Р Е Ш
Е Н И Е № 125
гр.Пловдив, 02. 02. 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Весела
Петрова
Секретар Валентина Василева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2239/2017г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.108 от ЗС.
Образувано е по подадена жалба от И.Н.П., ЕГН – **********,
чрез адв.К.Д., съдебен адрес ***, против Решение № 2165/30.06.2017г. на ПРС – X гр.с. по гр.д.№ 10904 /2014г., с което е отхвърлен като неоснователен иска предявен
от него против М.А.О. и И.А.О., с адрес ***,
двамата с особен представител адв. Х.Д., за признаване за установено, че е собственик по силата на приращение по чл.92 ЗС
на част от постройка с площ 110 кв.м., представлаваща второстепенна стопанска
сграда застроена в УПИ ІV-050083, по ПУП на с. Б., община Родопи, обл. Пловдивска, одобрен със заповед №
526/17.09.2003г. и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху процесната сграда. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло иска.
Въззиваемите страни М.А.О. и И.А.О., с адрес ***, двамата с особен представител адв.
Х.Д., депозират
писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното :
Пред РС – Пловдив от И.Н.П. против М.А.О. и И.А.О. е заведена искова молба на 19.07.2014г., ведно с
уточнения към нея /на л.10 и на л.14/, както и молба за изменение по реда на чл.214
от ГПК на иска /л.358/, допуснато в съд.
заседание на 25.05.2017г., с която
посочва, че е собственик на УПИ ІV- 050083, в кв.50, по плана
на с. Б. ., общ. Родопи, обл. Пловдивска, с площ от 1 330 кв.м., на основание Договор
за доброволна делба с № 82, том VІ, рег. №6481, нот. д. № 906/2004г. на Нотариус
Донка Солакова. Изтъква, че в имота има второстепенна стопанска постройка,
изградена от дървена конструкция, състояща се от два части – навес и складово
помещение на едно ниво и без подземна част. Постройката нямала градоустройствен
статут и не била нанесена в кадастрална карта, като била изградена през 1959г.
от бившето ТКЗС – Б. .. Процесната сграда, както и целият недвижим имот се
намирали извън регулацията на населеното място, като бившия административен
адрес на имота бил в с. Б. ., ул. „***“ № 5, а понастоящем е с адрес с. Б., ул.***, без номер. Посочва
също, че тази сграда е била заплатена на ТКЗС Б.- в ликвидация, по реда на
чл.52, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Ответниците се били самонастанили в постройката без
каквото и да е правно основание, независимо от обстоятелството, че по силата на
приращението по чл.92 ЗС, правото на собственост върху постройката принадлежало
на ищеца, като собственик на терена. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде
установено по отношение на тях, че ищецът е собственик на процесната постройка,
като същите бъдат осъдени да му предадат владението върху нея.
Към исковата молба прилага Скица за имота, Договор от 15.10.2004г. за
доброволна делба по описа на Нотариус Донка Солакова, рег.№ 135, Писмо от
Община – Родопи /на л.25/, с което се посочва, цитираният имот IV – 05008, кв.50 по плана на с.Б., с площ от 1 330
кв.м., е деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
12-03-612/30.04.2014г., само като земя без сграда. Отбелязано е че информацията
е актуална към 08.10.2014г., Удостоверение за данъчна оценка на името на И.Н.П..
Ответниците М.А.О. и И.А.О. са депозирали Писмен
отговор по чл.131 от ГПК оспорват твърденията в исковата молба. Застъпват, че въпросната сграда не е
стопанска и паянтова, а масивна и с жилищно предназначение и площ от 216
кв.м. и обособена в две отделни жилища, като
само част от нея попада в имота на ищеца. Едното от тези жилища се
ползувало от ответниците необезпокоявано от повече от 35 години, а другото от
семейството на сина на ответниците М.О.. Твърдят, че те владеят сградата от
1980г., оградили са дворното място около нея с железобетонни колове и мрежа и
се разпореждат с нея и прилежащата й площ като със свой собствен имот, като са открили
самостоятелни партиди за електричество и вода на свое име. Изтъкват, че сградата не е заснета в
кадастралния план. Позовават се на Решение
по гр.д.№4024/2008г. на ВСК -
V г.о., с
което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, предявен от няколко
лица
-съсобственици, сред
които и ищеца И.П. по отношение на находящата се в имоти УПИ ІV-050083, УПИ V-050083, УПИ VІ-050083 по ПУП на с.
Б., одобрен през 2003г., масивна
сграда и прилежащия и терен. Считат, че ищецът не можел да се легитимира като собственик на сградата и
прилежащия й терен. Поддържат, че договорът за делба, от който ищеца черпи
права не обхваща постройката й прилежащия й терен. Оспорват и твърдението, че
ищецът е придобил собствеността върху постройката чрез заплащането на
стойността й на при ликвидацията на ТКЗС Б..
В хода на производството
в съдебно заседание на 13.02.2017г. /протокол – на л.34/ са разпитани четирима свидетели
на ищеца А. Т. и Д. Д., Ш. Р. и С. М. / всички
без родство/. На ответниците също са били допуснати свидетели, но поради
недовеждането им с протоколно
определение допускането им е било отменено.
В съд. заседание на
16.03.2017г. /протокол – на л.332/ е приета СТЕ, изготвена от в.л. инж. В. Г..
В съдебно заседание на 25.05.2017г. В
съд. заседание на 22.05.2017г. /протокол – на л.363/ са приети Допълнителна СТЕ,
изготвена от в.л. инж. В.Г. и СТЕ с в.л. арх. В. К..
ПРС, за да отхвърли
иска, излага основни съображения, че се позовава на Решение № 113/ 05.03.2010г. по гр.д. №4024/2008г. на ВКС – II о., постановено по чл.295 ал.2 от ГПК, спорът по
чл.108 ЗС е бил разрешен, като са били
осъдени ответниците М.А.О.
и И.А.О. да предадат на ищците / сред
които е и ищецът И.Н.П./, владението на следния недвижим имот от 3218 кв.м. от
възстановената с Решение № 06155 от 01.12.1993г. на ПК – община Родопи, нива в
местността „Св. Константин“, землището на с. Б., с площ 7,971 кв.м.,
съставляваща понастоящем 15 кв.м. от УПИ ІІІ-050083, 904 кв.м.- от УПИ ІV-050083, 1165 кв.м. от
УПИ V-050083 и 1134 кв.м. от УПИ VІ-050083 по ПУП на с. Б., местност „Св.
Константин“, одобрен със заповед № 526/17.09.2003г., попадащи в оградения от
ответниците с телена ограда терен, означен с кафяв цвят на скицата, към
експертното заключение от 08.02.2010г., приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от съдебното решение, БЕЗ
находящата се в УПИ ІV-050083, УПИ V-050083 и УПИ VІ-050083 масивна сграда
и прилежащата й площ по буквите А, Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А от
същата скица. Ревандикационният иск бил отхвърлен по отношение на находящата се
в УПИ ІV-050083, УПИ V-050083 и УПИ VІ-050083 масивна сграда и прилежащия й
терен по буквите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А по скицата на вещото лице от 08.02.2010г., както и по отношение на УПИ І
-050083, ІІ- 050083, 1315 кв.м. от УПИ ІІІ – 0500831 426 кв.м. от УПИ – 050083,
163 кв.м. от УПИ V-050083 и 194 кв.м. от УПИ VІ-050083 по ПУП, попадащи извън оградения от ответниците
с телена мрежа терен, означен с кафяв цвят на скицата към експертното
заключение /л. 185 от гр.дело
4024/2008г. на ВКС/. В този смисъл били и мотивите към решението от 07.07.2010г. по гр.д. №4024 /2008г., с което
се е произнесъл ВКС по молба на
един от ищците за тълкуване на съдебното решение от 05.03.2010г. / лист 182 от
дело 4024/2008г. на ВКС/.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че въззивната жалба е изцяло основателна.
С Решение № 113/ 05.03.2010г. по гр.д. №4024/2008г. на ВКС – II о.,
постановено по чл.295 ал.2 от ГПК, спорът по чл.108 ЗС не е бил разрешен със СПН, както погрешно е посочил Районният
съд.
Описанието в диспозитива на цитираното Решение № 113/ 05.03.2010г. по гр.д.
№4024/2008г. на ВКС е: „БЕЗ находящата
се в УПИ ІV-050083, УПИ V-050083 и УПИ VІ-050083 масивна сграда и прилежащата й
площ по буквите А, Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А от същата скица.
Ревандикационният иск бил отхвърлен по отношение на находящата се в УПИ
ІV-050083, УПИ V-050083 и УПИ VІ-050083 масивна сграда и прилежащия й терен по
буквите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А по скицата на вещото лице от
08.02.2010г., както и по отношение на УПИ І -050083, ІІ- 050083, 1315 кв.м.
от УПИ ІІІ – 0500831 426 кв.м. от УПИ – 050083, 163 кв.м. от УПИ V-050083 и 194
кв.м. от УПИ VІ-050083 по ПУП, попадащи
извън оградения от ответниците с телена мрежа терен, означен с кафяв цвят
на скицата към експертното заключение /л.
185 от гр.дело 4024/2008г. на ВКС/. Диспозитивът е така очертан, защото тази
процесна масивна сграда не е била
предмет на исковата молба и на делото. Тъй като не е била предмет на делото, затова от ищеца е заведена искова молба с вх.№
32261/10.07.2014г., която вече е с предмет на иска само тази сграда, която
ищецът посочва като „второстепенна постройка“.
С Определение №
9992/07.10.2015г. на ПРС – X гр.с. /на л.190/ първоначално е било
изцяло прекратено производството по заведеното дело. Във връзка с подадената
частна жалба по реда на чл.274 от ГПК с Определение № 483/26.02.2016г. на ПОС –
XIV по ч.гр.д. № 3180/2015г. е отменено Определение
№ 9992/07.10.2015г. на ПРС – X гр.с. в частта, с което на осн. чл.299 ал.1 от ГПК се прекратява производството по гр.д.№ 10904/ 2014г. по описа на Районен
съд – гр.Пловдив, Х гр.с. относно
иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, предявен от
ищеца И.Н.П., ЕГН **********, против М.А.О. и И.А.О. от с.Брани поле, за осъждане на ответниците да му
предадат владението върху стопанска
постройка, находяща се в с.Б., УПИ IV – 050083, кв.50 с площ от
1.330декара, построена около 1950г., собствеността върху която се претендира
въз основа на приращение по чл.92 от ЗС;
делото е върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В мотивите си ПОС – XIV гр.с. по ч.гр.д.№ 3180/2015г. посочва следното: „От исковата
молба по гр.д.№5915/1995 г. на ПРС, 10
гр.с. е видно, че предмет на делото
за ревандикация между същите страни е нива
в местноста „Свети Константин” в землището на с.Б. с площ от 7,971 кв.м.,
съставляваща парцел №83, масив 50, имот пл.№50083, при граници - имот №50084 на А. Т., стопански двор, полски
път и улица. С решение от 22.11.1999 г. на ПРС, 10 гр.с. по гр.д.№5915/1995
съдът е уважил иска по отношение на тази нива.
Решението е обжалвано пред ПОС. По в.гр.д.№1518/2007 г. на ПОС, 8 гр.с.
въззивният съд се е произнесъл с решение №1234/17.07.2008 г., с което е отменил
решението на ПРС и е отхвърлил ревандикационния иск по отношение на процесната нива, описана по-горе. Срещу въззивното
решение е подадена касационна жалба, която е допусната до касационно обжалване,
а с решение №477/7.10.2009 г. по к.гр.д. №4024/2008 г., ВКС, 2 ГО отменя
въззивното решение и допуска доказателства, а с решение по същество
№113/05.03.2010 г. – уважава ревандикационния иск. Няма как Върховният съд да се произнесе по предмет на делото, който
е различен от заявения в исковата
молба. Предмет на исковата молба по гр.д.№5915/1995 г. на ПРС, 10 гр.с.,
както бе посочено по-горе, е само
нива, а предмет на иска по
чл.108 ЗС по гр.д.10904/2014 г. на ПРС, 10 гр.с. е стопанската постройка,
построена в същия имот. Следователно няма идентичност в предмета на исковете по
чл.108 ЗС. Горното налага извода, че предявеният ревандикационен иск по
чл.108 ЗС е допустим.“.
Определението за прекратяване в останалата част на делото е влязло в сила
поради необжалване от М.А.О.
и И.А.О..
След връщане на делото на ПРС са продължени и процесуалните
действия; събрани са гореописаните доказателства.
Разпоредбата на чл.92 ЗС предвижда, че - Собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Съобразно решението на ВКС И.П. и другите съсобственици са били признати
за собственици на процесния имот.
От показанията на четиримата свидетели, допуснати по искане на ищеца, които
ПОС кредитира като непротиворечиви, напълно кореспондиращи се и житейски
логични, се установява убедително следната фактология.
Според св. А. Т., имота на И.П. му е
познат много добре, защото „моят баща е работил дълги години в стопанството в
това село“. Имотът е бил възстановен с решение на ПК като земеделска земя. Още
тогава сградата попадала в стопанския двор, тя била извън стопанския двор. Свидетелят
посочва, че процесната постройка била паянтова, като преди това се използвала
за склад, след това за отглеждане на птици. Лично той бил носил храна на
птиците. Не била годна за живеене. Оттогава досега промени не се виждат отвън.
Когато носил храната за птиците тази сграда била висока не повече от 1,5 м.,
една част от пода бил на земята. Посочил е, че те собствениците я платила тази
сграда на Ликвидационния съвет- една част в пари, другата част – по припадащи
се дялове. В тази сграда се били самонастанили работници от Кърджалийско,
доведени да работят в стопанството, понеже нямало къде да живеят, а други ги
били настанили, докато си намерят жилище. Част от тези хора се били изнесли,
останал само М.О. и неговото семейство. Имало заповед от кмета за освобождаване
на имота, но не била изпълнена досега.
Според св. Д. Д., изпълняващ длъжността кмет на с.Б. от 1989 до 1995г.
/включително/, в този имот има една сграда, където навремето ТКЗС временно
настанявала хора за временно пребиваване. Сградата е директно върху земята, без
основи и отпред е някъде около 2 метра висока, а в задната част е не повече от
1,20 – 1,30 м., направена с двускатен покрив. В задната стая още ТКЗС си
направило стая за мелене на фураж, защото тома место било малко по-здравичко. Когато
се била възстановявала собствеността, там имало още 2 семейства, които
напуснали, като едните си купила къща, а другите излезнали на квартира.
Конкретно за случая, свидетелят заявява, че М. се бил самонастанил там, а не е бил настаняван.
Разпитаната свидетелка Ш. Р. е посочила, че в момента живее на
квартира. Преди това живеела в тази процесна постройка на ТКЗС. Живяла там с
двете си деца от 1984г. до 1993 г. Когато хората започнали да си търсят земите,
тя напуснала, защото не искала да си има разправии и отишла на квартира. Рразказала
е също, че тази постройка е стара, на земя и е висока около 2 метра. Стаите
били ниски, нямало ток, нито вода, затова си прекарали. След като напуснала,
там останал да живее М. с жена му, те даже отпреди това били живели.
Свидетелката С. М. е дала показания, че също е живял в тази стопанска
сграда от 1986г. до 1992г. на тази сграда още й казвали „кокошарника“, била на
земя и отвън направо вътре се влизало. Когато влезли да живеят вътре имало ток,
прекаран от хора, живели преди това там. Вода обаче нямало, и се наложило мъжът
й да прекара вода чрез една тръба към ракиджийницата. Тогава си сложили и водомер.
Първите години, след като се развалило
ТКЗС, където работели, напуснали тази постройка, от изселниците си купила къща
и се изместили в селото.
Както се посочи по-горе, ответниците съпрузи М.А.О. и И.А.О. не са довели свидетели за разпит.
От приетата СТЕ с в.л. – архитект В. К., се констатира, че процесната
сграда е отразена в КРП на с.Б., одобрен със Заповед № 327/1975г. както и в
по-нататъшното отразяване в КП на „Стопански двор“ със сигнатурата МЖ /масивно
жилище/, което е явна фактическа и техническа грешка. Правилната сигнатура е МС
/масивна сграда/. „Разрезът“ на постройката
по късата й страна, вертикалните коти корниз северната и южната фасада,
съответно в размери 1,50 м. и 2,30 м., както и конфигурацията /очертанието/ в
план 5, 82 м на 33,5 метра, налагат
констатацията, че функцията на сградата от бившия стопански двор е за птичарник, реализирана по типов
проект на Министерството на
земеделието от 50 – те години на миналия век. Сградата никога не е имала жилищен характер и функция, тъй
като не отговаря на техническите
изисквания и критериите за жилищни сгради на ЗПИНМ, ЗТСУ, както и Правилника за
приложението му, а така също и на ЗУТ / чл.40 и § 5т.29 и т.30 от ДР на ЗУТ/ и
Наредба №7 на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони /чл.72 ал.3, чл.108, чл.115 и др./. Експертът
посочва, че въпросната постройка е във видимо лошо състояние и е с изчерпани
възможности за експлоатация; с компроментирана конструкция. Постройката е
опасна за функциониране и извършване на каквато и да било дейност /чл.169 ал.1 т.1 – т.7 и ал.3 от ЗУТ/.
Непредвидими са и последствията при аварийно- бедствени ситуации. Експертът е
констатирал, че в постройката се ползват попивни ями, което е абсолютно
недопустимо и в пълен разрез с изискванията на ЕС по отношение на опазването на
водите и околната среда, противоречи и на чл.87 от ЗУТ. Със заключението на
в.л. инж. Г. се излагат аналогични
констатации на гореописаните, включително и затова, че сградата е снабдена с
вода и ел. енергия, но канализация няма, ползват се попивни ями.
С оглед на тези гореописани доказателства,
несъмнено се установява, че т.нар. масивна сграда /с размери на
птичарник/ се явява по естеството
си принадлежност към имота, и се явява на осн. чл.92 от ЗС по
приращение собственост на собствениците на имота. Обстоятелствата, че на името на ответниците
са записани партиди за ел. енергия и ВиК сами по себе си не водят до извод за
фактическо годно основание за отпочване на придобиване на владение по отношение
на тази вещ. Въззивният съд кредитира изцяло показанията на четиримата
свидетели на ищеца, както и на приетите СТЕ, които на практика
потвърждават описанието на постройката. Няма спор по делото, че ответниците владеят
тази масивна сграда. По делото не се доказва да е основателно тяхното възражение за изтекла придобивна обща десетгодишна
давност. Не се установи те да са упражнявали постоянно, непрекъснато, несъмнено,
явно и спокойно фактическата власт върху определената вещ и с намерение за своене, да се държи вещта
като собствена. По делото не е налице нито едно писмено доказателство, от което
да се установява, че те са манифестирали
техните действия. Фактът, че са се самонастанили в постройката
/с размер на птичарник/ и го
ползват, за да живеят там, не е достатъчно, за да се приеме, че те са
собственици. Както се каза по- горе тези действия е трябвало да бъдат явни и
безусловни спрямо всички. В хода на производството ответниците не доведоха дори
един свидетел, за да потвърди техните намерения да своят вещта като собствена
през отминалия период.
Обжалваното решение ще бъде отменено и вместо него
ще се постанови друго, с което ще бъде признато
за установено, по отношение на ответниците/въззиваеми страни/, че жалбоподателят
И.П. е собственик на процесната масивна сграда на осн. чл.92 от ЗС, както и ще
бъдат осъдени да му отстъпят на осн.
чл.108 от ЗС собствеността и да предадат владението й.
Съобразно правния резултат въззиваемите страни ще бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата общо сумата 2 421 лв. за разноски, направени в двете съдебни инстанции, от 1 993лв. за първа инстанция и 428 лв. за въззивна инстанция.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 2165/30.06.2017г. на ПРС – X гр.с. по гр.д.№ 10904 /2014г.
Като вместо това постановява -
Признава по отношение на М.А.О., ЕГН – **********, и И.А.О.,
ЕГН – **********, с адрес ***, двамата с особен представител адв. Х.Д., че И.Н.П.,
ЕГН – **********, чрез адв.К.Д., съдебен
адрес ***, на осн. чл.92 от ЗС е собственик от находящата се в УПИ ІV-050083 по ПУП на с.Б.,
обл.Пловдивска, масивна стопанска сграда в размер на 110 кв.м., масив 50 по КВС
на Община – Родопи.
Осъжда М.А.О., ЕГН – **********, и И.А.О., ЕГН – **********, с адрес ***, двамата
с особен представител адв. Х.Д., да отстъпят на осн. чл.108 от ЗС собствеността
и да предадат владението на И.Н.П., ЕГН – **********, чрез адв.К.Д., съдебен адрес ***, по отношение на находящата се в УПИ
ІV-050083 по ПУП на с.Б., обл.Пловдивска, масивна стопанска сграда в размер на
110 кв.м., масив 50 по КВС на Община – Родопи.
Осъжда М.А.О., ЕГН – **********, и И.А.О., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на И.Н.П., ЕГН – **********, с пълномощник адв.К.Д., съдебен адрес ***, общо сумата 2 421 лв., за разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :