Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 26.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5668/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Н.Б.Ф. АД, с която са предявени срещу И.И.М., Е.Б.Г., И.Г.К., Ц.Г.П. (последните двама - конституирани
в правата на С.Г.М. като нейни наследници по закон), П.И.И.,
С.В.К., П.В.К., Л.В.К., Л.П.К., Б.Б.Г., Д.В.Д., В.Д.Д., В.Д.А., искове както следва:
главен иск с правно
основание чл.124 ГПК, вр, чл.77 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване
на право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.1945.70 в
площ от 1186 кв.м., попадащ изцяло в имот, представляващ част от УПИ I – Технологична
територия на Национален Киноцентър по Г., описана по АДС №03342/18.02.2003 г.
на Областната управа на Област София, с площ от 302,851 дка целият, на
основание чл.17а ЗППДОбП (отм.) - по силата на
отчуждаване на имота със Заповед №2139/19.04.1948 г. на Министъра на
комуналното стопанство и преобразуване на СИФ „Бояна“, Студия за анимационни
филми „София“ и Държавно предприятие „Обработка на филми“ в Б.ФИЛМ ЕАД с
Разпореждане №3/18.01.1995 г. на МС на Република България;
евентуален иск с
правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС за
установяване на право на собственост върху недвижим имот с идентификатор
68134.1945.70 в площ от 1186 кв.м., попадащ изцяло в имот, представляващ част
от имот УПИ I – Технологична територия на Национален Киноцентър по Г., описана
по АДС №03342/18.02.2003 г. на Областната управа на Област София, с площ от
302,851 дка целият, на основание чл.79 ЗС - по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност в периода 1997 г. – 2019 г.
Ищецът твърди, че
по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) е придобил
собствеността върху процесния имот: имотът е държавен, отчужден за изграждане
на Киноцентър през 1948 г. със Заповед №2139/19.04.1948 г. на Министъра на
комуналното стопанство по силата на Закона за приложение на общия
градоустройствен план на Столична Голяма община (обн.
ДВ бр.76/1941 г.), като е станал собственост на ДП „Българска Кинематография“.
След редица преобразувания със Разпореждане №3/18.01.1995 г. на МС на Република
България предприятието е вписано в ТР като Б.ФИЛМ ЕАД, а имотът от 302,851 дка,
за който е издаден АДС №03342/18.02.2003 г., е включен в капитала на
новообразуваното дружество като дълготраен актив – „земя“, с което дружеството
го е придобило по реда на чл.17а ЗППДОбП (отм.).
Твърди, че процесният имот с площ от 1186 кв.м. попада изцяло в границите на
терена с площ от 302,851 дка. Въпреки това ответниците са се снабдили с решение
на поземлената комисия за възстановяване на процесния имот по реда на
земеделската реституция, а по силата на него – на констативен нотариален акт за
собственост. Поддържа, че не са налице предпоставките възстановяване на
процесния имот по ЗСПЗЗ, тъй като е налице пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ – върху
имота е осъществено комплексно мероприятие и е налице промяна в
предназначението на имота, като той е загубил качеството си на земеделска земя,
както и своята индивидуалност. Отделно от това и при условията на евентуалност
твърди, че в периода от 1997 г. (от отпадане на забраната по чл.5, ал.1 ЗВСОНИ)
до предявяване на иска упражнява в пълен обем владение върху имота, което
никога не е било смущавано от ответниците, с което е придобил имота по давност.
Моли при уважаване на иска да бъде обезсилен издадения на ответниците
констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Ответниците Д.В.Д., В.Д.Д.,
В.Д.А., Л.П.И., С.В.К. и П.В.К. признават иска. Молят да не се възлагат в тяхна
тежест разноски, тъй като с поведението си не са станали повод за завеждане на
иска.
Ответниците Е.Б.Г. и Б.Б.Г.
оспорват иска. Твърдят, че валидно са придобили имота по силата на решение за
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като оспорват имотът им, предмет на иска,
да представлява част от имота от 302,851 дка, е отчужден за изграждане на
Киноцентъра. Оспорват и ищецът да владее имота необезпокоявано, като твърдят,
че за имота между страните е налице дългогодишен спор, който не дава „основание
и начало на давностно владение“.
Ответникът Л.В.П.
оспорва иска. Оспорва придобивните основания, на които
се позовава ищецът. Оспорва отчуждаването на имота, като се позовава на липса
на доказателства за плащане на обезщетение на наследодателя на ответниците,
съответно – отпадане на незабавния отчуждителен ефект
на плана от 1948 г., с който се твърди да е настъпило отчуждаването считано от
влизане в сила на ЗПИНМ с ДВ бр.54/06.07.2956 г. В този смисъл оспорва по
силата на издадените актове за държавна собственост да са възникнали права за праводателя на ищеца, доколкото тези актове нямат конститутивно действие. Твърди, че не е налице пречка за
възстановяване на собствеността на имота по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че с
издаване на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността
на ответниците е смутено владението на ищеца, поради което имотът не е придобит
по давност.
Ответниците И.И.М.,
И.Г.К., Ц.Г.П., П.И.И., С.В.К.
и П.В.К. не вземат становище по иска.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124 ГПК, вр. чл.17а ЗППДОбП:
Установява се от Писмо №10261/13.09.1946 г. от СГО до Министерство на информацията и изкуствата, фондация „Българско дело“ (л.12), че с решение на Градоустройствен съвет на Временната управа на Столична голяма община от 29.08.1946 г. по протокол 22, т.1, теренът, включен между местности Габеро, Равен герен, Шевовица, Манастирски ниви, между селата Б.и Драгалевци, е отреден за Държавен киноцентър към Фондацията Българско дело, при Министерство на информацията и изкуствата. В този смисъл се изменя градоустройствения план. От приетите по делото съдебно-технически експертизи, в това число основната (л.519 и сл.), препис от скицата на плана или друг графичен материал свързан с цитираното решение не е приложен по делото, нито е представен на вещото лице от ДАГ, но цитираните в протокола местности са в границите на следващи планове, със запазени графики, очертаващи терена на Киноцентъра.
Със Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство е утвърден подробния регулационен план, съобразен с предвижданията на общия градоустройствен план, за филмов център – Българска кинематография. С него за създаденото със Закона за кинематографията (ДВ, 1948 г., отм.) ДП „Държавна кинематография“ е отреден имот, състоящ се общо от 1118 дка. Съгласно писмените доказателства и техническите експертизи по делото, теренът е очертан в Общия градоустройствен план, утвърден с Указ 973 от 1949 г. на Народното събрание, като общата квадратура по този ОГП възлиза на 1118 дка, като в нея попада и терен за Фохар (бивш държавен завод), част от в.з.Киноцентъра III част и площи за озеленяване. Експертизата сочи, че процесният имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в описания терен в Указ 973 от 20.12.1949 г. на Народното събрание, но поради липсата на графична част на плана от 1949 г. не може да се посочи точното местоположение на процесния имот в границите на очертания с червена линия контур в ОГП по Указ 973 от 20.12.1949 г.
От изложеното съдът приема, че процесният имот с идентификатор 68134.1945.70, представляващ част от терен, състоящ се общо от 1118 дка, е придобит от държавата. Съгласно действащия към 1948 г. Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана, като регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения. Тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността. По Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР на ЗПИНМ - Нов, Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл.39, ал.1 се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено.
Неоснователни са възраженията на
ответника Л.В.П., че не се е осъществило валидно придобиване на имота от
държавата. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ (отм.), като
твърди, че липсват данни за обезщетяване на собственика на процесния
имот – П.М.П., нито на баща му М.В.П., поради което държавата не е придобила
собствеността. Изводите на ответника са неправилни, доколкото не отчитат
обстоятелството, че от приложението на нормата са изключени недвижимите имоти,
заети за съответните мероприятия. „В
случай, че имотът е бил завзет от държавата дори и без обезщетяване на
собственика до 1956 г., той запазва своя държавен или общински характер“ –
така Решение № 1295 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2007 г., IV г. о.,
ГК. „Съдебната практика по тълкуването на
чл. 74а ЗПИНМ (отм.) е последователна и непротиворечива и е в смисъл, че на
основание чл. 39, ал. 1 и чл. 74а ЗПИНМ (отм.) след изменението им от 1956 г., отчуждителното действие на плана настъпва с обезщетяването
на собствениците, освен ако до 09.07.1956 г. имотите не са заети за съответните
мероприятия.“ – така решение № 169 от 02.02.2017
г. по гр. д. № 946/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. От изложеното следва, че
обезщетяването на собствениците е релевантно само относно имотите, които не са
заети по законовия ред – за съответните мероприятия, за които са отчуждени.
Установява се от първото допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза (л.530 и сл.), че проектирането е задължителна част от
инвестиционния процес и следва да се счита начало на изпълнение на строежа. В
този смисъл начало на подготовката за започване на физическото изпълнение на
строителството е поставено след утвърждаване на ПУП по Заповед №2139 от
19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, с
изготвяне на програма и възлагане на проектирането на Г.(Съветска проектантска
организация). С Решение №340 на Политбюро на ЦК на БКП от 03.10.1950 г. се
определя срока за завършване на комплекса да бъде до 1955 г. През 1951 г. от Г.е изготвен вариант на Г. за
Националния киноцентър - София, който план в следващите години е приложен за
основните сгради, улици и инж.инфраструктура. Вещото лице сочи като първи
строителни действия тези, в приложения на стр.361 План за финансиране на
капиталовложенията в строителството на Киноцентъра през първото тримесечие на
1949 г. в т.ч. за стопански сгради и бригадирски жилища. На стр.363 е приложен
Перспективен списък за строителството през 1951 г. на ДП „Българска
Кинематография“ т.1 от който се отнася за финансиране на строителството в
Национален киноцентър. На стр.477 е приложен и позволителен билет 118 от
17.07.1952 г. за Работилница за декори към Киноцентъра. В най-рано издадения
АДС на Национален киноцентър - АДС 4752/28.09.1952 г. са описани 4 бригадирски
жилища и склад от три помещения, както и една паянтова ковачница … или общо 15 постройки.
В отговора на втори въпрос вещото лице в табиличен
вид е посочило година и тримесечие на започване на строителството на част от
обектите, като всички те са започнали да се изграждат през първото тримесечие
на 1953 г. и първото тримесечие на 1954 г. Ето защо съдът приема, че към
влизане в сила на чл. 74а от ПР на ЗПИНМ (Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г.)
процесният имот, състоящ се от общо 1118 дка, в бил зает по законовия ред – за
съответното мероприятие, за което е отчужден. Поради това неоснователни са
възраженията на ответника Л.В.П., свързани с липса на данни за обезщетяване на
собственика, доколкото поради заемане на имота по законов ред преди 1956 г. това
обстоятелство не е релевантно за прякото отчуждително
действие на регулацията.
Видно от съдебно-техническата експертиза – основно заключение (отговор на въпрос 3) в регулационните планове след отчуждаване на имота от 1948 г., не са предвидени изменения на комплекса Киноцентър и същите не нарушават целостта му: 1). Регулационен план на в.з. „Бояна”, одобрен със Заповед № 5292/27.08.1958 г., 2). Регулационен план на в.з. „Киноцентъра – III част”, одобрен със Заповед № 2572/14.09.1964 г.; 3). Регулационен план за разширение на парцел I-СГНС-фабрика за светлочувствителни материали и преотреждането му за „ДИП „Фохар” (Държавно индустриално предприятие „Фохар“ - София) при Министерството на химията и металургията, одобрен със Заповед № 186/01.06.1968 г.; 4). Застроителен и регулационен план за м. в.з. „Киноцентъра – III част”, одобрен със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. Поради това следва да се приеме, че процесният имот попада в терена отреден за Киноцентър, като от 1961 г. от терена за Киноцентъра са изключени терените, предвидени за завод „Фохар“ и за вилна зона „Киноцентър-ІІІ част“, с което площта на територията за Национален киноцентър е редуцирана на 934,5 дка. Процесният имот попада в терена, отреден за Киноцентър и по този план от 1961 г.
С Частично изменение на Общия градоустройствен план (ЧИОГП), одобрено с Решение №13 по Протокол №54 на СОС от 15.02.1999 г. е определена територия, означена с римско ІІ: Зона ІІ - Технологична територия на Националния киноцентър по Г.а – УПИ I в кв.1 по рег. план. Обособени са два нови терена: Зона I и III, определени за малкоетажно жилищно застрояване с вилообразен характер.
За имота, представляващ Технологична територия на Националния киноцентър, са издадени АДС №4752/29.09.1952 г. (л.18), АДС №4613/13.04.1970 г. (л.19) и АДЧС №03342/18.02.2003 г. (л.56), с които е отреден за Национален Киноцентър. В първия от тях не е посочена площта на имота (или поради нечетливост съдът не може да установи каква площ е посочена). В АДС №4613/13.04.1970 г. площта на имота е посочена 1118 кв.м. В Акт за частна държавна собственост № 03342/18.02.2003 г. на областния управител на Област София (стр.56) за „Терен с площ от 302 851 кв.м, включващ Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ I; Територия за зелени връзки, част от технологичната територия на Националния киноцентър, представляваща УПИ V, Площ за „водонапорни басейни” - IIа; Площ за „Полоса водопровод“ - IIб и Площ за “Полоса водопровод” – IIв“. В АДС е посочено, че имотите са описани съгласно Скица-извадка от цифров модел на регулационния план на местността „Национален киноцентър София - Бояна”, одобрен със Заповед №1230/15.07.1972 г., с нанесени граници между новообособените терени с частично изменение на общия градоустройствен план, одобрено с Решение №13 по Протокол 54 на СОС от 15.02.1999 г. В АДС се сочи още, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Б.филм“ ЕАД с Разпореждане №9/29.07.2002 г. на МС, като с последното правата върху имота са предоставени на „Б.филм“ ЕАД.
От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че във Встъпителен баланс на ЦУ на Държавно предприятие „Българска кинематография” от 05.04.1948 г. (съставен преди със Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство да се утвърди подробния регулационен план, и да се отреди имота от 1118 дка. за филмов център) не фигурира счетоводна сметка „Земя”, в Раздел I „Постоянни имущества” от Актива на баланса. В годишния баланс на Държавно предприятие (ДП) „Българска Кинематография”, съставен към 31.12.1948 г. е отразена общата стойност на счетоводна сметка „Земя” в размер на 8 715 774,00 лв., представляваща внесена депозирана сума от Стопански Народен Съвет по закупуването на 1 300 дка земя в землището между селата Б.и Драгалевци за построяване на „филмов град”. Съгласно изискванията на Постановление на Министерски съвет №179 от 13.09.1991 г., е извършена оценка на стойността на позицията „Земя” по инвентаризационните описи и материалните запаси в наличност към 31.12.1992 г. В обяснителната записка към оценката е посочено, че СИФ „Бояна” е разположена на терен, отреден за нуждите на киноцентъра от землището на селата Б.и Драгалевци през 1957 г. и узаконен с Акт за държавна собствнеост № 7135 от 13 април 1970 г., в размер на 1 118 дка. Съгласно оценката, в активите (имуществото) на СИФ „Бояна” са включени и се водят по сметка 201 – Земи, следните терени: Земя, в размер на 1 118 дка. В приложената към оценката аналитичност на сметка 201 Земя, горецитираният недвижим имот с площ от 1 118 дка. е заведен под инвентарен номер 3301.
С Разпореждане № 3 на МС от 18.01.1995 г. (л.31), се преобразува СИФ „Бояна”, САФ-София и ДП „Обработка на филми” в „Б.филм” ЕАД. С решение №1 от 07.02.1995 г. на СГС по ф.д. №1364/1995 г. е регистрирано еднолично дружество с държавно имущество Б.ФИЛМ ЕАД, което поема активите и пасивите на СИФ Бояна, САФ София и ДП Обработка на филми. Съгласно т. 4 на Разпореждане № 3 на МС от 18.01.1995 г., капиталът на Б.ФИЛМ ЕАД към 30.09.1994 г. е в размер на 469 922 000 лева, разпределен в 469 922 поименни акции, всяка с номинал от 1 000 лева.
На вещото лице по счетоводната експертиза са представени Баланса на „Б.филм” ЕАД към 31.12.1995 г. и към 31.12.1998 г., Амортизационен план на „Б.филм” ЕАД към 01.01.1999 г. и Инвентарна книга към 26.03.1999 г. Вещото лице е констатирало, че в гореописаните документи земята от 1 118 дка е с балансова стойност от 184 470 000,00 лв., заведена под инвентарен № 0803301 и с дата на въвеждане в експлоатация/придобиване м. 01.1993 г.
С Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС на Р. България за едновременно намаляване и увеличаване капитала на „Б.филм” ЕАД, МС е разпоредил на Министъра на културата да намали капитала на „Б.филм” ЕАД със стойността на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот, намиращ се в местността „Национален център София - Бояна”, подробно описан в приложението и едновременно с това да увеличи капитала със същата стойност от допълнителните резерви на дружеството. Съгласно АДС № 03342/18.02.2003 г. на Областния управител на област София, на „Б.филм” ЕАД се предоставя Терен с площ от 302 851 кв.м., включващ технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ №1, Територия за зелени връзки, част от технологичната територия на Националния киноцентър, представляваща УПИ №V, площ за „водонапорни басейни” – IIа, площ за „Полоса-водопровод” – IIб и площ за „Полоса-водопровод” – IIв.
На вещото лице е представен счетоводен баланс на „Б.филм” ЕАД към 31.12.2002 г. и извлечения от инвентарната книга на „Б.филм” ЕАД към 31.12.2002 г. (заедно с приложени извлечения за периода 07/2002 – 12/2002 г.). Към 31.07.2002 г. в активите на „Б.филм” ЕАД, по сметка 2011 са отчетени земи с площ от 1 068,04 дка, заведени под инв. № 10803301 (с балансова стойност 176 209 лв.) и ½ дворно място от 3 дка в с. Драгомирово, заведени под инв. № 29305001 (с балансова стойност 1 862 лв.). И за двата актива като дата на въвеждане в експлоатация е посочена дата 01/1993 г. Съгласно предоставено извлечение от инвентарната книга към дата 01.08.2002 г. в активите на „Б.филм” ЕАД, по сметка 2011 са отчетени земи с площ от 485,36 дка, заведени под инв. № 10803301, като дата на въвеждане в експлоатация е посочена дата 01/1993 г. и балансова стойност 80 076 лева. В инвентарната книга към 31.12.2002 г. в активите на „Б.филм” ЕАД фигурира земя от 485,36 дка (302,851 дка + допълнителни площи), с балансова стойност 80 060,77 лв. и инвентарен №10803301 и дата на въвеждане в експлоатация/придобиване м. 01.1993 г.
При така установените факти съдът приема, че „Б.филм” ЕАД валидно е придобил имот, представляващ II-Технологична територия на Национален киноцентър по Г., с площ от 302,851 дка по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.). Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.) за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: 1). държавата да е собственик на конкретно имущество; 2). това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и 3). с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. В настоящото дело се установи, че държавата е станала собственик на имот с площ от 1118 дка по силата на Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство, като имотът е предоставен за ползване на Национален Киноцентър (според АДС от 1952 г.), в последствие на Комитета по кинематография (според АДС от 1970 г.), като е включен в баланса на Държавно предприятие (ДП) „Българска Кинематография”, а впоследствие – в баланса на СИФ „Бояна”. В последствие след преобразуване на СИФ „Бояна” в „Б.филм” ЕАД и редукция на технологичната територия, предоставена на „Б.филм” ЕАД, в активите на едноличното дружество фигурира земя от 485,36 дка (302,851 дка + допълнителни площи), с балансова стойност 80 060,77 лв. и инвентарен №10803301.
Установява се още от съдебно-счетоводната експертиза, че с Договор № РД-01-787/24.01.2006 г. за приватизационна продажба на пакет от 446 426 бр. поименни акции, представляващи 95% от капитала на „Б.филм” ЕАД, Агенцията за приватизация прехвърля 95% от акциите в капитала на „Б.филм” ЕАД на „Н.И.Б.” ЕООД („Н.Б.ф.” АД от 05.03.2007 г.). При изследването на договора не е констатирано и не са открити доказателства от активите на приватизираното дружеството да са отделяни недвижими имоти, които не подлежат на приватизация съгласно договора. От прегледа на счетоводни баланси и инвентарни книги на „Б.филм” за периода 31.12.2003 г. – 31.12.2006 г., както и одитиран счетоводен баланс на Н.Б.Ф. АД към 31.12.2019 г. и инвентарна книга към 31.12.2020 г. вещото лице установява, че в активите на „Б.филм” ЕАД към 31.12.2003 г. фигурира земя от 302,851 дка с балансова стойност 49 970,65 лв. и инвентарен № 10803301 и дата на въвеждане м. 01.1993 г., а също така и ½ дворно място от 3 дка в с. Драгомирово, заведени под инв. № 29305001 (с балансова стойност 1 862 лв.). В документи на „Н.Б.Ф.” АД към 31.12.2019 г. фигурира земя от 302,851 дка с балансова стойност 49 970,65 лв. и инвентарен №10803301 и дата на въвеждане м. 01. 1993 г., а също така ½ дворно място от 3 дка в с. Драгомирово, заведени под инв. № 29305001 (с балансова стойност 1 862 лв.). На вещото лице е представено и извлечение от счетоводната програма на „Н.Б.Ф.” АД, описващо характеристиките на дълготраен актив № 10803301, което потвърждава неговата площ от 302,851 дка и стойността му от 49 970,65 лв.
Ето защо съдът приема, че на основание чл.17а от ЗППДОбП (отм.) ищецът е придобил имотът, представляващ II-Технологична територия на Национален киноцентър по Г. с площ от 302,851 лв.
Спорен по делото е въпросът дали процесният имот с идентификатор 68134.1945.70, с площ от 1186 кв.м., попада в притежавания от ответника имот УПИ I – Технологична територия на Национален Киноцентър по Г., описана по АДС №03342/18.02.2003 г. на Областната управа на Област София, с площ от 302,851 дка.
Както бе посочено по-горе, поради липсата на графична част на плана от 1949 г. назначените по делото експертизи не могат да посочат точното местоположение на процесния имот в границите на ОГП по Указ 973 от 20.12.1949 г., но са категорични, че процесният имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в терена, отреден за ДП „Държавна кинематография“, с площ от 1118 дка.
В следващите регулационни планове (от 1958 г., от 1964 г., от1968 г. и от 1990 г.) не са предвидени изменения на комплекса Киноцентър и същите не нарушават цялостта му. С плана от 1961 г. от терена за Киноцентъра са изключени терените, предвидени за завод „Фохар“ и за вилна зона „Киноцентър-ІІІ част“, с което площта на територията за Национален киноцентър е редуцирана на 934,5 дка, но въпреки това вещото лице е категорично, че процесният имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в терена с площ от 934,5 дка, отреден за Киноцентър и по плана от 1961 г.
С Частично изменение на Общия градоустройствен план (ЧИОГП), одобрено с Решение №13 по Протокол №54 на СОС от 15.02.1999 г. е определена територия, означена с римско ІІ: Зона ІІ - Технологична територия на Националния киноцентър по Г.а – УПИ I в кв.1 по рег. план. Обособени са два нови терена: Зона I и III, определени за малкоетажно жилищно застрояване с вилообразен характер. С Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС на Р. България за едновременно намаляване и увеличаване капитала на „Б.филм” ЕАД, МС е разпоредил на Министъра на културата да намали капитала на „Б.филм” ЕАД със стойността на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот, намиращ се в местността „Национален център София - Бояна”, подробно описан в приложението, като на „Б.филм” ЕАД се предоставя терен с площ от 302 851 кв.м., включващ технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ №1, Територия за зелени връзки, част от технологичната територия на Националния киноцентър, представляваща УПИ №V, площ за „водонапорни басейни” – IIа, площ за „Полоса-водопровод” – IIб и площ за „Полоса-водопровод” – IIв. Въз основа на разпореждането е издаден Акт за частна държавна собственост № 03342/18.02.2003 г. на областния управител на Област София (стр.56), съгласно който теренът с площ от 302 851 кв.м., предоставен на „Б.филм” ЕАД, е описани съгласно Скица-извадка от цифров модел на регулационния план на местността „Национален киноцентър София - Бояна”, одобрен със Заповед №1230/15.07.1972 г., с нанесени граници между новообособените терени с частично изменение на общия градоустройствен план, одобрено с Решение №13 по Протокол 54 на СОС от 15.02.1999 г.
Установява се от техническата експертиза, в нейното основно (л.519) и второ допълнително заключение (л.599 и сл.), че съобразно границите на терена с площ от 302 851 кв.м, включващ Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ I, определени с ЧИОГП, одобрено с Решение №13 по Протокол 54 на СОС от 15.02.1999 г., процесният имот е разделен на две части, като източната част, по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от около 988 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза – на л.603 от делото, попада в имота, представляващ Зона II - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ I. Западната част, по букви ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза – на л.603 от делото, остава извън зона II - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД. Ето защо следва да се приеме, че само част от процесния имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в УПИ I - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, придобита от ищеца по реда на чл.17а ЗППДОбП и това е източната част, означена съгласно скицата в Приложение №2 на л.603 по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от около 988 кв.м.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че целият спорен имот е придобит от праводателя му по реда на чл.17а ЗППДОбП, тъй като изменението в регулационните планове няма вещно действие и не влияе на придобитото право на собственост. Действително изменението на Общия градоустройствен план, одобрено с Решение №13 по Протокол №54 на СОС от 15.02.1999 г., само по себе си не води до придобиване или изгубване на вещни права. Правно значение за вещните права на ищеца, съобразно придобивното основание, на което се позовава (чл.17а ЗППДОбП) има актът, с който имотът е предоставен на праводателя на ищеца и включен в капитала му. С Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС и заповедите на Министерство на културата, посочени в Акт за частна държавна собственост № 03342/18.02.2003 г. на областния управител на Област София (стр.56) вещните права, които се предоставят на „Б.филм” ЕАД, се отнасят до имот, индивидуализиран по площ и граници съгласно Скица-извадка от цифров модел на регулационния план на местността „Национален киноцентър София - Бояна”, одобрен със Заповед №1230/15.07.1972 г., с нанесени граници между новообособените терени с частично изменение на общия градоустройствен план, одобрено с Решение №13 по Протокол 54 на СОС от 15.02.1999 г. Ето защо за преценка дали процесният имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в УПИ I - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД с площ от 302 851 кв.м., следва да се съобрази именно индивидуализацията на имота съобразно волеизявлението на органа, от което възникват правата на ищеца.
Претенцията на ответниците Е.Б.Г., Б.Б.Г. и Л.В.П. за собствени права върху имота, изключващи тези на ищеца, съдът намира за неоснователна.
Представено е по делото Решение №5614 от
17.03.1995 г. на Поземлена комисия – Витоша (стр.173), по силата на което на
наследниците на П.М.П. се възстановява правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива от 1500 кв.м., находящ се в землището на Бояна, като имотът се
възстановява в реални възстановими граници от 1164 кв.м. в местността
„Гьоловете“, представляващ имот №25, кад.л. 640, 660
от плана на гр.София. Съгласно техническата експертиза – основано заключение (отговор на въпрос 4), реституираният имот с решение
№5614/95г. на ПК Витоша съществува към настоящия момент като самостоятелна
кадастрална единица - с граници, площ, пл.№ 70, в архивен кад.план
к.л.660 преди одобрение на КККР и с КИ
68134.1945.70 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-68
от 02.12.2010 г. издадена от изп. директор
на АГКК. Ето защо съдът приема, че имотът, за което в полза на ответниците е
издадено решение №5614/95г. на ПК Витоша е процесният имот с
идентификатор 68134.1945.70.
Спорът между
страните е относно конкуриращите се придобивни
основания – чл.17а ЗППДОбП (отм.) и земеделска
реституция – възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи,
че всяка страна следва при пълно и главно доказване да установи правата, на
които се позовава, като влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на
земеделска земя и констативния нотариален акт на възстановените собственици не
са противопоставими на ищеца (виж ТР №11/2012 г. ОСГК
на ВКС – и двете страни се легитимират с документ за собственост, ето защо
всяка страна следва да докаже своето право).
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (основно заключение, въпрос 7) се установява, че Мероприятието Национален киноцентър е реализирано с изграждане на предвидените по Г. сгради и обособяване на необходимите терени за извършване на специфичните технологични дейности (външни снимки) и свободни терени с озеленяване. Вещото лице изрично отбелязва, че в относителна близост до процесния терен е разположен терен, на който се монтират декори. При оглед на място вещото лице е установило, че описаните сгради и на площадката са захранени с ток и вода и е изпълнена канализация. Изпълнени са и предвидените вътрешни площадки, улици, алеи и пешеходни пътеки за достъп до всички сгради и съоръжения. От направения оглед и след сравнение с предвиждането по цитирания Г. вещото лице прави извод, че мероприятието за което е отредена площадката е изпълнено, а отчитайки характера на изпълнените строежи и озеленяване, същото е комплексно.
Съдът приема, че застрояването на имота чрез реализиране на комплексното мероприятие, за което е отреден, представлява пречка каквато и да е част от Технологичната територия на Национален киноцентър да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ, на основание
По силата на чл.10, ал.1-6 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските им земи, притежавани към момента на образуването на ТКЗС, ДЗС и другите селскостопански организации, независимо дали са включени в тези организации по почин на собствениците, или са одържавени по Закона за собствеността на гражданите, или са отнети от собствениците върху земеделските земи неправомерно. Дори и да се приеме, че процесният е притежаван от наследодателя П.М.П. към момента на образуване на земеделските стопанства (което е в противоречие с приетите доказателства, че е станал държавна собственост още през 1948 г. чрез отчуждаване по реда на ЗБНМ-отм.), налице е и пречка съгласно чл.10, ал.7, вр. чл.10б и чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. По силата на посочените разпоредби не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии /строителните граници на населените места/ или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл.10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ /изброяването е неизчерпателно/ или проведено мероприятие по чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие /решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 386/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници е непротивопоставимо на ищеца, а по делото се установи по изложените по-горе съображения, че не са налице материалните предпоставки за земеделска реституция, ето защо възстановяването на собствеността в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът в съответствие с доказателствената си тежест установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на заявеното придобивно основание – чл.17а ЗППДОбП (отм.) на частта процесния имот с идентификатор 68134.1945.70, която попада в УПИ I - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, придобита от ищеца по реда на чл.17а ЗППДОбП - източната част, означена съгласно скицата в Приложение №2 на л.603 по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от около 988 кв.м. Искът по чл.124 ГПК, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) относно тази част от имота е основателен и следва да се уважи.
Неоснователен е искът за частта от имота, който съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза – на л.603 представлява западната част, и е означен по букви ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., тъй като тази част е извън УПИ I - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, придобита от ищеца по реда на чл.17а ЗППДОбП, съответно в полза на ищеца не е възникнало посоченото придобивно основание. В тази част главният иск следва да се отхвърли.
По евентуален иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС:
Поради отхвърляне на главния иск по чл.17а ЗППДОбП (отм.) за западната част от имота с графично определена площ от около 198 кв.м., означена по букви ОПБАО в скицата в Приложение №2 на л.603, се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск за придобиване на тази част по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода 1997 г. – 2019 г.
По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.
По силата на чл.68, ал.1 за придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота: упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта. Ищецът твърди, че фактическата власт върху имота е установена от неговият праводател през 1948 г.
Както вече бе посочено по-горе, от приетите по делото технически експертизи се установява, че имотът на наследодателя на ответниците представлява част от имот, състоящ се общо от 1118 дка, отчужден по реда на ЗБНМ (отм.) със Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство, с която е утвърден подробния регулационен план, съобразен с предвижданията на общия градоустройствен план, за филмов център – Българска кинематография. Теренът е очертан в Общия градоустройствен план, утвърден с Указ 973 от 1949 г. на Народното събрание, като общата квадратура по този ОГП възлиза на 1118 дка, като в нея попада и терен за Фохар (бивш държавен завод), част от в.з.Киноцентъра III част и площи за озеленяване. Целият процесен имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в описания терен в Указ 973 от 20.12.1949 г. на Народното събрание. В следващите регулационни планове (от 1958 г., от 1964 г., от1968 г. и от 1990 г.) не са предвидени изменения на комплекса Киноцентър и същите не нарушават цялостта му. С плана от 1961 г. от терена за Киноцентъра са изключени терените, предвидени за завод „Фохар“ и за вилна зона „Киноцентър-ІІІ част“, с което площта на територията за Национален киноцентър е редуцирана на 934,5 дка, но въпреки това вещото лице е категорично, че процесният имот с идентификатор 68134.1945.70 попада в терена с площ от 934,5 дка, отреден за Киноцентър и по плана от 1961 г.
С Частично изменение на Общия градоустройствен план (ЧИОГП), одобрено с Решение №13 по Протокол №54 на СОС от 15.02.1999 г. е определена територия, означена с римско ІІ: Зона ІІ - Технологична територия на Националния киноцентър по Г.а – УПИ I в кв.1 по рег. план. Обособени са два нови терена: Зона I и III, определени за малкоетажно жилищно застрояване с вилообразен характер. С Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС на Р. България за едновременно намаляване и увеличаване капитала на „Б.филм” ЕАД, МС е разпоредил на Министъра на културата да намали капитала на „Б.филм” ЕАД със стойността на правото на собственост върху урегулирани поземлени имоти, намиращи се в местността „Национален киноцентър София - Бояна”, като на „Б.филм” ЕАД се предоставя терен с площ от 302 851 кв.м., включващ Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ №1 съгласно Скица-извадка от цифров модел на регулационния план на местността „Национален киноцентър София - Бояна”, одобрен със Заповед №1230/15.07.1972 г., с нанесени граници между новообособените терени с частично изменение на общия градоустройствен план, одобрено с Решение №13 по Протокол 54 на СОС от 15.02.1999 г. При тази редукция на територията на Киноцентъра, съобразно границите на терена с площ от 302 851 кв.м, процесният имот е разделен на две части, като източната част, по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от около 988 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 на л.603 от делото, попада в имота, представляващ Зона II - Технологичната територия на „Б.филм” ЕАД, представляваща УПИ I. Западната част от имота с графично определена площ от около 198 кв.м., означена по букви ОПБАО в скицата в Приложение №2 на л.603, попада извън предоставения на праводателя на ищеца имот.
Установява се от представените писмени доказателства (л543 и сл.) и второто допълнително заключение на техническата експертиза, изготвена съвместно от вещо лице – инженер и вещо лице – геодезист след оглед и проведеното на место инструментално геодезическо заснемане, че на място има изградена ограда от метални колове с телена мрежа. Тази ограда, видно от Писмо от 26.04.2012 г. на СО – Район „Витоша“ е изградена през 1965 г., въз основа на издадения позволителен билет (л.544 и сл.), като ново строителство на мястото (в зоната на оградата след 1965 г.) не е извършвано. Вещите лица инж. Б. и инж. К. след геодезическо заснемане установяват, че оградата минава по западната граница на процесния имот в частта й по букви А-Б в посока юг-север, т.е. целият имот с КИ 68134.1945.70 попада изцяло в оградената от Н.Б.ф. АД територия.
От изложеното съдът приема, че процесната част от имота, означена по букви ОПБАО в скицата в Приложение №2 на л.603, с площ от 198 кв.м., която първоначално – в периода от 1948 г. до 2002 г. е била част от имота, предоставен на праводателя на ищеца, е била оградена от построената през 1965 г. въз основа на нарочни строителни книжа (позволителен билет) ограда и се е намирала вътре в оградената част от територията на Киноцентъра. След редукцията на територията на Киноцентъра не са правени изменения по оградата, съответно – не са изваждани части от земята извън оградената територия на Киноцентъра.
Установява се от показанията на свидетелите Т.Н.и Л.Т., двамата – работещи в Киноцентъра съответно от 1980 г. и 1970 г., че процесният имот се намира до Студио 5, в двора на Киноцентъра, като целият имот (обозначен при разпита чрез предявяване на скица на свидетелите) се намира вътре в оградената територия на Киноцентъра. Оградата на киноцентъра, през периода, в който свидетелите са работили там, не е местена, като оградата се поддържа и отремонтира при нужда, изградена е от мрежа или арматурни платна и циментирани колове. Целият имот на киноцентъра е заграден и охраняван и до него няма свободен достъп от външни лица. Процесния имот представлява съгласно показанията на свидетелите празно място, което изглежда като нива, под него минават подземни комуникации на Киноцентъра, а мястото се използва за снимки – върху него се монтират декори, които не са постоянни – строят се, снима се, после се развалят.
Съдът кредитира показанията на свидетелите – същите са логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и съответни едни на други и подкрепени от целия останал доказателствен материал (писмени доказателства и експертизи). Както бе посочено по-горе, писмените доказателства и техническата експертиза по делото установяват, че оградата на имота е изградена през 1965 г. и е преминавала по границата на терена на Киноцентъра, каквато е била към този момент (1965 г.), като в предоставената към този момент на праводателя на ищеца държавна земя се е включвал целият процесен имот, както и че към момента целият имот с идентификатор 68134.1945.70 попада изцяло в оградената от Н.Б.ф. АД територия.
Събрани са и гласни доказателства, поискани от ответниците – чрез разпит на свидетелите И.И. и Т.Н.. Двамата сочат в показанията си, че имотът на ответниците е извън оградата на Киноцентъра, намира точно над Киноцентъра, граничи с Киноцентъра и има гора до него. Бил е ограден със съборена ограда. В него имало плодни дръвчета и близки на ответниците постоянно посещавали имота, а в някакъв момент Киноцентъра заградили част от мястото и поради това пропаднала сделка за продажба на имота.
Съдът не кредитира показанията на доведените от ответника свидетели, тъй като те противоречат на събраните по делото писмени доказателства и експертизи. Както бе обсъдено по-горе, писмените доказателства и експертизите категорично установяват, че целият процесен имот, включително западната част от него с площ от 198 кв.м., попада в оградената територия на Киноцентъра, като оградата е поставена през 1965 г. и не е променяна или измествана от тогава до момента на разглеждане на делото. Възможно е действително ответниците или техни родственици да са посещавали някакво място в съседство с Киноцентъра, но това не ми могло да бъде процесния имот, който в цялата си площ попада в оградената територия на ищеца, до която няма свободен достъп. Поради това съдът не кредитира показанията на свидетелите И.И. и Т.Н., че заедно с част от ответниците или други техни родственици са посещавали именно процесния имот, събирали са плодове на овощни дръвчета в процесния имот и в него са водили потенциални купувачи за оглед.
От изложеното съдът приема, че през периода до завеждане на исковата молба праводателят на ищеца, а впоследствие и ищецът, са изградили ограда около терен включващ западната част от него с площ от 198 кв.м. и са организирали пропускателен режим, при който не е възможен свободен достъп до имота, а самата западна част с площ от 198 кв.м. е използвана за заснемане на външни снимки, за което върху нея през определени периоди са монтирани и демонтирали различни декори. С това съдът приема, че праводателят на ищеца, а впоследствие и ищецът са упражнявали върху процесната част от имота фактическа власт, която е постоянна и непрекъсната (вещта е държана трайно по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), спокойна, упражнявана явно (така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и несъмнена. Това владение е започнало от момента, в който процесната западна част с площ от 198 кв.м. е изключена от територията, предоставена на Киноцентъра (до този момент също е упражнявана фактическа власт, но имотът не е бил чужд и владението е било на правно основание, а не като фактическо състояние), като това изключване е настъпило през 2002 г. Владението е продължило непрекъснато и несмутено до момента на предявяване на иска.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че владението е било смутено чрез предявяване по административен ред и обжалване по съдебен ред на адинистративни актове, свързани с оградата на имота, както и чрез вписване на наличие на реституционни претенции в приватизационния договор, по силата на който ищецът е придобил „Б.филм” ЕАД. Такова смущаване представлява предявяването на собственически иск: съгласно т.13 на ППВС №6/1974 г. владението се прекъсва и се превръща в държане от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Такъв иск за имота не е предявяван – административни производства, включително в своята съдебна фаза и вписана информация за налични претенции на трети лица в приватизационния договор не могат да се квалифицира като „иск за имота“ и в този смисъл е константната съдебна практика – единствено исковете за собственост (за установяване на вещни права) смущават владението и прекъсват придобивната давност. По делото има данни за предявен иск от страна на трети, неучастващи в настоящото производство лица, но делото е прекратено и поради това на основание чл.116, б. „б“ ЗЗД давността не се смята прекъсната.
По изложените съображения съдът приема, че считано от 2002 г. до момента на предявяване на иска – 23.04.2019 г. ищецът, първоначално чрез своя праводател „Б.филм” ЕАД, а впоследствие и лично е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху западната част от имота, по букви ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза – на л.603. Поради това предявеният евентуален иск следва да се уважи относно посочената част от имота.
По искането по чл.537, ал.2 ГПК:
С оглед изхода по делото по главния и евентуалния иск, Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и наследство от 04.09.1995 г. с №180, том XVIII, дело 3626 на нотариус Д. Т.при НС на СРС, следва да бъде отменен. С посоченият акт наследниците на П.М.П. са признати за собственици на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на право на собственост в реални граници. Посоченият нотариален акт е констативен, а в настоящото производство се установиха правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт имот, на основание чл.17а ЗППДОБп и придобивна давност. Ето защо издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК (така ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).
По разноските:
На ищеца следва да
се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски за държавни такси
(672 лв.), експертизи (1900 лв.) и адвокатско възнаграждение (3048 лв.) – общо
в размер на 6885,65 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на Е.Б.Г., Б.Б.Г., Л.В.П., И.И.М., И.Г.К., Ц.Г.П.,
П.И.И., С.В.К. и П.В.К.,
които с изрични действия или бездействие са поддържали развитието на спора.
На основание чл.78,
ал.2 ГПК разноски не следва да понасят ответниците Д.В.Д.,
В.Д.Д., В.Д.А., Л.П.И., С.В.К. и П.В.К., които са
признали иска и по делото не се установява да са станали повод за завеждането
му.
Поради което Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.И.М.,
ЕГН **********, Е.Б.Г., ЕГН **********,
И.Г.К., ЕГН **********, Ц.Г.П., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********,
С.В.К., ЕГН **********, П.В.К., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********, Л.П.К., ЕГН **********, Б.Б.Г., ЕГН **********,
Д.В.Д., ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН **********,
и В.Д.А., ЕГН **********, по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че Н.Б.Ф. АД, ЕИК:*******, е
собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) на ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор
68134.1945.70, целият с площ от 1186 кв.м., която част представлява източната
част по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от 988 кв.м., съгласно
скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза, приложена към настоящото
решение и представляваща неразделна част от него - по силата на отчуждаване на
имота със Заповед №2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство и
преобразуване на СИФ „Бояна“, Студия за анимационни филми „София“ и Държавно
предприятие „Обработка на филми“ в Б.ФИЛМ ЕАД с Разпореждане №3/18.01.1995 г.
на МС на Република България, като ОТХВЪРЛЯ
иска по отношение на частта от имота, представляваща западната част, по букви
ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в
Приложение №2 към допълнителната експертиза, приложена към настоящото решение и
представляваща неразделна част от него.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.И.М.,
ЕГН **********, Е.Б.Г., ЕГН **********,
И.Г.К., ЕГН **********, Ц.Г.П., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********,
С.В.К., ЕГН **********, П.В.К., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********, Л.П.К., ЕГН **********, Б.Б.Г., ЕГН **********,
Д.В.Д., ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН **********,
и В.Д.А., ЕГН **********, по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че Н.Б.Ф. АД, ЕИК:*******, е
собственик на ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 68134.1945.70, целият с
площ от 1186 кв.м., която част представлява западната част, по букви ОПБАО с
графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2
към допълнителната експертиза, приложена към настоящото решение и
представляваща неразделна част от него, на основание чл.79 ЗС - по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност в периода 2002
г. – 2019 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК,
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ
и наследство от 04.09.1995 г. с №180, том XVIII, дело 3626 на нотариус Д. Т.при
НС на СРС, с който наследниците на П.М.П. са признати за собственици на имот с
идентификатор 68134.1945.70, на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ въз основа на
влязло в законна сила решение за възстановяване на право на собственост в
реални граници.
ОСЪЖДА
И.И.М.,
ЕГН **********, Е.Б.Г., ЕГН **********,
И.Г.К., ЕГН **********, Ц.Г.П., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********,
Л.В.К., ЕГН **********, и Б.Б.Г., ЕГН **********,
да заплатят на Н.Б.Ф. АД, ЕИК:*******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6885,65
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: