Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№..........
гр.Плевен, 08,07,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Найденова гр.дело №2460 по описа на ПлРС за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е молба от П.В.Б., ЕГН **********,***, и Б.К.Б., ЕГН **********, чрез адв.Р.И.
от ПАК, против К.Б.Б., ЕГН **********, от същия адрес. В молбата се сочи, че
страните имат сключен гр.брак от 2003 г. Сочи се, че от 3-4 години ответникът
подлага на ежедневен психически и физически тормоз молителката и децата й, като
са сезирани и органите на полицията. Сочи се, че последният акт на тормоз бил
на 17,06,2020 г., първоначално между 18,00 ч. и 19,00 ч., а в последствие и към
22,30 ч., когато ответникът обиждал молителките и детето Н. – наричал ги ***, а по-късно
ударил с глава в челото детето Б.. Молителката сочи, че се притеснява за живота
и здравето си – нейния и на децата. Моли съда да постанови заповед за незабавна
защита - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и децата, отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното жилище, забрана на ответника да приближава молителката и децата на
по-малко от 10 метра, жилището, което обитават, работното място на молителката П.Б.,
да се определи временно местожителството на децата при майката, да се забрани
на ответника да приближава местата за социални контакти и оглед на молителите.
Представят се доказателства. С определение от 18,06,2020 г. като пострадало
лице е конституирано и детето Н.К.Б., ЕГН **********.
Със заповед за незабавна защита №29 от 18,06,2020 г. съдът е задължил К.Б.Б., ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.В.Б., ЕГН **********,***,
дъщеря й Б.К.Б., ЕГН **********, и дъщеря й Н.К.Б., ЕГН **********,***;
отстранил е К.Б.Б.,
ЕГН **********,***, от съвместно обитаваното със П.В.Б., ЕГН **********,***, Б.К.Б.,
ЕГН **********, и Н.К.Б., ЕГН **********, жилище, находящо се в ***, за срок
- до влизане в сила на съдебното решение по делото;
забранил е на К.Б.Б.,
ЕГН **********,***, да приближава П.В.Б., ЕГН **********,***, дъщеря й Б.К.Б.,
ЕГН **********, и дъщеря й Н.К.Б., ЕГН **********,***; жилището, което обитават
в ***, както и местоработата на П.В.Б., ЕГН **********, от гр.Плевен – ***, на
по-малко от 10 метра, за срок до влизане в сила на съдебното решение по
настоящото гражданско дело, и е определил временно местоживеенето
на децата
Б.К.Б., ЕГН **********, и Н.К.Б., ЕГН **********, при майката П.В.Б., ЕГН **********,***.
В съдебно заседание молителката П.Б. се явява лично и се представлява от
адв.Р.И. от ПАК. Моли се съда да уважи молбата, като се сочи, че по изрично
желание на молителката П.Б. не се събират допълнителни доказателства, тъй като нагласата
е нещата в семейството да се подобрят, не е заведено дело за развод, а целта е
ответникът по молбата да се дисциплинира да уважава своето семейство, да не им
причинява страданията, които им е причинявал в последните години. Претендира се
постановяване на мерки по ЗЗДН в максимално предвидения от закона срок.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, разкайва
се за стореното. Процесуалният му представител – адв.З.М. от ПАК, моли съда при
постановяване на мерките да разграничи същите по отношение на майката и децата,
като акцентира върху обстоятелството, че децата не изпитват страх от бащата и
са се срещали със същия след издаването на заповедта за защита. По отношение
срока се сочи, че един срок от година и половина само би отчуждил страните, а
не да ги сближи.
По допустимостта на
депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.1 и 4 от ЗЗДН защита по
този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено
от съпруг/възходящ. Следователно молбата се явява допустима - подадена в
съответствие с изискванията досежно активната и пасивна процесуална легитимация
и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради
което следва да се разгледа по същество.
По основателността на
депозираната молба.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е /от приложеното към ИМ удостоверение за сключен
граждански брак и два броя удостоверения за раждане/, че отв.К.Б. е съпруг на
първата молителка и баща на децата Б. и Н..
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято
доказателствена стойност не беше оборена от ответника, се установява, че
молителката П.Б. и децата Б. и Н. са били подложени на психически тормоз на 17,06,2020
г., а спрямо детето Б. е упражнено и физическо насилие – удар с глава в челото на
детето.
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника се установява, че същият
е осъждан два пъти.
От служебно изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН и по ЗЗ се установява,
че спрямо ответника по молбата няма налагани такива.
От изисканата справка от ***, е видно, че ответникът по молбата не се води
на диспансерно наблюдение, но е лекуван двукратно в клиниките, последно през
2016 г., с диагноза – ***.
От представената в с.з. психологическа оценка на детето Б.Б. от 01,07,2020
г., изготвена от психолог към Института за психично здраве и развитие – филиал
гр.Плевен, се установява, че с детето са проведени четири терапевтични сесии,
след насочване от детски невролог в ***. Посочено е, че детето е с повишено
ниво на тревожност след случилото се /на третата сесия детето идва силно
тревожно и плачещо, като споделя за скандал с бащата от предните дни, когато дори било ударено в челото/, плаче,
трудно овладява емоциите си. Отправени са препоръки отношението към детето да е
подкрепящо и спокойно, да се обръща внимание на преживяванията му, да се
стимулират положителните емоции и да бъдат ограничени стресовите такива.
От представеното в с.з. съдебномедицинско удостоверение за пред съд
№250/2020 г. на детето Б.Б. се установява, че при преглед на 18,06,2020 г. е
констатиран оток и кръвонасядане по делото.
От обясненията на молителката П.Б. в с.з. се установява, че след издаване
на заповедта за незабавна защита децата са гостували един-два пъти в дома на
бабата по бащина линия /където живее бащата в момента/, като не е имало
проблем, но принципно през деня бащата е спокоен, а инцидентите са късно вечер
след употреба на алкохол. Молителката П.Б. твърди, че в последните три-четири
години скандалите с ответника зачестили, обичайно след употреба на алкохол.
В с.з. ответникът признава извършените актове на насилие и изразява
съжаление за стореното.
Мерките
за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита
на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и
възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има
законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и
морално-етичните норми, а целят
закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа
мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за
закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед
незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните
състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за
закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над
пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни
данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение
– преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния
акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на
извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие. Социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които
действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие,
а не да служи за уреждане на междуличностни спорове.
Анализът на горните писмени и гласни доказателства
обуславя извода, че са налице условията за издаване на заповед за защита с
оглед наличието на данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота
и здравето на молителите. При преценката на тежестта на извършените действия на
насилие и подходящите мерки на закрила, съдът счита, че следва да подходи
диференцирано по отношение на молителите. Съобразявайки изложеното в с.з. от
страните и процесуалните им представители за общо желание за съхраняване на
брака между страните, съдът приема, че подходяща мярка и по отношение на трите
молителки е задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо тях и отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище,
като срокът на втората мярка следва да е 12 месеца. Съдът счита, че
определянето на по-дълъг срок със сигурност би довело до отчуждаване между
молителката П.Б. и ответника и не би благоприятствало запазването на
семейството, каквито са намеренията на страните. По отношение искането за
забрана на ответника да приближава молителите на разстояние по-малко от 10
метра, както и жилището им, съдът счита, че искането е основателно само по
отношение на молителката П.Б. и обитаваното от нея жилище, отново за срок от 12
месеца. Установи се от обясненията и на молителката П.Б., и на ответника, че децата
са се срещали след издаване на заповедта за защита със своя баща в дома на
бабата по бащина линия, като проблеми не е имало. Ето защо съдът приема, че
няма да е в интерес на децата да прекратят всякакви отношения със своя баща, до
каквото би се стигнало при постановяване на забрана ответника да ги приближава.
По идентични съображение неоснователно е искането за забрана на ответника да
приближава училищата на децата. Основателно е искането за забрана на ответника
да приближава работното място на П.Б., за срок от 12, месеца. Както е посочено и в определението за
издаване на заповед за незабавна защита, неподходяща мярка е задължаването
на ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на молителката
и децата, тъй като така поискана – без да са
конкретизирани тези места за социални контакти и отдих, мярката е много обща
и неконкретизирана, поради което и не би могло да се следи за спазването й.
Съдът не се произнася по искането за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, тъй като няма отправено такова искане в исковата молба /има искане за
тази мярка само при молбата за издаване на заповед за незабавна защита/.
При определяне на мерките за всеки от молителите и срока им действие, съдът
съобрази както данните за вида и интензитета на осъщественото насилие, така и поведението
на ответника в съдебно заседание, който видимо съжаляваше и се разкая за
стореното. Не на последно място, съдът съобрази интересите на децата, и
най-вече заявеното от молителката П.Б. и ответника желание за запазване на
семейството, което няма как да бъде реализирано при постановяването на всички
поискани мерки и за максимално допустимия от закона срок.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При
този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 лева
и глоба в размер на 200,00 лева.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на молителката П.Б. сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съразмерно с уважената част
от искането.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5,
ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА К.Б.Б., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо П.В.Б., ЕГН **********, дъщеря й Б.К.Б.,
ЕГН **********, и дъщеря й Н.К.Б., ЕГН **********,***.
ОТСТРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН К.Б.Б., ЕГН **********,***, ОТ СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО
със П.В.Б., ЕГН **********,***, Б.К.Б., ЕГН **********, и Н.К.Б., ЕГН **********,
ЖИЛИЩЕ, находящо се в ***, ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА, като за разликата до претендирания срок от
18 месеца отхвърля искането като неоснователно.
ЗАБРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К.Б.Б., ЕГН **********,***, да приближава П.В.Б., ЕГН **********,***; жилището,
което обитава в ***, както и местоработата на П.В.Б., ЕГН **********, от
гр.Плевен – ВМА-МБАЛ-Плевен, на по-малко от 10 метра, ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА, като за
разликата до претендирания срок от 18 месеца отхвърля искането като
неоснователно.
ОСТАВЯ без уважение
искането за постановяване на мярка за закрила - забрана на К.Б.Б.,
ЕГН **********,***, да приближава Б.К.Б., ЕГН **********, и Н.К.Б., ЕГН **********,***;
училището на Б.К.Б., ЕГН ********** – ***, училището на Н.К.Б., ЕГН ********** – ***, и местата за социални контакти
и отдих на П.В.Б., ЕГН **********,
Б.К.Б., ЕГН **********, и Н.К.Б., ЕГН **********,***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН К.Б.Б., ЕГН **********,***, че
при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН К.Б.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна
такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН К.Б.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
П.В.Б., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева
съразмерно с уважената част от искането.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски районен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: