Определение по дело №2458/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1704
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180702458
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Описание: logo

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1704

 

 

гр. Пловдив, 14.10.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

        като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова ЧКАНД № 2458 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на Глава Тринадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

        Образувано е по частна касационна жалба, предявена от Г.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П., със съдебен адрес:***, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, против Определение № 260014 от 18.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV н.с., постановено по АНД № 2350 по описа на съда за 2020г., с което е оставено без уважение искането на П. за изменение на решение № 1205 от 28.07.2020г., постановено по АНД № 2350 по описа на съда за 2020г., в частта му за разноските.

      Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.

      Излага още съображения в посока неправилност на оспорения съдебен акт, постановен при неправилно тълкуване разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към постановяване на определението). Според него, неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение под определения в закона минимум за извършените и заплатени услуги от П., като в обхвата им се включват два компонента – за изготвяне на жалба против наказателно постановление и за процесуално представителство пред районния съд. За двата компонента на адвокатските услуги е договорено и заплатено различно по размер адвокатско възнаграждение, като направеното от първоинстанционния съд тълкуване е неправилно и предоставянето на услугата по изготвяне на жалба не изключва услугата по процесуално представителство.

      Претендира се отмяна на определението на районния съд и присъждане на пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение от 400лв.

      Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния представител юр. Белова изразява становище за неоснователност на жалбата. Алтернативно, се заявява претенция за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

       Частната касационна жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 230 от АПК и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

        Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

       С обжалваното определение № 260014 от 18.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV н.с., постановено по АНД № 2350 по описа на съда за 2020г. в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е отхвърлил искането на П. за изменение на решение № 1205 от 28.07.2020г., в частта му за разноските като неоснователно.

      Първоинстанционният съд е посочил, че са налице основания за преразглеждане и ревизиране на аргументите, изложени в съдебното решение по отношение на разноските. Правната конструкция на нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения третира два отделни случая при предоставяне на правна защита – първият под формата на изготвяне на жалба без процесуално представителство и вторият – под формата на процесуално представителство, защита и съдействие. Дейността по процесуално представителство, защита и съдействие е единна и включва в себе си както изготвяне и депозиране на жалбата, с което се поставя началото на процедурата по обжалване, така и самото представителство в съдебно заседание.

       Изрично е отбелязано в мотивите на съдебния акт, че предмет на първоинстанционното дело е обжалване на наказателно постановление по ЗДвП и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Стойността на глобата за нарушението, описано в НП, е 200лв., а в полза на жалбоподателя е присъден адвокатски хонорар от 300лв. и е неоснователно би било в негова полза да се присъди и отделна сума в размер на 100лв.

       Настоящият касационен състав намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.  

         Касационният съд споделя изводите на районния съд, че към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 31.03.2020г. нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е била действащо право и е предвиждала минимален размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за дела срещу наказателни постановления, в които наказанието е под формата на глоба, минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300лв.

         Правилно е прието в обжалваното определение, че двете алинеи на чл. 18 от Наредбата съществуват в условията на алтернативност, като се дължи възнаграждение по отделно за всяка една от двете хипотези. В конкретния случай, не е спорно обстоятелство, че един и същи адвокат - адв. Паров е изготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство по делото, като му се дължи възнаграждение само по чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Правилно е тълкувана нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, че възнаграждението се дължи само и единствено ако адвокатът е изготвил жалбата срещу наказателното постановление, без да е осъществил процесуално представителство по делото.

         Първоинстанционният съд се е позовал на последователна и непротиворечива съдебна практика, относима за подобни на настоящия казус случаи. Некоректно е цитирането на съдебна практика на ПАС, тъй като в посочените съдебни решения изрично е посочено, че се дължи обезщетение по ЗОДОВ за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ПРС, за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалвано и в последствие отменено НП и за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на в последствие отменен електронен фиш (ЕФ). В съдебното решение № 1881 от 09.10.2019г., постановено по адм. дело № 1785 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив изрично е посочено, че дейността по процесуално представителство е единна и включва в себе си както изготвяне и депозиране на жалбата, с което се поставя началото на процедурата по обжалване, така и самото представителство в съдебно заседание.  

         По така изложените аргументи, не са налице отменителните основания, твърдени в частната касационна жалба. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

         Не са претендирани съдебни разноски и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

         По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260014 от 18.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV н.с., постановено по АНД № 2350 по описа на съда за 2020г.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.