№ 7339
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110153041 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД
срещу Г. СТ. СТ., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1229.77 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в
гр.София, ул. „Майор Томпсън“, № 34, бл. 8, ет. 4, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
както и на сумата 51.40 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 31.05.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
138.62 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
12.05.2021г., както и на сумата 9.98 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за
периода 01.07.2018г. – 12.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното
заповедно производство и издадената в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 30637/2021 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която е постъпило възражение.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете с твърдение, че няма качеството потребител на
1
доставената за имота топлоенергия за процесния период. Оспорва доказателствената
стойност на писмените доказателства. Счита, че не е обвързан от приложения протокол на
ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител, съответно от сключения в изпълнение на това
решение договор с „Т.С. ЕООД. Твърди евентуално, че не е доказано да е поставян в забава.
Навежда евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
В хода на делото ответникът е представил документ в уверение на твърдението, че е
заплатил на ищеца търсените суми.
Конституираното трето лице-помагач „Т.С. ЕООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 18.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Т.С. ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
16.08.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. В настоящия
случай, в списъка на етажните собственици, който е приложение към Протокола на ОС на
ЕС, е вписан ответника и същият е положил подпис в уверение на това, че в жилището има
четири отоплителни тела и три термостатни винтили. Самото решение на ОС не е било
оспорено по реда на приложимия към този момент ПУРНЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. На съда му е служебно известно, че между „Т.С.” ЕАД и „Техем Срвисис“
ЕООД е сключен Договор от 29.07.2015 г. относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки се потвърждава от приетата съдебно-техническа експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на
това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт от 29.12.1997г. на нотариус при
СНС на СРС, ответникът Г. СТ. СТ. е придобил имота по дарение от родителите си, като
дарителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване за
жилището. Видно от приложени справки от НБДН вещните ползватели са починали преди
процесния период, поради което правото им, като лично право, се е погасило сс смъртта им.
Именно в качеството си на собственик на имота ответникът се явява страна по
облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната
цена. За изясняване на спора са изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървсиси“ ЕООД. Отчетено е обстоятелството,
че в имота се потребява топлинна енергия за отопление по данни от три отоплителни тела, за
БГВ по данни от един водомер и за сградна инсталация.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите
суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1229.77 лева – главница за
потребена топлоенергия, 138.62 лева – мораторна лихва върху нея, 51.40 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 9.98 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид
са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което обаче е
неоснователно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата
3
01.05.2018г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на
положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 31.05.2021г., т.е. никаква част
от вземанията не се явяват погасени по давност по правилото на чл.33 ОУ на ищеца.
Съгласно чл.33 от ОУ на „Т.С.“ ЕАД (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016г.)
всяко месечно задължение за потребена топлоенергия следва да бъде заплатено от
потребителя в 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася (а не от датата на
публикуване на фактурата, нито пък изискуемостта е обвързана с такава публикация, което
правило бе приложимо по предходните ОУ на ищеца). Така определения с ОУ падеж кани
абоната да изпълни, поради което изтичането му го поставя в забава, както е и в процесния
случай.
По делото е прието платежно нареждане от 31.12.2021г., с което ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 1613.48 лева с посочено основание гр.д.№ 53041/2021г. на
СРС, 55 състав. Само по себе си плащането след завеждане на производството и още повече
след депозиран отговор по чл.131 ГПК, е признание на претенцията, като видно от
допълнително заключение на вещото лице-счетоводител от 29.04.2022г., с така извършения
превод са погасени всички търсени от ищеца суми.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като погасена чрез
плащане в хода на делото.
По разноските
Доколкото се установи, че ответникът е станал причина за водене на делото, както и
че плащането на търсените вземания е извършено в хода на процеса, то последният е
задължен към ищеца за направените от дружеството разходи. Разноските на „Т.С.“ ЕАД са в
общ размер от 751.25 лева, от които 78.60 лева по ч.гр.д.№ 30637/2021г. на СРС, 55 състав, и
672.65 лева – разноски в настоящото производство: 72.65 лева държавна такса, 500.00 лева
депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78,
ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Внесената от ответника сума за погасяване на задълженията, предмет на настоящото
дело, е 1613.48 лева. След погасяване на вземанията по заповедта остават 183.71 лева, от
които 76.52 лева е законната лихва върху присъдените със заповедта главници, считано от
31.05.2021г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до 31.12.2021г. (датата на
извършено плащане) – 73.45 лева върху главницата за топлинна енергия и 3.07 лева върху
главницата за дялово разпределение. След приспадането им е налице остатък от 107.19 лева,
който покрива изцяло разходите на топлопреносното предприятие по заповедното дело –
78.60 лева, и частично разходите в исковото производство до сумата от 28.59 лева.
Дължимият остатък за плащане от ответника на ищеца е 644.06 лева – разноски в исковото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
4
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Г. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „Майор Томпсън“, бл.8, ет.4, ап.11, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Цар
Борис III“ 137, партер (чрез адвокат СТ. Р.), искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр.чл.150 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата 1229.77 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр.София, ул.
„Майор Томпсън“, № 34, бл. 8, ет. 4, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на
сумата 51.40 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното изплащане, както и
по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане
за сумата 138.62 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 12.05.2021г., както и на сумата 9.98 лева – лихва за забава върху дяловото
разпределение за периода 01.07.2018г. – 12.05.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 30637/2021г. на СРС, 55 състав, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „Майор Томпсън“, бл.8, ет.4, ап.11, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 644.06 лева –
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С. ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5