Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 1212

 

                             гр. Сливен, 31.10.2019 год.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. КИРИЛОВА

 

при секретаря А. В., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4041 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

  

           Предявен е иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл. 49 от СК.

           В молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 02.06.1988 г. в гр.С., който е първи по ред и за двамата съпрузи, като от него имат родени две деца: Д. В. Р., роден на *** г. и В. В.Р., родена на *** г.

Твърди, че първоначално отношенията им били нормални и хармонични и грижите по отглеждането на двете им деца са били връзката между тях.

Сочи, че по професия ответника е «заварчик» и е работил на различни места в гр. Сливен и в страната, като е специализирал за «Заварчик корабостроител», поради което започнал да пътува в различни държави, а командировките били различни по продължителност и времето, през което ответникът отсъствал от дома и семейството си станали все по-дълги и продължителни, като в края на 2006 г. и в началото на 2007 г. ответникът се установил за постоянно в Литва.

Сочи също, че ищцата е била домакиня и е била ангажирана с отглеждането и възпитанието на двете им деца, като периодично започвала работа на различни места в гр. Сливен, за кратки периоди, но основно е била в семейното жилище, при двете им деца.

Излага твърдения, че след като ответника се установил да живее в чужбина двамата съпрузи заживели във фактическа раздяла, а връзката помежду им била единствено редките телефонни обаждания свързани със здравето и отглеждането на двете деца.

Сочи, че към настоящият момент двамата съпрузи са прекратили всякакви взаимоотношения, като всеки от тях живее свой собствен, личен живот, различен от този на другия съпруг, а децата им са пълнолетни и са създали свои семейства, с които живеят в свои жилища.

Ищцата счита, че бракът между нея и ответника е изчерпан от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен.

Твърди, че двамата нямат съвместни влогове, банкови сметки или други създадени през време на брака общи търговски отношения, а придобито, през време на брака недвижимо и движимо имущество, предмет на СИО, ще бъде предмет на друго, евентуално гражданско производство.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася съда по въпроса за вина. Да й предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. “К.“ ., собственост на родителите й. След прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име К. Страните не си дължат издръжка един спрямо друг след прекратяване на брака, а деловодните разноски да останат така, както са направени.

           Постъпил е отговор от ответника при условията на чл. 131 от ГПК, с който счита иска за допустим и основателен. Твърди, че работи като "специалист по корабни заварки", което налага да пътува в командировки първоначално в нашата страна, а по-късно в различни държави.

Не оспорва изложените факти и твърдения в исковата молба, че от 2006 г. живее и работи в Литва, а съпругата му отглежда децата в жилището на нейните родители. Сочи, че към настоящия момент живее свой личен живот различен от този на съпругата му и двете им деца, които понастоящем са пълнолетни, семейни и живеят свой собствен живот.

Счита, че бракът между тях е изчерпан от съдържание и към настоящия момент остава една формална юридическа връзка, която и за двамата създава проблеми от личен, административен и правен характер.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината. Да се предостави семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "К." № . на ищцата, тъй като е собственост на родителите й. Не се противопоставя ищцата да носи предбрачното си фамилно име  Кавалджиева.

             В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който  поддържа молбата и моли за уважаването й.

             Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който моли съда да прекрати брака, без да се произнася по въпроса за вината.

             След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

             Страните са съпрузи и са сключили граждански брак 02.06.1988 г. в гр. Сливен. От брака си имат родени две деца, които са навършили пълнолетие.

             Установи се, че раздялата на страните е от края на 2006 г., когато ответникът се установил за постоянно в Литва.

             Семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "К." № ., съдът следва да предостави на ищцата, тъй като същото е собственост на родителите й. Страните не си дължат издръжка един спрямо друг.

              По делото е разпитана като свидетел дъщерята на страните, която разяснява, че родителите й са разделени от 2007 г. Баща й живее в Литва, а майка й в България. От тогава не поддържат никакви контакти, дори и по телефона. Не съществува възможност да се съберат и живеят заедно.

               Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото, гласни и писмени доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло.

               Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

               Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ГПК е допустим и основателен. Безспорно се установи, че брачното съжителство между страните е продължило повече от десет години.

      Налице е формално съществуващ брак, който не е в интерес на страните  и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е преустановила всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само юридически  и като такъв  не е  нито в техен интерес, нито в интерес на  обществото. Същият не може да бъде заздравен, видно от събраните по делото доказателства. Семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "К." № ., съдът следва да предостави на ищцата, тъй като същото е собственост на родителите й. След прекратяване на брака ищцата ще носи предбрачното си фамилно име К.. Разноските по делото ще останат за всяка от страните, така както са направени.

С оглед изхода на процеса окончателната д.т. в размер на 60 лв. следва да бъде внесена от страните поравно по сметка на СлРС.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                                 

                             Р       Е      Ш      И   :

 

  ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният с акт № 0359 на 02.06.1988 г. в гр. С., граждански брак между Ж.И.Р., с ЕГН **********, с адрес ***  и В.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. от АК - С., поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл. 49 от СК.

 

        ПРЕДОСТАВЯ на Ж.И.Р., с ЕГН ********** семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "К." № ., собственост на родителите й.

 

        След прекратяване на брака Ж.И.Р., с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име К.

 

ОСЪЖДА Ж.И.Р., с ЕГН ********** да заплати в полза на СлРС окончателна държавна такса в размер на 30 лв.   

 

ОСЪЖДА В.М.Р., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на СлРС окончателна държавна такса в размер на 30 лв.  

                                             

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: