Решение по адм. дело №506/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по жалба от Т. И. Д. и П. Т. З., подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б. от Адвокатска колегия Хасково, против разпоредбата на т.І, подт. 1.3, 2.3, и 3.3 от Приложение №6 към чл.53 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на оспорените разпоредби като приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с нормативни актове от по-висок ранг.

Твърди се, че оспорената разпоредба на т.І, подт. 1.3, 2.3, и 3.3 от Приложение № 6 към чл.53 от Наредбата била приета в нарушение на чл.3/5/ от ЗДДС, тъй като не са данъчнозадължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на лимитивно изброените няколко хипотези, сред които не попада дейността по предоставяне на паркоместа за платено паркиране на общинските тротоари, площади и улични платна, както и съгласно §1.т.7 от ЗДДС "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт. Съгласно чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължено лице означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Съгласно чл. 13.т.1 Държавните, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Според жалбоподателите обжалваната т.I, подт. 1.3, 2.3, и 3.3 от Приложение № 6 към чл.53 от процесната Наредба е незаконосъобразна, тъй като в цената за паркиране ответникът противозаконно е калкулирал и 20% ДДС, какъвто налог бил недължим. Позовават се на съдебна практика на ВАС в този смисъл. Дейността по предоставяне на платени паркоместа за кратковременно паркиране не била нито независима икономическа дейност, нито е договор за наем на общинско място, а била дейност за задоволяване нуждите на населението, възложена на общината със закон, за което било налице основанието по чл.3/5/ от ЗДДС за изключване на налога от 20% ДДС, недопустимо калкулиран в цената за кратковременно паркиране. Така съществуването на оспорената част в правния мир следвало да се отмени, тъй като била в разрез с принципа на правовата държава – чл.4/1/ от Конституцията на РБ, вр. чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Направено е и оплакване за допуснати нарушения на чл.26 и чл.28 от ЗНА, като ответникът не е предоставил 30-дневен срок и възможност на заинтересованите лица да изразят становища и възражения по проекта при издаване на процесната наредба и оспорената част от нея, липсвал доклад и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и очакваните финансови постъпления от нейното прилагане и не била обнародвана по трите кумулативни способа: в средствата за масово осведомяване, в интернет и по друг подходящ начин по смисъла на чл.5/5/ КРБ, вр. с чл. 22/2/ ЗМСМА.

По изложените съображения е направено искане за прогласяване нищожността на оспорените разпоредби, алтернативно – за отмяната им като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представената писмена защита оспорва жалбите като процесуално недопустими, поради липса на предпоставки за съществуване на правото на оспорване. Алтернативно моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че при приемането и изменението на оспорените разпоредби не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са приети в противоречия с нормативни актове от по-висок ранг, включително твърдените от

жалбоподателите. Изложени са доводи, че решението по адм. дело №883/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора касае определените такси за паркиране в т. нар. зелена зона и не може да се приложи по аналогия и в случая, доколкото предмет в случая са определените такси за паркиране на общински паркинги, която дейност е икономическа.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага жалбата да бъде уважена, а оспорените разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни - противоречащи на акт от по-висока степен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора – НОАМТЦУТОСЗ е видно, че до Общински съвет Стара Загора е внесено с вх. №ПРОбс-34/31.01.2012 год. предложение от Кмета на Община Стара Загора за приемането на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора /лист 282 – 316 от делото/. От представените по делото интернет разпечатки и екранни снимки от страницата на общината се установява, че проектът на наредбата, както и мотивите към нея, са качени за обществено обсъждане на 01.02.2012 год. /лист 210 от делото/, като е изрично посочено, че такива предложения може да се правят в срок до 14.02.2012 год., така както повелява разпоредбата на чл.26 от ЗНА. Към преписката не е приложен документ, от който да е видно, че по предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, публикуван на сайта на Община Стара Загора, са постъпили някакви предложения или възражения. Това обаче не може да се приеме, че представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната на оспорените разпоредби. Следва да се има в предвид, че оспорените подточки не са променяни до момента на подаването на жалба и са с едно също съдържание през годините от приемането на наредбата до настоящия момент. Всъщност за първи път същите са въведени през 2009 год. в старата наредба на ОбС Стара Загора за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, като цената на ползване на общински паркинги е същата, какъвто размер е посочен и в оспорените разпоредби.

Според решение №93 по Протокол №6/16.02.2022 год. от заседание на общински съвет приемането на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора е приета на първо четене с гласовете на 45 общински съветници, едни против и един въздържал се. Към преписката са приложени и приети като доказателства становища на постоянните комисии, както и извлечение от поименното гласуване на общинските съветници. Според Решение №107 по Протокол №7/29.03.2012 год. /лист 429-431 от делото/ общинският съвет е приел на второ четене Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. Към преписката е приложено и извлечение от поименното гласуване на общинските съветници – 36 за, трима против и 10 въздържали се.

По отношение на оспорената разпоредба на т.І Услуги на общински паркинги, подт. 1.3, 2.3 и 3.3 от Приложение № 6 към чл. 53 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, с които са определени цени с ДДС за престой на леки автомобили на общински паркинги за 1 час – 1.20 лв., за 12 часа – 7.20 лв. и за 24 часа – 14.40 лв., на 23.02.2024 г. на интернет страницата на Общината са качени за обществено обсъждане Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора и мотивите към нея, в който проект не е предвидено изменение на наредбата в оспорената й част.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На първо място съдът намира, че е налице пряк и непосредствен интерес у оспорващите лица. Към жалбите са приложени, документи, че същите притежават автомобили, поради което и същите биха могли да ползват съществуващите общински паркинги, като в наредбата не е посочено кое е задълженото лице за нейното плащане – дали това е собственика или водача на автомобила. Доколкото обаче съответната такса за услуга е разграничена в зависимост от вида на ППС, то самата услуга се ползва чрез паркирането на същото и задължено е лицето, което е собственик на това лице. В този смисъл, ирелевантно е дали оспорващата Т. Д. притежава свидетелство за управление на МПС или не. Достатъчно е същата да е собственик на МПС за да има непосредствен и личен интерес от оспорването на процесните текстове от наредбата. Таксата е дължима за всеки един автомобил, независимо от мястото на неговата регистрация. Действително приложените талони за паркиране се отнасят до паркирането в така наречената зелена зона, не се отнасят до паркирането на общински паркинги, но това не може да опровергае наличието на правен интерес от стореното оспорване на определените такси за паркиране на общински паркинги.

Съгласно чл.185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като според ал. 2 на същия член подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е отделни разпоредби от НОАМТЦУТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга неограничен брой адресати – чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК.

Оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОСЗ – т.І Услуги на общински паркинги, подт. 1.3, 2.3 и 3.3 от Приложение №6 към чл. 53 въвеждат цени за престой на леки автомобили на общински паркинг, като в цените на услугите за платено паркирано изрично е посочено, че в тях е калкулирано ДДС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Общинските съвети са компетентни да издават наредби, когато това е предвидено от Конституцията или от закон – чл.2 от ЗНА и чл.76, ал.1 от АПК, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА. За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община ОбС е овластен с нормите на чл.141, ал.4 от Конституцията на Република България, чл.21, ал.2 от ЗМДТ и чл. 6 от ЗМДТ – последните изрично са посочени в предложението на вносителя и в решенията на ОбС Стара Загора като основание за приемане на НОАМТЦУТОСЗ. Следователно оспорените разпоредби са изменени от материално и териториално компетентен орган.

На съда е служебно известно във връзка с оспорване на други актове на ОбС Стара Загора, а и на други разпоредби от процесната НОАМТЦУТОСЗ, че и към момента на приемане на последната, и към настоящия момент численият състав на ОбС Стара Загора включва 51 общински съветници. С оглед на това и на установената фактическа обстановка, изложена по-горе, оспорените разпоредби са изменени при спазване на изискванията за кворум и мнозинство – чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА и в съответствие на разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието, с оглед на което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

В случая оспорените разпоредби на процесната наредба са приети в две различни заседания на ОбС Стара Загора, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, въз основа на проекти, публикувани на интернет страницата на Община Стара Загора, заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен законоустановения минимален 14-дневен срок за предложения и становища по тях, но такива и в двата случая не са постъпили, след което преди всяко от гласуванията същите са били обсъдени в съответните ПК.

Оспорената разпоредба на т.І Услуги на общински паркинги, подт. 1.3, 2.3 и 3.3 от Приложение №6 към чл.53 от Наредбата е материално незаконосъобразна.

В нормата на чл.15 от ЗНА е регламентирано, че Наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последният, което означава, че с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

По отношение на т.І Услуги на общински паркинги, подт. 1.3, 2.3 и 3.3 от Приложение № 6 към чл. 53 от Наредбата, според която за престой на общински паркинг на леки автомобили се заплаща: за 1 час – 1.20 лв. с ДДС; за 12 часа – 7.20 лв. с ДДС; за 24 часа – 14.40 лв. с ДДС, спорният въпрос е дължи ли се ДДС за тази цена.

Съдът намира, че оспорената разпоредба е незаконосъобразна. В чл.3, ал.5 от ЗДДС са въведени две кумулативни предпоставки, обосноваващи извода, че Община Стара Загора не следва да се счита за данъчно задължено лице. За да се приложи посочената разпоредба, трябва да са изпълнени кумулативно две условия, посочени в нея, като първото от тях е упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт. По отношение на общините, като органи на местна власт, първото условие очевидно е налице (в тази връзка са Решение от 16 септември 2008 по дело C-288/07, т. 20 и Решение от 25 февруари 2021 г. по дело C-604/19, т. 80). Второто предвидено условие е налице, когато извършваните от публичноправните субекти дейности са в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (т. 17 от цитираното по-горе решение по дело C-446/98 и т. 21 от решението по дело C-288/07). Както е разяснено и в т. 31 от Решение от 16 Септември 2008 г. по дело С-288/07 на СЕС, касае се „главно до дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно свързани с използването на прерогативите на публичната власт. Хипотезите, в които, дори когато публичноправните субекти упражняват посочените дейности в качеството си на органи на публична власт, следва да се считат за данъчнозадължени лица, са следните: 1. Случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията – чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС, съответно чл.13, §1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО; 2. посочените дейности, доколкото не са незначителни, са изброени в чл.3, ал.5, т.1 от ЗДДС, съответно в Приложение I на Директива 2006/112/ЕО, както предвижда чл.13, §1, третата алинея от същата директива. Както е изрично дефинирано и в практика на ВАС /така е Решение № 7495/2023 год. по адм. дело № 4156/2023 год. / първата хипотеза касае случаите, в които на публичноправни субекти са възложени икономически дейности, упражнявани в рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това същите дейности могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е възможно третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица да има за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата на конкуренцията, а втората хипотеза въвежда презумпцията, че третирането на публично правните органи като данъчно незадължени лица, при упражняването на точно идентифицираните в нея дейности, води до нарушаването на конкуренцията, поради което и същите дейности подлежат на облагане с ДДС, доколкото не са незначителни. В конкретиката на случая следва да се има предвид, че въпросните доставки, за които е предвидено начисляване на ДДС в Наредбата, са освободени. Осъществяваните от Общината дейности по предоставяне на площи за ползване на общински паркинги е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е предвидено и събиране на такса за тези дейности. Съгласно чл.72, ал.1 от ЗМДТ таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Дейността на общината, във връзка с която тя предвидила събиране на такси като тази за ползване за паркиране, е осъществявана от нея в качеството й на орган на местната власт, доколкото е и нормативно установена, поради което попада в хипотезата на чл.3, ал.5 от ЗДДС. В решение по дело С-446/98 год. СЕС приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност, която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл.4, §5, ал.1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект.

Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 22 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето). От изложеното следва, че предоставяне правото на ползване на площи общинска собственост се осъществява от публично правен субект именно в качеството му на орган на публичната власт и не може да бъде дейност, осъществявана от други търговци.

Местата, които се предоставят от общината за ползване срещу такса / в случая за паркиране/ са ясно определени с решение на компетентния общински съвет или съгласно приета от него наредба по чл.9, ал.1 ЗМДТ. Таксата не е наем, който представлява икономическа дейност на общината. Събираната такса се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата, като размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на тази услуга - арг. чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ. Тя не е свързана с търсене на печалба , каквато икономическата дейност предполага. В случая не се отдава под наем целия общински УПИ, а само част от него, необходимо за паркирането на съответното ППС.

Обособяване на паркинги не може да бъде осъществявано от търговци и дейността на общината в този смисъл не е икономическа. Общината няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.5, т.1, б."м" ЗДДС, не извършва икономическа дейност. Събирането на такса за ползване на общински терени в организирани пазарни пространства, паркоместа и тротоарно право не е отдаване под наем по смисъла на ЗЗД и на чл.14 и сл. от Закона за общинската собственост. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем при събирането на такси общината изпълнява функциите си на публично правен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги.

Ето защо предоставяне правото на ползване на площи общинска собственост се осъществява от публичноправен субект, именно, в качеството му на орган на власт и не може да бъде осъществявана от други субекти. Следователно, няма как тази дейност значително да влияе на конкуренцията, за да е налице изключението от ЗДДС и да е необходимо начисляването на ДДС /в този смисъл е и Решение №1190/03.02.2023 год. по адм. дело №2708/2022 год. на ВАС/. Според съда общината няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.5, т.1, б."м" ЗДДС и не следва да начислява ДДС за тези услуги. От горното следва, че посочената разпоредба следва да бъде отменена като противоречаща на чл. 3, ал.5 от ЗДДС.

Общо с огледа на изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката Т. И. Д. направените по делото разноски. С оглед на направеното от страна на ответника възражение за прекомерност, съдът намира същото за основателно, поради което и договореното и платено адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдено в размер на 600.00 лв., което съответства на обема на предоставената услуга. Следва да се присъдят и заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв. и такса за обнародване в Държавен вестник в размер на 30.00 лв. За осъществено процесуално представителство на П. Т. З. ответникът следва да му заплати сумата от 600.00 лв., договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, като се има в предвид възражението за прекомерност, както и дължима държавна такса в размер на 10.00 лв..

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 193, ал. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. И. Д. от Димитровград, [улица], вх. Б, ап. 14, с [ЕГН] и П. Т. З. [населено място], [улица], вх. Б, ап. 21, с [ЕГН], разпоредбата на т.І Услуги на общински паркинги, подт. 1.3, 2.3 и 3.3 от Приложение №6 към чл. 53 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора в частта „ с ДДС“, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от К. Ж. В. Т., да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.14, сумата от 640.00 (шестстотин и четиридесет) лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от К. Ж. В. Т., да заплати на П. Т. З., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него, пред Върховния Административен съд.

След влизането му в сила решението да се обнародва по начина, по който е била обнародвана Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора, съгласно чл. 194 от АПК.