№ 18
гр. Луковит, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20204320200236 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.А.М.., ЕГН ********** с адрес: с. Бежаново, обл.
Ловеч, ул. Ю.Г.** против наказателно постановление № 20-0297-000230/07.08.2020 год. на
Началник РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят М.А.М.. участва лично и с процесуален представител адв. А. М. от
ЛАК, която поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е администрирана
жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на
страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 04.06.2020 г., около 21,05 часа, в гр. Луковит, на ул. Глоговец срещу дом **,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил БМВ с рег.№ ******, като бил
спрян за проверка от полицейски служители при РУ – Луковит – св. Г. В. Й. и св. И.П.Д...
При проверката чрез РСОД /работна станция за отдалечен достъп/ и чрез справка в ОДЧ
било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена
регистрация на 26.02.2020 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
За констатираното св. Г.Й. - на длъжност мл. автоконтрольор в РУ - Луковит
съставил на жалбоподателя М.А.М.. АУАН сер. GA бл. № 157712 от 04.06.2020 г., в който
1
вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението /св. И.П.Д../ и е предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения.
Материалите по преписката били изпратени в РП - Луковит и образувана
прокурорска преписка № 514/2020 г., по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с
постановление от 04.08.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство. Преценено
е, че извършеното от жалбоподателя деяние не представлява престъпление по чл. 345, ал. 2
НК, тъй като обществената опасност на деянието и дееца не е висока и същото
представлява административно нарушение и е постановено преписката да се изпрати на
началника на РУ Луковит за реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Липсват данни постановлението на прокурора да е било връчвано, съответно
получавано от жалбоподателя.
На 07.08.2020 г. началникът на РУ - Луковит издал срещу жалбоподателя оспореното
наказателно постановление № 20-0297-000230 за това, че на 04.06.2020 г. около 21.05 ч. в
гр. Луковит срещу дом ** е управлявал собствения си лек автомобил БМВ с рег. № ******,
като при проверката било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено още и че с постановление №
514/2020 г. РП гр. Луковит е отказала да образува досъдебно производство за престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК и го е изпратила за налагане на административно наказание на
жалбоподателя. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че
жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175, ал.3, пр.1-во
от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
С административнонаказателната преписка по случая, пред съда е представен
коментирания по-горе АУАН сер. GA бл. № 157712 от 04.06.2020 г., съставен от свидетеля
Г. В. Й. – мл.автоконтрольор при РУ - Луковит срещу жалбоподателя М.А.М.. с посочено в
него извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като фактически
констатации в акта е отразено, че на 04.06.2020 г. около 21.05 ч. в гр. Луковит срещу дом **
е управлявал собствения си лек автомобил БМВ с рег. № ******, като автомобилът е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 26.02.2020 г.
Видно от справката на л. 20 прекратената на 26.02.2020 г. регистрация на автомобила
по чл. 143, ал. 10 ЗДвП още на следващия ден след проверката – 05.06.2020 г. е била
служебно възстановена при уведомление от ГФ за валидна застраховка гражданска
отговорност.
Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна
преписка, както и от показанията на актосъставителя Г. В. Й. и св. И.П.Д... Съдът изцяло
кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, при липса на индиции за предубедеността им. Съдът кредитира и
показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел В.И.А., тъй като
показанията му кореспондират с показанията на полицейските служители и писмените
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
2
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Действително в НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН не е посочено датата и
номера на акта въз основа на който се издава, както и името, длъжността
и местослуженето на актосъставителя, а е посочено постановлението на РП – Луковит за
отказ да се образува досъдебно производство. Съдът намира, че това нарушение не е
съществено, тъй като е безспорно, че първоначално е било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН от страна на свидетеля
Г.В., което е продължило с издаването на обжалваното наказателно постановление.
Безспорно е също така, че след приключване на проверката за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК е издадено атакуваното НП, с което, при идентична фактическа обстановка
с описаната в АУАН е ангажирана административнонаказателната отгворност на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите
задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП.
Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал процесното МПС, негова собственост.
Процесното МПС не е било регистрирано, тъй като на 26.02.2020 г. на основание на
чл. 143, ал. 10 от ЗДВП регистрацията на автомобила е била прекратена служебно от Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Ловеч след получено уведомление от Гаранционен фонд,
което е видно от приложената на л. 20 справка. Това обстоятелство не се оспорва и от страна
на самия жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с
прекратена регистрация, същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоказано обаче е субективното му отношение към извършеното.
От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че
управлява автомобил, който е служебно дерегистриран. АНО не е ангажирал никакви
доказателства за знание от страна на жалбоподателя, че автомобилът му е със служебно
прекратена регистрация. По искане на съда от страна на АНО е представена обратна
разписка за уведомление № 906000-2380 до жалбоподателя, видно от която пратката е
върната като неполучена с отбелязване, че не е потърсена от получателя. Индиция, че
жалбоподателят е научил за служебно прекратената регистрация при извършената на
04.06.2020 г. проверка е и обстоятелството, че още на следващия ден – 05.06.2020 г.
регистрацията на автомобила е била възстановена служебно поради това, че същият е
сключил договор за гражданска отговорност.
Не може да се приеме, че неплащането на застраховка "Гражданска отговорност"
сочи на знание за това, че регистрацията е прекратена, най-малкото защото прекратяването
3
на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП става след постъпване на уведомление от
Гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика
на МПС-то, че застраховка не е платена и в 14 -дневен срок от изпращане на уведомлението
следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат
предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията.
Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат
ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде ли
извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти, които водачът на
МПС дори не може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това, както в ЗДвП, така и в специалната наредба е
предвидено нарочно задължение за съответните служби да уведомят собственика за
прекратената служебно на това основание регистрация за разлика от служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която настъпва по силата
на закона, с изтичането на 2-месечен срок от придобиването на МПС, и за което служебно
прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.
Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде
извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима в административнонаказателното
производство по силата на чл. 11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл
в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми.
При така установеното, се налага извода, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то осъщественото от
жалбоподателя деяние е несъставомерно поради липса на субективна страна. Като е приел
обратното АНО е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОДМВР - Ловеч, да заплати на жалбоподателя
М.А.М.., сумата от 250 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0297-000230/07.08.2020 год. на
Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на М.А.М.. ЕГН ********** с
адрес: с. Бежаново, обл. Ловеч, ул. Ю.Г.** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати на М.А.М.. ЕГН ********** с адрес: с.
Бежаново, обл. Ловеч, ул. Ю.Г.** сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4