Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 27.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девет април през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 519 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ищец С.А.З., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.А.В.
САК, срещу “С=*******************, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 2, представляван от И.Г.К..
Ищецът твърди, че на 15.12.2008г.,
дружеството „ДАНЕЛИ- 2000“ ООД, ЕИК: ********* е придобило правото на
собственост от „Мототехника 1964“ ООД, ЕИК: ********* върху следния недвижим
имот: УПИ II- 6579 „Център за преквалификация“, в кв. 117, по сега действащия
план на гр. Велинград, с площ 2850 кв.м. по акт за държавна собственост №
3431/12.02.1996г., издаден от Община Велинград, а по скица № 814/09.05.2008г.,
издадена от отдел „КРЗП“ на община Велинград с площ от 2746 кв.м., с приложена
регулация, ведно с построената в имота масивна сграда, състояща се от изби и
жилищен етаж, със застроена площ 284 кв.м. по скица № 814/09.05.2008г, а по акт
за държавна собственост № 3431/12.02.1996г.- 373 кв.м. при граници и съседи на
имота: от север и запад УПИ № 1-6397 “Автосервиз, газостанция, бензиностанция и
дърводелска работилница“; от изток УПИ № XI- 2420 „За производство и услуги“ и
УПИ XVI- 2420 „За търговски обекти и офиси“ и от юг - булевард „Хан Аспарух“.
Понастоящем процесният недвижим имот имал следното описание съгласно скица на
поземлен имот № 15-915292 от 07.12.2018 с идентификатор №10450.502.2399 и скица
на сграда № 15-4831 15 от 03.06.2019 с идентификатор № 10450.502.2399. (
приложение №7 и №8 ): ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.502.2399 ( ЕКАТТЕ
десет хиляди четиристотин и петдесет, кадастрален район петстотин и две,
поземлен имот две хиляди триста деветдесет и девет ) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КРР, с адрес на имота
съгласно скица № 15-915292 от 07.12.2018, изд. от СГКК- Пазарджик, гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух: № 2-Ж ( номер две, буква „Ж“ ), целия с площ по
скица от 2 725 ( две хиляди седемстотин двадесет и пет ) кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект, предходен идентификатор- няма, номер по
предходен план ( по акт за собственост) съставляващ: ПИ 6579 ( поземлен имот
планоснимачен номер шест хиляди петстотинб седемдесет и девети ) съставляващ:
ПИ 6579 ( поземлен имот планоснимачен номер шест хиляди петстотин седемдесет и
девети ) в квартал 117 ( сто и седемнадесети ), за който имот е отреден парцел
II ( втори ), с площ по акт за собственост от 2 850 ( две хиляди осемстотин и
петдесет ) кв.м., при съседи по представената скица имоти с идентификатори
10450.502.3308, 10450.502.3314, 10450.502.3307, 10450.502,2567, 10450.502.2565
и 10450.502.2389, заедно с построената в имота СГРАДА с идентифкикатор
10450.502.2399.1 (ЕКАТТЕ десет хиляди четиристотин и петдесет , кадастрален
район петстотин и две, поземлен имот две хиляди триста деветдесет и девет,
сграда едно ) по кадастралната карта кадастралните регистри на гр. Велинград,
общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение- няма, с адрес на
сградата съгласно скица № 15-483115 от 03.06.2019, издадена от СГКК Пазарджик:
гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух:“ № 2-Ж ( номер две, буква „Ж“ ), разположена в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.2399,със застроена площ от 284 ( двеста
осемдесет и четири ) кв.м., брой етажи 1 ( един ), предназначение: Жилищна
сграда- еднофамилна, която сграда по акт за собственост масивна сграда,
състояща се от изби и жилищен етаж със застроена площ от 373 кв.м.
Твърди също, че на 12.12.2018г. между
„ДАНЕЛИ 2000“ ООД, ЕИК: *********- продавач и С.А.З., ЕГН: **********- купувач
бил сключен Предварителен договор за покупко- продажба на същия недвижим имот,
описан по- горе, а именно- УПИ / № II- 6579 с площ от 2,746.00 кв.м. и, ведно с
построената в него масивна сграда на застроена площ от 284 кв.м. срещу продажна
цена от 391 166,00 лева без ДДС, съгласно чл.1 и чл.3 от предварителния
договор. Предварителният договор бил сключен с нотариална заверка на подписите
рег. № 3262 от 12.12.2019 на нотариус Иван Арабаджиев, рег. № 656. За това, че
предварителният договор е сключен с обект същия УПИ и построена сграда
свидетелствали и документите, с които се легитимира продавачът ДАНЕЛИ 2000 ООД
като собственик- НА за покупко- продажба на недвижим имот № 8, том I, рег. №
124, дело № 9 от 05.12.2008 год. и скица № 1029 от 06.12.2018 на Община
Велинград ( приложение № 2 и № 4 към ИМ ).
Твърди и, че в деня на сключване на
предварителния договор- 12.12.2018г., купувачът С.А.З. бил получил владението
върху поземления имот- УПИ / № II- 6579 с площ от 2,746.00 кв.м., ведно с
построената в него масивна сграда на застроена площ от 284 кв.м., като законният
представител на продавача бил предал на ищеца- ключовете за всички помещения и
входни врати. Освен това в деня на подписване на предварителния договор бил
заплатен задатък от 20000.00 лева, а впоследствие през месец ноември 2019г. по
банков път били заплатени още 200000 лева
Настоява се на това, че ищецът бил
установил свое владение върху имота считано от 12.12.2018г. и до 13.07.2020г. упражнявал фактическа власт върху имота и го е
държал както земята така и сградата като свои. В тази връзака твърди, че ищецът
започнал незабавно ремонти и монтажни дейности за сградата, сключил договор с
БИГА СОТ за охрана на имота, както и е захранил процесния имот и сграда в него
с електричество от свой съседен имот. За няколко дни за периода от 12.12.2018г.
до края на календарната 2018г. било обособено помещение, в което бил настанен
работник на ищеца- Тодор Неделчев, който имал задължението да стопанисва имота,
да наблюдава за посегателства от трети лица , а също така бил получил
позволение от владелеца С.З.. да обитава помещението и да живее там поради
липса на собствен имот.
Твърди и, че от продавача по
предварителен договор- „ДАНЕЛИ 2000“ ООД, ищецът С.А.З. бил получил само копие
на нотариален акт и на скица от общината. Продавачът му заявил, че купувачът (
ищецът ) бил този, който следвало да се снабдява от името на собственика с
разрешения за строеж и всякакви други документи от общината, Агенция по
геодезия, картография и кадастър и отдел местни данъци и такси в общината. Поради
това и в полза на ищеца било издадено нотариално заверено пълномощно, а той
започнал да обикаля по държавни и общински институции, за да се снабдява с
документи. Лично ищецът бил заплатил дължимият местен данък за цялата 2019
година и бил извършил цялостна реконструкция на покрива от 285 кв.м, водостоци
и т.н, обновяване на оградата от около 230 м. Ищецът бил извършил и вътрешни
ремонти - бани, тоалетни, гипскартон.
През 2019 година- ищецът С.А.З. се
развел със съпругата си и напуснал семейното жилище, поради което и той лично
се нанесъл да живее в процената сграда от 284 кв.м., а в задния двор на имота
разположил стоки на притежавно от него дружество по рафтове и стелажи. В съшия
имот, ищецът пренесъл всичкия си личен багаж, телевизор компютри, като всяка
една от вещите била там и понастоящем. В двора оставил лични свои автомобили,
фургони, пълни с новозакупени мебели и дивани - подготвени за сградата. През
месеците на 2020г. ищецът поС.но обновявал и ремонтирал имота.
Твърди, че на 05.07.2020г., сутринта
ищецът станал рано, за да свърши лична своя работа и излязъл от имота, но не
пуснал сигнално-охранителната система (СОТ), защото работникът му Тодор
Неделчев бил в другото помещение. Около 11:00 - 11:30 сутринта Тодор Неделчев
го уведомил, че на входните врати на процесния имот УПИ II- 6579 с площ от
2,746.00 кв.м имало синджир с катинари, които били поставени от неустановено
лице, а освен това били поставени бележки с надпис: „ВЛИЗАНЕТО СТРОГО ЗАБРАНЕНО
ЧАСТЕН ИМОТ СИМБА ГРУП ООД, ПРОДАВА СЕ 330,000 евро". Ищецът се зачудил
какво се случва и видял, че на едно място новият синджир не е закопчан, при
което влезнал във владения от него имот. След това погледнал към мониторите на
инсталирани от него охранителни камери и установил, че двама мъже, облечени в
полицейски униформи прескачат оградата на имота му. Излязъл и ги попитал какво
правят, а лицата, които се оказали полицаи му отговорили, че идвали по сигнал и
„оглеждали“ след което си тръгнали. Ищецът започнал да оглежда имота си и
установил, че една от входните врати на сградата е била къртена, влезнал през
нея. Установил, че помещението, което той обитавал било разхвърляно, липсвали
му вещи. Обадил се на тел. 112 и патрул дошъл на място. В този момент, друг
непознат човек се появил и започнал да слага още катинари и синджири. Ищецът го
попитал кой е и какво прави във владения от него имот, прие което човекът
отговорил, че работи в Заложна къща „Доверие“ и шефът му- И.Г.К. го бил пратил
да свърши това, защото бил купил този имот. Тогава от полицията им било отправено
предупреждение да не се саморазправят и да разрешат евентуални спорове в съда.
Настоява се на това, че от този ден -
05.07.2020 спрямо ищеца и семейството му започнал системен тормоз, упражняван
от лицето И.Г.К., който изпратил множество текстови съобщения на ищеца и
неговите родители -да се махат от имота, отправяни били закани и обиди. И.К.
изпращал охранителите си до С.З., за да му отправят предупреждение, че ако не
се махне имота ще има последствия. Поради това ищецът бил принуден да подаде
жалба в Районна прокуратура- гр. Велинград с вх,. № 644/2020 на 06.07.2020.
Ищецът З. си направил справка в Служба
по вписвания и установил, че в действителност на 05.06.2020г. с Нотариален акт
за покупко продажба № 171, том I, рег. № 1873, нот.дело № 168 от 2020
дружеството „ДАНЕЛИ 2000“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху
владения от С.З. имот на дружеството- “С=*******************- представлявано от
И.К. и негова еднолична собственост. Ищецът се консултирал с адвокатите си,
които му обяснили, че без изпълнително основание, СИМБА ГРУП ЕООД не може да го
отстрани от имота, доколкото С.А.З. упражнява фактическа власт върху имота и го
държи като свой от 12.12.2018г. Освен това ищецът бил направил и редица
подобрения, за които имал право на задържане до заплащане на стойността им от
собственика на имота. Затова и ищецът С.З. останал в имота, подготвяйки дело за
заплащане на извършените от него подобрения.
На дата 13.07.2020г., ищецът бил във
въпросния УПИ с идентификатор 10450.502.2399 и построената в него сграда с
идентификатор 10450.502.2399.1. В имота с него са били баща му - Атанас З.,
работникът Тодор Неделчев и охранител от охранителна фирма „БИТА СОТ“. В късния
следобед пред имота пристигнали охранителите на И.Г.К.. Малко след тях пред
имота паркирали и два патрула на полицията, придружавани от юрисконсулт на
дружеството „СИМБА ГРУП“ ЕООД- А.Н.. Пред полицията А.Н. и охранителя на „СИМБА
ГРУП“ ЕООД- Борис Груев започнали да блъскат ищеца и да се опитват със сила да
го отстранят от имота. На място пристигнали и началника и заместник- началника
на полицията, които заявили на ищеца З., че трябвало да напусне имота, защото „СИМБА
ГРУП“ ЕООД имало нотариален акт. На органите на МВР не бил представен
изпълнителен лист или съдебно решение, съгласно които следвало ищецът да бъде
отстранен от имота. На органите на МВР не бил представен нито един документ,
съгласно който ищецът С.А.З.- владелец на имота следва да напусне стопанисвания
от него имот. Пред всички посочени по- горе лица, С.А.З. заявил, че живее в
имота, че има личен багаж, стока. Ищецът се обадил на адвоката си, който
пожелал да говори с полицията, но последната отказала и въпреки несъгласието на
С.А.З. го отстранила от недвижимия имот и предала фактическата власт на
ответника „СИМБА ГРУП“ ЕООД.
При тази фактическа обстановка за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на главен иск по чл.76 ЗС срещу
ответното дружество СИМБА ГРУП ЕООД, тъй като съгласно чл. 76 ЗС: Владелецът
или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или
недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е
отнело. Ищецът бил владелец на процесния недвижим имот считано от 12.12.2018г.,
което се установявало от предварителния договор с достоверна дата. Ответникът Смакар
и собственик нямал право да отнема владението на имота от владелеца му-ищеца С.З.
( без значение добросъвестен или не ), след като това владение е продължило
повече от шест месеца, без наличието на изпълнително основание и съдействие на
съдебен изпълнител. Владението било отнето с насилие- със съдействието на полицията,
която превишила правомощията си и извършила самоуправни действия, като без каквото
и да е правно основание отстранила С.З. с насилие от имота. Имотът понастоящем
се държал фактически от ответното дружество „СИМБА ГРУП“ ЕООД. След като нямало
каквото и да е изпълнително основание, за да бъде отстранен ищецът от имота, то
съдът бил длъжен да му възстанови владението с решение по настоящото дело,
доколкото това владение като фактическо състояние било годен обект на защита.
За предмета на настоящото дело нямало никакво значение кой е собственик на
имота, а единствено фактът, че ищецът е владелец за период повече от шест
месеца, както и, че това владение е отнето с насилие от ответника, със
съдействието на полицията на 13.07.2020г., поради което и настоящият иск бил
предявен в срок.
Евентуален иск по чл. 75 ЗС: В
условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска по чл.76 ЗС, се
иска на осн. чл.75 ЗС, да бъде осъден ответника да върне обратно владението на ищеца
З. върху описаните по -горе имоти, тъй като съгласно чл. 75 ЗС: владението на
недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано
срещу всяко нарушение, който иск може да се предяви в шестмесечен срок. Ищецът
бил владелец на процесния недвижим имот считано от 12.12.2018г., съгласно предварителен
договор с достоверна дата. Ответникът Смакар и собственик нямал право да отнема
владението от имота на С.Зьбчев - владелец (без значение добросъвестен или не)
след като това владение е продължило повече от шест месеца, без наличието на
изпълнително основание и съдействие на съдебен изпълнител. След като ответникът
е нарушил владението на ищеца и ищецът е предявил настоящия иск в шестмесечен
срок от извършване на нарушението, то на това самостоятелно основание искът се
явява основателен.
В Молба-уточнение на искова молба ищецът твърди още, че е владял
посочения недвижим имот от въз основа на сключен предварителен договор за
покупко- продажба, т.е. ищецът е владял вещта- държал я е като своя, считано от
сключване на предварителния договор. Съгласно чл.70, ал.3 ЗС „когато владението
е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на
имота, владелецът има правата по чл.71 и 72. От съдържанието на тази разпоредба
следвало несъмнено, че владение се установява и въз основа на предварителен
договор. Поради това и уточнява, че ищецът е владял вещта въз основа на
предварителен договор. Ищецът бил установил фактическа власт върху имотите,
като фактическата власт върху тях му била предадена от продавача по
предварителен договор- „ДАНЕЛИ - 2000“ ООД, ЕИК: *********. Ответникът бил
отнел владението на ищеца по насилствен начин на дата 13.07.2020 год., тъй като
на тази дата пред полицията и с активно съдействие на служители на „СИМБА ГРУП“
ЕООД, А.Н. и Борис Груев- юрисконсулт и охранител на ответника –са блъскали
ищеца и са го заплашили със сила да напусне имота. Фактическата власт била
установена от ответника, който влезнал в имота насилствено със съдействието на
полицията, без да има представен изпълнителен лист или да има присъствал
съдебен изпълнител, който да е въвел ответника в имота. Уточнява, че полицията
е наредила на ищеца да напусне, защото ответника бил представил нотариален акт,
нищо повече. Ищецът бил отказал да напусне, но полицията му била издала разпореждане
да напусне имота и така предала фактическата власт на ответника. Ищецът изрично
заявява, че иска предаване на владението върху имота, доколкото той не е
държател, а е владелец въз основа на предварителен договор. А поради това, че
„СИМБА ГРУП“ ЕООД било установило своя фактическа власт върху имота, считано от
13.07.2020, както и поради това, че не допуска С.А.З. да влиза в процесния
недвижим имот, както и да има достъп до движимите вещи, които е оставил вътре,
то имал интерес от предявяване на настоящите искове.
Въз основа на гореизложеното се иска
от съда да постанови решение с което с
което на основание чл. 76, ал. 1, предл. първо ЗС, да осъди “СИМБА ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* да
предаде на ищеца владението върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10450.502.2399 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение на
КРР, с адрес на имота съгласно на СГКК- Пазарджик - гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 2Ж, целия с площ по скица от 2 725 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен,
складов обект, предходен идентификатор- няма, номер по предходен план ( по акт
за собственост), съставляващ ПИ 6579 в квартал 117, за който имот е отреден
парцел II,
с площ по акт за собственост от 2 850 кв.м., при съседи по представената скица
имоти с идентификатори 10450.502.3308, 10450.502.3314, 10450.502.3307,
10450.502,2567, 10450.502.2565 и 10450.502.2389, заедно с построената в имота
СГРАДА с идентификатор 10450.502.2399.1 по кадастралната карта кадастралните
регистри на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед
№ РД-18-1214 от 06.06.2018 на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение- няма, с адрес на сградата съгласно скица № 15-483115 от 03.06.2019,
издадена от СГКК Пазарджик: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 2Ж, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10450.502.2399, със застроена площ от 284
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, която сграда
по акт за собственост масивна сграда, състояща се от изби и жилищен етаж със
застроена площ от 373 кв.м. на С.А.З..
В условията на евентуалност, в случай,
че бъде отхвърлен главkrs
иск по чл.76, ал. 1 ЗС, предявява иск по чл.75 ЗС- да бъде осъден “С=*******************
да предаде на ищеца владението върху същите недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10450.502.2399 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ № 2Ж, целия с
площ по скица от 2 725 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов
обект, предходен идентификатор- няма, номер по предходен план ( по акт за
собственост ) съставляващ: ПИ 6579 в квартал 117, за който имот е отреден
парцел II, с площ по акт за собственост от 2 850 кв.м., при съседи имоти с
идентификатори 10450.502.3308, 10450.502.3314, 10450.502.3307, 10450.502,2567, 10450.502.2565 и 10450.502.2389, заедно с
построената в имота СГРАДА с идентификатор 10450.502.2399.1 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 2Ж,
със застроена площ от 284 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-
еднофамилна, която сграда по акт за собственост масивна сграда, състояща се от
изби и жилищен етаж със застроена площ от 373 кв.м. на С.А.З., ЕГН: **********.
Претендира и сторените разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва исковете и излага следното становище:
На първо място намира, че исковата
молба е нередовна и следвало да се остави без движение, поради следното:
Предявените искове били посесорни -за защита на владение, като първия иск - по
чл.76 от ЗС бил за защита на отнето владение или държане, а втория иск при
евентуалност бил посочен като иск по чл.75 ЗС. Искът по чл.75 от ЗС бил иск за
защита на нарушено владение. Предметът на защитата чрез иска по чл.75 от ЗС се
определял от вида на нарушението. По правило нарушението се изразявало в
действия на определено лице, които ограничават или изобщо изключват
възможността на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта. Според
вида на нарушението предмет на иска по чл.75 от ЗС можел да бъде: Прекратяване
на нарушението в този случай ищецът ще иска от съда да осъди ответника да
преустанови действията, които квалифицира като нарушение на владението - напр.
да преустанови системното преминаване през имота; Възстановяване на отнетото
владение - тук владелецът ще претендира осъждане на ответника - нарушител да му
предаде имота, отнет против волята му; Възстановяване на имота в състоянието, в
което се е намирал преди нарушението. В настоящия случай, петитума по иска по
чл.75 ЗС не индивидуализирал спорното право, съобразно изискването на чл.127,
ал.1 ГПК, тъй като не било заявено от ищеца в какво се изразява нарушението,
което обуславя нередовност на исковата молба, поради което следва да се остави
без движение. На следващо място, не била платена държавна такса по иска по чл.
75 ЗС.
Според ответника предявени били два
иска, обективно съединени, единия по чл.75 ЗС, при евентуалност, според
резултата по главния - чл.76 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК (ред.
ДВ бр. 86/ 27.30.2017 г.), в сила от 31.10.2017г., за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събирала от всички
интереси. В настоящия случай били предявени два осъдителни иска, при условията
на евентуалност на двата иска, като била внесена държавна такса в размер за
един иск, но за втория иск, при условията на евентуалност, не била внесена
минималната държавна такса. Ето защо и с оглед обстоятелството, че се променяла
с изменението в закона философията на формиране на държавните такси по делата,
по които са предявени няколко иска и в условията на евентуалност, съдът намира,
че волята на законодателя е, че когато с една искова молба са предявени искове
в защита на различни интереси, то смисъла и съдържанието на понятието интереси
е няколко видове искове - в случая един евентуален иск. Исторически аргумент за
това било, че при действието на чл. 72, ал. 1 ГПК (отм., ред. ДВ бр. 59/ 2007
г.), съдът следвало да събира държавна такса по всеки иск, когато предмет на
делото са няколко кумулативно съединени искове с една искова молба. Ето защо,
поради невнесена държавна такса по иска по чл. 75 ЗС, предявен като евентуален,
исковата молба следвало да се остави без движение, по аргумент от чл. 129, ал.
2 ГПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК.
На второ място изразява становище по
допустимостта на исковете: Тук следвало да се има предвид, че владелческата
защита по чл.75 от ЗС била неприложима в случаи, при които едно лице извършва действия
в имот на владелеца с негово съгласие. В случая се извършвали действия в имот
от лице - “СИМБА ТРУП” ЕООД, което било собственик и ВЛАДЕЛЕЦ на имота на
правно основание - предадено му от собственика на имота - предишен продавач, на
05.06.2020г.- в деня на подписване на нотариален акт, обективиращ сделка по
продажба. В този смисъл, физическите лица, извършили действия за защита на
имота, били извършили действията по искане и съгласие на собственика и владелец
на имота - “СИМБА ГРУП“ ЕООД. Поради това и владелческата защита по чл.75 от ЗС
в случая срещу ответника “СИМБА ГРУП” ЕООД, била неприложима. Ищеца бил лишен
от легитимация по иска, което обуславяло недопустимост на иска.
От друга страна, така както били
предявени двата иска, се касаело за искове с един предмет, което счита за
недопустимо. При което и по късно заведения иск следвало да се прекрати като
недопустим от съда, по аргумент от чл.126, ал. 1 ГПК.
По същества на спора излага следното:
Оспорва описаните в исковата молба, обстоятелства. Твърди, че лицето С.А.З., не
бил получил владението върху процесния имот. Видно от чл.7 от сключения
предварителен договор, продавачът бил задължен да освободи имота и да предаде
владението на купувача в три дневен срок от получаване на последната вноска и
подписване на окончателния нотариален акт. Този фактически състав не бил
осъществен - не била платена последна вноска на падежа, не бил подписан
нотариален акт с С.А.З.. От друга страна нямало допълнителна договорка между
страните по предварителния договор за предаване на владението или за друг срок
за предаване. Твърди, че дружеството „СИМБА ГРУП“ ЕООД е собственик на
процесния имот, съгласно НА № 171 от 05.06.2020г., от който момент е и владелец
на имота, като последното е предприело действия по опазване на собствеността,
като е сменило катинарите на вратите. Едва на по късен етап, лицето З. било
нахлуло след 05.06.2020г. в процесния имот, през месец 07.2020 г., който имот
бил собственост и владение на „СИМБА ГРУП“ ЕООД, заявявайки своите претенции на
купувач по предварителен договор. А съдействието от полицията било с оглед
преодоляване на действията на З., извършени в чужд имот, както и преодоляване
на ескалация на напрежение.
Настоява се на това, че не са налице
предпоставките за уважаване на исковете по чл.76 и чл.75 от ЗС, поради което
същите били неоснователни, тъй като ответникът „СИМБА ГРУП“ ЕООД бил собственик
на процесния имот, същият надлежно го владеел от 05.06.2020г. Ищецът по иска не
бил активно легитимиран по исковете, тъй като нито имал качеството владелец,
нито качеството държател към момента на твърдяното отнемане. От друга страна,
ответникът не бил пасивно легитимиран по иска, тъй като твърдяното нарушение от
ищеца за отнемане на владението изобщо не било извършено от ответника. А и
твърдяното нарушение от ищеца за отнемане, не съдържало квалифициращите белези
на „отнемане чрез насилие“ по смисъла на чл. 76 ЗС, както и квалифициращите
белези по чл. 75 ЗС.
По тези съображения се иска отхвърляне
на исковете като неоснователни. Претендира и разноски.
Съдът е намерил за неоснователи
възраженията на ответника за нередовност на искова молба и за недопустмост на
исковете, и поради това ги е оставил без уважение, а и към момента не намира
причини да преразгледа това си становище.
В о.с.з. ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.В., поддържа исковете с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответника, чрез пълномощника си адв.Н.,
оспорва исковете, поддържат възраженията си с подробни съображения в писмена
защита.
От представените доказателства, се
установява следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от представения
НА № 8/15.12.2008г., се установява по силата на покупко – продажба „Данели-2000“ ООД да е закупил от „Мототехника
1964“ ООД и да е станал собственик на
следния имот: УПИ II- 6579 „Център за преквалификация“ в кв.117
по плана на гр.Велинград, с площ от 2,746.00 кв.м., ведно с построената в него
масивна сграда, състояща се от изби и и жилищен етаж, на застроена площ от 284
кв.м.
От представения Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, се установява да е сключен такъв на
12.12.2018г. между ищецът С.З., като купувач и собственика „Данели-2000“ ООД,
по силата на който последния се е задължил да прехвърли на купувача чрез
сключване на окончателен договор собствеността върху следния имот: Поземлен
имот - УПИ II- 6579 „Център за
преквалификация“ в кв.117 по плана на гр.Велинград, с площ от 2,746.00 кв.м.,
ведно с построената в него масивна сграда на застроена площ от 284 кв.м. , след
заплащане окончателната цена на имота. Договорена е продажна цена от 391116лв.,
платима по следния начин: 20000лв.-задатък, предплата платени от купувача при
подписване на договора; 371116лв. в срок
до 31.03.2019г. по банков път на сметка на продавача. Според чл.7 от този договор,
продавачът се задължава да освободи имота и предаде владението му на купувача в
3 дневен срок от получаване на последната вноска и подписване на окончателен
нотариален акт. А според чл.13 от него, страните са се задължили да сключат
окончателен договор до 31.03.2019г. пред нотариус, който срок може да бъде
променян само с писмено споразумение между тях. При обективна невъзможност от
страна на купувача или продавача да бъде спазен този срок –невъзможност за
набавяне на необходимите документи, предизвикани от държавни или общински
органи и институции, срокът се продължава по взаимно съгласие до набавяне на
документите. Като според чл.16 договорът може да бъде изменян или допълван само
по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.
Представена и Скица №
1029/06.12.2018г. издадена от общ.Велинград
на описания в Предварителния договор имот. Представено е и удостоверение
за данъчна оценка на същия имот от 07.06.2019г., както и 2 бр. скици издадени
от СГКК към АК през м.12.2018г. и м.06.2019г., като всички те са издадени на
собственика „Данели-2000“ ООД.
Не спорно между страните, като ищецът
и не твърди да са спазени уговорките на сключения Предварителен договор от 12.12.2018г.,
включително и тези за заплащане на продажната цена в уговорения срок и
сключване на окончателен договор за продажба на имотите.
Ищецът е представил и приходна
квитанция за заплатени данък земя и сгради и ТБО за 2019г. от собственика
„Данели-2000“ ООД на имотите.
Представен е и Договор за охрана с
технически средства на обект от
24.12.2018г., според който се охранява обекта: „офис-запад-автоморга“ срещу завод Г.Димитров. От него не става ясно
да се касае за договор за охрана на процесния имот, до колкото ищеца притежава
както съседен имот на процесния, така и такъв на отсрещната страна.
Не се спори по делото, а и от
представения НА № 171/05.06.2020г. за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че собственика „Данели-2000“ ООД е продало на ответника „Симба
Груп“ ЕООД, представлявано от И.К. и последния е станал собственик на имотите
предмет на Предварителния договор сключен от ищеца, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.2399 по КККР гр.Велинград, с адрес на имота гр.Велинград,
ул.„Хан Аспарух“ № 2Ж, целия с площ по скица от 2 725 кв.м., съставляващ: ПИ
6579 в квартал 117, за който имот е отреден парцел II, с площ по акт за
собственост от 2 850 кв.м., заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор
10450.502.2399.1 по КККР на гр. Велинград, със застроена площ от 284 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, която сграда по акт
за собственост масивна сграда, състояща се от изби и жилищен етаж със застроена
площ от 373 кв.м., без построената в югоизточната част на имота постройка с
идентификатор 10450.502.2399.2, която не предмет на продажбата, за сумата от
420000лв.
Искът по чл. 76 от ЗС защитава
владението по смисъла на чл.68 от ЗС, а именно упражняване на фактическа власт
с намерение за своене на вещта. Разпоредбата на чл.76 от ЗС защитава фактически
състояния, а принадлежността на собствеността е ирелевантентна. В
производството съдът изследва само факти, а не права.
В конкретния случай съдът приема, че предявеният иск е такъв от владелец за защита на отнето с насилие владение. В този смисъл са всички твърдения на ищеца за качеството му, за характера на нарушението, а и искания на ищеца да свързани с търсената от него защита. Ищецът е заявил, че е накърнено владението му и искат от съда да защити същото по реда на чл. 76 от ЗС, като осъди ответника да върне отнетото с насилие владение на недвижим имот.
За този иск не е нужно фактическата
власт да е продължила определено време, както е по иска по чл. 75 от ЗС.
Достатъчно е в момента на отнемането тази фактическа власт да е била
установена. Без значение при този иск е на какво основание се упражнява
фактическата власт и дали същата е правомерна или не, нито дали владението е
добросъвестно или недобросъвестно. Защитата по чл. 76 от ЗС може да проведе
успешно и срещу собственик. Условие за защита на фактическата власт по реда на
чл. 76 от ЗС обаче, е искът да е предявен в срок от 6 месеца от отнемането,
както и това отнемане да е станало с насилие или по скрит начин.
В случая не спорно, че ищецът се е
намирал в процесния имот на 05.07.2020г. и на 13.07.2020г, когато твърди да му
е било отнето владението, а и това се установя по безспорен начин от
показанията на свидетелите, както и от писмото на РУ-Велинград, според което на
тази дата са извършени действия по предотвратяване нарушаването на обществения
ред.
Съдът намира за доказано
обстоятелството, че ищецът е бил владелец на имота, поради следното: На първом
място, той е страна по Предварителен договор за продажбата му, сключен със
собственика. На следващо място е заплатил дължимите за този имот данъци и ТБО
за 2019г. От показанията на св. Ния Илиева се установява, че ищецът е владял
имота още преди сключването на Предварителния договор за продажбата му на 12.12.2018г.,
като владението му е било предоставено от бащата Петър на управителките на фирмата
собственик „Данели-2000“ ООД, който му предал ключовете за имота. Същата
свидетелка твърди още, че на управителя Силвия Ганчева било известно ищеца З. да обитава имота, тъй
като по повод извършване на оглед и оценка, й била казала да няма ключове, а
Стоят З. има, понеже баща й му ги е дал. А по повод заплащане на продажната
цена, тъй като искала част от парите да и се дадат на ръка, заявила, че ако
ищеца не се съгласи ще го изгони от имота. Съдът кредитира с доверие
показанията на този свидетел, тъй като
те кореспондират с показанията на св.Атанас З., който твърди ключовете от имота
да са били дадени на ищеца от собствениците и в имота да са оставяни за
съхранение стари автомобили собственост на фирмата на З., както той сам да е
оставял там автомобила си, а и с писмените доказателства по делото. Освен това
от показанията на св.Атанас З. и св.Тодор Неделчев се установява ищецът да
направил ремонт на покрива на сградата, който е течал, да е поставил СОТ за
охрана, както и да е сменил ключовете и катинара на входа към имота, да имал
двои вещи в имота. От Показанията на св.З. се установява също, че намиращите с
имота вещи на ищеца са му били върнати в последствие от ответника. Което несъмнено
сочи за това да е владял имота като свой. И не на последно място следва да се
отбележи, че според представените доказателства за заплащане на продажната цена
ищецът е заплатил общо 220000лв., което е почети 2/3 от уговорената цена.
Така независимо, че в предварителния
договор е уговорено предаване владението на имота на ищеца, след заплащане на
цената му и сключване на окончателен договор, то на практика владението е било
предадено още преди това.
Не се кредитират с доверие показанията
на св. Силвия Ганчева , в
частта в която твърди да е бил даден ключ на ищеца само за да направи
измервания в имота и да си направи инвестиционен план, в смисъл ищецът да се
бил самонастанил. Дори и това да е било така и на практика да не било видно от
вън, че е направен ремонт на покрива, както твърди тази свидетелка, то нямало е
как да не се вижда да са били поставени охранителни камери на СОТ и ново
заключващо устройство на външната врата на
поземления имот. Освен това тази свидетелката твърди да е видяла да има оставени
коли в имота. Няма данни обаче въпреки това да е било искано от ищеца да върне
ключовете. Което само по себе си сочи, за това че и да не било предадено
владението на имота от собственика на ищеца, то срещу действителното положение
на упражнявана от него фактическа власт, не налице противопоставяне на
собственика.
При което и съдът намира за доказан
първия елемент от фактическия състав на чл.76 от ЗС.
Налице е в случа и втория елемент от
фактическия състав на чл.76 от ЗС –отнемане на владението с насилие. Това е
така тъй като от показанията на св.Атанас З. и св.Тодор Неделчев се установява,
че на 13.07.2020г. са дошли представители на ответника – двама негови
охранители и адв.Н. /пълномощника ме по делото/, които са го бутали и удряли о
по този начин се опитвали със сила да го извадят от имота. А преди това и на
05.07.2020г. е бил счупен катинара на входната варта на имота и поставен нов
такъв, с което по скрит начин е направен опит да се ограничи достапъ на ищеца до имота. Обстоятелството,
че са били ангажирани органите на РУ-Велинград към МВР и са пристигнали на място,
само иде да потвърди извършването на самоуправни действия от ответника по
отнемана на владението на ищеца, чрез принудителното му отстраняване от имота,
което във връзка с неговото противопоставяне е
довело до нарушаване на обществения ред и спокойствие, респективно до
необходимостта от намесата на органите на МВР за възстановяването му. Факта, че ищеца сам е напуснал имота след
като му е било наредено да го направи от полицията, означава само, че той се
подчинил на органите на реда, но не й доброволно да е напуснал имота.
В тази връзка неоснователни съдът
намира възраженията на ответника, че извършените от него действия били в защита
на правото му на собственост. Това е така тъй като за отстраняване на трето
лице намиращо си в чужд имот от него, закона предвижда редица възможности. Не
използването на законовите възможности
по отстраняване на ищеца от имота представлява самоволни действия на
собственика, а когато те са и такива свързани с принуда, какъвто е настоящия
случай определено става въпрос за отнемане на владението по принудителен
начин.
Ето защо и съдът намира иска по чл.76
от ЗС за основателен, и като такъв ще се уважи.
С оглед уважаване на главния иск не се
сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при
евентуалност иск по чл.75 от ЗС, поради което и съдът не дължи произнасяне по
него.
С оглед изхода от спора ищецът има
право на разноски, поради което и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ще им присъдят
разноски, като са представени доказателства за направени такива от общо
8176,19лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, в това число 7000лв. за адв.
възнаграждение, 5,0лв. за СУ и 1171,19лв. за държ.такса. Ответникът е релевирал възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца за
адв.възнаграждение. Това възражение съдът намира за основателно поради
следното: Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ
за оценяеми искове при цена на иска 29279,73лв. минималното възнаграждение е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случа минималното
адв.възнаграждение е 1408,38лв. Освен това делото не е с правна или фактическа
сложност, при което и договореното и заплатено адв.възнаграждение от 7000лв. е
почети 5 пъти по-голямо от минималния размер и подлежи на намаляване до 1408,38лв.
Ето защо и на ищецът ще се присъдят разноски от общо 2584,57 лв., в това число 1408,38лв.
за адв. възнаграждение, 5,0лв. за СУ и 1171,19лв. за държ.такса, която сума ще
се осъди ответника да им заплати.
Предвид изхода от спора ответника няма
право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
По горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“С=*******************, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул. „Христо Ботев“ № 2, представляван от И.Г.К., на основание на чл. 76, пр.1
от ЗС да върне (предаде) на С.А.З., ЕГН: ********** *** и с адрес за призоваване: гр. София, бул.
„България” № 81 В, ет.8, ап.22, владение на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10450.502.2399 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за
изменение на КРР, с адрес на имота съгласно на СГКК- Пазарджик - гр. Велинград,
ул. „Хан Аспарух“ № 2Ж, целия с площ по скица от 2 725 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект, предходен идентификатор- няма, номер по
предходен план ( по акт за собственост), съставляващ ПИ 6579 в квартал 117, за
който имот е отреден парцел II, с площ по акт за собственост от 2 850 кв.м.,
при съседи по представената скица имоти с идентификатори 10450.502.3308,
10450.502.3314, 10450.502.3307, 10450.502,2567, 10450.502.2565 и
10450.502.2389, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор
10450.502.2399.1 по кадастралната карта кадастралните регистри на гр.
Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214 от
06.06.2018 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение- няма, с адрес
на сградата съгласно скица № 15-483115 от 03.06.2019, издадена от СГКК
Пазарджик: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 2Ж, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.2399, със застроена площ от 284 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, която сграда по акт за собственост
масивна сграда, състояща се от изби и жилищен етаж със застроена площ от 373
кв.м.
ОСЪЖДА “С=*******************, със седалище
и адрес на управление гр.Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 2, представляван от И.Г.К.,
да заплати на СТОЯН А.З., ЕГН: ********** ***
и с адрес за призоваване: гр. София, бул. „България” № 81 В, ет.8, ап.22,
СУМАТА от 2584,57лв. /две хиляди петстотин
осемдесет и четири лева и 57ст./ - направените по делото разноски .
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)