за
проверка от служители на НТУ, един от които св.Г.. В хода на проверката се
установило, че на 21.02.2022 г., в 08:06 часа. , същото превозно средство, което
попадало в категорията превозни средства , за които се дължи тол такса, се е движело
по път А-2, като на км 418 + 126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
него не е била заплатена пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за
пътищата.Св.Г. установил, че на въз.И. било осигурено бордово устройство, което към
момента на проверката функционирало и индикирало, че е изправно.Станало ясно, че
водачът е управлявал товарния автомобил и в други дни, на други пътни участъци, за
което също не била заплатена дължимата пътна такса. За нарушението на 21.02.2022г.
бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167 „а”
ал. 3 от ЗДвП, както и снимки. Въззивникът на свой ред потвърдил, че той е управлявал
превозното средство на 321.02.2022г., като доброволно предоставил и тахографски
лист за справка.
Поради това св.Г. съставил против въз.И. акт за установяване на нарушение за
това , че на 21.02.2022 г., в 08:06 часа, по път А-2, км 418 + 126, в посока гр.Варна,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал т.а. „Скания” с рег. № ВТ
41 32 КМ , като е започнал да ползва тази част от пътя без да има предварително
закупена маршрутна карта за него или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса съгласно чл.
10 ал. 1 т. 2 от ЗП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.139 ал. 7 от
ЗДвП.При личното предявяване на акта въз.И. не направил възражения. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени такива, в които посочил, че нарушението не
е осъществено, тъй като превозното средство било снабдено с бордово устройство,
което е генерирало данни за таксуване с тол такси. Поради това и било формулирано
искане да не се издава наказателно постановление, а компенсаторната такса, платена
при съставяне на фиша, да бъде върната.
По повод на депозираните възражения била извършена проверка.При нея се
установило, че за 21.02.2022г. в 08.06ч., няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, на която било отчетено нарушението. Било изискано становище
и от „Диджитол Смарт инфраструктура" АД , действащо в качеството си на
2
национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси. В получения
отговор изрично било посочено, че превозното средство е преминало през рамката, на
която е било отчетено нарушението, като бордовото устройство е било изключено по
това време и няма начислени тол декларации. В писмото било посочено, че
устройството е било изключено от 07,27ч. на 21.02.2022г. до 10,21ч. на 22.02.2022г. ,
както и че това превозно средство е преминавало и през други рамки на 7 ,9 , 10 и 18
февруари 2022г. с изключено бордово устройство и без да се осъществи плащане на
тол такси.
Въз основа на акта и след извършеното разследване по депозираните
възражения, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните в акта обстоятелства и правната
квалификация на нарушението по чл.139 ал.7 от ЗДвП.За него на основание чл.179 ал.3
„а” от ЗДвП на въз.И. била наложена „Глоба” в размер на 1 800лв. В постановлението
било посочено, че въззивникът при извършената проверка е заплатил такса по
чл.10“б“ ал.5 от ЗП, но не е платил компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на акта, поради което и разпоредбата на чл.189 „е“ ал.3 от
ЗДвП не е приложена.
В хода на съдебното следствие съдът приобщи към доказателствата по делото
представените процесуалният представител на въз.И. писмени доказателства копия от
договор за електронно събиране на такси, дневна разписка и други , които кредитира
като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 005541/24.08.2022г. е издадено от компетентен
орган –Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ -София , съгласно чл.189 „е“ ал.12 от ЗДвП , както и Заповед № РД-
11-167 /08.02.2021г. и Заповед № РДС-11-760/102022г. на Управителния съвет на АПИ
.Копия от тези заповеди са приложени по преписката, поради което и възраженията за
некомпетентност на наказващия орган се неоснователни. Постановлението е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща м, да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Депозираните срещу
акта възражения са били разгледани , с което наказващият орган е изпълнил
задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до
3
ограничаване правото на защита на въз. И., което той е реализирал в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че
правилно е било прието, че въз. И. е допуснал нарушение на чл.139 ал.7 от ЗДвП. Тази
норма задължава водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В чл.10 ал.1 от ЗП е
посочено, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и
на база изминато разстояние, като съгласно т.2 заплащането на таксата за изминато
разстояние, т.нар. тол такса , дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното ППС е навлязло, а дължимите тол такси се определят въз основа на сбора
на изчислените за съответните тол сегменти такси.Таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Заплащането на
дължимата тол -такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено
разстояние между две точки.
По делото безспорно е установено, че на 21.02.2022г. в 08.06ч. превозното
средство, собственост на „Олимпик транс“ ЕООД и управлявано от въз.И., е
преминало през контролно устройство с идентификатор 10081 на път А-2, км.418 +126
км, в близост до гр.Игнатиево без да бъде заплатена дължимата тол-такса.Това се
доказва от приложените по преписката снимки и запис от системата, както и от
изисканата в последствие справка от „ Digitoll“. Изрично е посочено, че нарушението
на 21.02.2022г. е регистрирано след преминаване на превозното средство през
контролна рамка, както и че устройството е било изключено в периода 07:27ч. на
21.02.2022г. до 10.21ч. на 22.02.2022г.Обстоятелството, че за превозното средство не е
била платена дължимата такса, се установява и от представената към писменото
становище дневна разписка за направени разплащания.В нея са налични записи за
21.02.2022г. в 07,27ч. и в 11,41ч., но не и такъв в 08,06ч., когато камионът е преминал
през контролна рамка и е бил заснет.Няма спор и за това, че пътния участък, посочен в
акта и постановлението- път А-2, км.418 +126 км, е част от пътната мрежа, за който се
събира такса за изминато разстояние.Не се оспорва и обстоятелство, че между
4
собственика на превозното средство и „КСИ“ АД е наличен договор за предоставяне на
услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние, както и че самото
превозно средство е било снабдено с бордово устройство, за което видно от
приложената към писменото становище разписка, е била налице достатъчна наличност
за плащане на дължимите тол-такси. Съгласно приложения договор, общите условия
по него са публикувани на страницата на „КСИ“ АД- www.digitoll.bg, и са
общодостъпни.В тях , в т. 2.13 и 2,14 изрично е посочено, след първоначалното
включване, клиентът активира бордовото устройство и е длъжен да се увери, че
регистрационният номер на ППС, който се изписва на дисплея на Бордовото
устройство, съответства на регистрационния номер на ППС, за което е предназначено.
След активирането на бордовото устройство, индикаторите му трябва да светнат в
зелен цвят и само в този случай съответното ППС може да започне да се движи по
платената пътна мрежа без да е нарушител. При свързване на бордовото устройство,
клиентът е длъжен да спазва инструкцията за инсталация, която му е предоставена с
доставеното му бордово устройство. Клиентът е длъжен при движение по платената
пътна мрежа, да поддържа бордовото устройство работещо и с възможност да предава
данни.Бордовите устройства е необходимо да бъдат свързани към електрическата
захранваща мрежа на ППС, в съответствие с указанията за инсталиране. С оглед на
изложеното до тук и като съобрази установените по делото факти, съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че въз.И. е извършил нарушение на чл.139 ал.7 от
ЗДвП, тъй като на 21.02.2022г. в 08.06ч. е бил водач на товарен автомобил, за който не
е била платена пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Обстоятелството, че е
наличен договор между собственика на превозното средство и „КСИ“ АД, както и че е
имало достатъчна наличност за плащане на тази такса, не е освобождава въз.И. от
административно-наказателната му отговорност, тъй като същият е бил водач на
превозното средство и е бил длъжен да поддържа поставеното бордово устройство
работещо и с възможност за предаване на данни.В случая, въззивникът не е изпълнил
това си задължение, от което е последвало и неизпълнение на задължението за плащане
на тол-такса.По делото няма данни и не се твърди , че е възникнала повреда в
устройството, за която пък не е била подадена информация съгласно изискванията на
наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП и условията на посочения по-горе договор.Поради това
съдът намира, че нарушението, описано в акта и постановлението е извършено, а
възраженията за обективна и субективна несъставомерност за неоснователни.
Правилно е била приложена и санкционната разпоредба, тъй като именно в
чл.179 ал.3 „а“ от ЗДвП е предвидена санкция за водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10 „б“ ал.3 от ЗП, по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, каквото виновно поведение
имаме в настоящия случай.Правилно на въз.И. е била наложена „Глоба“ в размер на
5
1 800лв., който е предвиден императивно в закона и не е налице възможност за
неговото намаляване. В случая не са били изпълнени условията , предвидени в чл.189
„е“ ал. 5 от ЗДвП, за заплащане на съответната компенсаторна такса, за да бъде
освободен нарушителя от административно-наказателна отговорност за извършеното
нарушение. Съобразно събраните по делото доказателства пък съдът намира още, че
случаят не е маловажен, доколкото не се отличава от останалите нарушения от този
вид. На следващо място, съгласно нормата на чл.189 „з“ от ЗДвП за нарушенията на
ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на НТУ към АПИ да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да присъди на НТУ към АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005541/24.08.2022г. на
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София, с което на И. С. И. е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 1 800лв. , на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. С. И. – ЕГН ********** да заплати на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ -София, сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6