Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.12.2017 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на тридесети октомври две хиляди
и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гр. дело № 313 по
описа за 2017г.
и като обсъди:
Жалба с правно
основание чл. 34, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Депозирана е жалба от: А.И.И., С.Д.Я., В.П.Я., З.И.С.,
В.П.Я., Д.П.Я., Н.А.И., М.И.Г., М.В.В., А.В.С., С.И.М., В.И.М. и З.И.М., чрез адвокат Ч. против: ОС “Земеделие“
гр.Асеновград, с искане да се отмени
Протокол № 3 от 11.01.2017 г. на Комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ при
ОС“Земеделие“ гр.Асеновград, с който се прави отказ за възстановяване земи с
обща площ 45,9 дка, на наследници на Христос И.И.,
б.ж. на с.Избегли, починал 1923 г., като неправилен и
незаконосъобразен и се върне преписката за довършване на административната
процедура, за възстановяване на земите на наследниците на Христос И.. Ангажират
доказателства.
Ответната ОС“Земеделие“ гр.Асеновград,
оспорва жалбата като неоснователна, изразяват подробно становище по съществото
на спора. Молят да бъде потвърден като законосъобразен, правилен и обоснован
атакуваният административен акт. Ангажират доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
С протокол № 3 от
11.01.2017 г. на ОС“Земеделие“ гр.Асеновград
е отказано да се възстановят земи с обща площ 45.9 дка на наследниците на
Христос И.И. – бивш жител ***, починал през 1923 г.
Мотивите, посочени
в протокола са: с решение № 760/18.04.2016 г. АС Пловдив е оставено в сила
решение № 280/27.07.2015 г. на РС Асеновград – постановено по гр.д.№ 1411/2014
г. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Георги Атанасов Младенов против
протокол ИЛ 138/27.06.2014 г., с който е отказва да се признае правото на наследниците на М.
Желязкова Христозова правото на собственост върху земеделски земи с обща площ
45.9 дка. Протокол ИЛ 138/2014 г. е издаден в изпълнение на съдебно решение №
151/05.03.2008 г. на ВКС по гр.дело № 1022/2007 г. по чл.14 ал.4, с което е разрешен
спора за материално право с наследниците на Христос Младенов И.. При направена
справка е установено, че на наследниците на М. Желязкова Христозова са били
възстановени, освен имотите с площ 45.9 дка още 12 дка земеделски земи. Всички
възстановени първоначално имоти, преди разрешаване на спора за материална право
са продадени на трето лице. Предвид начина на възстановяване няма идентичност
по местности и площ между признатите и възстановени имоти на наследниците на М.
Христозова, поради което не може да бъде извършена регистрация на
основание решение по чл.14 ал..4, при
която ОСЗ да прецени за кои от имотите да бъде извършена тази регистрация. Съдебното
решение по чл.14 ал.4 е изпълнено с протокол ИЛ 138/27.06.2014 г. на ОСЗ, които
е потвърден с представеното от заявителя съдебно решение № 280/2015 г. при
която няма връщане на преписката и разпореждане за ново произнасяне.
Съдът след като
прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, намира за установени следните
обстоятелства:
Жалбата е
неоснователна. Чл.14 от ЗСПЗЗ предвижда, че отказите на ОСЗ могат да се
обжалват пред РС, който решава спора по същество. На обжалване подлежат само
изричните откази. Това е така, защото законът не съдържа разпоредба, по силата
на която непрознасянето на службата в установения
срок да се смята за мълчалив отказа да се издаде решение, с произтичащата
възможност да бъде обжалван. Независимо от горното в производството по чл.14
ал.3 от ЗСПЗЗ не може да се обжалва мълчалив отказ, предвид изискването за
съобщаване на решенията на службата. Непроизнасянето в срок, релевирано като
мълчалив отказ, не може да съобщава по реда на ГПК, а само съобщените откази
подлежат на обжалване, от което следва че това са изричните, не и мълчаливите откази.
Позитивните решения на ОСЗ, т.е решенията с които се уважават подадените
заявление, са изключени от съдебния контрол по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, предвид
изричната разпоредба, че само откази могат да се обжалват. Отрицателните
решения могат да се обжалват само от страната, направила искане за връщане на
земеделски земи. Очевидно е, че общинската служба не може да атакува
собствените си актове, а трети лица -
неучастващи в производството пред нея, нямат правен интерес да оборят
решението, тъй като с позитивен акт, но не и с отказ могат да се засегнат
техните права или интереси. От горното следва изводът, че в производството по
чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е недопустимо участието на трето лице.
Според буквалното
възприемане на текста на чл.14 ал.3, изр.1 от ЗСПЗЗ на обжалване пред РС
подлежат отказите на службата да се произнесе. Действителния смисъл на
посочената разпоредба е по-широк. Предвидения съдебен контрол обхваща преди
всичко решения, с които общинска служба е отказала да уважи заявлението, а не
единствено отказът от произнасяне. Отказ, т.е отрицателен акт на общинската
служба, подлежащ на обжалване, е всяко несъвпадение между исканията в
заявлението за връщане на земеделски земи и постановеното решение. По своя
характер производството по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е административно, но с
отклонения, предвидени в специалния закон, с който е уредено, т.е касае се за
особено административно производство /близко до охранителното/. Решенията на
общинската служба по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ са индивидуални административни
актове, тъй като отговарят на предвидените изисквания. ОСЗ са държавни органи
по поземлената собственост, които се образуват при общинските съвети и се
назначават от министъра на земеделието – чл.31 и чл.33 от ЗСПЗЗ. Същите са овластени като колективен орган да издават решения, с които
се произнасят по подадените заявление за възстановяване на права в/у земеделски
земи. С решенията се създават права или се отказват такива. Правото на
собственост в/у земеделските земи се възстановява по силата на закона, но за
конкретно връщане на земята по възстановеното право на собственост е предвиден
специален ред и органи в това отношение. Този ред е административен, а
решенията на общинска служба са индивидуални административни актове, подлежащи
на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото специалния нормативен акт –
ЗСПЗЗ не съдържа особени разпоредби. За да върне претендираната
от заявителя земя, общинска служба съобразява дали са налице условията на
закона за възстановено право на собственост и постановява връщане в
съществуващи или възстанови граници, или с план за земеразделяне или отказва
искането. Единствената възможност за връщане на земята, предмет на ЗСПЗЗ е по
реда, установен в този закон, т.е. с решение
на ПК, респ. на съда, когато е подадена жалба по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Законът не предвижда друг начин за постигане на посочения резултат.
Установената в ЗСПЗЗ административна процедура по поземлената собственост
изключва общия исков ред, т.е. не може с иск, основан на документи за
собственост и възстановено от закона право да се реализира връщане на
земеделски земи. Връщането на последните е свързано с редица действия на административните
органи, на които е възложено изпълнението на поземлената реформа, като:
извършване на комасация, определяне на намаляващи корекционни проценти, замяна с държавна или общинска земя,
преценка за наличие на съществуващи или възстанови граници или връщането следва
да стене с план за земеразделяне, и т.н. Уредената със ЗСПЗЗ поземлена реформа
отрича исковия способ за връщане на земеделските земи и не дава възможност за
възприемането на решенията на общинските поземлени комисия, по чл.14 ал.1 от
с.з., респ. – съдебните решения по чл.14 ал.3 като охранителни актове.
Съдебното
производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е за контрол върху индивидуален
административен акт на ПК, по повод на подадената жалба, за разлика от исковите
производство по чл.11 ал.2 – пропуснат срок за подаване на заявление /която
възможност вече е приключила/ - установяване на права върху имоти, възстановени
на други лица, чл.14 ал. от спорт за материално право.
Или в настоящият случай, в обжалвания
протокол като мотиви за отказ е посочено, че имотите се
отказват на осн.чл.14 ал. изр. последно от
ЗСПЗЗ, във връзка със съдебно решение № 151/05.03.2008
г. на ВКС по гр.дело №
1022/2007 г. Същите са били възстановени на Христос Младенов И. по преписка с
вх.№ ИЛ 138С/26.01.2012 г. Протокола променя издадения от 04.04.1993 г., съгласно указания дадени в съдебно решение №
1059/17.04.2014 г. по КАХД № 633/2014 г. на Пловдивския АС. Преписка ИЛ138 С е
била разгледана на заседание на комисия по чл.33 ал.6 от ЗСПЗЗ, с членове на
комисията, определени съгласно Заповед № РД11-533/17.11.2015 г. на Директора на
ОДЗ Пловдив и Заповед № РВ09-606/23.08.2016 г. на Министъра на МЗХ. Назначена
комисия е постановила обжалвания протокол № 3/11.01.2017 г., в който е
посочено, че в предвид начина на възстановяване на имотите – с план за
земеразделяне, няма идентичност на местности и площи между признатите и
възстановени имоти на наследниците на М. Христозова, поради което не може да
бъде извършена регистрация на основание решение по чл.14 ал.4, при която ОСЗ да
прецени за кои от имотите да бъде извършена тази регистрация. Постановено
/влязло в сила/ съдено решение по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е изпълнено с протокол
ИЛ138/27.06.2014 г. на ОСЗ, които е потвърден с представено по делото съдебно
решение № 280/2015 г. – постановено по гр.д.№ 1411/2014 г. по описа на РС Асеновград, по което няма връщане на преписката и
разпореждане за ново произнасяне.
Поради изложените по горе
мотиви обжалвания административен акт на ОСЗ Асеновград – протокол №
3/11.01.2017 г. на комисията по чл.33 ал.6 от ЗСПЗЗ е обоснован и правилен, а
подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от: А.И.И., С.Д.Я., В.П.Я., З.И.С., В.П.Я., Д.П.Я., Н.А.И., М.И.Г.,
М.В.В., А.В.С., С.И.М., В.И.М.
и З.И.М., чрез адвокат Ч. против: ОС “Земеделие“ гр.Асеновград, с искане да се
отмени Протокол № 3 от 11.01.2017 г. на Комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ при
ОС“Земеделие“ гр.Асеновград, с който е отказано възстановяване земи с обща площ
45,9 дка, на наследници на Христос И.И., б.ж. на с.Избегли, починал 1923 г., и връщане на преписката за
довършване на административната процедура, за възстановяване на земите на
наследниците на Христос И..
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: