№ ***8
гр. Русе, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520100823 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС
Постъпила е искова молба от Ж. ХР. Б. срещу В. Г. К. и К. ТР. К., в
която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Русе, ****, представляващ *** ид.ч. от дворно място, имот № 1 в квартал ***
по плана на гр. Русе, действащ към ***.08.1993г., заедно с построените в това
дворно място едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи,
две антрета, кухня, баня и тоалетна, застроени на 65,95кв.м., с маза под
къщата от 18 кв.м., неизползваем таван на къщата, както и масивен гараж със
застроена площ 20 кв.м, който имот придобил по наследство в качеството му
на единствен наследник по закон на починалата на 14.10.2020г. негова
племенница и дъщеря на брат му - С.С. Б.а, която пък била придобила имота
подарен й от своята майка. Въпреки, че не поддържали редовно контакти,
ищецът все пак имал отношения със семейството на брат си. През годините се
чували и виждали, като за последно твърди, че е разговарял с
наследодателката си през м.април 2020г. В този разговор разбрал и за това, че
е починал неговият брат и нейн баща. През м.декември 2020г. когато я
потърсил, за да я поздрави за рождения й ден тя не отговорила. Въпреки
изпратеното й съобщение не получил обаждане. Проверил на адреса, на който
1
живеела, но там нямало никой. През месец януари 2022г. разбрал, че тя
внезапно е починала на 14.10.2020г., като преди това се е била прибрала в
България през лятото на 2020г. и живяла в имота до смъртта си. След като
разбрал за смъртта на племенницата си, ищецът посетил процесния имот.
Установил, че същият е заключен. Той нямал ключове за него и не могъл да
влезе. Не намерил никой в имота, но от съседи разбрал, че някаква жена и
приятелка на племенницата му е влязла в имота, довела строителни
работници, които започнали строителна дейност след смъртта на
племенницата му. Опитал се да декларира наследството, получено от
племенницата си в общината, но там отказали да приемат декларацията му,
тъй като имотът се водел на друго лице. Отказали да му издадат и данъчна
оценка. След справка при нотариус установил, че има вписан нотариален акт
за собственост на този имот, придобит по давност от В. Г. К.. Не познавал
това лице и никога не я е виждал в имота и видно било от представения
нотариален акт, че тя няма там регистриран постоянен адрес, на който се
намира имота и ищецът счита, че тя го владее без основание. Твърди, че е
завладяла имота след смъртта на неговите брат и племенница през 2020г. и
това владение не е било явно и несъмнено и не е продължило 10 години, за да
й дава право да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ищецът да бъде признат за собственик по отношение на В. Г.
К. и К. ТР. К. на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, кв. Родина, по ул. ***
представляващ *** ид.ч. от дворно място, представляващо имот № 1 в
квартал *** по плана на гр. Русе, действащ към ***.08.1993г., заедно с
построените в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от три стаи, две антрета, кухня, баня и тоалетна, застроени на
65,95кв.м., с маза под къщата от 18 кв.м., неизползваем таван на къщата,
както и масивен гараж със застроена площ 20 кв.м., при граници на имота: две
страни улица, А.С. и Н.Г. и С.Д., така описан съгласно Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***.08.1993г. на
Нотариус при РС – Русе, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007г. на ИД на АК представлява *** ид.ч. от Поземлен имот
с идентификатор ***** с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план 2713, квартал ***, при съседи: ****, *****,
2
***** и *****, както и построените в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *****.1 на един етаж, със застроена площ 74 кв.м. и сграда с
идентификатор *****.3 на един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с
предназначение: хангар, депо, гараж, както и да се осъдят двамата ответници
да предадат владението на гореописания недвижим имот.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска да бъде отменен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № ***, том І, рег. № ***, дело № *** от 28.012021г. на Нотариус
Г.Г., рег. № 221 на НК с район на действие – РС Русе, вписан в Служба по
вписванията – Русе с вх.рег.№ *** от 28.01.2021г., Акт № ***, том 2, дело №
***/2021г.
В срока по чл.1*** ГПК ответниците изразяват становище за
допустимост и „вероятна неоснователност“ на предявеният иск. Оспорват се
твърденията на ищеца, че се е интересувал от семейството на неговия брат и
племенница. Излагат се подробни обстоятелства, че през годините именно
ответниците са били близки със семейството на починалите и поддържали
приятелски отношения с наследодателката на ищеца. Във всички трудни за
нея моменти те били тези, които й оказвали помощ и полагали грижи за
въпросния имот докато тя отсъствала от страната. След като тя се прибрала в
България и заболяла, отново те били хората, които полагали
непосредствените грижи за нея и за имота й, включително организирали и
погребението й. Въпросният имот бил в окаяно състояние и се нуждаел от
основен ремонт, поради което след смъртта на наследодателката на ищеца –
Светломира, те изтеглили кредит и предприели дейност за основен ремонт, за
което сключили договор с „Прополис“ ЕООД и заплатили за направени от тях
подобрения в имота 50209,91 лв. Именно поради предприетите от тях
действия за запазване на имота той продължавал и към настоящия момент да
съществува и то в състояние далеч по-добро от това, в което бил оставен след
смъртта на Светломира.
Ответниците претендират заплащане на направените подобрения в
имота, за което са предявили насрещен иск, който не е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство. В условията на евнетуалност правят
и възражение за задържане на имота до заплащане на направените от тях
подобрения в него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
3
приема за установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт №***, том. ***, дело №*** от ***.08.1993г. на
нотариус Цвятко Миланов, Д.Х. Б.а е придобила чрез дарение от своята
майка недвижим имот, представляващ дворно място от *** ид. части от имот
№1, в кв. *** по плана на гр. Русе, със застроените в него едноетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 65 кв.м., с маза, неизползваем таван и
масивен гараж от 20 кв.м.
Д.Х. Б.а е починала на 30.06.2003г. и е оставила за свои наследници
съпругът си С.Х. Б. и дъщеря си С.С. Б.а. Последните са починали съответна
на 05.04.2020г. и на 14.10.2020г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници на С.С. Б.а, след
смъртта й нейн единствен законен наследник е ищецът по делото и брат на
баща й – Ж. ХР. Б..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност с №*** том. І, рег. №***, дело №*** от 28.01.2021г. на нотариус Г.Г.,
В. Г. К. се легитимира като собственик на процесния имот, който съгласно
описанието в нотариалния акт и актуалната кадастрална скица представлява
*** ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***** с площ 408 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 2713, квартал ***, при
съседи: ****, *****, ***** и *****, както и построените в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *****.1 на един етаж, със застроена площ
74 кв.м. и сграда с идентификатор *****.3 на един етаж, със застроена площ
19 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж, с административен адрес гр.
Русе, ***.
В. Г. К. и К. ТР. К. са съпрузи, включително и към датата на която е
издаден оспорения констативен нотариален акт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В конкретния случай, с оглед основанието на което е предявен
ревандикационния иск (ищецът се легитимира като собственик на процесния
имот по наследство) и естеството на възраженията на ответниците, че са го
придобили по давност, то всяка от страните следва да установи настъпването
на фактите, които я легитимират като собственик и изключват
претендираното от насрещната страна право.
4
По делото са представени писмени доказателства, които легитимират и
двете страни като собственици на процесния имот на заявеното от тях
основание.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти съгласно
задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението
следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва
да бъдат насочени и към собственика. Действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, следва да бъдат конкретни по
отричане правата на останалите съсобственици или на собственика. Такива
действия са например: отказът на ползващият имота да допуска собственика
или останалите съсобственици или такова ползване на имота, което ясно
показва, че
изключва владението на собственика или останалите съсобственици.
В конкретния случай по делото не само не са налице доказателства, а и
липсват твърдения за осъществени от ответниците фактически действия,
5
които да могат да се квалифицират като владение в смисъла описан по-горе и
те да са извършени преди смъртта на наследодателката на ищеца - С.С. Б.а.
По тази причина и съдът намира, че полаганите от тях грижи за имота, за
племенницата на ищеца и за нейния баща са обстоятелства ирелевантни за
настоящия спор. Такива са и обстоятелствата в какви отношения е бил с тях
ищеца, дали е посещавал имота, били ли са в близки отношения и пр., поради
което и съдът не е допуснал до разпит за тези обстоятелства поисканите от
ответниците свидетели. Преди смъртта на Светломира Б.а, ответниците нямат
твърдения за осъществени действия от тяхна страна спрямо нея, с които да са
заявили свои собственически намерения по отношение на процесния имот и
да са се противопоставили тя да упражнява в пълноценен обем правото си на
собственост, а преди това аналогично и спрямо нейния баща. Полагането на
грижи за тях двамата, евентуално и поддръжката на имота не е равнозначно
на осъществяване на владение. Такова тяхно субективно и обективизирано
намерение е налице едва след смъртта на Светломира Б.а, когато са
заключили имота, предприели са сериозни строителни дейности в него,
снабдили са се с констативен нотариален акт. Периодът обаче е твърде кратък
и двамата ответници не биха могли да придобият правото на собственост чрез
владение.
По изложените съображения следва да се приеме, че двамата
ответници не са придобили правото на собственост върху процесния имот, а
същото принадлежи на ищеца като наследник по закон на починалия
собственик на имота, независимо от отношенията които е имал с
наследодателя си.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че ответниците като
недобросъвестни владелци нямат правото да задържат процесния имот до
заплащане на извършените от тях подобрения. Недобросъвестният владелец
има правата на добросъвестен владелец само в хипотезата на чл. 74, ал. 2
ЗС - когато собственикът е знаел, че в имота му се правят подобрения, но не
се е противопоставил, което в случая безспорно не е налице. В общата
хипотеза на чл. 74, ал. 1 ЗС, той може да предяви вземането си само чрез
насрещен иск, но не и чрез възражение за право на задържане. Ответникът
може да заяви едно право чрез възражение тогава, когато уважаването на иска
срещу него е обусловено от това право. Недобросъвестният владелец няма
право на задържане върху имота до заплащане на подобренията, поради което
6
вземането му за подобрения не може да се упражни чрез възражение.
Допустимостта обаче на една претенция се обуславя от твърденията. В тази
връзка, ответниците недобросъвестни владелци имат право да предявят
възражение за право на задържане, което да обвърже съда да се произнесе с
решението (чл. 298, ал. ГПК).
Основателността на предявения иск за собственост води до
приложението на чл.537, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отмени нотариалния
акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот. Това
следва да бъде направено, дори и ищецът да не е направил изрично искане за
това, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на
нотариалния акт материално право. В този смисъл е Тълкувателно решение №
178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са в общ размер на 1562,12лв.,
включващи адвокатско възнаграждение и държавни такси за образуване на
делото, вписване на исковата молба и издаване на съдебни удостоверения.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. К.
ЕГН********** и К. ТР. К. ЕГН********** и двамата с адрес гр. Русе,
********, че Ж. ХР. Б. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** е
собственик на *** ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***** с площ 408
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 2713,
квартал ***, при съседи: ****, *****, ***** и *****, както и построените в
него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 на един етаж,
със застроена площ 74 кв.м. и сграда с идентификатор *****.3 на един етаж,
със застроена площ 19 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж, с
административен адрес гр. Русе, ***.
ОСЪЖДА В. Г. К. ЕГН********** и К. ТР. К. ЕГН********** да
предадат на Ж. ХР. Б. ЕГН********** владението върху *** ид.ч. от
7
Поземлен имот с идентификатор ***** с площ 408 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 2713, квартал ***, при
съседи: ****, *****, ***** и *****, както и построените в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *****.1 на един етаж, със застроена площ
74 кв.м. и сграда с идентификатор *****.3 на един етаж, със застроена площ
19 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж, с административен адрес гр.
Русе, ***.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение № ***, том І, рег. № ***, дело № *** от 28.012021г. на
Нотариус Г.Г., рег. № 221 на НК с район на действие – РС Русе, вписан в
Служба по вписванията – Русе с вх.рег.№ *** от 28.01.2021г., Акт № ***, том
2, дело № ***/2021г., с който В. Г. К. ЕГН********** е призната за
собственик на описания по-горе имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението В. Г. К. ЕГН********** и К.
ТР. К. ЕГН********** за задържане на описания по-горе имот до заплащане
на направените в него подобрения.
ОСЪЖДА В. Г. К. ЕГН********** и К. ТР. К. ЕГН********** и
двамата с адрес гр. Русе, ******** да заплатят на Ж. ХР. Б. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ******** сумата от 1562,12лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8