№ 7768
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158888 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 313911/07.10.2024г. на СРС,
подадена от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД
във връзка със Заповед № 24411/05.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 43914/2024г. на СРС.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД чрез адв. Д.Х. е предявил срещу ответника
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 411
КЗ за признаване за установено между страните, че „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД
дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1135,01 лева, представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/
по щета № ********** за нанесени вреди на автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. №
**********, при пътно-транспортно произшествие на 08.10.2023г. в град Пловдив на
кръстовището между бул. „Копривщица“ и бул. „Свобода“, причинено виновно от водача на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, рег. № *********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.07.2024г./ до окончателното изплащане
на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 08.10.2023г.
в град Пловдив на кръстовището между бул. „Копривщица“ и бул. „Свобода“ водачът на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, рег. № *********, причинил пътнотранспортно
произшествие, при което бил увреден марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. № **********. Към
датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско
на МПС" (полица № ************). За автомобила, управляван от причинилия
произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
**********. За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят изплатил
обезщетение в размер на 1120,01 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът
предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, но
плащане не последвало. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от адв. Ивайло Атанасов, който поддържа предявените искове, включително в
хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
132884/14.04.2025г. на СРС.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователна Компания Лев Инс“
АД чрез юрк. В. Л. е подал Отговор, вх. № 362356/12.11.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като недопустим, тъй като пред него не била заявявана извънсъдебно
претенция. Искът се оспорва и като неоснователен, като се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, наличието на ПТП, неговия механизъм, вината на
застрахования при ответника водач, както и причинната връзка с настъпилите щети.
Напротив – причина за настъпването на ПТП било поведението на застрахования при ищеца
водач. Претендираната сума била завишена по размер. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Л. / юрк. К.. Предявеният иск се
оспорва, включително в хода на устните състезания. В предоставения петдневен срок
писмена защита не е депозирана.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил соченото застрахователно обезщетение
/л. 64/, както и това, че е получил покана за плащане от страна на ищеца /л. 93/.
Видно от представената на л. 89 застрахователна полица №
************/15.09.2023г., лек автомобил марка „Опел“, рег. № **********, е застрахован
по застраховка „Автогрижа“, включваща в себе си застраховка „Каско на МПС“ с покритие
„Пълно каско“ и период на покритие 26.09.2023г.-25.09.2024г. Полицата е подписана от
страните по застрахователния договор. Ответникът не може да се позовава на пороци в
договора за застраховка по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като не е налице такова
оспорване от никоя от страните по него, а ответникът не е страна по него. Напротив - от
поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице
съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права
и изпълнение на насрещните задължения по него. С оглед цялостното извънпроцесуално и
процесуално поведение на застрахователя по имуществената застраховка следва да се
приеме, че същият никога не е оспорвал, че между него и застрахованото лице е бил валидно
сключен застрахователен договор, осигуряващ застрахователно покритие за настъпилия риск
(така р.50/25.04.2012г.-т.д.95/201г.-ВКС, ІІт.о., р.71/22.06.2009г.-т.д.11/2009г.-ВКС, Іт.о.,
р.115/23.07.2013г.-т.д.348/2012г.-ВКС, Іт.о.). Нанасянето на вреди на застрахования
автомобил при ПТП е покрит от застраховката риск /общи условия – л.76/.
По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, че гражданската
отговорност на сочения за виновен за настъпване на ПТП водач към датата на същото е била
застрахована при ответника. Този факт не е признат от ответника и не е отпаднала
необходимостта ищецът да ангажира доказателства за него, в каквато насока съдът е
разпределил и доказателствената тежест по делото. При положение, че не е установено
2
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на сочения за
виновен за настъпването на ПТП водач, то само това е достатъчно предявеният иск да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен. В тази хипотеза обсъждането на събраните
доказателства относно механизма на ПТП, виновността на съответния водач и стойността на
причинените вреди е обективно безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, които своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за първоинстанционното исково производство в размер на
482,00 лева, в които е включено и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище в град София, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД“, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание по
чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено между страните, че „Застрахователна
Компания Лев Инс“ АД дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1135,01 лева,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за
ликвидационни разноски/ по щета № ********** за нанесени вреди на автомобил марка
„Опел“, модел „Тигра“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на
08.10.2023г. в град Пловдив на кръстовището между бул. „Копривщица“ и бул. „Свобода“,
причинено виновно от водача на автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, рег. №
*********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/18.07.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище
в град София, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД“, ЕИК
**********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от
50,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 43914/2024г. на
СРС/, както и сумата от 482,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 58888/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3