Р Е Ш Е Н И
Е
№408
гр.Горна
Оряховица, 26.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.К. и на прокурора …………….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№743/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ
ввр. чл.79 ал.1
ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на
чл.239 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*****(чрез
юрисконсулт Д. В.А.), твърди в молбата си, че между
„Изи Асет Мениджмънт“АД(заемодател) и К.П.М.(заемополучател) е подписан
Договор№3217062/03.05.2018г. за паричен
заем. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил
да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 300.00лв., а
последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което заемодателят е изпълнил задължението си. К.П.М. се е задължила да ползва
и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 330.65лв., ведно с договорната лихва на 5бр. месечни
погасителни вноски(всяка - 66.13лв., включваща първоначална главница и
договорна лихва). Твърди се,че К.П.М. не била извършила погасителни плащания по договора за заем, като дължимата
главница е в размер на 300.00лв. За ползването на предоставената заемна сума по
договора, ответницата дължaла договорна лихва(в случая начислената договорна
лихва е в размер на 30.65лв. за периода: 02.06.2018г.(датата на първата
вноска)-30.09.2018г.(датата на настъпване на падежа на договора). По договора
ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, да дължи неустойка(начислява се еднократно, след 3 дни, от датата
на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски – изчислена – 182.00лв.). Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Acer Мениджмънт“АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по
9.00лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45.00лв.(в случая
ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер 45.00лв. - няма
характер на неустойка, съгласно чл.10а от ЗПК). Последната падежна дата е
30.09.2018г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а
ответницата по делото продължавала виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължала и обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 12.82лв.
за периода: 03.06.2018г.(датата на допускане на забава на погасителна
вноска)-30.01.2019г.(датата на подаване на заявлението), ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
30.01.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение№1/01.11.2018г. между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№236/2019г. и
е била издадена Заповед№292/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение на
К.П.М. към „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД за: сумата 300.00лв., представляваща задължение по
Договор №3217062/03.05.2018г. за паричен
заем и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
30.01.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 30.65лв., представляваща
договорна лихва за периода: 02.06.2018г.-30.09.2018г., сумата 182.00лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; 45.00лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране; сумата 12.82лв.,
представляващи законна лихва за периода: 03.06.2018г.-30.01.2019г.; сумата
225.00лв., направените разноски по ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС. Длъжникът К.П.М.
е депозирала възражение в срока по чл.414 от
ГПК. С Разпореждане от 11.03.2019г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника К.П.М. иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса. Моли съда, да приеме за установено, че е налице вземане от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:*****, по отношение
на К.П.М., съгласно Заповед №292/05.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №236/2019г. на ГОРС
за: сумата 300.00лв., представляваща
задължение по Договор№3217062/03.05.2018г.
за паричен заем и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.02.2019г. до окончателното и изплащане;
сумата 30.65лв., представляваща договорна лихва за периода:
02.06.2018г.-30.09.2018г., сумата 182.00лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно
събиране; сумата 12.82лв., представляващи законна лихва за периода:
03.06.2018г.-30.01.2019г. Претендират се за присъждане и: направените разноски
в заповедното производство(ДТ и
юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС;
разноските в исковото производство – гр.дело№743/2019г. на ГОРС.
Ответницата К.П.М.,
редовно призована, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище
по предявения иск.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното:
Между „Изи
Асет Мениджмънт“АД(заемодател) и К.П.М.(заемополучател) е подписан Договор №3217062/03.05.2018г. за паричен заем. С подписването на договора
за паричен заем, заемополучателят удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно
сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на
заемополучателя паричен заем в общ размер на 300.00лв., а последният усвоява
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е
изпълнил задължението си. К.П.М. се е задължила да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
330.65лв., ведно с договорната лихва на 5бр. месечни погасителни вноски(всяка -
66.13лв., включваща първоначална главница и договорна лихва). За ползването на предоставената заемна сума по
договора, ответницата дължaла договорна лихва(в случая начислената договорна
лихва е в размер на 30.65лв. за периода: 02.06.2018г.(датата на първата
вноска)-30.09.2018г.(датата на настъпване на падежа на договора). По договора
ответницата се е задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, да дължи неустойка(начислява се еднократно, след 3 дни, от датата
на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски – изчислена – 182.00лв.). Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Acer Мениджмънт“АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по
9.00лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45.00лв.(в случая
ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер 45.00лв. - няма
характер на неустойка, съгласно чл.10а от ЗПК).
Последната
падежна дата е 30.09.2018г., като не се установи К.П.М. да е била извършила погасителни плащания по договора за заем(такова признание
няма в изявлението на М. в депозираното
възражение).
Съгласно
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г., на
основание чл.99 от ЗЗД и Приложение№1/01.11.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По
заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК пред ГОРС е било образувано
ч.гр.дело№236/2019г. и е била издадена Заповед№292/05.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение на К.П.М. към
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД за: сумата 300.00лв.,
представляваща задължение по Договор№3217062/03.05.2018г. за паричен заем и Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.02.2019г. до окончателното и изплащане;
сумата 30.65лв., представляваща договорна лихва за периода:
02.06.2018г.-30.09.2018г., сумата 182.00лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно
събиране; сумата 12.82лв., представляващи законна лихва за периода:
03.06.2018г.-30.01.2019г.; сумата 225.00лв., направените разноски по
ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС. Длъжникът К.П.М. е депозирала възражение в срока
по чл.414 от ГПК. С Разпореждане от
11.03.2019г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника К.П.М. иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността
на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица
отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за
разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна
предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в
исковата молба.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните
по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на
което „Изи Асет
Мениджмънт“АД сключило със К.П.М.
договор за паричен заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй
като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с
оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че договорът е неформален и
реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари
или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следва да установи
възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която
претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както
и че ответницата-длъжник е уведомена за извършената цесия съгласно разпоредбата
на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими
по договора за заем.
Процесният договор за заем не е оспорен като неавтентичен/в частта
относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен
документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в
него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия
договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално
предадена на заемателя, което било
удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят К.П.М. се задължила да върне
на заемодателя заетата сума, ведно с договорната лихва на 5бр. месечни
погасителни вноски(всяка - 66.13лв., включваща първоначална главница и
договорна лихва). За ползването на
предоставената заемна сума по договора, ответницата дължи договорна лихва; едно
от обезпеченията, посочени в договора(в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение - дължи неустойка); разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес. Към последната падежна дата(30.09.2018г.)
К.П.М. да е била извършила
погасителни плащания по договора за
заем.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че
след сключването на договора за паричен заем, вземането по него е било цедирано с Договор за продажба на вземания/цесия/
30.01.2017г., на
основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт”АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и Приложение към него, по силата на който вземането на „Изи
Асет Мениджмънт”АД срещу
К.П.М.,
произтичащо от Договор №3217062/03.05.2018г. за паричен заем е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД-цесионер,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, т.е.
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК титуляр на вземането по
договора за кредит е „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД. При това
положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то
също така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в
момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор,
а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение
на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента(неговия носител към същия момент) върху
цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че
съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Само
това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
Приложено е пълномощно(лист15 от делото), с
което представляващите цедента „Изи
Асет Мениджмънт“АД, упълномощават цесионера „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД да уведомят от името на „Изи Асет Мениджмънт“АД по законоустановения ред всички
длъжници за сключения договор за цесия, извършвайки всички фактически действия
по надлежното им уведомяване. Законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът
действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото пълномощно. Съгласно
чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39 от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то
по силата на принципа за свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99
ал.3, ал.4 от ЗЗД (Решение №137/02.06.2015г. по
гр.дело №5759/2014г. - IIIг.о.
ВКС; Решени е№156/30.11.2015г. по т.дело №2639/2014г. IIт.о. ВКС).
С оглед така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове за
установяване на вземанията са основателни. В хода на процеса ищецът проведе пълно и главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК всички правопораждащи факти относно
правото му да получи изпълнение от ответницата. Установи се, че по силата на сключения
договор за потребителски заем, за заемателя е възникнало задължението за
заплащане на уговорените погасителни
вноски. Установено е, че с договор за цесия, същото вземане е прехвърлено от
заемодателя – цедент на ищцовото дружество, заедно с всички принадлежности към
него. Не са ангажирани доказателства от ответника за изплащане на тези погасителни вноски в пълен размер(погасителни
плащания не са извършени), т.е.
вземанията съществуват и понастоящем, а техен титуляр е ищецът в качеството на частен
правоприемник. По този начин, предявеният иск за приемане за
установено, че е налице вземане от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, по отношение на К.П.М., Заповед№292/05.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС за: сумата 300.00лв., представляваща задължение
по Договор№3217062/03.05.2018г. за
паричен заем и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
30.01.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 30.65лв., представляваща
договорна лихва за периода: 02.06.2018г.-30.09.2018г., сумата 182.00лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; 45.00лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране; сумата 12.82лв.,
представляващи законна лихва за периода: 03.06.2018г.-30.01.2019г., се явява основателен.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение,
счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от
материалите по делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис
от исковата молба на нейния постоянен и настоящ адрес:***2, но писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответницата е призована за съдебното
заседание на 25.09.2019г. според изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК),
но същата не се явява, не е направила
искане делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие, като с оглед на тези
обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на
чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответницата с разпореждането от 03.05.2019г.
са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези
условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга
страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно,
от представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и
приети достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера на
претенцията на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които да
опровергават соченото от ищеца неизпълнение от страна на ответната страна.
Твърдението за неизпълнение е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил договорното си задължение, каквито доказателства по делото
не са събрани. Ето защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата
следва да заплати на ищцовата страна
и сумата 465.00лв., представляваща
направени в производството по гр.дело№743/2019г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1
от Тарифа към ДТССГПК – 225.00лв.; възнаграждение
за адвокат и юрисконсулт – 240.00лв. – по списък на разноски – лист35 от делото).
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в
рамките на заповедното производство по
ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС при заявени разноски – 125.00лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв.
и юриконсултско възнаграждение – 100.00лв.
по списък на разноски – лист35 от
делото). Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в размер на 125.00лв.
Водим от
горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител Н. Й.С. и Управител Т. Я.К. – заедно и поотделно, против К.П.М. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***2, че К.П.М. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***2, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител Н.Й.С.и Управител Т.Я.К.– заедно и поотделно, по Заповед№292/05.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС за: сумата
300.00лв., представляваща неиздължена главница по Договор№3217062/03.05.2018г.
за паричен заем и Рамков договор за прехвърляне на задължения(цесия) от
30.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.02.2019г. до окончателното и изплащане;
сумата 30.65лв., представляваща договорна лихва за периода:
02.06.2018г.-30.09.2018г.; сумата 182.00лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата 45.00лв., представляваща такси и
комисионни за допълнителни услуги; сумата 12.82лв., представляваща мораторна
лихва върху непогасената главница за периода: 03.06.2018г.- 30.01.2019г.
ОСЪЖДА К.П.М. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес:***2, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Н.Й.С.и
Управител Т.Я.К. - заедно и поотделно: сумата 465.00лв./четиристотин
и шестдесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№743/2019г. на ГОРС; сумата 125.00лв./сто двадесет и пет лева/, представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.дело№236/2019г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
Районен
съдия: