Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Добрич ,
23.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на двадесет трети април две хиляди и деветнадесета година открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При
участието на секретар ДИАНА Й. сложи за разглеждане гр.дело № 3186 по описа на съда за 2018г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М.П.А. и С.П.М. срещу ЕТ”**”
гр.Добрич за заплащане на сумата от 2733,20 лв. общо, представляваща
обезщетение за ползване на собствен на ищците имот в землището на гр.Добрич
-1/3 от нива с площ 20,500 дка , имот N ***.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор.
1/Обстоятелства , от които произтичат
твърденията и възраженията на страните:
Твърди се в исковата молба , че ищците са
собственици по наследяване от своя наследодател и дядо Б.М.Т. на 1/3 от
нива в гр.Добрич, равняваща се на 6,833
дка, цялата с площ 20,500 дка , имот N ***.Ищците установили , че земята е
обработва от ответника.Считат , че ответника ползва собствената им земеделска
земя без основание и претендират обезщетение за това.
С отговора ответникът твърди , че обработва
земята на основание договори за аренда, сключени с наследодателя Б.М.Т., а след
смъртта му, чрез С.И.Т..На нея е превеждано цялото дължимо от него наемно
възнаграждение за стопанските 2013/2014; 2014/2015; 2015/2016 и
2016/2017г.Претенцията за 2017/2018г. е преждевременно заведена , тъй като
възнаграждението се дължи след
реализацията на продукцията.За последната година , която изтича на 01.10.2018г.
, продукцията все още не е реализирана и вземането не е изискуемо.
2/Предявен е иск по чл.59 от Закона за
задълженията и договорите.
3/Между страните не се спори,че ищците са
собственици на описаната в исковата молба земя, както и че ответникът я
ползва/обработва.
4/Спори се
наличието на правно основание за ползване на земята от ответника.
5/Доказателствена тежест:
Ищците трябва да докажат, че са
собственици на 1/3 от нива в
гр.Добрич, равняваща се на 6,833 дка, цялата
с площ 20,500 дка , имот N ***.Следва да докажат също , че са били възпрепятствани
да ползват имота и да реализират конкретен доход от него съобразно размера на
претенцията.
II. Предявен е обратен иск от ЕТ”**” гр.Добрич срещу С.И.Т.
*** за връщане на сумата от 2186,66 лв.,
получена без основание, представляваща наемно възнаграждение за обработвани
6,833 дка, част от земеделска земя -
нива, имот N ***, цялата с площ 20,500 дка.
В срока по чл.131 ГПК по този иск е постъпил
отговор.
Ищецът твърди, че обработва земята по
силата на договор за аренда от 22.03.2005г. , сключен с Б.М.Т. , починал на
15.12.2007г.След смъртта му обработва земята по силата на договори за наем,
сключени с неговите наследници чрез съпругата му С.И.Т..За стопанските
2013/2014г.; 2014/2015г.;2015/2016г. и 2016/2017г. дължимото възнаграждение за обработваните
земи от 20,500 дка е изплатено на С.И.Т..
С отговора ответницата по обратния иск С.И.Т.
признава , че е получила възнаграждение
за стопанските 2013/2014г.; 2014/2015г. ; 2015/2016г.Не е получавала за
2017/2018г.
Не се спори, че земята е обработвана от ЕТ”**”
и че С.И.Т. е получила възнаграждение за стопанските 2013/2014г.;
2014/2015г.;2015/2016г. Спори се дали е получила възнаграждение за 2016/2017г.
Доказателствена тежест:В тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение във връзка с обработване на земята, както и
че е заплатил на ответницата С.И.Т. дължимото възнаграждение за стопанските
2013/2014г.; 2014/2015г.;2015/2016г. и 2016/2017г.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
Допуснато е изменение на размера на исковата претенция -
от 2733,20 лв. на 2128,20 лв.
Ответникът заявява, че през процесния период е
обработвал земеделската земя , описа в исковата молба на годно правно
основание.Отношенията между съсобствениците следвало да се уредят между
тях.Заявява, че е изрядна страна по договора.
Процесуалният представител на третото
лице -
С. И. Т. и ответник по обратния иск го оспорва.Не оспорва , че през
стопанските 2013/14г.;2015/15г.;2015/16г.;2016/17г. и 2017/18 г.
ЕТ”**” е обработвал описаната в исковата молба земеделска земя на
основание сключен между ЕТ”**” и С. Т.
договор за наем.Не оспорва , че през
тези години е получавала наемно възнаграждение.Заявява, че исковата претенция
на ЕТ „**” спрямо нея е погасена чрез
прихващане, извършено през стопанската 2017/2018г. , както и че е погасено по
давност.Тези възражения не са приети за разглеждане от съда като преклудирани,
тъй като не са заявени с отговора по обратния иск по реда на чл.131 ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
След като съобрази доводите на страните и
обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:
На 21.03.2005г. е сключен Договор за аренда между ЕТ „**”
и Б.М.Т. , вписан под N 105, том XXI/23.03.2005г. на Служба по
вписванията по отношение на нива в гр.Добрич от 20,500 дка, имот N ***.
Наследници на Б. М. *** са С.И.Т. -
съпруга , Д. Б. Н. – дъщеря , П. Б. М. – син , починал на 17.01.2013г.
Наследници на последния са ищците - М.П.А.
и С.П.М..Представя се Удостоверение за
наследници на Б.М.Т., починал на 15.12.2007г.
С
отговора ответникът ЕТ „**” представя 5
договора за наем , сключени между него като наемател и С.И.Т. ЕГН **********
като наемодател по отношение на нива в
гр.Добрич от 20,500 дка, имот N ***.Договорите
са сключени за срок от 1 стопанска година , до прибиране на реколтата през
годината , следваща стопанската година ,
за която е сключен.Представените договори обхващат стопанските 2013/2014г. ; 2014/2015г. ;
2015/2016г. ; 2016/2017г. ; 2017/2018г.Клаузите на договорите са идентични.Наемната
цена е уговорена в размер на 35% от реколтата, платима след реализация на
продукцията.
Представени са платежни нареждания за
изплатени на С.И.Т. суми , както следва:1640лв. за стопанската 2013/2014г.;
1230 лв. и 410 лв. за 2014/2015г. ;1640
лв. за 2015/2016г. и 1640 лв. за
2016/2017г.
По искова молба претенцията на ищците с формира като размер на база 80 лв./ дка.
Третото лице
С.И.Т. не оспорва , че е получила описаните суми.
Правни изводи:
Не се спори от страните и се установява от
представените договори за наем , че за
периода 2013г. – 2018г. ответникът ЕТ „**”
обработва процесната земя - нива в гр.Добрич с площ 20,500 дка. имот N 22047 на годно правно основание –
договори наем , сключвани от С.И.Т. като наемодател.
По силата на договор за доброволна делба
,представен с исковата молба от
03.12.1997г. нивата е поставена в дял и
изключителна собственост на наследодателя Б.М.Т., починал на 15.12.2007г.След
неговата смърт собствеността върху процесната нива преминава по силата на
наследствена трансмисия в патримониума на неговите наследници - С.И.Т. , Д. Б. Н., М.П.А. и С. П.М..
Договорите за наем са сключвани от единия от
съсобствениците – С.И.Т..
От
правна страна , договорът за наем и договорът за аренда съдържат различия,
които обуславят различния правен режим.Определящо е обаче e
съдържанието на договора.В случая , договорите имат за
предмет земеделска земя; конкретизирано е, че се сключват за стопанска година;
плащането по договора е уговорено като процент от реализиран продукция след
приключване на съответната стопанска
година.Договорите са с нотариална заверка на подписите на страните и са вписани
в Служба по вписванията.По тези съображения съдът намира , че всеки
един от договорите , представени с отговора на исковата молба ,
макар и наименован „договор за
наем на земеделска земя” по същество е договор за аренда.Приложими са правилата
на Закона за аренда в земеделието.Съгласно чл.3,ал.4 от този закон,когато
договорът е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно
чл.30,ал.2 от Закона за собствеността.Следователно ЗАЗ допуска сключване на
договор за аренда само от единия от съсобствениците , както е в
случая.Специалният характер на чл.3,ал.4 ЗАЗ изключва приложението на
чл.32,ал.1 ЗС-общата вещ да се използва и управлява с решение на
съсобствениците.Съобразно изложеното съдът намира ,че между ответника и третото
лице С.И.Т. за процесния период са
сключени последователно валидни договори
за аренда по отношение на съсобствената между С.И.Т. и ищците земеделска
земя.Следователно ответникът е владееl и обработвал земята на валидно правно основание и е заплатил дължимото
възнаграждение.Последното не се спори и се установява от представените писмени
доказателства- платежни нареждания.За всяка стопанска година С.И.Т. е получила
цялото възнаграждение от 1640лв. , по 80 лв./ дка.Съсобствениците следва да
уредят отношенията помежду си.
Липсват и предпоставките на чл.59 ЗЗД.Ответникът ЕТ „**” е извършил валидни плащания и следователно не се e обогатил от обедняване на ищците.Липсва разместване на имуществени
блага между ищците и ответника ЕТ „**” и връзката между тях, за да се ангажира
отговорността на ответника.За последната 2017/2018г. дължимото по договора за наем възнаграждение
не е изискуемо.Представени са платежни документи за извършени плащания от
ответника в полза на ищците в размер на 307,50 лв. за всеки от тях – „рента
2017/2018г.”За сумата от 615 лв. искът не се поддържа.
По тези съображения съдът намира , че главният е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По обратния иск: Предвид изхода на спора, съдът не се произнася по обратния
иск.Същият е предявен в условия на евентуалност, в зависимост от решението на
съда по главния иск.Тъй като условието ,
при което искът е предявен , не се e сбъднало предвид изводите на съда за неоснователност и
отхвърляне на главната претенция, съдът на практика е десезиран по обратния
иск.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника ЕТ „**” съдът присъжда разноски в размер на
400 лв. - адвокатско
възнаграждение,платими от ищците по равно.Ищците са обикновени другари и затова
всеки трябва да заплати по 200 лв.
разноски.
Третото лице в хода на устните състезания е
поискало разноски.Такива следва да му се присъдят на основание чл.78,ал.4 ГПК срещу ищеца по обратния иск- ЕТ „**”.Разрешение на въпроса е
дадено в Определение N 724/15.12.2015г.
по дело N 1280/2014г.
на ВКС , ТК, II
т.о.Съобразно чл.78,ал.10 ГПК третото лице
нито дължи , нито му се дължат разноски , както от страната , на която
помага , така и от насрещната страна.Когато обаче помагачът е и ответник по
обратния иск, то той има право на разноски , направени за защитата по обратния
иск съобразно чл.78,ал.3 и 4 ГПК.Неразглеждането на евентуалния обратен иск
поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен / уважаване на
първоначалния иск/, по същество е равнозначно на прекратяване на производството
по обратния иск/оставяне без разглеждане/.И затова в тази хипотеза на основание
чл.78,ал.4 ГПК на третото лице се присъждат разноски.Отговорността за тези разноски се възлага на ищеца по
обратния иск, а не на първоначалния ищец , тъй като той не е страна по процесуалното правоотношение, възникнало от
предявения обратен иск.По изложените съображения и на основание чл.78,ал.4 ГПК
съдът присъжда разноски в полза на третото лице С.И.Т. – 400 лв. адвокатско
възнаграждение срещу ЕТ „**”.
С тези
мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от М.П.А. ЕГН **********
и С.П.М. ЕГН ********** *** .” ЕИК *********
гр.Добрич , ул.”., представлявано от собственика Г. К. Г. за заплащане общо на двамата на сумата от 2128,20 лв./две хиляди сто двадесет и осем
лева 20 ст./,представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената им 1/3 ид. част – 6,833
дка от земеделска земя - нива
в гр.Добрич,имот N ***
, цялата с площ 20,500 дка за
стопанските 2013/2014г. , 2014/2015г. , 2015/2016г. , 2016/2017г. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба - 30.07.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.П.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „**” ЕИК ********* гр.Добрич , ул.”Тимок” N 3, представлявано от собственика Г. К.
Г. направените по гр.дело N 3186/2018г.
по описа на РС Добрич разноски в размер
на 200 лв. / двеста лева/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.П.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „**” ЕИК ********* гр.Добрич , ул.”Тимок” N 3, представлявано от собственика Г.К.Г.
направените по гр.дело N 3186/2018г.
по описа на РС Добрич разноски в размер
на 200 лв. / двеста лева/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЕТ „**” ЕИК ********* гр.Добрич ,
ул.”Тимок” N 3,
представлявано от собственика Г.К.Г. ДА
ЗАПЛАТИ на С.И.Т. ЕГН ********** ***/*/ N * направените по гр.дело N 3186/2018г. по описа на РС
Добрич разноски в размер на 400 лв. /
четиристотин лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: