Решение по дело №414/2016 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

               №                                      гр. Царево,                 04.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ МОСКОВА                                                              

 

при участието на секретаря Петранка Бъкларова,

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 414/2016г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена, допълнена и изменена, предявена от „***” ЕАД, със седалище и адрес: ***, представлявано от Х.Г.Р. – прокурист,чрез гл. юрисконсулт М.Т., срещу ответника „***” ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. София, п. код 1836, р-н „Подуяне”, ж.к. Левски Зона Г, бл. 15 вх.е ет.з ап. 151, представлявано от управителя И.И.М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108  от ЗС за ревандикация на недвижими имоти, както следва: 1/поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско,  с площ от  492 кв.м. , находящ се в ***“, като с протоколно определение от  07.03.2019г. е прието направеното  от ищеца изменение, съгласно което този иск се счита за предявен за 465 кв.м. от  поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско, целият  с площ от  492 кв.м. и 2/ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско,  с площ от  543 кв.м. , находящ се в ***“, както и обективно кумулативно съединени и обусловени от тях осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на общо 5 500 лева за лишаване от право на собственост за периода от пет години назад преди предявяване на исковата молба - за периода от  21.11.2011г. до 21.11.2016г., в размер на 2700 лв. за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско и в размер на 2800 лв. за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско, заедно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

 В исковата молба ищецът твърди, че е придобило правото на собственост върху процесните недвижими имоти, които са част от  *** находящ се в гр.Приморско,  считано от учредяването си като еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Националния осигурителен институт (НОИ) чрез непарична вноска (апорт) въз основа на Решение № 41/1997 г. на НС на НОИ и Решение № 1 по ф.д. № 18429/1997 г. от 27.01.1998 г. на СГС, като НОИ е придобил собствеността от държавата по силата на закона - § 5, ал. 2 от ПРЗ на Закон за фонд обществено осигуряване (ДВ бр. 104 от 28.11.1995 г.), където изрично е посочена ***, прекратена с Решение от 10.10.1996 г. на СГС, ф.о. по ф.д. № 8013/1991 г. въз основа на Решение на МС № 775/1996 г. и Приложение към него. Посочва, че процесиите имот, които са част от  *** находящ се в гр.Приморско,   са предоставени за стопанисване и управление от ***, регистрирана по Указ №56 за стопанската дейност (отм.), което е имало право на стопанисване (оперативно управление) върху държавна собственост. Позовава се на разпоредбата на  § 5 от ПРЗ на Закон за фонд обществено осигуряване, по силата на която на НОИ се прехвърля собствеността върху две групи имоти собственост на Държавата: тези по Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, които не са предоставени на държавни или общински учреждения или на други организации по силата на други закони, и собствеността върху почивната база на държавна фирма „***. Счита че последният му валиден и актуален титул за собственост на *** е Акт за държавна собственост (АДС) №1327 от 16.11.1994 г. на Община Царево.

При условията на евентуалност твърди, че придобил процесните недвижими имоти на основанието на придобивна давност в периода от учредяването си 10.12.1997г. до 07.05.2003г., като имотите са били владяни  и от праводателите на ищеца, считано от 1973г. до образуване на ищцовото дружество.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, уточнен и допълнен, от ответника„***” ЕООД, с който изразява становище за недопустимост на производството предвид липсата на активна процесуална легитимация на ищеца и на правен интерес от завеждане на исковете, по същество оспорва исковете като неоснователни поради нарушения на писмената форма за действителност на апорта на процесните недвижими имоти в капитала на ищцовото дружество, липсата на отразяване на непаричната вноска в устава с предвидените в чл.72 и чл.73 от ТЗ елементи, както и на съгласие на собственика на имотите за тяхното апортиране, изразено писмено с нотариална заверка на подписа. На следващо място посочва, че учредителният акт на ищеца  не съответства по форма и съдържание на изискванията, предвидени в чл. 114, ал.3 и чл.115 от ТЗ, поради което предвид изложените съображения правата върху вноската не са придобити от ищеца от момента на неговото учредяване като търговско дружество, както и липса на идентичност между процесните имоти и имота по АДС №1327/16.11.1994г.. Прави възражение за придобиване на процесните имоти на основание сключен договор за покупко-продажба с нотариален акт №25 по нотариално дело №39/2008г. на нотариус с рег.№370 на Нотариалната камара, при условията на евентуалност - на кратка петгодишна придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС, позовавайки се на добросъвестно владение, считано от 22.01.2008г. до предявяване на исковата молба, както и на десетгодишна придобивна давност по чл.79 алл.1 от ЗС вр.чл.82 от ЗС, считано  от 01.04.2002г. до предявяване на исковата молба чрез присъединяване владението на праводателите му, като заявява, че за последните за периода от 01.04.2002г. до 22.01.2008г. също е изтекла кратката придобивна давност, като се позовава на добросъвестно владение и счита, че е приложима кратката петгодишна давност. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В първото по делото с.з.  с уточняваща и допълваща молба от 28.04.2017г.  ищцовото дружество е предявило срещу ответното дружество на основание чл.212 от ГПК и инцидентни установителни искове, приети от предходния съдия-докладчик с протоколно определение от 25.09.2017г., както следва:да бъде установено, че сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №25, том I, рег. №144, дело №21/2008 г., няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че И.И.М. и А.не са били титуляри на вещното право на собственост, както и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него; и  да бъде установено, че сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том I, рег. №768, дело №160/2002 г., няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че А. Г.А. не е бил титуляр на вещното право на собственост, както  и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изразените от страните становища и доводи,  събраните по  делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства  се установява, че с решение на ИК на Приморски народен съвет по Протокол № 19 от заседание на ИК на Приморски НС от 12.09.1957г./л.39/, е отстъпен на Централния съвет на Професионалните съюзи (ЦСПС) терен за строеж на младежки лагер, представляващ: „местото между шосето Бургас-Мичурин и „Корията“ обществен парк селото“, като „местата на собствениците бъдат заменени от ИК, а трайните насаждения – заплатени от инвеститора“.

С решение по т.1б.“в“ по Протокол №26/28.12.1957г. ИК на ОНС Бургас  е дал съгласие да бъдат отредени за изграждане на летовищни комплекси терени, между които – на ЦСПС – „теренът на запад от шосето Бургас-Мичурин при разклона за с.Приморско, с граници: на север и изток – шосето, на юг – гората при Дяволското блато, и на запад – частни полски имоти, без да се ползва съществуващата гора за строителна площадка“, видно от приложения по делото Протокол № *** г. от заседание на ИК на ОНС Бургас /л.37-38/.

С Протокол ***. на ЕСКИТЕ при общ.Царево  е взето решение, с което на почивната база“Черноморка“ е достатъчен терен с площ 36 000 кв.м., от които застроен 3 950 кв.м.

Съгласно т.8, ал.1 от ПМС № 10 от 13 април 1973 г. за по-нататъшно развитие на отдиха и туризма в НРБ (ДВ, бр.35 от 1973 г., л.35), се създават в окръзите държавни стопански организации „Отдих и туризъм“, като отделни юридически лица, на подчинение на Комитета за отдих и туризъм, който съгласно т. 6 от Постановлението, е държавно обществен орган с ранг на министерство и към които преминават съгласно т.8, ал.2 от Постановлението специализираните звена за експлоатация и управление на заведенията за отдих и туризъм на ЦСПС. По силата на това ПМС, имотите преминават за стопанисване и управление в ДСО „Отдих и туризъм“ Бургас.

Съгласно т.14. от Разпореждане № 12 от 8.11.1977 г. на МС за създаване на Национален комплекс „Вътрешна търговия, туризъм и услуги“ и за утвърждаване на генерална схема за специализация и концентрация на дейностите и на генералната схема за управление на комплекса (ДВ, бр. 28 от 1977 г., л.27), Комитетът за отдих и туризъм се закрива и почивните станции за отдих на трудещите се предават безвъзмездно на ЦСПС, за стопанисване и управление чрез създаденото към ЦСПС Управление „Почивно дело и курортно лечение“.

С Разпореждане № 1 от 12 февруари 1988 г. на МС за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха (ДВ, бр.19 от 1988 г., л.28),  т. 6, б. “а“, на основата на Управление „***“ към ЦСБПС се образува като юридическо лице Обединение „*** което поема активите и пасивите по баланса към 29 февруари 1988 г., както и другите права и задължения на *** към ЦСБПС. Видно от Приложение № 4, към т. 6 – „Списък на предприятията в състава на комплекси „Балкантурист“, Обединението „Почивно дело и курортно лечение“ и Строително-търговско обединение „Туристинженеринг“, в Обединение „Почивно дело и курортно лечение“ преминава и Курортен комплекс - Приморско - раздел IV, т. 7 (л.28 гръб).

Със Заповед № *** г. на Министъра на труда и социалните грижи /л.44/, е взето решение за образуване на фирма с държавно имущество с наименование „***“, която поема съответна част от прекратените организации. Съгласно Приложение № 1 и т.23 от Приложение № 2 /л.44 -45/, процесният имот в гр.Приморско преминава за стопанисване и управление към ДФ „Социален отдих“. С решение от 27.01.1998 г. по ф.д.8013/91 г. на СГС, е регистрирана ДФ „***“ /л.43/.

С Протокол № 7/11.03.1994 г. на ЕСКИТЕ – Царево/л.40/, е приета като достатъчна предоставената с Протокол на ИК на ОНС-Бургас и ползвана от Почивна база „***” площ в размер на 36 декара, от които застроена площ 3950кв.м.

С АДС № 1327/16.11.1994г. /л.32/  държавата е удостоверила при условията на чл.6 и чл.79 ЗС, чл.81 от НДИ, Протокол № 26 от 28.12.1957 г. на ОНС-Бургас, Протокол № 7/11.03.1994 г. на ЕСКИТЕ Царево, възникналото вече право на собственост върху имота - Почивна база за 554 легла с изградена инфраструктура, състояща се от Блок 1 с площ от 651 кв.м. - пететажен, построен 1968 г.; Блок 2 с площ от 651 кв.м. - пететажен, построен 1968 г.; Блок 3 с площ от 605 кв.м. - пететажен, построен 1968 г.; Кухня-столова от 1200 кв.м. - двуетажна, построена 1968 г.; Гараж - 100 кв.м. - едноетажен, построен 1984 г.; Склад и пералня - 540 кв.м. - двуетажна, построена 1982 г., с необходима прилежаща територия към почивната база съгласно Протокол № 7/11.03.1994 г. на ЕСКИТЕ – Царево - 36 дка. Посочено е, че имотът е ***” е извън регулацията гр.Приморско, на юг от кв.10 по плана на града, при съседи: изток - улица, запад - улица, север - улица и юг – гора.

Съгласно §5 от ПЗР Закона за фонд „Обществено осигуряване“ (ДВ, бр.104 от 28.11.1995 г.) собствеността върху почивната база на ДФ „***“ се прехвърля на НОИ, а държавната фирма се прекратява. С Решение от 10.10.1996 г. по ф.д.8013/1991 г. на СГС - Фирмено отделение /л.42/, ДФ „Социален отдих“ е прекратена. Съгласно т. 1 от Решение № 775 на МС от 01.08.1996 г. за прехвърляне на имуществото на ДФ „Социален отдих“ на НОИ /л.25/, се „прехвърля на Националния осигурителен институт имуществото на държавна фирма „***“ - почивна база, която се използва по предназначение, съгласно Приложение № 1 към т.1/л.26/. В т.24.2. от Приложение № 1 към Решение № 775 на МС е посочено, че се прехвърля почивната база на ***“ от ***.

С имуществото, преминало в патримониума на НОИ съгласно §5 от ПЗР на ЗФОО, вкл.процесния имот в гр.Приморско, с Решение №41 на Надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997 г.  по Протокол №21 /л. 36/ е учредено еднолично акционерно дружество „***“. С решение № 1 от 27.01.1998 г. по ф.д.18429/1997 г. на СГС, „ПРО“ ЕАД е вписано в регистъра на търговските дружества/л.30/. Създаден е нов правен субект- "***" ЕАД, с държавно имущество, част от което е почивният комплекс в гр.Приморско. В тази връзка, по делото е представен и АДС № 1327 от 16.11.1994 г. на Община Царево, видно от който, ищцовото дружество, е собственик на процесния имот.

Ответникът „***“ ЕООД, представлявано от управителя И.И.М., се легитимира като собственик на процесните два имота с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №25, том I, рег. №144, дело №21/2008 г. на нотариус *** с №***в регистъра на Нотариалната камара. С посочения нотариален акт ответното дружество е закупило  на 22.01.2008 г.  от И.И.М. и съпругата му А.урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІ-640 с площ от 1 035,  кв.м., в кв. 39“к“ по плана на гр. Приморско, одобрен със Заповед №*** г. и Заповед №*** г. на Кмета на Община Приморско, при граници на имота: изток - УПИ ІV-640, УПИ ІІІ-640 и УПИ ІІ-638, запад – улица; север – УПИ ІІ-638 и УПИ І-627,639, юг – улица.

 По делото е представено удостоверение за родствени връзки, видно от което И.И.М.  е син на И.И.М. и Р. В. М..

Продавачите И.И.М. и А.са се легитимирали като собственици на продавания имот с  Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №*** на нотариус М. В., с №*** в регистъра на Нотариалната камара. С посочения нотариален акт  И.И.М. закупил на 01.04.2012г. в режим на СИО от А. Г.А. следните недвижими имоти: 1/Урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІ - №640 с площ от 492 кв.м.,  кв. 39“к“ по плана на гр. Приморско, одобрен със Заповед №4/1999 г., при граници на имота: изток - п-л V-640, запад - п-л І-627,639, север – п-л ІІ-638, юг – улица; и 2/Урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-640 с площ от 543 кв.м., кв. 39“к“ по плана на гр. Приморско, одобрен със Заповед №4/1999 г., е отреден ПАРЦЕЛ,., при граници на имота: изток - п-ли ІІІ-640 и ІV-640, запад - п-л VІ-640, север – п-л ІІ-638, юг – улица.

При тази продажба лицето А. Г.А. се е легитимирал като собственик на продаваните имоти с Договор за замяна на недвижим имот, сключен между него и Община Приморско по реда на ЗОС от 18.08.2000 г. и с Договор от 27.11.2001 г. за поправка на същия. С този договор за замяна община Приморско е прехвърлила на А. процесните УПИ VІ-640 и УПИ V-640, и двата в кв.39“к“, както и още един цял урегулиран имот и идеални части от други два. В замяна на това А. прехвърлил на общината неурегулиран поземлен имот с пл.№146, бивш кв.10 по плана на гр.Приморско, като е записано, че  А. бил собственик на прехвърления от него имот на основание решение №42 от 18.07.2000г. на ПК-Приморско, т.е. на основание възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.

По делото е представено заверено копие на поземлена преписка от ОСЗГ-Приморско на наследодателя на А. Г.А. – Г.А. Костов, поч.на 10.11.1973г. Видно от съдържащите се в преписката документи /л.726-795/, неговият единствен наследник А. Г.А. е заявил пред поземлената комисия за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху няколко имота, измежду които харман от 1.5 дка и лозе от 0.5 дка в местността „***“, землището на гр.Приморско. Представени са били няколко удостоверения от техническа служба , последното под №234 от 16.08.1994г., съгласно която имота на Г.А. К. в местността „***“, сега е в строителните граници на града, съдържа 3400 кв.м., в разписния лист е записан с №146 на наследодателя и е застроен с почивна станция.  С  първото си произнасяне по преписката, ПК-Царево с решение №90ПР/1.2 от 06.07.1994г. е отказала да възстанови на наследниците нива от 2 дка в местността „Край село“, имот №146 от кадастралния план от 1962г. с мотив, че е застроен и следва обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ. А. Г.А. е обжалвал този отказ, но с решение №423 от 14.06.1995г. на РС-Бургас по гр.д.№3166/1994г. жалбата му е оставена без уважение отново с мотив, че имот №146 е застроен изцяло. Въпреки удостоверенията по преписката, че имота е застроен и не подлежи на реституция и постановеното съдебно решение, което е влязло в законна сила, новообразуваната ПК-Приморско с решение №12 от 24.06.1998г. е възстановила в стари реални граници на наследниците имота, описан като нива от 2 дка в местността „***“, имот №*** от кадастралния план от 1962г., а малко след това с решение №42/27.07.2000г. поземлената комисия е възстановила на наследниците целия имот №*** с площ от *** дка, независимо, че са били заявени за възстановяване само 2 дка.

По делото е представено  заверено копие  на преписката по издаването на АОС №189/14.04.1999г., преписката по сключването на Договор за замяна от 18.08.2000г. и договора за поправка на същия от 27.11.2001г. /л.803-819/. Видно от съдържанието на АОС №189/14.04.1999г., със същия е актувана като частна общинска собственост незастроена част от кв.39“к“ по плана на гр.Приморско за жилищно строителство, състояща се от парцели І, ІІІ, ІV, V и VІ със обща площ от 3000 кв.м., а като основание за издаването му в т.2 е посочено чл.59 от ЗОС и решение №4/06.04.1998г. на ПК-Приморско, и в т.12 „забележки“ е отбелязано  допълнително основание  за издаването му - решение №25/14.06.1999г. на ПК-Приморско. Видно от съдържанието на Договора за замяна, като основание за сключването му е посочена заповед №434/04.08.2000г. на кмета, чл.35 от ЗОС и чл.37 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, които са представени по делото допълнително ведно с решение №60/11.05.2000г. на Общински съвет-Приморско и приложение към него, заповед №***. и заповед №***. на кмета на общината /л.1218-1254/.

По делото  е представена и заверено копие на преписка ПР 411 на ПК-Приморско /л.918-1060/, по която са постановени посочените като основания за издаването на АОС Решение №4/06.04.1998г. и решение № 25/14.06.1999г. за възстановяване правото на собственост на община Приморско върху имоти по ЗСПЗЗ При внимателен прочит на съдържанието на посочените решения и съпоставка на възстановените имоти по площ и местонахождение с тези на имотите по  АОС №189/14.04.1999г., съдът по никакъв начин не може да установи връзка между възстановените с решенията имоти и  имотите, описани в АОС №189/14.04.1999г. По преписката липсват и приложени документи, които да доказват правото на собственост на общината върху процесните имоти преди да бъдат национализирани и съответно да обосноват правото да й бъдат възстановени заявените от нея имоти по ЗСПЗЗ. По преписката е приложена декларация по чл.12 ал.3 от ЗСППЗЗ, която е подписана от няколко лица, измежду които обаче не е кметът към онзи момент Д., който е законен представител на общината и заявител по преписката.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по подадената от И.И.М. молба вх. №*** г., Експертният съвет е постановил решение, с което е допуснал изготвяне на ПУП/ПРЗ за УПИ VІ-640 и V-640 от кв. 39 „к“ по плана на гр. Приморско, с цел обединяване на двата УПИ, който ПУП/ПРЗ в последствие е бил одобрен със Заповед №*** на Кмета на Община Приморско. Видно от представеното по делото решение на Адм.съд-Бургас, посочената Заповед №39/12.01.2007 г. на Кмета на Община Приморско е била атакувана от ищцовото дружество пред административния съд , поради което не е влязла в законна сила.

По делото са представени доказателства, че ищцовото дружество е водило дела за собственост досежно процесните имоти и срещу други лица, които са приключили с влезли в сила решения, като към настоящия момент  води  гр.д.№1249/2011г. по описа на БОС  срещу И.И.М. и Р. В. М., производството по което е спряно до приключване с влязло в сила решение по гр.д.№73/2008г. по описа на РС-Царево, по което ответник е “***” ЕООД, гр. Бургас /л.279-282/.

По делото са представени и приети Договор за наем от 07.04.1998г., сключен между ищцовото дружество като наемодател и ЕТ „***.“  със седалище гр.София като наемател, Допълнително споразумение от 02.05.2001г. към договора за наем, Допълнително споразумение от 10.04.2002г. и разпечатка от фирменото досие на ЕТ „***.“  със седалище *** /л.854-860/, от които се установява, че ищцовото дружество е предоставило на едноличния търговец да ползва пералното помещение в Почивна база „***“ срещу заплащането на наемна цена за първоначално определен тригодишен срок, който с  допълнителните споразумения е бил удължаван съответно с по една година.

По делото са представени и приети Решение №126/05.10.2004г. по гр.д.№183/2003г. на ЦРС, решение №ІV-58/27.04.2005г. по в.гр.д.№1675/ 2004г. на БОС, решение №1475/28.11.2006г. по к.гр.д.№2137/2005г. на ВКС и решение № 305/06.12.2007г. по к.д.№ 411/2007г. на ВКС /л.261-271, л.900-917/, от които се установява, че предявените от И.И.М. и А.искове срещу „***“ ЕАД за премахване на гараж със застроена площ от 100 кв.м., склад и пералня с обща застроена площ от 540 кв.м., находящи се в УПИ VІ-640 с площ от 492 кв.м. и УПИ V-640 с площ 543 кв.м. и двата в кв.39“к“ по плана на гр.Приморско са отхвърлени като неоснователни. В мотивите на посочените решения съдът подробно и изчерпателно са обсъдени представените по делото доказателства за собственост, на които са се позовавали ищците, като е стигнал до извода, че държавата е била собственик на целия имот, за който през 1994г. е бил съставен АДС №1327 /приложен и по настоящето дело/ и този имот е застроен, като е реализирано мероприятието, за което е бил отреден, поради което земеделската земя, каквато е била преди това застрояване, не подлежи на връщане на бившите собственици, тъй като е променила своето предназначение. Прието  е още, че община Приморско не е била собственик на имота и за това не е можела да извърши валидна замяна, която по отношение на „***“ ЕАД е недействителна, както и че нито община Приморско, нито А. Г.А., нито следващия участник в прехвърлителната сделка И. М. с неговата съпруга Р.М.са можели да противопоставят вещни права на „***“ ЕАД, който е собственик на имота, в който са процесните постройки.

По делото са назначени, изслушани и приети СТЕ и СИЕ.

Съгласно заключението на в.л.Г.М. по приетата по делото СТЕ първият регулационен план на гр.Приморско е от 1928 г., одобрен със Заповед № 78/1928г., който план не обхваща територията, на която се намира комплекса / който е извън регулация/.

Вещото лице посочва, че през 1958г. е изготвено частично изменение на плана от 1928г. /няма открита заповед/, с което е извършено разширение на територията, която е регулирана с план и е отреден терен с предназначение „За временен младежки лагер на ЦСПС“. Вещото лице пояснява, че съгласно тогава действащите правила на ЗПИНМ при заснемане и изработване на кадастрални карти и регулационни планове, на държавните имоти не се поставят кадастрални номера, а се записват само номерата на парцелите и кварталите и ако има специално отреждане и то се записва с червен цвят. Вещото лице посочва, че конкретно терена на почивната база в това изменение от 1958г. на кадастралния план е нанесен в червено.

Вещото лице посочва, че през 1962 г. е одобрен нов регулационен план на гр.Приморско със Заповед № ***., а със Заповед №***.  е одобрен идейно-застроителен план на терена, отреден и предназначен за „За временен младежки лагер на ЦСПС“, при което плана от 1962 г. е частично изменен.

От заключението на вещото лице се установява, че към 1970г. няма отразени имоти УПИ VІ-640 с площ от 492 кв.м. и УПИ V-640 с площ 543 кв.м. в *** /стари номера/ на ***.

Вещото лице посочва, че при съпоставка на картния материал, е видно, че по местонахождение процесните имоти УПИ VІ-640  и УПИ V-640 попадат в терена според идейно-застроителния план /ИЗП/ от 1970г., одобрен със Заповед №306/20.03.1970г., отреден и предназначен за „За временен младежки лагер на ЦСПС“.

Вещото лице посочва, че към дата 11.03.1994г. и към дата 16.11.1994г. е действал регулационния план на гр.Приморско от 1962г., одобрен със Заповед №***. и частичното изменение на ИЗП, одобрено със Заповед № ***.

С Протокол №***. на ЕСКИТЕ при общ.Царево  е взето решение, с което на почивната база“***“ е достатъчен терен с площ 36 000 кв.м., от които застроен 3 950 кв.м. Поставя се условие последния да бъде заснет чрез геодезическо измерване. Вещото лице сочи, че за последвало такова няма данни нито отразяване в действащия тогава план на гр.Приморско. Единствен критерий е терен, отразен чрез контури като „За временен младежки лагер на ЦСПС“ от 1958г. Последния е нанесен по-късно на два картона по плана от 1962г. с площ около 42 дка.

При съставянето на АДС №1327/16.11.1994г., като основание е посочен Протокол №7/11.03.1994г. на ЕСКИТЕ при общ.Царево, като за собственик е записан ДФ „***“ София и е отразено, че терена е извън регулация. 

 От приетото заключение на в.л.Г.М. по СТЕ се установява,  че по-късно  регулационния план на гр.Приморско от 1962г. е изменен със Заповед № ***. в частта, касаеща процесните имоти. По това изменение има отреждане по застроителния план с надпис :“За курортно и жилищно застрояване“, като в това изменение попадат УПИ VІ-640 и УПИ V-640 в кв.39“к“. В последствие, тези два парцела са били актувани като частна общинска собственост със съставения на 14.04.1999 г. Акт №***за частна общинска собственост на Община Приморско като съставна част от незастроената част от квартал 39 „к“ по плана на гр. Приморско с обща площ от 3000 кв.м., отредена за жилищно строителство, с граници: изток – улица и парцел ІІ, запад – улица, север – улица и парцел ІІ и юг – улица.

Въз основа на  изготвената на комбинирана скица, върху която  вещото лице  отразява местоположението на процесните имоти и терена на Спортно-оздравителния комплекс „***“ по кадастралната карта на гр.Приморско, като върху действащия към момента на съставяне на АДС №1327/16.11.1994г., улично-регулационен план на гр.Приморско, одобрен със Заповед №***., отразява контурите на разширението от 1958г. на регулацията от 1928г. върху кадастралния и регулационен план от 1962г., вещото лице посочва, че  само 27 кв.м. от УПИ VІ-640 /стар номер, нов номер ПИ с идентификатор *** не попадат в терена, отреден според ИЗП от 1970г. за „***“, като останалата площ на процесните имоти попада в терена на комплекса.

През 2007г. е издадена Заповед №***.  на кмета на община Приморско за частично изменение на  плана на гр.Приморско при  което УПИ VІ-640 с площ 492 кв.м. и УПИ V-640  с площ 543 кв.м. в кв.39“к“ се обединяват в новообразуван УПИ VІ-640 в кв.39“к“ с площ 1035кв.м., която заповед към настоящия момент не е влязла в сила поради обжалването й от ищеца пред Адм.съд-Бургас.

 Вещото лице посочва, че при изготвянето на комбинираната скица, с отразяване границите и разположението на незастроената част от кв.39 „к“ по плана на гр.Приморско, за жилищно строителство, състояща се от парцели І, ІІІ, ІV, V и VІ с обща площ 3000 кв.м., посочена в Акт №***. за частна общинска собственост  на община Приморско, в рамките на „необходимата прилежаща територия към ***от които застроена площ *** кв.м./, определена Протокол №***. на ЕСКИТЕ при общ.Царево и посочена в АДС №***., само 218 кв.м. от УПИ І и 27 кв.м. от УПИ VІ и двата в кв.39“к“ не попадат в контурите на терена, засегнат от горното отреждане.

По делото е назначена съдебна комплексна икономическо-техническа експертиза (СКИТЕ), извършена от вещо лице Т.А., чието заключение е прието в съдебното заседание по делото на 27.04.2018 година. От заключението на вещото лице А. се установява че:

- Размерът на средния годишен пазарен наем за УПИ с идентификатор ***с площ  от 492 кв.м. за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. е 17 061,48 лв.;

- Размерът на средния годишен пазарен наем за УПИ с идентификатор ***с площ  от 543 кв.м. за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. е 19 363,40 лв.;

- Спортно оздравителен комплекс „Черноморка“ се води и в момента по баланса на ПРО ЕАД, като в счетоводна сметка 201 „Земя“  - с наименование „***“ гр. Приморско в квартал 39 „И“ се води обща площ от 36 дка и балансова стойност 10720 лв., а в счетоводна сметка 203 „Сгради“ – са описани 6 броя отделни сгради с общо наименование „***“, с обща отчетна стойност в размер на 3 554 159,91 лв.;

По делото са представени доказателства, че процесните имоти са включени в баланса и на двете дружества, като тези обстоятелства са отразени в счетоводните книги на дружествата.

По делото са представени доказателства, че ответното дружество непосредствено след закупуването на процесните имоти е декларирало това обстоятелство пред общината и от 2008г. до настоящия момент е заплащало редовно дължимите данъци и такси.

Представени са от ищцовото дружество влезли в сила решения за отхвърлени искове по граждански дела, заведени от лица, на които имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ, против „ПРО“ ЕАД  за имоти, които се намират в границите на оградения терен на почивната база/л.183-282/.

Представени са доказателства за висящи съдебни производства по граждански и административни дела: иск по чл.108 ЗС по гр.д.1249/2011 г. по описа на БОС от ПРО ЕАД против трето лице, касаещ – „пералня, склад, гараж, както и склад към пералня, заедно с прилежащия към тях терен – УПИ VІ-640 и УПИ V-640 в кв.39“к“ по кадастралния план на гр.Приморско“, попадащи по кадастралната карта на кр.Приморско в ПИ 312, 313, 314, 315, 316, 317, 324, 325, 310 и 311.

 По делото са събрани и устни доказателства, като са разпитани общо четирима свидетели – един свидетел, доведен от ищеца и трима свидетели, доведени от ответника.

Във връзка с твърдяното от ответника владение върху имота по делото са разпитани трима доведени от него свидетели.

Свидетелят И. Т. посочва, че познава лично И. М. от 1998 г. по повод пране на бельо на почивната станция, в която свидетелят е работил по това време. Заявява, че от 2004 г. е започнал да си носи прането да се пере във фирмата му, а след прехвърляне на имота на сина му - и в „***“, където и до последно си пере бельото. Сочи къде се намира имота, границите и приблизителната му площ; заявява че много пъти лично е ходил в имота където е пералнята, тъй като си носи там бельото от вкъщи за пране на пет-шест дена, на седмица максимум; установява, че имотът е ограден и оградата му стои от много време без промяна на границите и че от там надолу започва „***“, бившите „***“; че в имота се влиза само през един портал с табела ***; твърди също, че само това дружество стопанисва имота. Заявява, че И. М. е закупил имота от А., който е от Приморско.

Свидетелят Ф. Ф. посочва, че познава И. М. от 1998 г. и че от тогава са близки приятели с него. Установява, че последният е купил земята през 2002 г. и че от тогава свидетелят е постоянно в този имот тъй като е помагал, като е правил ремонти в пералнята. Посочва, че последно е бил в имота преди една седмица. Посочва също къде се намира имота, границите му и приблизителната му площ, и установява, че в годините и до сега нищо не е променяно в границите на имота. Заявява, че тринадесет години е работил в този имот и че постоянно ходи в имота; посочва, че имотът е ограден с мрежа и в него се влиза и излиза от едно място – през портал. Заявява, че през 2008 г. е видял табела на „***“ отвънка пред портала на имота и И. М. му е казал, че е прехвърлил всичко на сина си. Установява също, че до сега не е имало период, в който да няма хора в този имот, че имотът се стопанисва, както и че от работници от персонала (едно момче с жена си) работят и живеят там, като дори през зимата остават в имота. Посочва, че както си е в момента заграден имота, така си е бил и преди изцяло заграден още от 1987 г., без достъп до корпусите на Комплекс „***“. Свидетелят твърди, че тринадесет години е работил в този имот, като абсолютно всеки ден е ходил на работа. Твърди, че от 2002 г. насам имота се поддържа от И. М., където е пералнята, както и че не знае някой да е оспорвал собствеността на земята, която е купена от И. М.. Заявява, че И. М., а след това и „***“ са едни добри собственици, грижат се за имота, имотът си е заграден, има си портал и видеонаблюдение, както и че няма друг, който да обитава имота, освен тях и работниците.

Свидетелят Т. М. заявява, че от 2010 г. до сега работи и живее постоянно в същия имот. Посочва къде се намира имота на ответника и заявява, че имотът е ограден с ограда откакто свидетелят е в имота, като включително ограда има и откъм комплекс „***“, която граничи с имота; че достъпът до имота е само през портала, на който има табела с надпис „Перално стопанство“, на която е обозначено и името на „***“; че достъпът до имота не е свободен, като след работно време той отключва и заключва портала на имота; че никой друг освен „***“ не поддържа този имот, земята, сградите; че от 2010 г. не е виждал някой да е идвал да има претенции към земята, както и че след работно време поддържа зелените площи, градинките и каквото е счупено в имота, като той дава бележките за разходите на шефа си, който ги плаща.

По делото е разпитан и доведения от ищеца свидетел – И. Н. Г., която заявява, че е от 2001 – 2002 г. работи като главен счетоводител в ищцовото дружество, като работното й място е на Бургаски минерални бани. Твърди, че Почивен дом „***“ е продаден през 2002 г. на „***“ – София, като не й е известно да е имало регресни претенции от купувача. Сочи, че не й е известно за Почивен дом „***“, „ПРО“ да е водило дела за собственост, нито за сградите, нито за парцелите, някой да е имал претенции да влиза във владение за Почивен дом „***“ и да е прекъсвано владението на Почивен дом „***“ от „ПРО“. Твърди, че доста пъти е посещавала Комплекс „***“, че е обхождала комплекса дотолкова, доколкото е свързано със задълженията й, като пералнята, гаража и склада не ги е посетила. Твърди, че гараж, склад и пералня, които са части от Комплекс „***” ги е посетила през 2004г. или 2003г. не си спомня точно, като мисли че са влезли от страната на улицата. Не може да каже в момента, дали има ограда между блоковете и сградите-гараж, склад и пералня. Твърди, че тогава в едната сграда е имало оборудване перално, а в сградата отсреща, която е била склада е имало много чинии, порцеланова посуда, и просто са влезли да видят какво има. Не може да каже кой е стопанисвал имота тогава.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 Относно иска по чл.108 от ЗС:

По активната легитимация на ищеца:

Отреждането на терена за изграждане на временния младежки лагер на ЦСПС е извършено през 1958 г., при действието на ЗПИНМ (отм.), след изменението на чл.39, ал.1 (Изв., бр.54 от 1956 г.) от същия закон. Съгласно чл.17 и чл.42 ЗПИНМ (отм.), терените за обществени нужди се отреждат с уличнорегулационния план. Съгласно чл.17, ал.2 ЗПИНМ (отм.), отчуждения за мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се извършват само по реда на този закон. С оглед редакцията на чл.39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) след изменението от 1956 г., т.е.към момента на отреждането на терена, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона.

Съдът приема на първо място, че изграждането на младежки лагер на ЦСПС представлява мероприятие по смисъла на чл.39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) и §36 от ППЗПИНМ (отм.), предвид отреждането на терена за временен младежки лагер с изменението (разширението) на регулационния план на с.Приморско през 1958 г. На второ място съдът приема, че е изпълнена процедурата за отчуждаване на терена и предоставянето му съобразно улично-регулационен план съгласно ЗПИНМ (отм.). Видно от представените по делото протокол № 19/12.09.1957г. и протокол №26/28.12.1957г., теренът, където се намират процесните имоти, е бил отреден за изграждане на летовищен комплекс на ЦСПС по кадастралния план от 1958г. и регулационния план от 1962г. и отчужден по реда на ЗПИНМ, като физическите лица, чиито имоти са били отчуждени поради отреждането на терена за държавни нужди, са обезщетени с други имоти по реда на §90 от ПП на ЗПИНМ, с което процедурата по отчуждаването е приключила съобразно хипотезата на чл.39 от ЗПИНМ и §81 от ПП на ЗПИНМ.  Следва да се има предвид, че ако собствениците не са били обезщетени за отчуждения имот в 3-годишен срок, съгласно §144 ППЗПИНМ (отм.), те са могли да поискат отмяна на отчуждаването, данни (а и твърдения) за което няма по делото.

По отношение на площта на отредения за изграждането на младежки лагер на ЦСПС терен, вещото лице по делото Г.М. посочва площта, от 36 дка, от които застроена площ от 3 950 кв.м. , определена с Протокол №***.

С отчуждаването на имотите от физическите лица, теренът е станал държавна собственост. Поради придобиването на собствеността върху терена от държавата, построените върху него сгради без нарочно учредено право на строеж (няма доказателства, а и твърдения от ищците за учредяване на право на строеж от държавата в полза на ЦСПС по реда на чл.15 (отм.), вр.чл.13 (отм.) от ЗС), също са станали държавна собственост по силата на чл.92 ЗС.

С оглед приетото за доказано обстоятелство, че държавата е придобила собствеността върху описания терен вследствие извършеното отчуждаване през 1958 г., съдът приема, че предоставянето на почивните станции за отдих и туризъм на трудещите се, в т.ч.и процесния имот (терен от 36 дка и построени в него междувременно сгради) на различните, изброени по-горе организации (ДСО „Отдих и туризъм“ с ПМС № 10/13.04.1973 г.; на ЦС на БПС, Управление „***“ с Разпореждане № *** г. на МС; Обединение „***“ с Разпореждане № 1 от 12.02.1988 г. на МС), е за стопанисване и управление, което изрично е посочено във всеки един от изброените актове. Също за стопанисване и управление имотът е предоставен на ДФ „***“, след създаването и регистрирането й през 1991 г. С прехвърлянето на НОИ по силата на §5, ал.2 от ПЗР на ЗФОО (отм.) на собствеността върху почивната база на ДФ „***", която се използва по предназначение, съгласно т.24,2 от Приложение № 1 към Решение № 775 от 01.08.1996 на МС, собствеността върху процесната почивна база – терен и сгради в гр.Приморско, която до този момент е била на Държавата, е прехвърлена на НОИ.

Съдът приема, че след като по делото е доказано правото на собственост на държавата върху имота и прехвърлянето на собствеността върху имота на НОИ по силата на §5, ал.2 от ПЗР на ЗФОО (отм.), ищцовото дружество е придобило процесния имот в резултат от апортирането на имота от едноличния собственик на капитала му – НОИ, при учредяването на ищцовото дружество като ЕАД, въз основа на Решение на НС на НОИ от 10.12.1997 г. и решение № 1 от 27.01.1998 г. по ф.д.18429/1997 г. на СГС.

Установи се по делото, че ищцовото дружество е правоприемник на бившата държавна фирма „Социален отдих“ и като такъв по силата на чл.17а от ЗППДОП е станал собственик на процесната почивна база „***“, която е включена в капитала му е и вписана в баланса му като дълготраен материален актив.

Що се касае до направените от ответното дружество възражения  за допуснати нарушения на писмената форма за действителност на апорта на процесните недвижими имоти в капитала на ищцовото дружество, липсата на отразяване на непаричната вноска в устава с предвидените в чл.72 и чл.73 от ТЗ елементи, както и на съгласие на собственика на имотите за тяхното апортиране, изразено писмено с нотариална заверка на подписа, несъответствие на учредителният акт на ищеца  по форма и съдържание на изискванията, предвидени в чл. 114, ал.3 и чл.115 от ТЗ, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че основанията за недействителност на учредяването на апорта подлежат на установяване от ответника чрез иска по чл.70 ТЗ, като е  изключено приложението на установителните искове за недействителност на вписани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70, ал.6 ТЗ, когато апортът е учредителен.

Доколкото по делото не са представени доказателства за прехвърляне на части от отредения през 1958 г. терен на трети лица, съдът приема, че ищецът е доказал собствеността си по отношение на ответното дружество, върху описаните в исковата му молба, изменена в с.з. от 07.03.2019г., поземлени имоти и реални части от поземлени имоти  с идентификатори по действащата КККР на гр.Приморско, включително по отношение на процесните поземлени имоти

Относно пасивната легитимация на ответника:

Ответното дружество е установило фактическата власт върху процесните имоти на  22.01.2008 г. – в деня на придобиването му чрез покупка от Иван М. и Росица Мидюрова, като това обстоятелство е удостоверено в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. Страните не спорят, че ответното дружество владее процесните имоти. Спорно е дали ответното дружество владее процесните имоти без правно основание.

Съдът намира за доказана втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – владение върху спорния имот от ответника.

Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорните имоти,  че ответникът ги  владее и че ги владее без правно основание.

 Относно площта на имотите, които се владеят от ответното дружество:

Праводателите на ответното дружество са закупили процесните имоти от А. А. с Нотариален акт *** г., вх. рег. №353/01.04.2002 г., в който имотите са описани като УПИ *** с площ ***кв.м. и УПИ ** с площ 543кв.м., кв. 39”к” по плана на гр.Приморско.

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, със Заповед №*** г. на Кмета на Община Приморско, от съществуващите УПИ *** с площ 492кв.м. и УПИ V-640 с площ 543кв.м., кв. 39”к” (стари номера) е новообразуван УПИ VІ-640, целият с площ от 1 035  кв.м., кв. 39“к“ по плана на гр. Приморско.

Ответното дружество е закупило с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***.  УПИ VІ-640, целият с площ от 1 035,  кв.м., кв. 39“к“ по плана на гр. Приморско,  одобрен със Заповед №4/1999 г. и Заповед №39/12.01.2007 г. на Кмета на Община Приморско, при граници на  имота: изток - УПИ ІV-640, УПИ ІІІ-640 и УПИ ІІ-638, запад – улица; север – УПИ ІІ-638 и УПИ І-627,639, юг регулиран поземлен имот, като владението върху имота е предадено на ответното дружество  в деня  на  покупката .

Към настоящия момент  Заповед №39/12.01.2007 г. на Кмета на Община Приморско за обединението на процесните УПИ-та не е влязла в законна сила, тъй като в хода на настоящето производство заповедта е била атакувана пред административния съд от ищцовото дружество.

Съгласно действащата към момента кадастрална карта и  кадастрален регистър на гр.Приморско УПИ VІ-640 с площ от 492кв.м. понастоящем  представлява поземлен имот с идентификатор ***и площ 492кв.м. по КККР на гр.Приморско, а  УПИ V-640 с площ 543кв.м. представлява поземлен имот с идентификатор ***с площ 543кв.м. по КККР на гр.Приморско.

Съгласно заключението на вещото лице Г.М., по местонахождение владения от ответното дружество УПИ V-640 с площ 543кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***с площ 543кв.м. по КККР на гр.Приморско, изцяло попада в терена на Спортно-оздравителния комплекс „***“, а от владения от ответното дружество УПИ VІ-640 с площ от 492кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***с площ 492кв.м. по КККР на гр.Приморско  в терена на Спортно-оздравителния комплекс „***“ попадат 465кв.м, като  само 27кв.м. са извън терена.

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че искът по чл.108 от ЗС, след изменението му от 07.03.2019г.,  е основателен и доказан.

Съдът намира за доказана активната материално-правна легитимация на ищеца по отношение на целия терен от 36дка по скицата за изменение на регулационния план на гр.Приморско и по АДС № 1327/1994 г.

Съдът намира за доказана пасивната легитимация на ответника по отношение на попадащите в оградената част от терена ПИ, а именно: попадащия изцяло в оградения терен: ПИ с ***с площ 543кв.м., за който имот е отреден УПИ V-640 с площ 543кв.м. в кв.39“к“ на гр.Приморско, както и реалната част в размер на 465кв.м. от ПИ с идентификатор ***с площ 492кв.м. по КККР на гр.Приморско, за който имот е отреден УПИ VІ-640 с площ от 492кв.м. в кв.39“к“ на гр.Приморско.

По отношение на така описаните поземлени имоти, съдът приема за доказано, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти към момента на предявяване на иска, без правно основание по следните съображения:

При отчуждаването на процесните имоти през 1958г. за изграждането на почивната база, същите са станали държавна собственост и са били такива до преобразуването на ищеца „ПРО“ ЕАД в еднолично търговско дружество с държавно имущество през 1997г., когато на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ са станали собственост на „ПРО“ ЕАД, тъй като в актовете на Министерски съвет не е предвидено друго. Предвид застрояването на тези имоти още през 1968-1970 година, извършените възстановявания на собственост от поземлената комисия са изцяло незаконосъобразни и не са породили правни последици, тъй като възстановяването е следвало да бъде по чл.10б, а не по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда невъзможност за възстановяване собствеността върху земеделска земя, ако върху нея са проведени застроителни мероприятия /какъвто е настоящия случай/, при които за разлика от чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ не съществува нормативно изискване за законност на извършеното строителство. Разпоредбата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ има предвид строителство на отделна сграда от физическо лице, а не комплексно строителство, осъществено от държавата чрез държавните стопански организации /в тази насока е практиката на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3 от ЗСПЗЗ, дори и част от имота да не е застроен, ако той е двор на такава сграда, в случая нормативно необходима прилежаща площ, той не може да бъде възстановен в стари реални граници. От това следва, че извършените от поземлената комисия  със съответните решения възстановявания на собственост на земеделска земя на А. А. *** е незаконосъобразно и не са породили правни последици. Тези актове на ПК за възстановяване на собственост се отнасят за площи от терена, отреден за изграждането на почивна база „***“, имат преюдициално значение за спора и подлежат на косвен съдебен контрол в настоящето исково производство и спора за собственост. От това следва, че община Приморско не е била собственик на процесните имоти и за това не е можела да извърши валидна замяна, която по отношение на „***“ ЕАД е недействителна, както и че нито Община Приморско, нито А. Г.А., нито следващия участник в прехвърлителната сделка Иван М. с неговата съпруга Р. М., нито последния участник в прехвърлителната сделка - настоящият ответник, могат да противопоставят вещни права на „***“ ЕАД, който е собственик на терена, включващ процесните имоти.

Що се касае до възраженията на ответното дружество за изтекла в негова полза  придобивна давност,съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:

 Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68 от ЗС). Според чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. В теорията и в практиката се е утвърдило разбирането, че под фактическа власт следва да се разбира възможност за владелеца да действа непосредствено върху вещта и да изключва действия на други лица. Вторият признак на владението е да се държи вещта като своя, да се държи така като че ли той е собственик. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69 от ЗС). Други съществени признаци на владението, които не се съдържат изрично в норми на ЗС, но доктрината признава, са изискването владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. Несъмнено - да може със сигурност да се каже, че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина има намерение да държи вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, не трябва да допуска чужди действия, като цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си.

В настоящия случай не е налице изтекла в полза на ответника кратка петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, считано от  22.01.2008г. – датата,на която дружеството е закупил с нотариален акт процесните имоти от И. М. и съпругата му Р. М., доколкото управителят на дружеството –И.М. е син на продавачите И. М. и Р. М., то дружеството-ответник и продавачите се явяват свързани лица по смисъла на §1 ал.1 от Търговския закон, И.М. е бил управител на дружеството-ответник както към завеждането на исковата молба, така и към момента на сключването на н.а.№25, т.І, рег.№144, д.№21/2008г. и е бил единствен управител на дружеството-ответник от неговото учредяване и поради воденето на гр.д.№183/2003г. по описа на РС-Царево, приключило с влязло в сила решение №1475/06 от 28.11.2006г. по к.гр.д.№2137/2005г. по описа на ВКС, всички по-горе изброени лица не могат да имат качеството на добросъвестностни  приобретатели на процесните имоти. Управителят на дружеството –ответник като свързано лице с продавачите И. М. и Р.М.е бил наясно с пороците на н.а.№25, т.І, рег.№144, д.№21/2008г., с който праводателите му не могат да му прехвърлят собственически права върху процесните имоти, тъй като не притежават такива.

Не е налице и изтекла в полза на ответника десетгодишна придобивна давност по чл.79, ал. от ЗС, считано от 01.04.2002 г. – датата, на която неговите праводатели И. М. и Р.М.са закупили с нотариален акт на името на И. М. процесните имоти от А., доколкото през периода от 07.04.1998г. до 01.06.2003г. И. М. в качеството си на едноличен търговец е бил наемател на пералното помещение, построено в почивната база /л.854-858/, като част от задълженията на същия са били да извърши  ремонт на съществуващите машини и да ги окомплектова, да направи основен ремонт на ВиК инсталация и вътрешни мазилки на сградата, съгласно приложение № 1 към договора, да осигури обслужващ персонал и денонощна охрана на обекта за своя сметка. Тоест, действията на И. М. по стопанисването на обекта в този период от време, за което свидетелстват свидетелите Терзиев и Филипов, са били в изпълнение на договорните му задължения по наетото от ищцовото дружество перално помещение. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т. и Ф. в частта им, че в периода  от 01.04.2002 г. до 22.01.2008 г., И.И.М. и А.са владели процесните имоти като свои, явно, непрекъснато, безпрепятствено, необезпокоявано и без заявени претенции към тях от страна на трети лица, предвид обстоятелството, че въпросните свидетели като служители на дружеството са в пряка зависимост от работодателя си, както и че в тази им част показанията противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Видно от последните,  въз основа на ИМ, подадена от И.И.М. и А.срещу „ПРО“ЕАД, на 30.07.2003г.   е било образувано гр.д.№ 183/2003г. по описа на РС-Царево с предмет положителен установителен  иск за приемане на установено, че изградените  в процесните имоти пералното помещение, гараж  и склад са тяхна собственост, а при условията на евентуалност са предявили иск по чл.109 от ЗС за премахване на постройките, легитимирайки се като собственици на процесните имоти с н.а.№182, т.І, рег.№768, д.№160/01.04.2002г. Производството по гр.д.№ 183/2003г. по описа на РС-Царево е приключило едва на 28.11.2006г. с влязло в сила решение №1475 по к.гр.д.№2135/2005г. на ВКС. През 2007г. И.И.М. и А.са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение №1475 по к.гр.д.№2135/2005г. на ВКС, по която е било образувано к.гр.д.№411/2007г. на ВКС, производството по което е приключило с решение №305/06.12.2007г. на ВКС, с което молбата за отмяна е била оставена без уважение. Воденето на съдебни дела от И.И.М. и А.срещу „***“ЕАД за процесните имоти през периода от 30.07.2003г. до 06.12.2007г. сочи, че владението на И.И.М. и А.не  е било безпрепятствено, спокойно, необезпокоявано и несмущавано, без претенции към тях от трети лица, а напротив – „***“ЕАД се е противопоставило на исковите им претенции, като публично и явно е  възразило, че е собственик на процесните имоти и доказало, че е налице противопоставимо на ищците основание за собственост. Уваженото възражение на „***“ ЕАД, че е собственик на процесните имоти, направено по гр.д.№183/2003г. на ЦРС, е прекъснало придобивната давност на И. М. и Р.М.върху процесните имоти съгласно разпоредбата на чл.116 б.“б“ от ЗДД. Отделно от това въз основа на ИМ, предявена от „ПРО“ЕАД срещу И.И.М. и А.е образувано гр.д.№1249/2011г. по описа на БОС с предмет положителен установителен иск за недвижими имоти, измежду които и процесните два недвижими имота, като към настоящия момент производството по гр.д.№1249/2011г. по описа на БОС все още не е приключило с влязъл в сила акт. Воденето на съдебни дела между ищцовото дружество и праводателите на ответното дружество изключва възможността последния да присъедини към осъществяваното от него владение и това на праводателите му.

В настоящето производство ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта, но това  не бе сторено от ответника в настоящото производство.

По изложените съображения, исковата претенция по чл.108 от ЗС, изменена в с.з. от 07.03.2019г., следва да се уважи като основателна и доказана.

По отношение на исковете с правно основание в чл. 59 от ЗЗД:

Видно от приетото от съда заключение на съдебната комплексна икономическо-техническа експертиза, извършена от вещо лице Т.А., размерът на средния годишен пазарен наем за УПИ с идентификатор ***с площ  от 492 кв.м. за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. е 17 061,48 лв., а размерът на средния годишен пазарен наем за УПИ с идентификатор ***с площ  от 543 кв.м. за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. е 19 363,40 лв.

Предпоставките за уважаване на иск по  чл. 59 от ЗЗД, са установяване на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и установяване на връзка между тях.

Предвид приетото по-горе, по отношение собствеността върху имотите - предмет на спора, принципът е, че никой не може да се обогатява за сметка на друг и съобразно нормата на  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съдът приема, че ответното дружество е в имота без правно основание. Като ползвател на чужд имот, той дължи на собственика имуществената облага, преминала без законно основание в неговия патримониум, до размера на обедняването на ищцовото дружество, което за недвижими имоти е съизмеримо със средния пазарен наем за процесния период. Определен на базата на неоспорената част от заключението на съдебната комплексна икономическо-техническа експертиза по делото, той възлиза на 17 061,48 лв. за ПИ с идентификатор 58356.503.313,  и на 19 363,40 лв. за ПИ с идентификатор ***, при което осъдителните искове по делото, предявени съответно  в размер на 2700 лв. за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. и в размер на 2800 лв. за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г., следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Поради основателността на главните искове по чл.59 ЗЗС, основателни и доказани са и акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху тези суми, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По отношение на предявените с  уточняващата и допълваща молба от 28.04.2017г. инцидентни установителни искове, с които се иска да бъде установено, че : 1/ сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г., няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че И.И.М. и А.не са били титуляри на вещното право на собственост, както и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него; и  2./ сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** г., няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че А. Г.А. не е бил титуляр на вещното право на собственост, както  и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него,  настоящият съдебен състав намира същите за недопустими в настоящето производство поради  следните съображения:

Инцидентният установителен иск е искът, който се предявява допълнително по висящ процес от ищеца или от ответника, за да се установи съществуването или несъществуването на правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния иск или инцидентният установителен иск е способ за последващо, кумулативно обективно съединяване на искове. Неговата цел е да се разреши със сила на пресъдено нещо спорът относно преюдициалното правоотношение наред със спора относно обусловеното правоотношение. Изложеното по-горе, съобразено с чл. 212 от ГПК налага извод, че искът може да бъде предявен от ищец или ответник в образувано производство, но не и да се атакуват сделка или действия на трети лица, които не участват в него /това може да бъде предмет на самостоятелен установителен иск предявен срещу тях, като това производство би било преюдициално спрямо образувано такова/.

В конкретния случай е безспорно, че с така предявените в настоящето производство от ищцовото дружество инцидентни установителни искове се атакуват сделки или действия на лицата А. Г.А. в качеството му на продавач и И.И.М. и А.в качеството им на купувачи по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том I, рег. №768, дело №160/2002 г., и  съответно на лицата И.И.М. и А.в качеството им на продавачи по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** които лица не участват в настоящето производство - това може да бъде предмет на самостоятелен установителен иск предявен срещу тях, като това производство би било преюдициално спрямо образувано такова. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на така предявените инцидентни установителни искове, поради недопустимост.

По разноските:

С оглед изхода на делото и уважаването изцяло на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108  от ЗС и обективно кумулативно съединени и обусловени от тях осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът намира, че на основание чл.78 ал.1 вр.ал.8 от ГПК сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски по делото в размер общо на 1814.32 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, платени депозити за експертизи в размер на 750 лева и държавни такси в размер на 614.32 лева, следва да се възложат в тежест на ответното дружество. Съдът не присъжда командировъчни пари /пътни и дневни/ на юрисконсулта на ищцовото дружество, тъй като командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя и си остават за сметка на работодателя.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***” ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя И.И.М., че ищецът  „***” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Х.Г.Р. – прокурист, е собственик на: 1/ 465 кв.м. от  поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско, одобрени със Заповед №***. на Изп.директор на АГКК, целият  с площ от  492 кв.м., адрес на ПИ: ***“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: средно застрояване, с номер по предходен план: УПИ ***, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ***, ***; и  2/  поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско,  одобрени със Заповед №***. на Изп.директор на АГКК, с площ от  543 кв.м. , адрес на ПИ: ***“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: средно застрояване, с номер по предходен план: УПИ ***, при съседи на имота: поземлени имоти с ***, като ОСЪЖДА ответника „***” ЕООД, ЕИК *** ДА ПРЕДАДЕ на ищеца „***” ЕАД, ЕИК *** владението на гореописаните процесни недвижими имоти.

ОСЪЖДА ответника „***” ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя И.И.М., ДА ЗАПЛАТИ на  ищеца  „***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***20, представлявано от Х.Г.Р. – прокурист, парично обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без основание на процесните недвижими имоти, както следва:  в размер на 2700 лева за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. и в размер на 2800 лв. за имот с идентификатор ***по КККР на гр. Приморско за периода 21.11.2011 г. до 21.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер общо на 5 500 лв. от датата на завеждането на иска в съда -21.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на инцидентните установителни искове, предявени от ищеца „***” ЕАД, ЕИК *********,  с които се иска да бъде установено, че : 1/ сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че И.И.М. и А.не са били титуляри на вещното право на собственост, както и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него; и  че 2./ сделката, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** г., няма вещнопрехвърлително действие, поради това, че А. Г.А. не е бил титуляр на вещното право на собственост, както  и да се прогласи с диспозитива на решението, че същият нотариален акт е относително недействителен – нищожен за всички трети лица по него,  като недопустими в настоящето производство.

ОСЪЖДА ответника „***” ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя И.И.М., ДА ЗАПЛАТИ на  ищеца  „***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Г.Р. – прокурист, сумата в размер на 1814.32 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Обявява скиците към основното заключение на вещото лице Г.М., ведно с Координатен регистър на подробните точки към нея, приети в съдебно заседание на 22.01.2019г. и скицата към допълнителното заключение на вещото лице Г.М., приета в съдебно заседание на 07.03.2019г., за неразделна част от настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              

 

 

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: