№ 10297
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20211110160820 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба на В. С. К. срещу
*********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК с искане за признаване за установено, че ищецът е собственик на
основание давностно владение на реална част от поземлен имот с площ от 648
кв. м, индивидуализирана в приложената към исковата молба комбинирана
скица с координатни точки от 1 до 15, защрихована в зелен цвят, находящ се
в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР за
гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот от 05.08.2021 г., адрес на поземления имот:
*********** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект,
предишен идентификатор: *********, номер по предходен план: квартал 3,
парцел: I - част, X, при съседи: **********, при граници на имота: имоти с
идентификатори по гореописаната КК за гр. София - ************ и ******.
Ищецът твърди, че е собственик на основание осъществено
непрекъснато владение на поземлен имот с площ от 648 кв. м.,
индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица с
координатни точки от 1 до 15, защрихован в зелен цвят, при граници на
имота: имоти с идентификатори по действащите КККР за гр. София
1
********** и ******. Поддържа да е налице грешка в КККР за гр. София, тъй
като имотът не е заснет като самостоятелен имот, а е отразен в кадастралната
карта като част от имот на ответника *********, съставляващ поземлен имот
с идентификатор ****** по КККР за гр. София, общ. Столична, обл. София
/столица/, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от
05.08.2021 г., адрес на поземления имот: *********** кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: *********,
номер по предходен план: квартал 3, парцел: I - част, X, при съседи:
**********. Твърди, че с влязло в сила на 27.02.2018 г. Решение №
504/04.01.2017 г. по гр.д. №63107/2015 г. по описа на Софийски районен съд,
85 св., потвърдено от въззивна инстанция, бил признат за собственик на
имоти с идентификатори ******* /стар ПИ 301/, ****** /стар ПИ 305/ и
****** /реална част от стар ПИ 306/, които имоти също са били включени в
процесния имот на ответника с идентификатор ******. Сочи, че ответникът
се легитимира като собственик на имот с идентификатор ****** въз основа на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №57, т. 134 от 2021
г., вписан в служба по вписванията с вх. peг. №51694/21.07.2021 г. Излага, че
ПИ 301, 305 и част от 306 са съседни и винаги са се възприемали и владели от
ищеца като един имот заедно със спорния по делото имот и заедно с ПИ 302 -
за който се води друго производство, като същите са заградени с висока
метална ограда, която обхваща външната граница на всички имоти по
съдебното решение, ПИ 302 - за който продължава да се води друго съдебно
производство, както и северната част на процесния имот. Твърди, че от м.
януари 1996 г. живее постоянно в имота и в изградените от баща му къщи в
имоти с идентификатори ******* и ******** /стари ПИ 301 и 302/ и е
ползвал съседните имоти за двор, изградил е постройки в имота, като
владението му е явно, трайно, необезпокоявано и продължава до настоящия
момент и заявява, че присъединява своето владение с владението,
осъществявано от баща му - *** К. *****, ЕГН: **********, починал на
03.11.2014 г., който е владял имота, считано от 1981 г. до неговата смърт.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът – *********, в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК
е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който намира иска за
недопустим, доколкото чрез предявяване на искане за изменение на КККР се
цели установяване на право на собственост по отношение на процесната
реална част.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва
процесната реална част да е била владяна от ищеца, като не са налице
действия от ищеца, които да сочат за намерение за своене. Твърди, че с влязло
в сила решение № 504/04.01.2017 г. по гр. д. № 63107/2015 г. на СРС, 85 с-в,
потвърдено с решение на СГС, съдът е признал по отношение на праводателя
ни ******** претендираното от ищеца В. К. право на собственост върху
2
стари пл. № 301, пл. № 305 и източната част от пл. № 306, а през 2020 г. е
направено изменение на КККР със заповед № 18-6593/20.07.2020г. на
началника на СГКК - град София като са нанесени данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти с
идентификатори *******,****** и ******, съобразно установеното право на
собственост. Оспорва да са налице грешки и непълноти в действащата КККР,
доколкото ПИ ******, чийто собственик е ответникът ********* е придобит с
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на
поземлени имоти № 80, том I, peг. № 1769, дело № 72/21.07.2021г.
Оспорва ищецът да владее процесния имот трайно и необезпокоявано
от 1996 г., а чрез баща си от 1981 г. до настоящия момент.
Счита, че ищецът излага единствено твърдение за упражнявана
необезпокоявана непрекъсната фактическа власт, която не е трансформирана
във вещно право, тъй като от страна на ищеца не е осъществено изявлението
на субективния елемент на владението чрез процесуални средства, а именно -
предявяване на иск или възражение, или снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Твърди, че реалната част, за който се претендира придобита собственост
по давностно владение, винаги е била част от поземления имот на ****** и
*********“ АД и върхи тази реална част е осъществявано владение и от двете
дружества, както и от трети лица в качеството им на държатели, тъй като
дружествата са им позволявали преминаване с цел достъп до различни имоти.
Сочи, че е налице законова пречка процесната реална част да бъде
придобита по давност, с оглед забраните на чл. 200 от ЗУТ и чл. 59 на ЗТСУ
/отм./, както и по нито един устройствен план спорната реална част не е
обособявана и не може да бъде обособена като УПИ, доколкото не отговаря
на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Пояснява, че за
имотите, за чиято собственост е постановено цитираното съдебно решение, а
именно: имоти с идентификатори ******* (стар ПИ 301), ****** (стар ПИ
305) и ****** (реална част от стар ПИ 306) също са включени в процесния
имот с идентификатор ******, съставляват самостоятелни имоти с отделен
идентификатор, като същите са нанесени и в действащата КККР. Поддържа,
че е придобил процесната реална част от предишния собственик на имота,
като излага подробни съображения по наведеното твърдение. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Ищецът не се явява в открито съдебно заседание (о.с.з.).
Ответникът с писмени бележки заявява, че поддържа отговора на
исковата молба. Моли да се отхвърли исковата претенция. Излага подробни
факти по отношение историята на имота но ответника, които касая иск
предявен от него, а не по отношение на владението. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
3
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е иск с правна правна квалификация чл.54 ЗКИР вр. чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на основание
давностно владение върху процесния имот, описан на л. 9 от делото. Твърд,
че този имот, обозначен на л.9 от делото, погрешно е нанесен в кадастралната
карта като имот на ответника. Моли да бъде признат за собственик и да се
отрази същото в кадастралната карта, като неправилно нанесен.
За да бъде уважен искът, следва да се налице следните предпоставки:
1) ищецът да е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти
(corpus)
2) което да бъде постоянно, непрекъснато (чл.81 ЗС), спокойно, явно и
несъмнително,
3) да е упражнява собственическите правомощия единствено за себе си
(animus).
4) владението да е за период по-дълъг от 10 години;
По делото са разпитани свид. Иванов. От неговите показания се
установи, че същият е израснал с ищеца в посочената махала, където се
намира имотът. Свидетелства, че на мястото има огради, постройки,
строителни фургони, навеси, бараки и гаражи. Съдът не кредиитира
показанията му в частта, че ищецът живее там, тъй като теренът представлява
такъв за промишлено строителство, а не за жилищно. Въпреки това не
изключва факта, че посещава често терена. По отношение на основателността
на иска, свидетелят не доказва периода на владението, не установява
субекивния елемент за своене, нито обективните елементи - да е
непрекъснато, явно и несъмнително. Свидетелства, че има ограда, която е
масивна. Съдът също приема, че този факт се отнася до масивната ограда на
ответника, а не на ищеца, тъй като съгласно приетите СТЕ, които са
направили оглед на имота, за процесния имот има телена ограда, а не
4
масивна от бетон (л.174 от делото).
Разпитан е свид. Тасев, от него се установиха показания, които касаят
владението на имоти с идентификатори ***********. Същият установява
факти и обстоятелства досежно сградите, но не и за поземления имот,
сградите под тях. Установява построяването им и кой ги ползва. Вярно е, че
построяването изисква знание за своене на поземления имот, но върху чужд
имот може да се строи при определени от закона предпоставки или чрез
търпими действия от страна на ответника (съизволителни). Ето защо тези
показания не установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Нито самостоятелно, нито в съвкупност с останалите материали по делото, не
може да се установи елемент от фактическия състав на придобивната давност
от показанията на този свидетел (л.206 от делото).
Свид. Владиславов установява факти и обстоятелства, досежно, че
процесният имот е охраняван от неговият работодател (оттветник), който
процесен имот е част от имота на ответника, съгласно договор за охрана
между ответника и трето лице. В останалата част свидетелят не установява
факти и обстоятелства от предмета на доказване (л.206-207 от делото).
Неоснователно е твърдението на ищеца, че от 1981 г. владее процесния
имот, като присъединява владението на своя праводател. По делото не се
събраха доказателства, от които да се установят, че наследодателят на ищеца
е владял посочения в исковата молба имот. Освен това до 1989 г. имотът е бил
държавна собственост, а не частна. След това е включен в капитала на
държавно предприятие, което е било предмет на приватизационна сделка
(л.116,131-159 от делото). Следователно до 1989 г. няма как праводателят на
ищеца да е владял имота.
По делото са приложени протоколи за принудително отнемане на вещи.
Съгласно тях, процесният имот е бил предаден във владение от ответника на
трето лице „*********“ АД. Насочването на принудително изпълнение върху
вещ прекъсва давността. Процесуалноправният въпрос, на който следва да
отговори съда е дали придобивната давност на трето лице се прекъсва с
насочването на принудително изпълнение към вещ, по изпълнително дело
между две други лица.
Въводът във владение не е срещу ищеца, което е трето лице по
принудителното изпълнение. Но доколкото имотът е един, тъй като е
недвижим, то осъществяване фактически действия върху него прекъсва
давността. По делото се установи, че въводът се е осъществил не просто със
съставяне на протокол, но и опис на имота на място – фактически действия.
Следователно с предприетите фактически действия давността е прекъсната,
дококото процесният имот се твърди, че е бил във владение на ищеца и това е
нарушение неговото владение като факт.
Освен това, с осъществяването на въвода, ответникът обори
презумцията на чл. 69 ЗС, доколко тя вече не се предполага и ищецът е
следвало да манифестира своенето. Същото следва да бъде явно и да покаже,
5
че го владее за себе си. От представените материали от принудително
изпълнение се установи, че владението е прекъснато повече от 6 месеца
(л.119-130, 147 от делото).
По делото са приети няколко съдебно-технически експертизи (СТЕ),
които съдът кредитира напълно.
От заключението на първата се установява хронологията на процесния
имот. От него се установи, че процесният по делото имот представлява част
от заснета и нанесена върху кадастралната основа улица – тупик. Имоти с
идентификатори *********.4762, *********.4763, *********.4764 са
собственост на ищеца. Ограденият имот представлява площта между
т.4,5,6,7,8,9,10,11,12,4 от скица, находяща се на л.203 от делото (л.193-204
от делото). По делото е постъпило писмо от вещото лице, от което съдът
приема, че ищецът е упражнил натиск върху свободата и независимостта на
вещото лице (л.183 от делото). Ето защо представената експертиза, следва
да се цени, на основание чл.161 ГПК вр. чл.175 ГПК. Ето защо следва да се
кредитира заключението, че имотът представлява част от улица тупик.
По делото е приета и втора СТЕ, от заключението на която се установи,
че *********.4762, *********.4763, *********.4764 са собственост на
„******“ ЕООД , а *********.302 на ответника. Процесният имот, за който
ищецът твърди, че е ограден е в синия контур на скицата на л.259 от делото,
който съответства на зеления контур на скица от л.260 от делото. От това
заключение се установи, че процесният имот представлява улица – тупик
(л.254-260 от делото). Същата не е реализирана и няма данни да е
извършено отчуждаването от имота на ответника за реализиране на тази
улица. По делото липсват такива доказателства. Ето защо съдът направи
извод, че отчуждаването в полза на общината за тази улица не е приключило
и не е преминало към общинската собственост. В този смисъл е Решение №
227 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г., I г. о., Решение № 105
от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4542/2019 г. Определение № 130 от
3.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2019 г. Решение № 5 от 14.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1030/2017 г. Определение № 51 от 9.03.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3546/2016 г. Определение № 260 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3484/2017 г. Следователно имотът е собственост на ответника.
Доколкото ПРЗ е публичен, то при неосъществена процедура по отчуждаване
на мястото за улица – тупик, то следва, че имот продължава да бъде на
ответника и то е публично обявено. Следователно ответникът успя да обори
презумпцията на чл.69 ЗС. По делото не се доказа, ищецът да е владял вещта
за себе си.
По делото има и трета експертиза, която не е приета. В нея също е
записано, че процесният имот представлява улица – тупик и обслужва имот
****** (л.292-300 от делото).
По делото, страните са представили извадки от регулационния план и
кадастралния план, преди изработване на КК и КР, от които се вижда, че има
6
влязъл в сила план, съгласно който процесния имот представлява улица тупик
(л.61,109,115,123,126,127,128,129,136,145 от делото).
От представените скици може да се направи извод, че при нанасянето
на процесното място като самостоятелен обект ще се ограничи достъпа до
имоти с *********.4762, *********.302, *********.4763, *********.4764,
които нямат излаз на улица, както и задната част на ПИ *********.4892,
а излазът на улица се осигурява именно от процесния имот. При уважаване на
иска, т.е. нанасяне на процесния имот като самостоятелен, ограничението ще
касае изброените имоти не само за преминаването и достъпа до тях, но и за
достъп до пожарна и линейка.
С определение от о.с.з. от 11.03.2024 г. съдът е допуснал допълнителна
СТЕ, която да отговори дали процесния имот, така както е предявен и така
както се намира с ограда отговаря на изискванията на чл.200 ЗУТ. В указания
срок, ищецът не е внесъл депозит, въпреки, че е предупреден по чл.161 ГПК.
Ето защо съдът приема, че ищецът е създал пречки за установяване на
процесния факт.
Неоснователно е възражението на ищеца, че следва да се приложи
чл.200, ал.2 ЗУТ. Липсват доказателства, че процесния имот ще се присъди
към имот *********.4762, *********.302, *********.4763, *********.4764,
за да се приложи чл.17 ЗУТ. Липсва такъв изработен проект и представени
доказателства за това. Освен това имоти *********.4762, *********.4763,
*********.4764 са собственост на трето за делото лице „******“ ЕООД, а
не на ищеца, а имот *********.302 е собственост на ответника. Ето защо
не може да се приложи чл.17 ЗУТ. Не се доказа, че процесният имот
представлява годен обект, съгласно изискванията на чл.200 ЗУТ. Не е
приложимо изключението на чл.200, ал.2 ЗУТ, тъй като няма проект и не
може да се присъединят два чужди имота в един, без съгласието им. Такова
не е представено. Доколкото ищецът не успя, че процесният ПИ е годен обект
на правото на собственост, т.е. може да съществува като самостоятелен, с
оглед ограничението на градоустройствените правила, то съдът приема, че
искът е недоказан.
Не следващо място няма данни дали останалата част от имот
*********.4892 (останалата извън владението) отговаря на изискванията на
чл.19 ЗУТ, за да се приложи чл.200 ЗУТ и дали ще се присъдени към имот,
собственост на ищеца или ответника. Такива доказателства не са ангажирани,
въпреки дадените указания.
На следващо място, доколкото има план за улица тупик, макар и не
неотчуждена по реда на ЗДвС или ЗОбС, то ответникът успя да обори
презумпцията на чл.69 ЗС, а ищецът не можа да докаже, че владее имотът
като собственост, доколкото с оглед публичния характер на плана, то планът
изключва субективния елемент за своене на вещта. Не се ангажираха
доказателства в обратната посока. Ето защо съдът отговори и на въпроси
дали при нереализирана улица – тупик, но при влязъл в сила план,
7
знанието за своене на вещта е оборено чл.69 ЗС Доколкото планът е публичен
и владелец знае за отреденото място за осъществяване на публично
мероприятие, то своенето не се предполага.
По делото не се доказа, че процесният имот може да съществува като
самостоятелен.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не успя да докаже, че е
осъществил фактическия състав на владението – да е непрекъснато, явно,
необезпокоявано, както и неговият период, да е минимум 10 години. Ищецът
не успя да докаже да субективния елемент за своене на вещта, с оглед
оборената презумпция на чл.69 ЗС, както и че имотът представлява годен
обект да придобиване право на собственост, а именно да отговаря на
изискванията на чл.200 ЗУТ. При това положение, съдът прие, че искът е
неоснованетел и недоказан.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявения от В. С. К., ЕГН **********, гр. София, кв. ******,
ул.“*********“ № 32 срещу ********, ******* иск с правна квалификация
чл.54 ЗКИР вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС, с който да се признае по
отношение на *********, че В. С. К. е собственик на реална част от
поземлен имот, която е с площ от 648 км.м., индивидуализирана в
комибирана скица, която е неразделна част от настоящото решение, който
имот се намира между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9,1,11,12,13,14,15,1 от
комбинираната скица и представлява защрихована в зелен цвят площ, който
имот неправилно е заснет в кадастралната карта в югоизточната част на
поземления имот на ответника с идентификатор ****** по КККР за гр.
София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-
53/23.11.20211 г. на изпълнителния директор на ГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот от 05.08.2021 г., адрес на поземлен имот:
*********, площ от 7914 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно позване: за друг вид производствен, складов
обект, предишен идентификатор *********, номер по предходен план:
квартал 3, парцел I – част X, при съседи: **********, при траници на имота
на В. С.а К.: имоти с иденитификатори по гореописаната КК за гр. София -
********** и ******.
Скицата, която е неразделна част от решението, се намира на л.202 от
делото.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.301 от
делото), съгласно който претендира възнаграждение за адвокат в размер на
1200.00 лева (л.303 от делото) и 350.00 лева депозит за вещо лице (л.167 от
делото). Общият разход, който следва да бъде признат е в размер на 1550.00
лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Делото е сложно, както и фактическа, така и
8
правна страна с оглед историята на имота от 1986 г., разпита на свидетелите,
трите експертизи, прилагане на ЗТСУ и ЗУТ. Фактическата сложност се
обосновава и от факта, че делото е с голям обем. Освен това ответникът
представя банково нареждане за адвокатския хонорар, което е доказателство
за реален разход и не може да се приеме, че договорът е сключен за вреда на
противната страна. Банковият превод е сигурният начин по ЗМИП, както и за
установяване произход на средства. При това положение, уговореният
хонорар не е прекомерно голям и не е уговорен във вреда на ищеца.
Ето защо В. С. К., ЕГН **********, гр. София, кв. ******,
ул.“*********“ № 32 следва да бъде осъден да заплати на ********,
******* сумата от 1550.00 лева, представляващи разноски по гр.д. №
60820/2021 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
В. С. К., ЕГН **********, гр. София, кв. ******, ул.“*********“ № 32 срещу
********, *******, иск с правна квалификация чл.54 ЗКИР вр. чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС, с който да се признае по отношение на *********,
че В. С. К. е собственик на реална част от поземлен имот, която е с площ от
648 км.м., индивидуализирана в комибирана скица, която е неразделна част от
настоящото решение, който имот се намира между точки
1,2,3,4,5,6,7,8,9,1,11,12,13,14,15,1 от комбинираната скица и представлява
защрихована в зелен цвят площ, който имот неправилно е заснет в
кадастралната карта в югоизточната част на поземления имот на ответника с
идентификатор ****** по КККР за гр. София, общ. Столична, обл. София,
одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.20211 г. на изпълнителния директор
на ГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 05.08.2021 г.,
адрес на поземлен имот: *********, площ от 7914 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно позване: за
друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор *********,
номер по предходен план: квартал 3, парцел I – част X, при съседи:
**********, при траници на имота на В. С.а К.: имоти с иденитификатори по
гореописаната КК за гр. София - ********** и ******.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението е скицата на процесния имот, която
се намира на л.202 от делото
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, гр. София, кв. ******,
ул.“*********“ № 32 да заплати на ********, ******* сумата от 1550.00
лева, представляващи разноски по гр.д. № 60820/2021 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
9
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10