О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 849 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6021/25.02.2019 г., подадена от С.В.П.,
чрез адв. Д.М., с искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 46/15.01.2019 г. Твърди се, че
няма основание за заплащането им поради липса на яснота по кой от исковете са
направени.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил
отговор от „Нолина“ ЕООД, чрез адв. Петков
Ангелов, с който е изразено становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба вх. № 47957/24.08.2017г. от С.В.П. срещу решение № 3237/04.08.2017г. по
гр.д. № 15013/2016г. на ВРС, с което e отхвърлен
предявения от него иск против
„Нолина” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
жк Индустриален, ул.Воевода Стойно Черногорски № 52, представлявано от Диньо
Димов Димов за заплащане на сумата 1300 лева, представляваща дължимо
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение /по 550
лева месечно/ за срока на незаконното недопускане до работа за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г.,
на осн.чл. 213, ал.2 КТ както и
предявен иск за заплащане на сума
в размер на 5000 лева, представляващо
обезщетение за претърпени вследствие на незаконното недопускане до
работа неимуществени вреди за периода от
14.10.2016 г. до 06.12.2016 г., и е отхвърлен
предявения от него против „Нолина” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, жк Индустриален, ул.Воевода Стойно Черногорски №
52, представлявано от Диньо Димов Димов иск за отмяна на уволнението, извършено
със заповед № 121/06.12.2016 г. на осн.чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 46/15.01.2019
г., с което е потвърдил обжалвания първоинстанционен
съдебен акт в
частта, в която e отхвърлен предявения от С.В.П. иск против „Нолина” ЕООД, с ЕИК
*********, за заплащане на сумата 1300.00 лева, представляваща дължимо обезщетение от работодателя в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на
незаконното недопускане до работа в периода
от 14.10.2016 г. до
06.12.2016г., на осн.чл.
213, ал.2 КТ, в
частта, в която е отхвърлен предявения от С.В.П. иск против „Нолина” ЕООД, с ЕИК
*********, иск за заплащане на сума в размер на 5000.00лева, представляващо обезщетение за претърпени вследствие на незаконното недопускане до работа неимуществени вреди за периода от
14.10.2016 г. до 06.12.2016 г., изразяващи се в преживяни тревоги, нервно напрежение, че ще изчезне
имущество и ще се търси от него, притеснения, че не може да издържа себе си,
детето си и майка му, че ще остане без средства за живот, последвалото безсъние, загуба на самочувствие и общо
влошаване на състоянието му, както и в частта в която е отхвърлен предявения от С.В.П. иск против „Нолина” ЕООД, с ЕИК
*********, за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ 121/06.12.2016 г. на осн.чл.
344, ал.1, т.1 КТ, както и е присъдил разноски за
въззивна инстанция в полза на „Нолина”
ЕООД, с ЕИК *********, в размер
на 960.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При постановяването на решението си, въззивният съд е
съобразил представените по делото доказателства за извършването на разноските.
Разноските са присъдени в размера, в който са направени, като са съобразени
предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Заплатеното от работодателя адвокатско
възнаграждние от 960.00лв. с ДДС, според договора за правна услуга №
1103/14.02.2017г., фактура от 19.10.2017г., отчет по сметки и списък по чл. 80
от ГПК, представени по настоящото дело е дори далеч под минималното, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/. Само за защита по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
минималният размер е 460.00лв. без ДДС, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Нардбата, по иска с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ-321.00лв. без ДДС, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно,
вр. чл. 7, ал. 2, т. от Наредбата и по
иска с правно основани чл. 49 от ЗЗД-580.00лв. без ДДС, определен по реда на
чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно, вр. чл. 7, ал. 2, т. от Наредбата, а фактическата и правна
сложност на спора е сравнително висока. Видно
от представените доказателства за сторени разноските, липсва разграничение
какъв размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено,
поради което съдът приема, че същото се претендира като глобална сума за защитата.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6021/25.02.2019 г., подадена от С.В.П., чрез адв.
Д.М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 46/15.01.2019
г., постановено по в. гр. д. № 849/2018 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.