М О Т И В И
към
присъда
№ 47/05.10.2016г. по н.о.х.д.
№ 1056 по описа на Добричкия районен съд за 2016г.
Срещу подсъдимия Н.М.П. с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 07.03.2016г. в село к.,
община Добричка, чрез употреба на сила, се съвъкупил с лице от женски пол – Н.И.Н.
ЕГН ********** ***, като деянието е останало недовършено в стадия на опита,
поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.
152 ал. 1 т. 2 предл. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Преди даване ход на съдебното дирене
подсъдимият, чрез процесуалния си представител е направил искане за разглеждане
на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, което като
процесуално допустимо, е прието от съда, като по делото е проведено съкратено
съдебно следствие.
В съдебно заседание, съдът на основание
чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия Н.М.П. правата му съобразно чл. 371
от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се
ползват от съда при постановяване на присъдата.
Подсъдимият заяви, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че
самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление.
Представителят на ДРП предлага на
подсъдимия Н.М.П. да бъде наложено наказание при приложение разпоредбата на чл.
58а от НК, а именно: лишаване от свобода за срок от 24 месеца, което да се
намали с една трета и се определи наказание лишаване от свобода за срок от 16
месеца. Прави се искане изпълнението на определеното наказание на основание чл.
66 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години.
Процесуалният представител на подсъдимия
Н.М.П. прави искане за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на
една година, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен
срок в размер на три години.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото доказателства,
безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.М.П. на 06.03.2016г.
вечерта се черпил с приятели в барчето, в центъра на село к., като употребил
значително количество алкохол. Прибирайки се от заведението на 07.03.2016г.
около 03.00 часа подсъдимият П., минавайки покрай дома на свидетелката Н.И.Н.
решил, че може да влезе и ............ Подсъдимият знаел, че свидетелката
живеела сама с двете си внучета – свидетелите Г.К.Д. и Д.К.Д.. Отивайки към
дома на свидетелката Н., подсъдимият П. не се сетил, че вътре има и деца, като бил
решен, ако свидетелката Н. не се съгласи ...
Подсъдимият П. почукал на прозореца на
свидетелката Н.. Последната го видяла, познала го и му отворила вратата.
Подсъдимият П. избутал свидетелката Н. навътре и й казал, многократно на турски
език: „...!“. .........., като свидетелят Г.Д. светнал крушката, а свидетелят Д.Д.
приближил подсъдимият П. и го ритнал. Чак тогава подсъдимият осъзнал, че в
стаята има деца, стреснал се и избягал.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения, подсъдимият Н.М.П. от
обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление
по чл. 152 ал. 1 т. 2 предложение първо във вр. с
чл. 18 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.
2
пр. 1 от НК – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.
2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Деянието е извършено от подсъдимия Н.М.П.
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
липса на образувани досъдебни производства, с добри характеристични данни.
Предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимия Н.М.П. престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 предл. 1 във вр. с чл.
18 ал. 1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а ал. 1 във вр. с чл. 54
ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ
и намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Н.М.П.
наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съобразно разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, когато съдът
налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Налице
са предпоставки за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК, поради което, съдът отложи
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.
Съдът намира, че така определеното
наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на
самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция,
визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване
законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/М.
Момчева/