№ 56
гр. гр.Велинград, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от С. АЛ. К. с ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр.
Сърница,ул. „ ****” №72, против М. АХМ. Ф. е ЕГН-**********, с
постоянен адрес: гр.Сърница. ул. „****" №22 и ИСМ. Р. К., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница,ул. „****” № 6, иск с правно
основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици
на едноетажната постройка от 74 кв.м., построена в поземлен имот №240 в
кв.15 по плана на гр.Сърница /пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от
кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м.,
за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал с площ от 414 кв.м., като
регулацията не е приложена, при съседи: двор на С.Х.М. с кадастрален
№501.241; поземлен имот на С.Р.И.в с кадастрален №501.239; землищна
граница.
В исковата молба ищецът К. излага, че на основание наследяване от
покойните му родители - А.А.К. /А.А.М./, починал на 29.03.2000г. и Ф.А.К.а,
починала на 06.11.2004г., и делба, е единствен собственик, съгласно
Нотариален акт № 110/1980г., Решение от 18.12.2003г. по гр.дело №18/2003г.
по описа на Районен съд Велинград, както и Нот.акт №168/2021г. на следния
поземлен имот № 240, в кв.15 по плана на гр.Сърница /пълен номер 5010240 и
пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ
от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал, с площ от 414
кв.м., като регулацията не е приложена, при съседи: двор на С.Х.М. с
1
кадастрален №501.241; поземлен имот на С.Р.И.в с кадастрален №501.239:
землищна граница. Въпреки че този имот от 1980г., по силата на Нотариален
акт № 110/1980г. бил собственост на баща му А.А.М., ПК"****"
неправомерно завладели имота му и през 1991 г., се снабдили с нот.акт за
него. Излага, че след смъртта на баща му през 2000г., всички негови
наследници, защитили правото си на собственост по наследство за този имот,
като през 2003г. предявили против ПК"****" иск за собственост, като било
образувано гр.дело №18/2003г. по описа на Районен съд Велинград и с
Решение от 18.12.2003г., влязло в сила на 08.07.2005 г. по гр.дело №18/2003г.,
Велинградският районен съд приел за установено по отношение на ПК
„****”, че ищците са собственици на дворното място от този незастроен имот
с пл.№240-ти и отменил Нот.акт № 24/1991 г. на ПК „****”. Излага, че в
същия кадастрален план било отбелязано и съдебното Решение от
18.12.2003г., влязло в сила на 08.07.2005г. по гр.дело №18/2003г. по описа на
Велинградския районен съд. След влизане на Решението в сила към 2005г.,
когато получили владението от РПК „****" имотът бил незастроен. Излага,
че той по силата на делба получил в дял този имот, декларирал го през 2005 г.
и от тогава насам плаща данъците си за него. Твърди, че в имота има
незаконната едноетажна постройка, с площ от 74 кв.м., построена някога от
неизвестен строител, без строителни книжа, по време, когато той се е ползвал
от РПК"****”. Излага, че от издадената му преди от около три месеца скица
С-0054 /10.03.2021 г., за пръв път установил, че в имота му вече е попълнена
тази незаконна постройка от 74 кв.м.. Твърди, че това е станало незаконно,
като Общината не го е уведомила за това. От отбелязаното в същата скица
разбрал, че двамата ответници се легитимират за собственици на по 37 кв.м.
1/2
ид. части, т.е, на по идеална част от цялата едноетажна постройка от 74
кв.м., съответно с Нот.актове №12 и 13 - и двата от 18.01.2017г. на
Велинградския нотариус Георги Халачев. Излага, че в скицата му от
10.03.2021 г., освен Заповед №8561/25.07.1983 г., с която е одобрен
действащия план, няма отбелязана друга Заповед, с която към 18.01.2017г. да
е било извършено попълването на тази незаконна сграда. Поддържа, че
попълването би следвало да се извърши в административно производство по
ЗУТ за съставяне на Акт за непълноти и грешки действащия кадастрален
план, каквото не е провеждано, тъй като никога на него или останалите
наследниците не е съобщавано за отпочването му. Счита, че вместо това е
било извършено противозаконно попълване на въпросната сграда по време,
през което е общоизвестно, че първият ответник М.Ф. е работил и
продължава да работи в техническата служба на общината и в качеството му
на длъжностно лице неправомерно е действал в свой, както и на втория
ответник, интерес. Твърди, че са били издадени неправомерно от общината
документи, необходими за нотариалните производства и по двата нот.акта -
№ 12 и №13 от 18.01.2017г. Счита, че ако тази постройка е била законно
построена и представлява „търпим строеж“, който не подлежи на премахване
по административен ред, тя би била негова собственост, като приращение
2
върху собствената му земя, на основание чл.92 от ЗС. Твърди, че е поканил с
две нотариални покани двамата ответници да премахнат тази незаконна
постройка от имота му, която му пречи да го ползва, но същите отказали да се
съобразят. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от
предявения иск, съгласно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като последица от
уважаването на иска му против ответниците, моли да бъдат отмени
нотариални акта №№ 12 и 13 от 18.01.2017г.. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват изцяло
предявения иск, като неоснователен. Излагат, че по силата на нотариален акт
за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за гледане и издръжка
№13, том I, н.д.№13/2017Г., вписван под №29,том I. дело №24/2017г.. вх.рег.
№48/18.01.2017г.. на СВ- Велинград ответникът М. АХМ. Ф. се явява
собственик на югоизточния самостоятелен обект от процесната сграда-
сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със
застроена площ от 37 кв.м., построена в дворно място представляващо ПИ
240, в кв.15 по плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., съставляващ имот с
пълен кадастрален номер 5010240, от който е образуван УПИ XXVIII, целият
на площ от 414кв.м., а ответникът И. Реджеб К. се явява собственик на
северозападния самостоятелен обект от процесната сграда-сключено
застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена
площ от 37 кв.м., по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка №12, том 1, н.д.№ 12/2017 г..
Твърдят, че тази сграда имат от своите родители, съответно: А. М.Ф. и Р.С.
К., които я изградили още през 1990г., съгласно одобрен проект и издадено
им разрешение за строеж №20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие
от собственика на имот № 240 РПК“Комуна“, обективирано в писмо
№231/02.06.1989 г.. Процесната сграда родителите им изградили със
собствени средства и материали, като още от построяването си през 1990г.
владели и стопанисвали, като работилница за производство на тестени
изделия до 2017г., за която са им издадени нужните разрешителни. Тази
работилница като обект, била въведена в експлоатация още през 1990г., а
впоследствие, когато прехвърлили сградата, предали владението на
ответниците. През всичките тези години единствено праводателите на
ответниците, а впоследствие и ответниците са владеели процесната сграда,
непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това тяхно право, в
продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. В
тази връзка се излага, въпреки че са изградили сградата на законно основание,
праводателите им се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
като се снабдили с Нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка №60, том 1, дело № 235/2000г., с Акт на вписване № 61, том I от
05.06.2000 г., на СВ-Велинград. През всичките тези години никои не е
оспорвал собствеността на същата по отношение на праводателите им, а и в
последствие на тях. Твърдят, че сграда е изградена на законно основание, при
3
изрично изразено съгласие на РПК“Комуна“, собственик към онзи момент на
ПИ 240, в кв.15 по плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., за който е
отреден УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м. по плана от 1983г..
идентичен с УПИ XVI „За магазин“, в кв.29 по обезсиления план от
16.02.1976г.. Сочат, че по обезсиления план това УПИ е възникнало с
Решение № 37 на ИК на ОНС с.Сърница, Пазарджишки окръг, взето на
заседанието му на 22.VIII.1980 г., с протокол № 8, по силата на което е
изменена, тогава действащата дворищна регулация на Парцел XVI- 450, в
кв.29 по плана на с.Сърница, с оглед възникналите нужди от разкриването на
нови магазини, при което това УПИ е преотредено за парцел XVI-.,Магазини”
на основание чл.32 ал.1. т. I от ЗТСУ. Във връзка с това преотреждане на
основание чл.265 от ППЗТСУ е назначена комисия, която е извършила оценка
съгласно чл.266 от ППЗТСУ на мястото, което се преотрежда. Същата
комисия с Протокол от 31.10.1980г., е оценила предаващото се място от имот
№450, в кв.29 към XVI-„3a магазини“ от 450 кв.м на 1350лв., която сума в
последствие е изплатена изцяло на А.А.М.. Така определената оценка е
връчена лично на РПК"Комуна" и на А.А.М., срещу разписка още на
31.10.1980 г.. Част от тази преписка е налична в Община Сърница, тъй като
една част от същата била унищожена по-погрешка през 1983 г., при
прехвърляне на документацията от старата в новата сграда на Кметство
Сърница. Оспорват обстоятелствата изложени в Решение на PC-Велинград от
18. 12.2003 г., постановено по гр.д.№ 18/2003г., в което не са участвали и
няма обвързваща сила за тях. Оспорват обстоятелството, че ПК"****" е
правоприемник на РПК"Комуна". Твърдят, че процесното място е заплатено
от РПК"Комуна" на А.А.М., който освен това е предал доброволно владението
на имота съгласно определените от плана граници. Твърдят, че РПК"Комуна"
се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит чрез давностно владение №24, том II, нот.дело №495/1991г.. на PC-
Велинград и собственик на имота е РПК" Комуна". Оспорват
обстоятелството, че дворно място представляващо - ПИ 240, в кв.15, по плана
на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., съставляващ имот с пълен кадастрален
номер 5010240, от който е образуван УПИ XXVIII, целият на площ от
414кв.м., в който е построена процесната сграда е собственост на ищеца - С.
АЛ. К., който да го притежава на основание наследство и делба, тъй като
същият не е бил собственик и на неговия наследодател. Оспорват изложеното
в исковата молба обстоятелство, че към 2005г.. имотът не е бил застроен, тъй
като освен монтирания от РПК „Комуна" павилион, имотът е застроен и с
процесната сграда още през 1990г. Оспорват и обстоятелството, че по
действащия план имотът е със статут на незастроен, той е със статут на
застроен още от 1990г.. в каквато връзка има множество издадени документи.
Сочат, че Удостоверение за търпимост № 38 от 18.11.2016г.. касае извършени
преустройства в самата страда, за което има произнасяне от страна РДНСК-
Пазарджик, обективирано писмо изх.№СР-690-00-2 78 от 16.08.2002г., по
жалба на ищеца. При условията на евентуалност правят възражение, че са
4
собственици на процесната сграда, по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, посредством присъединяване владението си към това на
праводателите си. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ответниците е да докажат, че претендираното от тях и
оспорено от ищеца право съществува, респ. да установят правото си на
собственост върху процесният недвижим имот, придобито на основание
възмездна сделка, от лице, което се легитимира като негов собственик, при
условията на евентуалност на наведеното оригинерно основание, т.е. че са
упражнявали в продължение необходимия законоустановен срок
непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да
го своят, респективно такова е упражнявано от праводателите им.
Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства
безспорно се установява, че ищецът е собственика на поземления имот, върху
който е построена процесна сграда. В този смисъл- съдебно решение от
18.12.2003г. на Районен съд Велинград, влязло в сила на 08.07.2005г. и
Нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
№168/2021г., том I рег.№1821, дело 165/2021г., на нотариус С.Д., които не
се оспорвата от ответтниците. Спорен между страните е въпросът по
отношение на собствеността на изградената в него сграда.
От заключението по приетата, без възражения, съдебно- техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че процесният имот
е изграден в северозападната част на имот, за който е отреден УПИ XXVIII -
240 в кв.15 по ПУП на гр.Сърница и представлява масивна сграда на един
редовен етаж и обитаем таван с площ от 74 кв. метра и същият не се засяга от
предвижданията и реализирането на прилежащата улица по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.Сърница, одобрен със Заповед № 856
от 21.07.1983г. Установява се също, че през 2002г. за процесната сграда, към
издадено разрешение за преустройство на съществуващ обект, са изготвени
строителни книжа и документи за масивна сграда и през 2016г. е издадено
удостоверение за търпимост на сградата. Вещото лице заключава, че
процесният имот е изграден съобразно издадени строителни книжа и
документи, одобрени от архитект на 31.07.2002г., като първоначално
издадените през 1989 г. са за временна постройка, а през 2002г. строителните
книжа и документи са за масивно строителство. Вещото лице уточнява, че по
сега действащия кадастрален и регулационен план на гр.Сърница имот пл.
№240 кв.метра е с площ 450 кв.метра, както и че във връзка със Заповед №791
от 25.10.2016г. на кмета на община Сърница е одобрено частично изменение
на влязъл в сила ПУП –план за регулация, засягащ улица Петелци, като е
одобрено изместването на улицата по съществуващите на място огради и
същата остава с ширина от 10 м.л и дворищната регулация е изменена, като е
5
образуван нов УПИ XXVIII -240 в кв.15 с площ от 414 кв.метра, която
заповед е обявена на 25.10.2016г. с обявление в сградата на общината и
публикувано на интернет страницата й. Заповедта е влязла в сила. След тази
промяна от 2016г. процесният имот изцяло попада в имот 240 и не се засяга
от първоначалните предвиждания.
От приетия по делото протокол за въвод във владение от 28.11.2005г. е
видно, че ищецът в качеството му на взискател не е поискал извършване на
въвод във владение в процесната сграда, а единствено на поземления имот,
върху който същата е изградена, въпреки че в същия протокол
съществуването й е отразено. По отношение съществуваването на сградата
към онзи момент следва да бъде съобразена и приетата като доказателството
по делото скица за въвод във владение (л. 80), поради което твърденията за
обратното в исковата молба следва да се приемат за недоказани.
По делото са приети като писмени доказателства- писмено съгласие от
02.06.1989г. на РПК“Комуна“ за изграждане в имота на работилница за
производство на тестени изделия - закуски, скица №78 от 02.06.1989 г.,
разрешение за строеж №20 от 19.06.1989 г. на община Сърница, съгласно
което на В.С.М. и Д.А.Б. е разрешено изграждане на временно съоръжение –
работилница за тестени изделия в имот пл.№240 кв.15 по плана на
гр.Сърница, разрешително № 68 и № 69 от 14.06.1989г. на Общински народен
съвет, видно от които на последните е разрешено упражняване от тях на
търговска дейност в обекта, санитарно разрешение № 2 от 08.02.1990г.. От
всички посочени писмени доказателства, а и от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С.А. О. Ф. и Д.И.К., които съдът
кредитира изцяло, безспорно се установява, че процесната сграда е построена
и започнала да функционира най- късно към датата на издаване на
санитарното разрешение- 08.02.1990 г..
Не се твърди, нито доказава от датата на изгражденото на постройката в
имота на ищеца до датата на подаване на исковата молба, който и да е, да се е
противопоставял на установеното от праводателите на ответниците владение
върху нея, което пък последнитие са продължили. Напротив от събраните
гласни доказателства безспорно се установи, че същата се е ползвала от тях
явно и необезпокоявано, като това е продължило до 2017г., когато са
извършили разпоредителните сделки в полза на ответниците. Не се събраха
доказателства ответниците или техните праводатели, в който и да е период от
време да са губили владението върху процесната сграда.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години. Съдът намира, че ангажираните от страна на ответниците
доказателства установяват правно значими факти за владение на имота от
страна на праводателите им в продължение на 10 години, а именно те са
установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят, като това
владение е продължило явно и необезпокоявано в законо необходимия срок,
6
съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС, доколкото по делото не се установи
владението върху вещта да е на правно основание, годно да ги направи
собственици.
При това положение следва да се приеме, че от построяването на
сградата в чуждия имот през 1990 г., което съдът приема, че безспорно
представлява манифестиране на намерение за своенето й от праводателите на
ответниците, доколкото не са събрани доказателства трети лица да са се
противопоставили на установената от тях фактическа власт върху нея, до
датата на издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка – давностно владение - №60, том I, рег.№2077,
н.дело № 235/05.06.2000г., на нотариус Георги Халачев, а и впоследствие до
2017 г., е изминал необходимия период от време за придобиването й по
давност. С издаването на последния нотариален акт безспорно се установява,
че е бил налице субективния елемент от фактическия състав на придобивната
давност по отношение на праводателите- М. Р. Ф., А. М. Ф., Р. С. К. и А. И. К..
Съобразно задължителните разяснения към Тълкувателно решение №
11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Предвид това обвързващо и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. В случая не са ангажирани доказателства, които да
разколебават обвързващата сила на издадения констативен акт- нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка - №60, том
I, рег.№2077, н.дело № 235/05.06.2000г., на нотариус Георги Халачев,
съгласно който М. Р. Ф., А. М. Ф., Р. С. К. и А. И. К., са придобили по давност
право на собственост върху построената в дворно място в имот пл.№ 240 от
кв.№15 по регулационни план на гр.Сърница, масивна сграда на застроена
площ 80 кв.метра, при граници и съседи : улица, С.Р.И.в и Х. С. М..
От заключението на вещото лице безспорно се установи, че към 2016г.,
когато е издадено удостоверение за търпимост на процесната сграда, тя е
същуствувала във вид, съобразно издадени строителни книжа и документи,
одобрен архитектурен проект за преустройството й от 31.07.2002г. и се
състои от две самостоятелни помещения за търговса дейност с два външни
самостоятелни входа.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът ИСМ. Р. К. по силата на
разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №12 том I, рег.
№222, нот.дело №12 от 18.01.2017г., на нотариус С.Д., е придобил правото на
7
собственост от Р. С.К. и А. И.К., върху северозападен самостоятелен обект на
сграда - сключено застрояване, представляваща работилница за тестени
изделия със застроена площ 37 кв.метра при съседи: от югоизток-източния
самостоятелен обект от сградата, от североизток и от югозапад- длор и от
северозапад-улица, построен в дворно място, съставляващо ПИ 240 в кв.15 по
плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.метра, съставляващ имот с пълен
кадастрален номер по скица 5010240, от който имот е образуван УПИ XXVIII
в същия квартал, целият на площ от 414 кв.метра при съседи по акт за
собственост – улица, С.Р.И.в и Х. С. М. и при съседи по скица: от североизток
УПИ XIV -239, от югозапад- улица, от северозапад –улица и от югоизток
УПИ XXI-241. А ответникът М. АХМ. Ф. е придобил от А. М.Ф. и М. Р. Ф.,
правото на собственост върху югоизточен самостоятелен обект на сграда -
сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия със
застроена площ 37 кв.метра при съседи: от северозапад-северозападния
самостоятелен обект от сградата и от три страни – двор, построен в дворно
място съставляващо ПИ 240 в кв.15 по плана на гр.Сърница, с площ от 488
кв.метра, съставляващ имот с пълен кадастрален номер по скица 5010240, от
който имот е образуван УПИ XXVIII в същия квартал, целият на площ от 414
кв.метра при съседи по акт за собственост – улица, С.Р.И.в и Х. С. М. и при
съседи по скица: от североизток УПИ XIV -239, от югозапад- улица, от
северозапад –улица и от югоизток УПИ XXI-241. Това е така, тъй като
безспорно се установи, че праводателите на ответниците са разполагали с
вещните права, с които са се разпоредили по силата на правните сделки,
обективирани в посочените по- горе нотариални актове, поради което същите
са породили вещнопрехвърлителен ефект по отношение на правоприемниците
им.
По изложените съображения съдът счита, че от страна на ответниците
се установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуване на
право на собственост върху процесния недвижим имот, поради което
предявеният отрицателен установителен иск, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен. Останалите многобройни писмени доказателства, събрани по
делото съдът не обсъжда, тъй като ги счита за ирелевантни по спора.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по
делото. По възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът го намира за основателно предвид разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки един от ответниците сума в размер на 341.16 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат, съобразно представените
доказателства и списък.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. АЛ. К. с ЕГН- ********** с постоянен адрес:
гр. Сърница,ул. „ ****” №72, против М. АХМ. Ф. е ЕГН-**********, с
постоянен адрес: гр.Сърница. ул. „****" №22 и ИСМ. Р. К., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница,ул. „****” № 6, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на едноетажната постройка от
74 кв.м., построена в поземлен имот №240 в кв.15 по плана на гр.Сърница
/пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана
територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в
същия квартал с площ от 414 кв.м., като регулацията не е приложена, при
съседи: двор на С.Х.М. с кадастрален №501.241; поземлен имот на С.Р.И.в с
кадастрален № 501.239; землищна граница.
ОСЪЖДА С. АЛ. К. с ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. Сърница,ул. „
****” №72 ДА ЗАПЛАТИ на М. АХМ. Ф., с ЕГН-**********, с постоянен
адрес: гр.Сърница. ул. „****" №22, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
341.16 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА С. АЛ. К. с ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. Сърница,ул. „
****” №72 ДА ЗАПЛАТИ на ИСМ. Р. К., с ЕГН- **********, с постоянен
адрес: гр.Сърница,ул. „****” № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
341.16 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9