№ 1296
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501383 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 284481/21.04.2021 г. от СТ. С. СТ., ЕГН **********, с
местожителство в с. Солник, обл. Варна, срещу Решение №
261158/02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2236/2020 г. на ВРС, ХХXI с., с
което е прието за установено, че дължи на „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, сумата 2566.00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 471018191902712, за материални щети на л.а. „БМВ“, ДК
№ В5579ВК от ПТП, настъпило на 16.05.2019, в с. Солник, пред магазин
„Линко“, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението –
10.12.2019 г., както и сумата 119.03 лв., обезщетение за забава за периода
03.07.2019 г. - 10.12.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 20368/2019 г., на ВРС, XII с.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
1
Сочи, че пред първоинстанционния съд недоказана е останала вината на
въззивника за настъпване на ПТП като установените в производството факти
и обстоятелства не могат до доведат до извод за виновно поведение. Счита, че
само при наличие на влязло в сила наказателно постановление би могло да се
прием, че е налице твърдяното основание за възникване на регресната
отговорност на застрахования. По въпроса цитира съдебна практика. По
същество отправя искане решението да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски за първа и въззивна инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемата страна „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЗАД, депозира отговор, в който оспорва
жалбата и изложените в нея доводи. Намира решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, с който ищецът „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД моли да бъде
прието за установено, че ответникът С.С. дължи сумата 2566.00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 471018191902712, за материални щети на л.а. „БМВ“, ДК
№ В3046НС от ПТП, настъпило на 16.05.2019, в с. Солник, пред магазин
„Линко“, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението –
10.12.2019 г., както и сумата 119.03 лв., обезщетение за забава за периода
03.07.2019 г. - 10.12.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 20368/2019 г., на ВРС, XII с. Ищецът твърди, че при посоченото ПТП
ответникът като водач на л.а. „Ситроен“, ДК № В5579ВК е нанесъл
материални щети на л.а. „БМВ“, ДК № В3046НС. Нанесените щети по
автомобила са обусловили тотална щета и собственикът на увредения
автомобил е представил доказателства за снемането му от отчет пред
компетентните органи, считано от 24.06.2019 г. Сочи, че на 03.07.2019 г. на
собственика на увредения автомобил е изплатена сумата 2541.00 лв. и аз
ликвидация на щетата са направени разноски в размер на 25.00 лв. Твърди, че
виновния водач – ответникът е отказал проверка за алкохол като за
проишествието е ангажирана административно наказателната отговорност на
2
ответника като е издадено наказателно постановление срещу него. Твърди, че
на ответника са изпратени две регресни покани като плащане от страна на
последния не е налице.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира писмен отговор, с който
оспорва иска като допустим, но неоснователен. Оспорва изложената от ищеца
фактическа обстановка и твърдяната вина. Оспорва да са увредени
посочените от ищеца част от автомобила и да е налице причинна връзка с
произшествието. Счита, че не са налице условията за наличие на тотална
щета. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните, че по ч.гр.д. № 20368/2019 г.
на ВРС, XII с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК в полза на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЗАД срещу С.С., за заплащане на сумата 2566.00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски за
ликвидация по щета № 471018191902712, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата 119.03 лв., обезщетение за забава за
периода 03.07.2019 г. - 10.12.2019 г., както и сторените по делото разноски в
размер на 455.46 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Представен по делото е Протокол за ПТП от 16.05.2019 г., от който се
установява, че на същата дата в 20.40 ч. е настъпило произшествие в с.
Солник, общ. Долни Чифлик, пред маг. „Линко“, при което водачът на л.а.
„Ситроен Ксара Пикасо”, ДК № ********, застрахован при ищцовото
дружество и управляван от С.С., поради движение с несъобразена скорост,
губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска паркиран л.а. „БМВ 320Д”, ДК *******, собственост на М.Н. и
застрахован при ДЗИ. В протокола е налице отбелязване, че ответникът е
отказал да бъде проверен за алкохол. Протоколът е съставен в деня на
произшествието не е подписан от ответника.
Спрямо ответникът е съставен АУАН № 186461. Признава се от ищеца,
3
че издаденото наказателно постановление е обжалвано от ответника и е
предмет на образуваното ахд № 3319/2019 г., на ВРС, VI с., решението по
което е атакувано пред АдмС – Варна.
Не се спори между страните, че управлявания от ответника л.а.
„Ситроен Ксара Пикасо”, ДК. № ********, е застрахован по риска
„Гражданска отговорност”, при ищеца, за периода 09.09.2018 г. - 08.09.2019 г.
Установява се от събраните в хода на първоинстанционното
производство, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил –
М.Н., сумата 2541.00 лв., на 03.07.2019 г. Представени са доказателства, че
преди изплащане на застрахователното обезщетение л.а. „БМВ 320Д”, ДК
******* е снет от отчет в Сектор „ПП“ - Варна при МВР, считано от
24.06.2019 г.
Пред ВРС е назначена САТЕ, чието заключение неоспорено от страните
е кредитирано от съда. Заключението се кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено и от въззивната инстанция. От него се установява, че
механизмът на настъпване на произшествието е следния: Наличие на пряк
контакт между две превозни средства, от които л.а. „БМВ 320Д“ е в покой, а
л.а. „Ситроен“ се движи зад него, в посока успоредна на надлъжната му ос,
при което се удря в задната му част. Вследствие на удара л.а. „БМВ 320Д“ се
измества напред и се удря в паркирано пред него трето превозно средство.
Установява се, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и щетите
по л.а. „БМВ 320Д“. Експертът е установил, че размерът на средствата
необходими за отстраняване на щетите възлиза на 4816.35 лв., при средна
пазарна стойност на автомобила към датата на събитието – 3100.00 лв.
Стойността на останките от автомобила възлиза на 437.18 лв. Направен е
извода, че е налице „икономически тотал“, при което стойността на
автомобила възлиза на 2561.82 лв. Направените разходи за ликвидация на
щетата в размер на 25.00 лв. съответстват на обичайните.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 1977/04.06.2021 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
4
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 20368/2019 г. на ВРС,
XII с., поради което решението се явява и допустимо.
Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Успешното провеждане на исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, изискват ищецът при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е носилет на ликвидно и изискуемо вземане, с
произход твърдяното фактическо и правно основание. В конкретния случай на
доказване подлежат следните правнорелевантни факти: - наличие на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
застрахователя – ищец и виновния за ПТП водач - ответник; - плащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице; - предпоставки на
деликтната отговорност – деяние, вреда, противоправност и причинна връзка
между вредата и деянието. Вината се предполага до доказване на противното,
съобразно презумцията, установена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД; - при
настъпване на ПТП, застрахованият деликвент виновно да се е отклонил от
проверка за алкохол.
Единственото оплакване в сезиращата въззивна жалба е за недоказаност
на вината на въззивника за настъпване на ПТП като се признава, че само при
наличие на влязло в сила наказателно постановление би могло да се приеме,
че е налице твърдяното основание за възникване на регресната отговорност.
Всъщност, както бе посочено в предходния абзац, при наличие на оборима
призумция за вина за настъпване на вредите, то оборването й е в тежест на
деликвента – ответник. Твърдения за наличие на обстоятелства, изключващи
вината на ответника не са били наведени в хода на процеса и резонно не са
събирани и кореспондиращи им доказателства.
5
На доказване от ищеца подлежи обаче, виновното отклоняване на
ответника от проверка за алкохол, в каквато насока следва да бъде
възприемано и оплакването на въззивника.
След извършване на служебна проверка съдът установи, че ахд №
3319/2019 г., на ВРС е образувано по жалба на ответника – С.С. срещу НП №
597/12.06.2019 г., на Началник Сектор в IV-то РПУ, в частта, с която му е
наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и адм. Наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на осн. чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
както и наказание глоба в размер на 10.00 лв., на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1-во ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С постановеното
решение наказателното постановеление е изменено като е отменено
наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника и с
Решение от 12.03.2020 г. на АдмС – Варна, постановено по кнахд № 202/2020
г. е оставено в сила. Постановеното решение на АдмС – Варна е
оконачателно. Влизането в сила на съдебното решение в хода на настоящото
производство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно с влязлото в сила в хода на настоящото производство съдебно
решение и влязлото в сила наказателно постановление, по безспорен начин е
установено и обстоятелството, че ответникът е отказал да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на алкохол.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд приема, че
правото на регрес на застрахователя по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е
породено, което води до основателност за заявената претенция.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на
искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата 119.03
лв., обезщетение за забава за периода 03.07.2019 г. - 10.12.2019 г., както и на
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.12.2019 г.
до окончателното изплащане.
При този изход от спора постановеното първоинстанционно решение
като парвилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В резултат от горното разноските в заповедното производство не следва
6
да бъдат редуцирани.
При този изход от спора разноски се следват в полза на въззиваемата
страна, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с представения Списък по чл.
80 ГПК и доказателства за извършването им. На присъждане подлежи сумата
401.76 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261158/02.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2236/2020 г. на ВРС, ХХXI с..
ОСЪЖДА СТ. С. СТ., ЕГН **********, с местожителство в с. Солник,
обл. Варна да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЗАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“, № 5, сумата 401.76 лв. (четиристотин и един лева и 76 ст.),
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7