О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 465/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена жалба
от Г.С. като представляващ ДЗЗД „Хайк и Рузи“ срещу заповед № 49-ФК/11.02.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството търговски
обект – магазин „Хайк и Рузи“ в гр. Варна, бул. „Княз Борис“ № 49 и забрана на
достъпа до него за срок от 20 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
С жалбата е съединено искане по чл. 166 ал. 2 АПК за
спиране на обективираното в същата заповед разпореждане на административния
орган по чл. 60 ал. 1 АПК за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ.
За да се произнесе по процесуалната допустимост и
основателност на това искане, съдът съобрази следното:
Преди всичко следва да се посочи, че тъй като искането
е предявено в рамките на 3-дневния срок по чл. 60 ал. 5 АПК, то следва да се
разгледа като оспорване на самото разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ, а не по реда на чл. 166 АПК. В тази връзка съдът съобрази,
че според доказателствата по делото заповед № 49-ФК/11.02.2019 г., в която е
обективирано разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК, е съобщена на адресата ДЗЗД
„Хайк и Рузи“ чрез представляващия дружеството Г.С. на датата 14.02.2019 г.,
при което 3-дневният срок по чл. 60 ал. 5 АПК изтича на 18.02.2019 г., тъй като
17.02.2019 г. е неприсъствен ден /неделя/. Жалбата срещу заповед №
49-ФК/11.02.2019 г. е предявена също на 18.02.2019 г. Оспорването е предявено от
процесуално легитимирано лице пред компетентния да се произнесе по него съд,
поради което е процесуално допустимо и подлежи на произнасяне по неговата основателност,
включително в частта, относима към разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК.
По основателността на оспорването на разпореждането по
чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ЗДДС за допускане на предварително изпълнение на
ПАМ съдът намира следното:
Съгласно чл. 188 ЗДДС принудителната административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана на
достъпа до него по чл. 187 ал. 1 ЗДДС/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Тълкуването на чл. 188 ЗДДС в контекста на нормативното
изискване за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното
изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане
на административния орган при наличието на някое от изчерпателно изброените основания
по чл. 60 ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа,
че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни
актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки
предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материално–правните
предпоставки, обусловили упражняването на правомощието му по чл. 60 ал. 1 АПК.
Следователно актът, с който се разпорежда предварителното изпълнение на ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа ясни мотиви,
указващи на конкретните фактически обстоятелства, свързани с наличието на поне
една от изчерпателно изброените материално-правни предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК: осигуряването на живота или здравето на гражданите; защита на особено
важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване изпълнението на акта; съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението или по искане на някоя от страните в защита на особено важен неин
интерес, в който случай административният орган изисква съответната гаранция.
В случая, макар мотивите на административния орган за
предварителното изпълнение на ПАМ да са изложени на почти две страници, те по
никакъв начин не сочат на каквито и да било конкретни факти, които да могат да
се обвържат с някоя от предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК, а представляват
единствено многословни разсъждения за необходимостта от защитата на важни
държавни интереси; за нормативно установеното изискване към данъчно задължените
лица да спазват фискалната дисциплина като ежедневно отчитат оборотите от
продажбите в стопанисваните от тях търговски обекти, нарушаването на което води
до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи от продажби и
по този начин се стига до отклонение в данъчното облагане; за конституционно
гарантираните еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и
юридически лица, които в случая са нарушени с неправомерното поведение на
търговеца; за прокламираните с чл. 22 ЗАНН цели при прилагането на
принудителните административни мерки. Всички тези разсъждения, макар и
принципно да са изцяло верни, по никакъв начин не сочат на необходимост от
допускане в конкретния случай на предварителното изпълнение на ПАМ. Защитата на
особено важни държавни интереси, която да обуслови предварителното изпълнение
на ПАМ, трябва да се обоснове с факти, а не да се прокламира. Прилагането на
ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС винаги има за ефект защитата на държавните интереси, засегнати
от констатирания случай на нарушение на фискалната дисциплина, но това не е
достатъчно, за да се обоснове предварителното изпълнение на ПАМ. За него следва
да се установят и посочат други обуславящи го причини, които да водят до
необходимост от неотложното прилагане на защитата.
С потенциалната възможност да се отнесат към всеки
друг случай на нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС /неспазване на реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред/ са изложените в заповедта съображения, че ако не се допусне
предварителното изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново
нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика,
водеща до отклонение в данъчното облагане, би била непосредствена. Ако обаче
законодателят е считал, че поради тази потенциална опасност извършването на
подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното
изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в
специалния закон е щял да предвиди задължителното предварително изпълнение на
ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60,
при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение
е наложителна конкретна установеност на обуславящите го причини.
Не би могло да се обвърже с предпоставките по чл. 60
ал. 1 АПК и становището на
административния орган, че създадената организация в търговския обект няма за
цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти като една от
целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, поради което с
цел защитата на фиска и за да се коригира поведението му към спазване на
отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти,
трябва да се допусне предварителното изпълнение на ПАМ. Чл. 12 ЗАНН предвижда,
че предупредително и превъзпитателно въздействие имат административните
наказания, но превъзпитателният ефект определено не е нито сред предпоставките,
нито сред целите при допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Що се
отнася до самите ПАМ, за тях чл. 22 ЗАНН регламентира, че целта им е да се
постигне предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и на
вредните последици от тях, което също, ако не се обвърже с предпоставките по
чл. 60 ал. 1 АПК, е без пряко отношение към допускането на предварителното
изпълнение на мерките.
Хипотетични са и разсъжденията на административния
орган, че от изграденото поведение на търговеца към действие в нарушение на
закона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне хипотеза на
промяна в правната форма на стопанисващия обекта, при което прилагането на ПАМ
би било невъзможно или силно затруднено. От подобен подход на излагане на
мотивите за допускане на предварителното изпълнение изобщо не става ясно какви
конкретни факти обуславят според административния орган извод за съществуването
на подобна опасност. Разписаните правомощия на администрацията при провеждането
на данъчната политика на държавата не може да се упражняват въз основа на
предположения, защото по този начин се нарушава законът и се създава правна
несигурност и недоверие в работата на институциите.
Същото се отнася и до необосновано изведения в
мотивите на заповедта извод, че от закъснялото изпълнение на ПАМ може да
последва значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния данъчно задължен
субект. От единичния случай на констатирано нарушение на чл. 25 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не би могъл да се обуслови подобен краен
извод.
Единствената изложена в мотивите на разпореждането по
чл. 60 ал. 1 АПК конкретика е свързана с местоположението на обекта – на
централна улица в града, каквато е ул. „Княз Борис“, където има сравнително голям
клиентопоток, както и с факта, че неотчетената с фискален касов бон продажба е
на стойност 45 лв. и че касовият апарат в обекта не е бил включен в момента на
проверката. Това обаче не са обстоятелства, които поотделно или заедно да бъдат
свързани с която и да било от предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК по начин,
който да обуслови необходимост от предварителното изпълнение на ПАМ.
Липсата на достатъчна
яснота и конкретика в обосновката на административния орган относно наличието на
формално посочените от него предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК /необходимост от
защита на особено важен държавен интерес; опасност от осуетяване или сериозно
затрудняване на изпълнението на акта и опасност от закъснялото изпълнение да
последва значителна или трудно поправима вреда/ препятства възможността съдът
обективно да прецени доколко в случая са налице основания за допускане на
предварителното изпълнение и като краен резултат води до необоснованост на
разпореждането. Констатираният порок е достатъчен, за да обуслови извод за
неговата незаконосъобразност като се има предвид, че в тежест на
административния орган е да посочи и установи наличието на предпоставките за
упражняване на правомощието по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ЗДДС.
На последно място следва да се отбележи, че тъй като
установената с чл. 60 ал. 1 АПК възможност за предварително изпълнение на ИАА е
изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила ИАА,
което в крайна сметка е гаранция за законността на изпълнението, до прилагането
на тази възможност следва да се стига само в крайни случаи – при ясна и
категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60 ал. 1 АПК.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата, поради което обективираното в оспорената заповед
разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на наложената с нея ПАМ
следва да се отмени.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ по жалба на ДЗЗД „Хайк и Рузи“, предявена чрез
представляващия дружеството Г.С., обективираното в заповед № 49-ФК/11.02.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП разпореждане по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ЗДДС за допускане на
предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 20 дни на стопанисвания
от ДЗЗД „Хайк и Рузи“ търговски обект – магазин „Хайк и Рузи“ в гр. Варна, бул.
„Княз Борис“ № 49 и забрана за същия срок на достъпа до него, на основание чл.
187 ал. 1 ЗДДС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: