Решение по дело №5630/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4315
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20193110105630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5630 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, срещуЕ.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-6 иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от  1973.17лв., формирана от следните суми: 874.30 евро главница; 9.81 евро договорна лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г., 51.91 евро просрочена лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г.; 2.94 евро неустойка за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2009г. до изплащане на вземането и 136.73лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.04.2009г. по заповед2530 от 09.04.2009г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 2413/2009г. на ПРС и е образувано изп.д. 20097190400214 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. номер 719 КЧСИ поради настъпила перемпция, както и поради погасяването на вземането с изтичането на петгодишна погасителна давност.

Твърди се в исковата молба,  че описаната заповед за изпълнение била издадена в полза на „Алианц Банк България“ АД за суми, дължими по договор за издаване и ползване на електронен платежен инструмент международна револвираща карта Master Card standard от 10.05.2006г. По молба на този кредитор на 15.06.2009г. било образувано изпълнително дело за събиране на сумите. Последно с молба от 27.01.2016г. взискателят направил искане за налагане на възбрана. С молба от 19.02.2019г. ответникът бил конституиран като взискател на осн. чл.429 ГПК поради сключен договор за цесия. Сочи се, че от изпълнителното дело се установява, че от молба на взискателя от 13.06.2012г. за насрочване на о.с.з. на осн. чл.448 ГПК до молба за налагане на запор и възбрана от 08.10.2014г. са изминали повече от две години, в които взискателят не е предприемал действия по изпълнение, поради което се поддържа, че делото е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последващите действия не са валидни и не са довели до прекъсване на давността и губят своето значение. Излага се и че давностният срок е започнал да тече на 13.06.2012г. и е изтекъл на 13.06.2017г. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че давността, както и перемпцията, се прекъсват както при поискването, така и при извършването на валидни изпълнителни действия, а погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес. Поддържа се, че в процесния случай давността е започнала да тече едва с перемирането на делото – 13.06.2014г. /ответникът сочи, че последното изпълнително действие е предприето на 13.06.2012г./. Сочи се, че давността би изтекла най-рано на 13.06.2019г. Моли се за отхвърляне на предявения иск по изложените съображения, като се претендират сторените по делото разноски. В евентуалност се възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. В открито съдебно заседание ответникът не изразява становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                Приобщено в цялост в настоящото производство е изпълнително дело20097190400214 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. номер 719 КЧСИ.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 15.06.2009г. по молба на взискател „Алианц Банк България“ АД срещу длъжник Н.Д.П. за събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 13.04.2009г. по заповед2530 от 09.04.2009г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 2413/2009г. на ПРС, а именно 874.30 евро главница; 9.81 евро договорна лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г., 51.91 евро просрочена лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г.; 2.94 евро неустойка за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г. и 136.73лв. разноски.

С молба от 13.06.2012г. /л.91 от изп. дело/, взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител на осн. чл.448 ГПК да се насрочи съдебно заседание за деклариране имуществото на длъжника. Последваща молба от взискателя е постъпила на 08.10.2014г. /л.90/, с която е поискано извършването на имуществена справка, налагне на запор и възбрана.

С молба от 19.02.2019г. на „Е.М.“ ЕООД е представило доказателства за прехвърляне на процесното вземане в негова полза и се е легитимирало като правоприемник на „Алианц Банк България“ АД.

            Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

            Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, както и че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума, включително твърдението си, че са предприемани изпълнителни  действия в изискуемите срокове и е прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.

            Няма спор и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „Е.М.“ ЕООД на взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на иска по чл.439 ГПК. Не е спорно по делото и че формално цесията е произвела своето действие.

                За да се прецени основателността на предявения иск, съдът съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР  2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК, съгласно които, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпциянастъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на ответника, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да счита изгубило сила от момента на постановяване на ТР  2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК, тъй като в самите мотиви на тълкувателния акт от 2015г. е разяснено, че постановките на ППВС 3/1980г. не са приложими още с приемане на Конституцията от 1991г.

            Установява се от приобщеното изпълнително дело и се потвърждава от ответника по делото, че между искането на взискателя за предприемане на действия по изпълнението от 13.06.2012г. и молбата му от 08.10.2014г. няма други извършвани действия по изпълнителното дело. При това положение, и по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на 14.06.2014г. е настъпило прекратяване на изпълнението по право съобразно горните разяснения и последващите извършени изпълнителни действия не са валидно извършени.

Наред с това, считано от това последно по време валидно изпълнително действие на 13.06.2012г., е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането, която е изтекла на 13.06.2017г., който момент предхожда завеждането на настоящото производство.

Така мотивиран, съдът намира, че по делото се установиха факти, годни да погасят и изключат правото на взискателя да реализира изпълнение на вземането по изпълнителното дело. Това налага извод за основателност на предявения иск за недължимост на вземането, за което е образувано изп.д. 20097190400214 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. номер 719 КЧСИ, поради което същият следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Претендират се от ищеца сторени разноски в общ размер от 478.93лв., от които 78.93лв. заплатена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение доколкото същото е в размер, съвсем близък до минималния еднократен такъв по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което разноските в полза на ищеца подлежат на присъждане в пълния претендиран размер.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на ответника Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-6 следните суми: 874.30 евро /осемстотин седемдесет и четири евро и тридесет евроцента/ главница; 9.81 евро /девет евро и осемдесет и един евроцента/ договорна лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г., 51.91 евро /петдесет и едно евро и деветдесет и един евроцента/ просрочена лихва за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г.; 2.94 евро /две евро и деветдесет и четири евроцента/ неустойка за периода 26.11.2008г. до 26.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2009г. до изплащане на вземането и 136.73лв. /сто тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.04.2009г. по заповед2530 от 09.04.2009г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 2413/2009г. на ПРС и е образувано изп.д. 20097190400214 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. номер 719 КЧСИ, на основание чл.439 ГПК.

                ОСЪЖДА Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 478.93лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

                Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: