Р Е
Ш Е Н
И Е
№............., град Шумен, 27.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА БОРИСОВА
при секретаря В.Русева
като разгледа докладваното от административен съдия
Кр.Борисова
адм. дело №47
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.76 ал.2 и ал.3
и чл.74 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО), образувано по жалба на “Многопрофилна
болница за активно лечение – Шумен” АД (“МБАЛ - Шумен” АД), със седалище и
адрес на управление ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от изп. директор
д-р А.А.против Заповед за налагане на санкции № РД-09-06/15.01.2018 г. на
Директора на Районна здравноосигурителна каса град Шумен (РЗОК - Шумен).
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
административния акт и в частност наличие на основанията, визирани в
разпоредбата на чл.146 т.1, т.2, и т.3 от АПК. В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед,поради издаването й при допуснати от
страна на административния орган съществени процесуални нарушения при
издаването й,в т.ч. и досежно формата на обжалвания акт,както и поради
нищожност на същата с оглед липсата на материална компетентност на
административния орган,постановил оспорвания административен акт.Излагат се
доводи, че не е посочено правното основание
за издаване на Заповед за налагане на санкции по отношение на констатациите в
писменото становище. Твърди се, че в нарушение на чл.76 ал.2 от ЗЗО, доколкото
срещу констатираните нарушения е било подадено възражение срещу
Протокола на комисията и Арбитражната комисия не е достигнала до решение поради
равен брой противоположни гласове, при непотвърдени от Арбитражната комисия
нарушения, административният орган е наложил санкция по реда на чл.74 от ЗЗО,
вместо да отнесе претенцията пред съда,в каквато връзка постановената от органа
заповед за налагане на санкции се явява нищожна ,поради липса на материална
компетентност на издателя й.Досежно наложените санкции по т.IV.3. и т.IV.4 от Протокола за проверка,административният
орган не е изложил никакви мотиви и съображения,нито и посочил фактите и
обстоятелствата,обусловили налагането на санкции в завишен размер.Оспорващият
поддържа и становището си,че чл.402 от НРД МД 2017 не сочи критериите за
определяне на санкции при непотвърдени от арбитражната комисия констатации,неуреден
е и реда по чл.421 ал.1 от НРД МД 2017 ,според която директорът на РЗОК може да
наложи санкции при непотвърдени от арбитражната комисия констатации,което
противоречи на ЗЗО.В тази връзка и по изложените съображения жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на санкции №
РД-09-06/15.01.2018 г. на Директора на РЗОК – Шумен като незаконосъобразна в частта й по т.II 1.1.,т.II 1.2,т.II 2.1., т.II 2.2., т.II 4.2. и т.V 4.2.и да измени заповедта в частта й по
т.IV 3. и по т.IV 4.,като намали размера на наложената санкция „финансова неустойка“ от
350лв. на 200лв.,както и да му присъди направените по делото разноски,възлизащи
на общо 1 346лв.,съобразно представения списък на разноските.
Ответната страна
Директорът на РЗОК - Шумен, редовно призована, чрез процесуалния си
представител -адв. С.С.при ШАК, редовно упълномощен, оспорва жалбата. Изразява
становище, че обжалваната заповед ,като постановена от материално и
териториално компетентен административен орган,при спазване на
процесуалноправните правила,в предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма, в съответствие с материалния закон и с целта
на закона е правилна и законосъобразна, поради което моли съда да се произнесе
с решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди направените
по делото разноски в общ размер на 1303.00
лв.,съобразно представения списък на разноските.
От събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
По силата на
чл.1 ал.1 от Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/29.05.2017
г. /л.76 и сл. от делото/, сключен между Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК), представлявана от д-р Й.В.П.– директор на РЗОК - Шумен, в качеството на
Възложител, и “МБАЛ - Шумен” АД град Шумен, представлявано от изп. директор, в
качеството на Изпълнител, страните се договорили Изпълнителят да оказва болнична
медицинска помощ на здравноосигурени лица и на здравнонеосигурени лица по пар.2
ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по пар.8 ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 г.,
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение №9 към чл.1 на
Наредба №2 от 2016г. г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантирани от бюджета на НЗОК /обн. Д.В. р.24 от 29.03.2016г./ и посочени
съответно в Приложение№16 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за
2017год., по определен брой клинични пътеки (КП), в т. ч. и по
КП№005“Раждане“,КП№007“Диагностика и лечение на новородени с тегло над
2500грама,първа степен на тежест“,КП№074“Диагностика и лечение на заболявания
на хепатобилиарната система,панкреаса и перитонеума“-за ЗОЛ над
18год.,КП№244“Диагностика и лечение на хеморагични диатези.Анемии“-за ЗОЛ над
18год.,КП№186“Оперативни процедури върху екстрахепаталните жлъчни пътища“ и по
КП№185“Лапароскопска холецистектомия“.Съгласно пар.2 от ПЗР на договора,в
съответствие с пар.4 от НРД МД 2017г. договорът влиза в сила на
01.04.2017год.,з изключение на КП№69,КП№73 и КП№266,за които влиза в сила от
подписването му на 29.05.2017год.
Със Заповед
№РД-18-248/13.11.2018 г. /л.75/, издадена на основание чл.72 ал.2 от ЗЗО във вр.
с чл.383 ал.2 и чл.388 ал.3 от НРД за МД
2017г., Директорът на РЗОК – Шумен е наредил в периода от 14.11.2017 г. до
21.11.2017г. да бъде извършена тематична самостоятелна проверка на “МБАЛ - Шумен” АД град Шумен, с
месторазположение град Шумен, ул. В. Априлов №63, със задачи:1.Изпълнение на
договорите за болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2017 и
2.Внезапен контрол по смисъла на пар.1 т.25 от ДР на ЗЗО. Проверката била възложена на четирима лекари
–контрольори при РЗОК-Шумен.
Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол №VІ-252-248/24.11.2017 г. /л.39 и сл.
от делото/,съдържащ приложения към него.Посоченият протокол е бил връчен на
лицето, представляващо изпълнителя на медицинска помощ, обект на проверката на
27.11.2017 г.
С писмено
становище вх.№ 29-02-12#306 от 04.12.2017 г. до Директора
на РЗОК Шумен по реда на чл.74 ал.4 от ЗЗО изп. директор на “МБАЛ - Шумен” АД е
оспорил част от констатациите на комисията, извършила проверката, отразени в т.
т.II 1.1.,т.II 1.2,т.II
2.1., т.II 2.2., т.II 4.2. и т.V 4.2. от Протокола и на основание чл.75 ЗЗО същото
е било изпратено на Арбитражна комисия, която, видно от Протокол №13-2 от
заседание на 11.12.2017 г. /л.67 и сл. от делото/ не е достигнала до решение,поради
липса на обикновено мнозинство, съгласно чл.421 ал.3 от НРД за МД 2017год. по
отношение на частта на констатациите в Протокола, предмет на депозираното
писмено становище от представляващия Изпълнителя.
С процесната
Заповед№РД-09-06/15.01.2018год., издадена на основание чл.74 ал.4 и ал.5 от ЗЗО, чл.411 ал.1,чл.421 ал.4 от НРД
за МД 2017год., Директорът на РЗОК - Шумен е наложил на “МБАЛ-Шумен” АД град Шумен общо 13
финансови неустойки ,от които единадесет- в размер на по 200лв. всяка и две-в
размер на по 350лв. всяка за 13 нарушения на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.405
ал.3 от НРД за МД 2017г., като е определен размер на всяка санкция за всяко от
нарушенията или на обща стойност в размер на 2 900.00 лв.Видно от прил. обратна
разписка /л.38/, заповедта е била връчена чрез куриерска фирма на представител на санкционираното болнично
заведение на 18.01.2018 г. Жалбата срещу тази Заповед е депозирана на 31.01.2018
г., с рег.№ДА-01-298 по описа на ШАдмС,поради
което съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна,
имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен
акт.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
Не се спори между страните, че оспорващият-„МБАЛ-Шумен“АД с ЕИК
********* е изпълнител на болнична медицинска помощ с рег.№********** от
регистъра в МЗ,получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност
№МБ-125/06.04.2016год. с местоположение гр.Шумен ,л.“В.Априлов“№63,както и че
между него и НЗОК е налице валидно сключен договор за оказване на болнична
помощ по КП с №270305/29.05.2017год.,сключен на основание чл.59 ал.1 от ЗЗО и в
съответствие с НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2017год./обн. ДВ.бр.24,в сила от
01.04.2017год./,съгласно чл.1 ал.1 от който страните се договорили Изпълнителят
да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и на
здравнонеосигурени лица по пар.2 ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по пар.8
ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 г., болнична медицинска помощ по клинични пътеки от
приложение №9 към чл.1 на Наредба №2 от 2016г. г. за определяне на основния
пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /обн. Д.В. р.24 от
29.03.2016г./ и посочени съответно в приложение№16 „Клинични пътеки“ на НРД за
медицинските дейности за 2017год., по определен брой клинични пътеки (КП), в т.
ч. и по упоменатите н обжалваната заповед КП. Съгласно пар.2 от ПЗР на договора,в съответствие с
пар.4 от НРД МД 2017г. договорът влиза в сила на 01.04.2017год.,с изключение на
КП№69,КП№73 и КП№266,за които влиза в сила от подписването му на 29.05.2017год.
Следователно,доколкото в заповедта се
сочат нарушения, извършени след 31.03.2017 г. и преди 01.04.2018год. откогато
влиза в сила новия НРД МД 2018год.,, изцяло е приложим НРД МД 2017 г.,
който е влязъл в сила от първи април 2017 г.
Административното производство по издаване
на обжалвания акт е инициирано по надлежен ред със
Заповед№РД-18-248/13.11.2017год. на директора на РЗОК-Шумен /л.75 от делото/,с
която е разпоредено в срок от 14.11.23017г. до 24.11.2017г. да бъде извършена
тематична самостоятелна проверка със задачи: 1.Изпълнение на договорите за болнична медицинска
помощ в съответствие с НРД за МД 2017 и 2.Внезапен контрол по смисъла на пар.1
т.25 от ДР на ЗЗО. Със същата заповед е разпоредено проверката да се извърши от
поименно определени от директора на РЗОК длъжностни лица-всички
лекари-контрольори от РЗОК-Шумен.Разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗЗО предвижда,че
контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или
дентална помощ се осъществява чрез проверки,извършени от НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице и от длъжностни лица от
РЗОК-контрольори.Идентично е и съдържанието на разпоредбата на чл.383 ал.2 от
НРД за МД 2017г.,приложим в настоящия случай,според която Директорът на РЗОК
упражнява контрол върху изпълнението на договорите чрез длъжностни лица от
РЗОК-контрольори. Длъжността
на членовете на комисията отговаря на законовото изискване по чл.72 ал.2 от ЗЗО
и същите са конкретно определени от Директора на РЗОК Шумен, поради което съдът
приема, че проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл.72 ал.2
от ЗЗО. Видно от заповедта, всички членове на
проверяващия екип са на длъжност - "контрольор" в
РЗОК-гр.Шумен и в този смисъл притежават необходимата компетентност да
осъществяват контролна дейност. Горното
обуславя извода,че проверката на ЛЗ е инициирана и възложена от компетентен
административен орган и е осъществена от компетентни по смисъла на чл.72 ал.2
от ЗЗО и чл.383 ал.2 от НРД за МД 2017 длъжностни лица.
Атакуваният административен
акт-Заповед за налагане на санкции№РД-09-06/15.01.2018год. на свой ред,противно
на твърденията на жалбоподателя е
издаден от териториално и материално компетентен административен
орган,доколкото е постановен от Директора на РЗОК-Шумен,в чиито правомощия е
налагането на санкции съгласно чл.74 ал.5,съответно чл.76 ал.2 от ЗЗО,въз
основа на надлежно образувано и проведено в съответствие с административно производствените
правила производство.
Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.10
от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2, ал.3,
ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се определят с Инструкция, издадена от
управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е
издал Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване
на контрол по чл.72 ал.2-8 вкл. от ЗЗО,
която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и
разпоредбата на чл.74 ал.4 от ЗЗО, правилно в хода на проверката длъжностните
лица са съставили Протокол№VI-252-248/24.11.2017год.,обективиращ
констатациите и резултатите от извършената проверка, връчили
са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок
за писмено становище. Протоколът съдържа
подробно описание на направените от проверяващия екип констатации,както и
посочване на конкретните норми,разписващи определен стандарт за поведение,който
не е спазен от страна на лечебното заведение.В случая сроковете за издаване и
връчване на протокола от проверката,съставляващ основание за издаване на
обжалваната заповед за налагане на санкции и част от административната процедура
по издаване на заповедта са спазени и за дружеството-жалбоподател не е била
налице пречка да реализира правото си на защита както по административен,така и
по съдебен ред. Показателно за това е обстоятелството,че в указания 7-дневен
срок от получаване на препис от протокола,последното се е възползвало от
правото си да възрази писмено по направените в протокола констатации,в каквато
връзка е депозирано писмено становище вх.№ 29-02-12#306 от 04.12.2017 г. до
Директора на РЗОК Шумен по реда на чл.74 ал.4 от ЗЗО от Изп. директор на “МБАЛ
- Шумен” АД,в което е оспорил част от констатациите на комисията, извършила
проверката, отразени в т. т.II 1.1.,т.II 1.2,т.II 2.1., т.II 2.2., т.II 4.2. и
т.V 4.2. и е поискал отнасяне на спора пред Арбитражна комисия.Последната,видно
от прил. Протокол№13-2/11.12.2017год. /л.67 от делото/ не е достигнала до
решение,поради липсата на обикновено мнозинство,като при обсъждането и
гласуването за всяко едно от нарушенията са гласували по трима представители
„за“ и по трима представители „против“.При тази хипотеза разпоредбата на чл.421
ал.3 от НРД за МД 2017г. предвижда задължение на комисията,която не е стигнала
до решение по констатациите на длъжностните лица по чл.72 ал.2 от ЗЗО поради
равен брой противоположни гласове,да изготви протокол,екземпляр от който да
предостави на НЗОК,съответно-на РЗОК и на РК на БЛС,както и на лицето-обект на
проверката.Това в случая е сторено,видно от прил. на л.72 от делото писмо с
изх.№38/15.12.2017год.,с което препис от протокола на АК е бил изпратен на
Директора на РЗОК-Шумен.След запознаване с този протокол,съгласно разпоредбата
на чл.421 ал.4 от НРД за МД 2017г. Директорът на РЗОК може да наложи
предвидените санкции.Гореупомената разпоредба несъмнено оправомощава директора на
РЗОК,действайки в условията оперативна самостоятелност да наложи санкция,като
за целта обаче следва да мотивира акта си, посредством обсъждане на направените
в хода на административното производство възражения,представляващи по същността
си излагане на самостоятелни мотиви в заповедта за налагане на санкции. Това не означава нищо друго,
освен излагане на самостоятелни мотиви в заповедта, тъй като Арбитражната
комисия не е стигнала до решение. Административният орган е длъжен да изложи
мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на
задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на
медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции съобразно
материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено нормативно в чл.34
ал.3 и чл. 35 от АПК.
В настоящата хипотеза съдът
намира, с оглед посочените фактически и правни основания в обжалваната заповед,
че Директорът на РЗОК Шумен е изпълнил задължението си да обсъди направеното възражение
от проверяваното лечебно заведение за всяко нарушение в писменото му становище,
като е изложил и обстойни мотиви защо не го приема като основателно,съобразявайки
всички релевантни за спора факти и обстоятелства, с оглед на което съдът
приема, че не е допуснато твърдяното съществено нарушение на административно
производствените правила при произнасяне на Директора на РЗОК Шумен.Съдът не
споделя и релевирания от оспорващата страна довод за допуснати от
административния орган съществени нарушения по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК,опорочаващи законоустановената форма,доколкото фактическите основания за
постановяване на обжалвания административен акт се съдържат и са подробно
упоменати в Протокол№VI-252-248/24.11.2017год. /Протокола/ за констатиране на
извършените нарушения,въз основа на който е постановена обжалваната
заповед.Същите,макар и не толкова детайлно са възпроизведени в
обстоятелствената част на заповедта-предмет на обжалване в настоящото
производство.
Съдът
констатира, че действително в процесната заповед като правни основания за
нейното издаване са посочени нормите на чл.74 ал.4 от ЗЗО, регламентираща правото на
проверяваното лечебно заведение да депозира писмено становище по връчения му протокол
от извършената проверка и на чл.74 ал.5 от ЗЗО,регламентираща правомощие на
директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкция в случаите,когато
лицето-обект на проверката ,не изрази становище по ал.4 или изразеното от него
такова не съдържа възражения по направените констатации от длъжностното лице по
чл.72 ал.2 от ЗЗО,каквато не е настоящата хипотеза. Но в заповедта е посочена и
нормата на чл.421 ал.4 от НРД за МД
2017г. , която е правилна, тъй като регламентира правомощието на Директора на
РЗОК, в случаите когато арбитражната комисия не стигне до решение по
констатациите на длъжностното лице по чл.72 ал.2 от ЗЗО,поради равен брой
противоположни гласове и след запознаване с протокола на арбитражната комисия,
да наложи предвидените в НРД за МД и в договора санкции.Противно на твърденията
на оспорващия,тази разпоредба на чл.421 ал.4 от НРД за МД 2017г. не противоречи
на разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗО,предвиждаща правомощия на директора на
РЗОК да издава заповед за налагане на санкции в едномесечен срок от
уведомяването от страна на арбитражната комисия за потвърждаване констатациите
на длъжностното лице по чл.72 ал.2 от ЗЗО,а преодолява една празнота в
специалния закон-ЗЗО досежно уреждане на хипотезата,при която арбитражната
комисия не е достигнала до решение за потвърждаване на оспорените констатации
по протокола.Аргумент в подкрепа на горното е обстоятелството,че в ЗЗО липсва
изрична забрана за издаване на заповед за налагане на санкция от директора на
РЗОК в случай на непотвърдени от Арбитражната комисия констатации на
длъжностното лице по чл.72 ал.2 от ЗЗО.Ето защо съдът приема, че допуснатото
нарушение не е съществено нарушение на административно производствените
правила, тъй като видно както от фактическите основания в заповедта, така и в
разпоредителната част и приложената административна преписка, административният
орган е издал заповедта именно по реда на чл.74 ал.5 от ЗЗО във вр. с чл.411
ал.1 и чл.421 ал.4 от НРД за МД 2017г. , тъй като за част от нарушенията,
предмет на заповедта, проверяваното лице не е подало писмено становище по реда
на чл.74 ал.4 от ЗЗО и не е поискало отнасяне на спора пред Арбитражна комисия,
а за другата част, по която има подадено писмено становище и искане до Арбитражната
комисия за разглеждане на спора, същата не е достигнала до решение,поради равен брой противоположни гласове.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната Заповед за налагане на санкции е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган, в законоустановената по чл.59
ал.2 от АПК форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до отмяна на акта, поради което спорът следва да бъде разрешен
по същество и да се извърши проверка за материална законосъобразност и
съответствието с целта на закона на оспорения акт.
В хода на тази проверка за материална
законосъобразност и съответствие с целта на закона на обжалваната заповед за
налагане на санкции съдът достигна да правния извод,че жалбата,в частта й по т.3,т.4,т.10 и т.11 е
основателна,поради следните съображения:
По точка 3 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение,
констатирано в т.II 2.1. на Протокола. Установено
е, че при проверка на медицинска документация по КП №007 „Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2500
грама,първа степен на тежест“ за ИЗ №13155/17г., за проведено лечение на ЗОЛ В.Д.Й.,родена
на ***г. ,изписана на 14.08.2017г., с придружаващо заболяване „Други неонатални
хипогликемии.Неонатална жълтеница от кръвонасядания“,че в епикризата не е
отразена регистрираната висока стойност на общ и директен кръвен билирубин,в
нарушение на чл.289 ал.3 от НРД 2017 МД,според който епикризата съдържа
следните реквизити:т.6 параклинични изследвания.От заключението на вещото
лице-д-р С.Ц. по съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/-л.409 от делото,прието
от съда и страните без възражения като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед кореспонденцията
му със съвкупния доказателствен материал по делото се установи,че необходимите
изследвания за стойности на кръвен билирубина били надлежно извършени,за което
има приложени съответната бележка от лабораторни изследвания.Същите са били
надлежно отразени и в допълнителна
страница за нанасяне на изследванията в ИЗ на ЗОЛ,поради което вещото лице
заключава,че неотразяването им формално в епикризата на детето се дължи на
технически пропуск при попълване на документацията,респективно съставлява
техническа грешка.В този смисъл,съдът в настоящия състав счита,че само липсата
на вписване на резултатите от извършените изследвания на кръвен билирубин в
епикризата не води до извод за извършено нарушение на чл.289 ал.3 т.6 от НРД МД
2017г.,което следва да бъде санкционирано,тъй като този технически пропуск може
да се преодолее при съпоставка с данните в останалата медицинска
документация и по-специално с
вписванията в ИЗ и прил. в медицинската документация резултати от лабораторни
изследвания.Допуснатата техническа грешка обосновава приложението на чл.398
ал.4 във вр. с пар.1 т.4.2. б“в“ от ДР
на НРД МД 2017г. ,поради което като маловажен случай,не е следвало да бъде
санкциониран от административния орган.Предвид гореизложеното,обжалваната
заповед в частта й по т.3 за констатирано нарушение по т.II 2.1. от Протокола следва да се отмени като незаконосъобразна,постановена в
нарушение на материалния закон и несъответстваща на целта на закона.
По
точка 4 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение,
констатирано в т.II 2.2. на Протокола. Установено е, че при проверка на
медицинска документация по КП №007 „Диагностика и лечение на новородени с тегло
над 2500 грама,първа степен на тежест“ за ИЗ №13764/17г., за проведено лечение
на ЗОЛ А.Н.И.,роден на ***г. ,,изписан на 25.08.2017г. с придружаващо
заболяване „Междупредсърден септален дефект.Междукамерен септален дефект“,в
епикризата не бил отразен в пълен текст извършения консулт с детски кардиолог и
извършената ехокардиография,при пациент със сърдечна патология,в нарушение на
чл.289 ал.3 т.7 от НРД МД 2017гос.,според който епикризата трябва да съдържа
следните реквизити:т.7 консултативни прегледи. От заключението на вещото лице-д-р С.Ц. по съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/-л.409 от делото,прието от съда и страните без възражения ,като
обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед кореспонденцията
му със съвкупния доказателствен материал по делото се установи,че по повод
придружаващото заболяване на детето-„Междупредсърден септален дефект.Междукамерен
септален дефект“ е бил извършен консулт с кардиолог,а в ИЗ е отразен преглед от
кардиолог,с описание на ехокардиография и е наличен оригинален документ от
образното изследване в медицинската документация на ЗОЛ.Протоколът за УЗ
изследване /ЕхоКГ/ е попълнен съобразно изискванията за работа с медицинската
документация.Заключението от проведения консулт е отразено в епикризата на
пациента.При това положение и с оглед установеното от вещото лице по СМЕ,съдът
счита,че по делото липсват и не се събраха категорични
доказателства,удостоверяващи извършване от страна на ЛЗ на визираното по т.4 от
заповедта за налагане на санкции нарушение
на чл.289 ал.3 т.7 от НРД МД 2017г.,поради което в случая не са налице
фактическите основание за налагане на санкция за това нарушение. Предвид гореизложеното,обжалваната заповед в частта й
по т.4 за констатирано нарушение по т.II 2.2. от Протокола следва да се отмени
като незаконосъобразна,постановена в
нарушение на материалния закон и несъответстваща на целта на закона.
По
точка 10 от Заповедта
административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в т.IV. 3. на Протокола. Установено е, че при проверка на
медицинска документация по КП №244 „Диагностика и лечение на хеморагични
диатези.Анемии“ за ИЗ №14033/17г., за проведено лечение на ЗОЛ С.О.И.,лекуван в
периода от 24.08.2017год. до 04.09.2017год.в ИЗ е приложен екземпляр от
фактура№**********/04.09.2017г. и документ№5“Декларация за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и
лечението на неговото заболяване“,от които е видно,че ЛЗ е получило
потребителска такса за 10 дни болничен престой в размер на 58лв.Същевременно на
първа страница на ИЗ№14033 е в епикризата на ЗОЛ като придружаващо заболяване е
записано С.90.0.“Множествен миелом“,което е включено в „Списък на заболяванията,при
които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37 ал.1 от ЗЗО“.Въз основа
на тези констатации административният орган приел,че ЛЗ,в качеството си на
изпълнител на БП,като е изискало и получило сума от пациент със заболяване,при
което ЗОЛ е освободено от заплащане на потребителска такса, е извършил
нарушение на чл.277 ал.4 от НРД МД 2017 във вр. с чл.37 ал.3 от ЗЗО и р.XV на Приложение№12 към НРД МД 2017г.,за което
нарушение,на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.403 ал.3 от НРД МД 2017г. му наложил
санкция „финансова неустойка“ в размер на 350лв.От заключението на вещото лице
по СМЕ-д-р М.Е. /л.352 от делото/, прието
от съда и страните без възражения ,като обективно и компетентно дадено и
кредитирано от съда като кореспондиращо
със събрания по делото съвкупен доказателствен материал се установи,че ЗОЛ С.О.И.
с ИЗ№14033/17г. е лекувано и дехоспитализирано по указанията на КП№244„Диагностика
и лечение на хеморагични диатези.Анемии“.От прил. в медицинската документация
епикриза и копие на направление за хоспитализация се установява,че ЗОЛ има
придружаващи заболявания:Застойна сърдечна недостатъчност III функционален клас,Хронично белодробно сърце,Хронична
обструктивна белодробна болест,Хронична бъбречна недостатъчност,Умерена Митрална
регуртигация и трикуспидална регуртигация,Вторична БАХ и Миелома мултиплекс /Множествен миелом-С90.0/.Съгласно разпоредбата
на чл.37 ал.1 от ЗЗО,освобождават се от заплащане на потребителска такса
ЗОЛ,страдащи от хронични заболявания,които изискват продължително медицинско
наблюдение,поддържащо лечение и специфични грижи: XV.Всички
пациенти със злокачествени новообразувания:СОО-С97.Множествения миелом /МКБ С90.0./,от който страда ЗОЛ С.О.И.
и което е вписано като придружаващо заболяване на пациента на първа стр. на ИЗ
и в епикризата е включено в Списъка на
заболяванията,при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса
по чл.37 ал.1 от ЗЗО.Същевременно вещото лице при проверка на медицинската
документация е констатирало,че съгласно прил. копия на Декларация№5 и фактура№**********/04.09.2017г.
ЗОЛ е заплатило на ЛЗ потребителска такса за 10 дни болничен престой в рамките
на 58.00лв.При това положение с оглед събраните по делото доказателства съдът
приема за безспорно установено,че като е изискало и получило сума от пациент
със заболяване,при което ЗОЛ е освободено от заплащане на потребителска
такса,ЛЗ,в качеството си на изпълнител на БП е извършило визираното в т.10 от
заповедта за налагане на санкции нарушение по чл.277 ал.4 от НРД МД 2017г. във
вр. с чл.37 ал.3 от ЗЗО и р.XVна
Приложение№12 към НРД МД 2017г.Същевременно обаче съдът констатира,че с
обжалваната заповед досежно констатираното по т.IV 3. от протокола нарушение,директорът
на РЗОК Шумен ,на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.403 ал.3 от НРР МД 2017г. е
наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 350лв.,без изложи никакви
мотиви и съображения,обосноваващи завишения размер на наложената санкция.В
случая се касае за нарушение на условията и реда за оказване на БМП,за което
напълно покрива по съдържание и дефиниция нарушението по чл.277 ал.4 от НРД МД
2017г.,за което съгласно разпоредбата на чл.403 ал.3 от НРД МД 2017г. във вр. с
чл.401 ал.1 т.1 е предвидена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200лв.
до 500лв.В случая имуществената санкция е определена по размер само по
отношение на долна и горна граница,в рамките на която прилагащият санкцията
орган следва да преценява индивидуалния й размер,в съответствие с разпоредбата
на чл.402 от НРД МД 2017год.,който указва,че видът и размерът на санкцията се
определят от директора на РЗОК в зависимост от вида и тежестта на
констатираното нарушение,както и броя на случаите по това нарушение,поредността
на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите,когато се
е произнесла с решение.Това са и законоустановените критерии,които прилагащият
санкцията орган следва да съобрази при определяне на
санкцията.Обстоятелството,че размерът на санкцията е в порядъка на долна и
горна граница,не изключва съдебния контрол за законосъобразност.Изборът,който
административният орган следва да направи в рамките на предоставената му
оперативна самостоятелност при санкциониране,следва да бъде мотивиран,съобразно
законоустановените правила и критерии.В този смисъл задължение на прилагащия
санкцията орган е да съобрази вида и тежестта на извършеното нарушение,броя на
случаите по това нарушение,поредността на извършването му и решението на
арбитражната комисия,ако спорът е отнесен към нея.Настоящата съдебна инстанция
намира,че в конкретния случай директорът на РЗОК-Шумен не е изложил
необходимите фактически и правни
основания за налагане на санкция в размер на 350лв.- над средния във връзка с
констатираното нарушение по т.10 от заповедта,които да позволят на съда да
осъществи контрол и проверка за законосъобразност с оглед съразмерността на
санкцията с тежестта на нарушението и дали целите на наказанието няма да бъдат
постигнати с налагане на най-ниския законоустановен размер,още повече,че се
касае до единствено такова нарушение и в този смисъл целта на закона е
превантивното действие на наложената санкция,а не неоправданото създаване на
финансови затруднения на ЛЗ.Ето защо обжалваната заповед за налагане на санкция
в частта й по т.10 досежно констатирано нарушение по т.IV 3. от протокола следва да бъде отменена,а делото
следва да бъде върнато като преписка на административния орган,който да се
произнесе по отношение на размера на финансовата неустойка за констатираното по
т.10 от заповедта нарушение,при спазване указанията в настоящото решение.
По
точка 11 от Заповедта
административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в т.IV. 4. на
Протокола. Установено е, че при проверка на медицинска документация по КП №186
„Оперативни процедури върху екстрахепаталните жлъчни пътища“ за ИЗ №14649/17г.,
за проведено лечение на ЗОЛ И.А.С.,лекуван в периода от 05.09.2017год. до 21.09.2017год.
в ИЗ е приложен екземпляр от фактура№*********/21.09.2017г. и документ№5“Декларация
за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване“,от които е видно,че ЛЗ е
получило потребителска такса за 10 дни болничен престой в размер на
58лв.Същевременно на първа страница на ИЗ№14649 е в епикризата на ЗОЛ като
придружаващо заболяване е записано“Са на десен бъбрек“,което е включено в
„Списък на заболяванията,при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по
чл.37 ал.1 от ЗЗО“.Същото е записано и в епикриза в р-л изследвания,резултат от
компютърна томография от 08.09.2017г.Въз основа на тези констатации
административният орган приел,че ЛЗ,в качеството си на изпълнител на БП,като е
изискало и получило сума от пациент със заболяване,при което ЗОЛ е освободено
от заплащане на потребителска такса, е извършил нарушение на чл.277 ал.4 от НРД
МД 2017 във вр. с чл.37 ал.3 от ЗЗО и р.XV на Приложение№12 към НРД МД
2017г.,за което нарушение,на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.403 ал.3 от НРД МД
2017г. му наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 350лв.От
заключението на вещото лице по СМЕ-д-р В.Б. /л.413-414 от делото/, прието от
съда и страните без възражения ,като обективно и компетентно дадено и кредитирано
от съда като кореспондиращо със събрания по делото съвкупен доказателствен
материал се установи,че ЗОЛ И.С.е хоспитализиран,лекуван и дехоспитализиран с
диагноза“Запушване на дуктус холедохус“.От ИЗ на пациента не ставало ясно как
му е поставена диагноза „Карцином на десен бъбрек“,само въз основа на описана
туморна формация с размер 27/27/30мм.Липсвала
документация в ИЗ,според която при пациента са налице категорични данни
за заболяване,попадащо в Списъка на заболяванията,при които ЗОЛ са освободени
от заплащане на потребителска такса по чл.37 ал.1 от ЗЗО р.XV-Всички пациенти със злокачествени новообразувания:СОО-С97.Доколкото
според вещото лице онкологичното заболяване се доказва след хистологично
изследване на взета биопсия или на отстранения бъбрек след нефректомия,след
което следва да бъде освидетелстван от Общоболнична онкологична комисия и
въведен в Онкологичния регистър на РБългария,което в случая не е
сторено,липсват категорични данни според медицинската документация за карцином
на десен бъбрек на ЗОЛ,съставляващи основание за освобождаването му от
заплащане на потребителска такса.В този смисъл и въз основа на събраните по
делото доказателства съдът намира,че по делото се на налице категорични
доказателства ,удостоверяващи извършване от страна на ЛЗ на визираното в т.11
от заповедта нарушение по чл.277 ал.4 от НДР МД 2017год. ,поради което в случая не са налице фактическите
основания за налагане на санкция за това нарушение. Предвид
гореизложеното,обжалваната заповед в частта й по т.11 за констатирано нарушение
по т.IV
4. от Протокола следва да се отмени като незаконосъобразна,постановена в нарушение
на материалния закон и несъответстваща на целта на закона.
В хода на извършената от съда проверка
за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона на обжалваната
заповед за налагане на санкции ,съдът достигна да правния извод,че жалбата,в частта й по т.1,т.2,т.7 и т.13 е неоснователна,поради
следните съображения:
По точка 1 и точка 2 от Заповедта административният орган се е позовал на
нарушения, констатирани в т.II.1.1. и в т.II.1.2.. на Протокола. Установено е, че при проверка на
медицинска документация по КП №005“Раждане“ за ИЗ №13363/17г., на ЗОЛ П.Р.В.,постъпила
на лечение на 13.08.2017г.-изписана на 18.08.2017г. и за ИЗ№11706/17 на ЗОЛ П.М.С.,постъпила на
лечение на 13.07.2017г.-изписана на 19.07.2017г.,в приложената в ИЗ на двете пациентки
епикриза не е документирано имунохематологично изследване за анти-Д-антитела и
отказа на родилката от профилактика,което съставлява нарушение на чл.289 ал.3
т.6 и т.8 от НРД МД 2017г. на установените изисквания за работа с медицинска
документация.
Гореупоменатите нарушения са
безспорно установени както от приложените по делото епикризи на ЗОЛ,така и от
заключението на вещото лице д-р Е.И. /л.344-349 от делото/,прието от съда и
страните без възражения, като обективно и компетентно дадено и кредитирано от
съда с оглед кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал по
делото.От заключението на вещото лице се установява ,че и в двата случая се
касае за ЗОЛ,постъпващи за е осъществено чрез Цезарово сечение.В ИЗ№13363/17 на
ЗОЛ П.Р.В. има приложено копие на фиш от проведено имунохематологично
изследване,което показва,че пациентката е с кръвна група „В“ и с Резус-фактор
отрицателен /Rh/-//,а новороденото е с кръвна
група „В“ и с Резус-фактор /Rh/+//.Аналогично в ИЗ№11706/17 на ЗОЛ П.М.С.има приложен
фиш за имунохематологично изследване,който показва,че родилката е с кръвна
група „А“ и Резус-фактор отрицателен /Rh/-//,а новороденото е с кръвна група „А“ и с Резус-фактор
положителен /Rh/+//.В този смисъл,с оглед резултатите от проведените
имунохематологични изследвания и отрицателните тестове за детекция н антитела,и
двете родилки са подлежали на задължителна имунопрофилактика с анти-D гамаглобулин,с цел избягване на Rh-изоимунизация в следваща бременност и опасност от
увреждане на бъдещия плод. И в двете ИЗ
на ЗОЛ е налице отказ от имунопрофилактика на родилките,изразен писмено и
удостоверен с подписите на пациентките.В нито една от двете епикризи,приложени
към ИЗ на ЗОЛ В. и С. не са отразени резултатите от проведените
имунохематологични изследвания-не е отразена кръвногруповата принадлежност
както на майката,така и новороденото,нито е отразен отказът на родилките от
имунопрофилактика,въпреки,че са показани за извършването й.В този смисъл и
доколкото епикризата е единственият документ,който пациентът получава след
приключване на болничния му престой в ЛЗ,съобразно изискванията за работа с
медицинската документация,там трябва да бъдат отразени анамнестичните
данни,обективното състояние,окончателната диагноза,направените изследвания,хода
на заболяването,лечебния подход,постоперативното състояние,изхода от
заболяването,контролните прегледи и дадените препоръки.Епикризата е и
документът,въз основа на който следващите звена от системата на
здравеопазването черпят надежна и достоверна информация при изграждането на
терапевтичното поведение или последващи дейности спрямо даден пациент.В този
смисъл, в конкретните два случая, отразяването на проведените имунохематологични
изследвания на родилките и отказа на същите от имунопрофилактика е подлежал на
задължително вписване и отразяване в епикризата,предвид спецификите и важността
на резултатите от тези изследвания и с оглед избягване рискове за пациентките
при бъдещи последващи бременности.
Съдът приема, че правилно административният орган е приел, че това се
явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация
и като правна квалификация съставлява нарушение на чл.289 ал.3 т.6 и т.8 от НРД
МД 2017. Съгласно посочената норма епикризата следва да съдържа следните
реквизити:т.6 параклинични изследвания и т.8.терапевтична схема.Административният
орган е приел, че това нарушение не покрива критериите за явна фактическа
грешка и за маловажен случай, поради което и правилно и законосъобразно,на
основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.405 ал.3 от НРД МД 2017 е наложил за горните две
нарушения санкция „финансова неустойка“ в размер на по 200лв. за всяко от
нарушенията.
По
точка 7 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение,
констатирано в т.II.4.2 на Протокола.Установено е,
че при проверка на медицинска документация по
КП №074“Диагностка и лечение на заболявания на хепатобилиарната система,панкреаса
и перитонеума“ за ИЗ №14314/17г., за проведено лечение на ЗОЛ С.А.Б.приета на
30.08.2017 г. и изписана на
14.09.2017г.,на първа страница на ИЗ и в направлението за хоспитализация е
поставена и вписана диагноза МКБ/80.1 „Камъни на жлъчния мехур с друг
холецистит“ по КП№74,а в епикризата е отразена диагноза К746 „Друга и
неуточнена чернодробна цироза,декомпенсирана ст.“В“.Усложнения К76.6.Портална
хипертония К72.0 Остра чернодробна недостатъчност по КП№74.Въз основа на тези
констатации административният орган приел,че тъй като в прил. в ИЗ епикриза не
е записана коректна окончателна диагноза ЛЗ,в качеството си на изпълнител на БП
е допуснало нарушение на установените изисквания за работа с медицинската
документация по смисъла на чл.289 ал.3 т.2 от НРД МД 2017год.
Гореупоменатите нарушения са
безспорно установени както от приложените по делото ИЗ и епикриза на ЗОЛ,така и от заключението на
вещото лице д-р М.М. /л.361 от делото/,прието от съда и страните без
възражения, като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед
кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал по делото.От
заключението на вещото лице се установява ,че във връзка с ИЗ№14314/17г. ЗОЛ С.А.Б.е
била хоспитализирана и приета за лечение с приемна диагноза „Камъни на жлъчния
мехур с друг холецистит“,а в хода на лечението към горепосочената са добавени
„Захарен диабеттип2“ и „Анемия при хронични болести“.Последната е била
дехоспитализирана с изписана в епикризата диагноза „Друга и неуточнена
чернодробна цироза,декомпенсрана,стадий В,Портална хипертония,Остра чернодробна
недостатъчност,Хипертонична болест на сърцето със сърдечна
недостатъчност,нестабилна стенокардия“,които не фигурират в ИЗ на пациентката.С
оглед констатираните съществени несъответствия между вписаните в ИЗ и в
епикризата на ЗОЛ диагнози,вещото лице заключава,че в случая е налице
некоректно вписване на диагнозата в епикризата на ЗОЛ.
Правилно административният орган е
приел, че това се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска
документация и като правна квалификация съставлява нарушение на чл.289 ал.3 т.2
от НРД МД 2017г.. Съгласно посочената норма епикризата следва да съдържа
окончателна диагноза,заболяване с код МКБ 10 и номер на КП.Административният
орган е приел, че това нарушение не покрива критериите за явна фактическа
грешка, поради което и на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.405 ал.3 от НРД МД
2017год. правилно и законосъобразно е наложил на лечебното заведение финансова
неустойка в размер на 200.00 лв. за това нарушение.
По точка 13, от Заповедта
административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в т.V 4.2. на Протокола. Установено е, че при проверка на
медицинска документация за ИЗ №18993/2017 г. за проведено лечение по КП №185“Лапароскопска
холецистектомия“ на ЗОЛ С.С.М., постъпил на лечение на 20.11.2017г. с диагноза МКБ К80.1“Камъни в
жлъчния мехур с друг холецистит“,в ИЗ няма отразена анамнеза и обективно
състояние на пациента. Въз основа на това административният орган е приел, че е
налице нарушение на чл.291 т.2 от НРД МД 2017г.
Гореупоменатите нарушения са
безспорно установени както от приложената по делото ИЗ на ЗОЛ,така и от
заключението на вещото лице д-р В.Б. /л.413 от делото/,прието от съда и
страните без възражения, като обективно и компетентно дадено и кредитирано от
съда с оглед кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал по
делото.От заключението на вещото лице се установява че,при преглед на прил. в
медицинската документация копие на ИЗ на ЗОЛ не е попълнена стр.3
Анамнеза-настоящи оплаквания,проведени изследвания,проведено лечение,минали
заболявания,фамилна обремененост,рискови фактори,стр.4 не е представена, а в НХ
липсват час на постъпване на пациента,номер на ИЗ и подпис на пациента.Съгласно
разпоредбата на чл.291 т.2 от НРД МД 2017г. хоспитализацията на пациента се
документира в ИЗ и в част II на НХ/лечение
по амбулаторни процедури.В представената документация и по-специално в ИЗ е
попълнена само стр.1 от ИЗ,но не е попълнена стр.3,поради което в ИЗ липсват и
не са попълнени анамнеза и обективно състояние на ЗОЛ.Независимо от
обстоятелството,че пациентът е приет по спешност,съобразно установените
изисквания за работа с медицинската документация,документацията е следвало да
бъде попълнена и оформена съобразно изискванията,което към момента на
проверката не е сторено.Отразяването на тези два елемента от клиничния преглед
на пациента-анамнеза и обективно състояние при приема на пациента в
медицинската документация,освен че се явява доказателство за наличие на
съответните медицински индикации за хоспитализация на ЗОЛ е и важен ориентир за
по-нататъшното поведение,наблюдение и адекватното лечение на пациента по време
на престоя му в ЛЗ.В тази връзка и с оглед събраните по делото
доказателства,правилно и законосъобразно административният орган приел,че като
не е документирал в ИЗ анамнеза и обективно състояние на пациента,ЛЗ,в
качеството си на изпълнител на МП е извършило нарушение на чл.291 т.2 от НРД МД
2017г.,както и че същото не съставлява фактическа грешка или маловажен случай,поради
което и на основание чл.401 ал.1 т.1 и чл.405 ал.3 от НРД МД 2017год. правилно
и законосъобразно е наложил на лечебното заведение финансова неустойка в размер
на 200.00 лв. за това нарушение.
Съдът
намира, че в тези хипотези правилно и законосъобразно са наложени финансови
неустойки, тъй като нарушенията не съставляват явна фактическа грешка и не
покриват критериите за маловажност, поради което заповедта в тази част по
т.1,2,7 и13 е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 и чл.146 от АПК съдът приема, че оспорваната заповед е
издадена от компетентен по степен и материя орган – Директор на РЗОК – Шумен.
Изготвена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за
издаването й, както и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна. В частта по точки
1,
т.2, т.7 и т.13 оспореният акт е и материалнозаконосъбразен, тъй като безспорно
са налице констатираните нарушения от контролните органи, правилно са посочени
и разпоредбите, на основание на които административният орган е квалифицирал
установените от проверяващите деяния като нарушения на чл.289 ал.3 т.6 и
т.8,чл.289 ал.3 т.2 и чл.291 т.2 от НРД МД 2017г., а определените санкции по
вид и размер съответстват на предвидените в чл.401 ал.1 т.1 и чл.405 ал.3 от НРД МД 2017год.. Издадената заповед в
посочените й част е съобразена и с целта на закона, поради което жалбата в тази
й част следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на оспорените точки 3,т.4 и т.11 от Заповедта
съдът приема, че същата е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което в тази част
заповедта е незаконосъобразна и като така следва да бъде отменена.
По отношение
на оспорената точка 10 от Заповедта
съдът приема, че същата е издадена в противоречие с изискванията за форма ,с
оглед липсата на мотиви, поради което в тази част заповедта е следва да бъде
отменена,а делото върнато като преписка на административния орган,който да се
произнесе по отношение на размера на финансовата неустойка за констатираното по
т.IV 3. от Протокола нарушение,при
спазване указанията в настоящото решение.
С оглед изхода от спора съдът приема, че на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски, съобразно
уважената част на жалбата, в размер на 781 лв., а на ответната страна следва да
бъдат присъдени направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на
жалбата, в размер на 552лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-09-06/15.01.2018г.
на Директора на РЗОК - Шумен, в частта за наложени финансови неустойки, както
следва:
- по т.3 за нарушение по чл.289 ал.3 т.6 от
НРД МД 2017г. за сумата от 200.00 лева (двеста лева);
- по т.4 за нарушение по чл.289 ал.3 т.7 от
НРД МД 2017г. за сумата от 200.00 лева (двеста лева).
-по т.11 за нарушение по чл.277 ал.4 от
НРД МД 2017г. за сумата от 350лева /триста и петдесет лева/.
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на санкции №РД-09-06/15.01.2018г. на Директора на
РЗОК – Шумен в частта по т.10 за
нарушение по чл.277 ал.4 от НРД МД 2017г. за сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
директора на РЗОК-Шумен,който да се произнесе по отношение размера на
финансовата неустойка за констатираното по т.10 от Заповедта за налагане на
санкции№№РД-09-06/15.01.2018г. нарушение по т.IV 3. от Протокола,при спазване на указанията в настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МБАЛ - Шумен" АД град Шумен,
представлявано от изпълнителен директор д-р А.А.против от Заповед за налагане
на санкции № РД-09-06/15.01.2018г.
г. на Директора на РЗОК –
Шумен в останалата й част по точки 1, т.2, т.7 и т.13 от заповедта.
ОСЪЖДА РЗОК град Шумен, представлявана от Директора да
заплати на “МБАЛ - Шумен" АД
със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от
изп. директор д-р А.А.направените по делото разноски в размер на 781 лв ./седемстотин
осемдесет и един лв./.
ОСЪЖДА “МБАЛ - Шумен" АД със седалище и адрес на
управление ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от изп. директор д-р А.А.да
заплати на РЗОК град Шумен, представляван от Директора направените по делото
разноски в размер на 552.00лв. /петстотин петдесет и два лева./ .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България град София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: