М О Т И В И: НОХД № 1582/2019 по описа на ПлРС
Обвинението е против подсъдимата П.Г.И.
за престъпление по чл. 201 НК за това,
че:
През периода м.Септември 2007г. – м.Декември 2007г. в гр.Плевен като
длъжностно лице (по чл.93 т.1 б.“а“ от НК – лице,
на което е възложено да изпълнява
със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ***) присвоила чужди пари, връчени в това й качество – сумата от 1309,06 лв., собственост на *** (представляваща разлика между стойността
на услугите, които тя заявила
като платени чрез съставени впоследствие неистински документи – 1516,52 лв. и стойността на действително
платените от нея ***услуги за
този период – 207,46 лв.)- престъпление по чл.201 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
– гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като пледира
присъдата на подсъдимата да бъде
постановена при условията на чл. 54 от НК и
на основание чл. 58а от НК да бъде намалена с 1/3.
Подсъдимата
П.Г.И. се явява лично и със служ. защитник адв А.К. ***. Същият
категорично заявява, че е запознат със
съкратеното съдебно следствие и
дават съгласието си делото да бъде
проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимата признава вината си, запозната е с чл. 371 т.2
от НПК, че самопризнанията, както и
разпитите и експертизите направени на предварителното производство ще се
ползват при постановяване на присъдата им, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство Д-***/2018
г. по описа на РП-гр.Плевен.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от ***
***-гр.Плевен-предявен чрез юрист-консулт *** против подсъдимата И. за сумата
от 1309,06лв,представляваща размера на причинените имуществени вреди в резултат на
деянието,предмет на повдигнатото обвинение.Същите са конституирани като
гр..ищци в наказателното производство.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимата П.Г.И. в хода на съдебното производство, приема за установени
обстоятелствата, изложени в
обвинителният акт, които са следните: На ***. П.Г.И.
започнала работа в ***-Плевен като „***“ /Трудов договор № ***/.
С
Допълнително споразумение към трудов договор № *** П. Г. И. била преназначена
от длъжност„***“ в Сектор „***“, Отдел „***“
на длъжност „***“, Сектор „***“, Отдел „***“.
С
Допълнително споразумение към трудов договор № *** П. Г. И. била преназначена
от длъжност „***“ на длъжност „***“, Отдел „***“.
На П.Г.И.
било възложено да изпраща ***пратки на *** чрез „***“ ЕАД – ***, като за
заплащане на тези услуги, по направена от нея заявка авансово й се предоставяли
пари всеки месец.
И. имала
задължение впоследствие да отчете направените разходи за ***услуги като
представи документи от „***“ ЕАД - фактури.
През
лятото и есента на 2007г. П.И. имала семейни и парични проблеми. Имала нужда от
пари и решила да вземе от парите, които взимала авансово от ***, за плащане на
услуги на „***“ ЕАД.
През
месеците Септември, Октомври, Ноември и
Декември 2007г. направила заявки за авансово предоставяне на по-големи суми
отколкото обичайно били необходими за заплащане на услуги на „***“ ЕАД, от
които взела сумата от около 1300лв./1309,06лв./. В същото време
направила разходи в размер на 207,46лв., за което от „***“ ЕАД били издадени
документи, които тя не представила.
Тъй като П.
Г. И. не представила документи за направените разходи – фактури за месеците
Септември, Октомври, Ноември и Декември 2007г., а предстояло приключване на
финансовата година, неколкократно колегите й в *** я
помолили и поканили да представи посочените документи, което тя все отлагала,
посочвайки различни причини.
П.Г.И. се
снабдила с хартиени бланки на известия към фактури.
Помолила
свой познат /неустановен по делото/ да направи ръкописни изписвания в тях, за
да може да „оправдае“ размера на
присвоената от нея сума.
Били
съставени 4 бр. известия към фактури, в които било посочено, че са издадени от
„***“ ЕАД – *** във връзка с платени им услуги от ***, както следва:
-известие
към фактура с № *** за услуги на стойност 220,60лв. с поставена върху нея дата ***.;
-известие
към фактура с № *** за услуги на стойност 408,74лв. с поставена върху нея дата ***.;
-известие
към фактура с № *** за услуги на стойност 407,12лв. с поставена върху нея дата ***.
и
-известие
към фактура с № *** за услуги на стойност 480,06лв. с поставена върху нея дата ***.
В тях
било отбелязано, че са съставени от П. Г. Б..
Общата
стойност на направените услуги съобразно документите е 1516,52лв.
Стойността
на действително платените от П.И. услуги за периода от Септември до Декември
2007г. е в размер на 207,46лв.
Разликата
– 1309,06лв., били присвоени.
Със
Заповед № ***от ***. трудовото правоотношение между П.Г.И. *** било прекратено
поради неявяването й на работа в течение на два последователни дни, злоупотреба
с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя,
изразяващо се в ощетяване бюджета за административни разходи на ***.
***ът на *** – Плевен /В.Д.М./ подал жалба.
Била извършена проверка.
Било
образувано настоящото наказателно производство.
В хода му
като свидетели са разпитани запознати лица-Ц.И.И.,Л.Т.,
П.Б., В.М., К.Г., М.Т., Р.В., Н.И., Б.П. , Ж.П., И.Д..
Назначена
е и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по която е установено, че
стойността на действително платените услуги на „***“ ЕАД за периода месец
Септември - месец Декември 2007г. е в размер на 207,46лв.
Назначена
е и е изготвена графологична експертиза.
Съобразно
заключението й ръкописните изписвания в посочените известия към фактури не са
положени от подсъдимата П.Г.И. /самата тя е заявила на предходен етап, че не е
съставяла документите, а е помолила свой познат/близък да ги напише/.
Установено е и че няма ръкописни изписвания на посочената в тях служителка на „***“
ЕАД П.Г.Б..
Съобразно
разпоредбата на чл.93 т.1 б.а от НК длъжностно лице е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно временно или постоянно служба
в държавно учреждение.
Подсъдимата
П.Г.И. е имала трудово правоотношение с ***, което представлява държавно учреждение/институция.
Наказателното
производство било образувано за деяние по чл.212 от НК, но фактурите, на които
е придаден вид, че са издадени от „***“ ЕАД не са послужили, за да се получи
без основание чуждо имущество – пари на ***, а са съставени впоследствие за
прикриване на вече извършено присвояване. Съставянето на неистинските документи
не е и улесняващо престъпление, тъй като не е извършено преди или най-късно
едновременно с присвояването, а след това, поради което не е налице „квалифициран“
състав на длъжностното присвояване.
П.Г.И. е
привлечена като обвиняема за това, че през
периода м.Септември 2007г. – м.Декември
2007г. в гр.Плевен като длъжностно лице (по чл.93 т.1 б.“а“ от НК – лице,
на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ***) присвоила чужди пари, връчени в това й
качество – сумата от 1309,06 лв., собственост на *** (представляваща разлика
между стойността на услугите, които тя заявила като платени чрез неистинските
документи – 1516,52 лв. и стойността на действително платените от нея ***услуги
за този период – 207,46 лв.)
Разбира
обвинението. Не взима отношение по въпроса за вината /при предходни привличания
като обвиняема е заявила, че признава вината си/. Възползва се от правото си да
не дава обяснения.
Обвинението
се доказва от събраните доказателства.
От изложеното е видно, че с
деянието си подсъдимата П.Г.И. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл201 от НК.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите: Ц.И.И., Л.Т., П.Б., В.М., К.Г., М.Т., Р.В., Н.И., Б.П., Ж.П.,И.Д., дадени
на предварителното производство и приети и от подсъдимите като доказателствен материал по делото. В подкрепа
на така изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт са прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по дознание № Д ***/2008 г. по описа
на РП-гр.Плевен.
Съдът възприема и кредитира и
заключението на вещото лице изготвило назначените по делото съдебно-счетоводна
експертиза и графологическа експертиза. На досъдебното производство
подсъдимата не дава обяснения и не ангажира становище по въпроси
за вината.
От
така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява, че
с деянието си подсъдимата П.Г.И. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл 201 от НК.
Подсъдимата е извършила деянието виновно при форма на вина
- пряк умисъл.
Обвинението
се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването доказателства и доказателствени средства.
Привлечен
към наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление подсъдимата П.Г.И.
се признава за виновна, заявява че приема всички доказателства събрани на
досъдебното производство, които кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
От обективна страна са налице
всички признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала елементите от обективна страна на основния и
квалифициран състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици
на извършеното противоправно деяние, което именно са
целели.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът при постановяване на присъдата следва да се произнесе наказанието да е
при условията на чл. 54 от НК дори и същите да не са налице. В конкретният
случай те са налице, дотолкова доколкото
подсъдимата в хода на съдебното
следствие се признава за виновна и съжалява за случилото се.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на правовия ред в страната и ниското и правно съзнание .
При определяне на наказанието на подсъдимата П.Г.И. в настоящия
случай съдът счита, че наказанието, следва да се определи, при условията на чл. 54 и я осъжда на ДВЕ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“, което да бъде ,отложено на осн.чл 66 от НК с три години изпитателен срок.При спазване на
императивното правило на чл.58а,ал.1 НК, съдът редуцира лишаването от свобода с 1/3, намалявайки го
като краен резултат наложи на подсъдимата И.
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ месеца „лишаване от свобода“, което да
бъде отложено на осн.чл 66
от НК с три години изпитателен срок .
С оглед изхода на процеса и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата
П.И. следва да заплати в полза на ОД на МВР направените разноски в
размер на 525,81 лева и 20 лв. по сметка на ПлРС.
Съдът счита,
че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл.36 от НК.
По
Предявеният Граждански иск:
На първо място, съдът намира,
че е изтекъл 5 – годишния давностен срок за предявяване на граждански иск по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане, тъй като досъдебното производство по делото е
било спряно продължително време по обективни причини и срещу подс. П.И. и след това възобновявано.
Досъдебното производство по делото е
било образувано с постановление на ***г. срещу П.И. за престъпление по чл 212 ал1 вр с чл 26 от НК и е повдигнато обвинение на подсъдимата.
Досъдебното производство и осъществени съответните
процесуално-следствени действия по разследване, т.е. съгласно чл.114, изр.3 от ЗЗД от тогава е почнала да тече за
пострадалото държавно учреждение *** давността за вземането й от непозволено
увреждане. Само ако откриването или установяването на деца е
станало по-късно бихме могли да приемем, че давностният
срок започва да тече от този момент, а не от датата на извършване на деянието.
Безспорно в досъдебната
фаза на настоящото наказателно производство е недопустимо предявяването на
граждански иск от пострадалото държавно учреждение ***С,
тъй като може да го стори само с навлизането му в съдебната фаза. Това е така
по силата на действалите в началото на досъдебното производство разпоредби на
чл.60 - 64 от НПК /в редакцията им от ДВ, бр.50/2003г., отменен от
29.04.2006г./, както и в чл.84 - 88 от настоящия НПК. А спирането му не води
като последица до прекъсване или спиране на давностния
срок за предявяване на граждански иск за непозволено увреждане, съгласно
изричните изисквания на чл.116 от ЗЗД. При условие, че в настоящия случай
досъдебното производство е продължило дълго време, като няколкократно е било
спирано и възобновявано от наблюдаващия прокурор, пред пострадалото държавно учреждение не е имало пречка да упражни това си право и
пред граждански съд по реда на ГПК. Последицата от тези техни действия би била,
че ще спре да тече погасителната давност за вземането й до приключване на
наказателното производство /независимо от неговата продължителност/, защото
гражданското дело ще бъде спряно, според действащите през този период чл. 182,
б.“д“ от ГПК /отм./ и чл.229, т.5 от настоящия ГПК в сила от 1.03.2008г.
В наказателния процес се
прилага служебното начало, като гражданският ищец не може сам да инициира
съдебното производство с внасянето на искова молба за предявяване на граждански
иск срещу подсъдимия, а е негов субсидиарен участник
и неслучайно получава съобщение за насрочването на делото по чл.255 от НПК,
както и за правото му да се конституира като страна в процеса. Ако това не е
било сторено по надлежния ред, винаги е налице съществено процесуално
нарушение, тъй като е ограничена възможността му да участва в това качество в
съдебната фаза на наказателния процес във всички негови стадии.
Общото събрание на Н. колегия
на ВКС намира, че възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по
отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, винаги е по
съществото на делото и съдът се произнася по него с присъда или решение, като
отхвърля иска, ако са налице условията за това, без да сочи съдебната инстанция
пред която може да бъде сторено това – първоинстанционен
или въззивен съд.
По тези съображения съдът намира, че предявеният граждански иск от *** ***-гр.Плевен срещу подсъдимата П.Г.И. следва да бъде
отхвърлен като НЕАСНОВАТЕЛЕН.
С
оглед гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: