№ 49
гр. Разград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20253330200117 по описа за 2025 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Н. Д. ЕГН ********** от гр. ** чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление № 24-1873-
000150/30.04.2024г. на Началник Сектор в РУМВР при ОДМВР-Разград, с
което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.183, ал.2,т.1.
Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите обстоятелства,
отразени в АУАН. Твърди, че не е извършил вмененото му във вина
административно нарушение. Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна – Началник Сектор в РУМВР при ОДМВР-
Разград се явява проц. представител, който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на разноски..
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. Н. Д. ЕГН ********** на 15.04.2024г. около
09,50ч. в гр. Разград, от посока на на ул. „ Марица ”, паркирал управляваният
1
от него л.а. „ Опел Инсигния ” с рег. № ** в зоната на действие на пътен знак
В-27 - "Забранени са престоят и паркирането". Свидетелите Т. Я. и А.А. –
служители в РУМВР – Разград, забелязали нарушението извършено от
жалбоподателя, като му обяснили, че нарушава пътния знак и му предложили
да му съставят глоба с фиш бл. № 2271439. Същият обаче отказал да подпише,
при което св. Я. в присъствие на нарушителя, за констатираното нарушение
съставила АУАН бл. № 877208, в който било отбелязано, че нарушителят има
възражение, подписал за нарушител и получил екземпляр от съставеният
АУАН, срещу подпис. В АУАН нарушението било квалифицирано от
актосъставителя като такова по чл. 6,т.1 от ЗДвП.
В законовият срок по ЗАНН пред адм. наказващият орган са постъпили
писмени възражения от нарушителя срещу съставеният АУАН, в които по
същество оспорва фактическите констатации. За изясняване на спорните
обстоятелства е извършена проверка, при която са изготвени Докладни
записки по случая, приложени са и фотоснимки на мястото на нарушението.
В хода на тази проверка се установява, че възраженията на нарушителя са
неоснователни и на база съставеният АУАН на 30.04.2024г. е издадено
обжалваното НП, в което нарушението извършено от жалбоподателя е
описано по идентичен с АУАН начин, квалифицирано също по и чл.6,т.1 от
ЗДвП, и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20.00
лева, на основание чл.183, ал.2,т.1 от ЗДвП. НП било връчено на
жалбоподателя на 09.05.2014г., жалбата срещу него постъпила при адм.
наказващият орган на 10.05.2024г.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с процесуален представител, поддържа жалбата по изложените
съображения. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от
2
проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа
се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните
норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства,
депозирани от св. Т. Я. и св. А. А. не налагат извод за фактическа обстановка,
различна от възприетата такава от наказващия орган. В този смисъл
недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че не е извършил
вмененото му във вина нарушение. Свидетелските показания изслушани в
съдебно заседание са последователни, логични, непротиворечиви, като съдът
ги намира за правдиви и категорично опровергават тезата на жалбоподателят.
Нещо повече същите се подкрепят и от приложените в адм. преписка и приети
в хода на съдебното следствие Докладни записки, фотоснимки и изисканата от
Община Разград схема на организация на движението по ул. „ Марица „с
кръстовището с ул.“ Хан Крум“ и ул. „ Арда „.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че превозвайки с процесния автомобил св.Св. В.,
притежаваща ЕР №90825 от 62/28.03.2024г. с призната 60% трудова
неработоспособност, нарушителят е имал право да ползва дерогация на
закона, доколкото същата в качеството на свидетел, не заявява обстоятелства
за необходимост от спиране за престой и паркиране на посоченото място,
свързана със здравословното й състояние.
Няма спор, че действително на ул. Марица, пред кръстовището с ул. Арда
от дясната страна е поставен знак В27, което е видно от приложените снимки,
показанията на св. Т. Я. и св. А. А., схема на организация на движението по ул.
„ Марица „с кръстовището с ул.“ Хан Крум“ и ул. „ Арда „,няма допълнителна
3
табела указваща зоната на действие на забраната. Над нея е поставена и табела
със знак А30, указващ пътен участък, в който се променя режимът на
движение - от пътно платно с еднопосочно движение се преминава в пътно
платно с двупосочно движение.
Спорният момент тук е дали престояващият автомобил на жалбоподателя
е бил в зоната на действие на знака В27 или не. Съгласно чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и
чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен знак В27 е до следващото
кръстовище.
На основание чл. 62, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци, обаче, когато на едно място са
поставени едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група
"А" и пътен знак за въвеждане на забрана от група "В" действието на
въведената забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с
предупредителният пътен знак. Чл. 20, ал. 1 от цитираната наредба урежда
разстоянието на поставяне на предупредителните пътни знаци преди
опасността. В случая в населено място предупредителните пътни знаци за
опасност се поставят на разстояние от 50 до 100 метра преди опасността /т.1/,
което означава, че максимално на 100 метра от предупредителният пътен знак
започва посочената опасност. Ал.2 на същия член допуска при липса на друга
техническа възможност предупредителните знаци за опасност да бъда
поставени и на по-малко разстояние, което за населените места е 30 м. от
зоната на опасност. Резонно възниква въпросът колко е дължината на самият
опасен участък, в която по силата на чл. 62, ал. 1 от цитираната наредба е
действал едновременно и забранителният знак от група "В". Съгласно ал. 4 от
чл. 20 на Наредба № 18/23.07.2001 г. при необходимост от сигнализиране на
опасност по по-дълъг от 50 м. пътен участък, дължината на участъка се указва
с допълнителна табела Т2. Такава табела в случая липсва видно от снимките и
показанията на свидетелите. Следователно действието на забрана със знак
В26 до края на опасността е максимално 150 метра /100 метра от началото
на опасността е поставен предупредителният пътен знак А-15 заедно със знака
В26 и 50 метра дължина на пътният участък с опасността указана с този
предупредителен пътен знак при липса на табела Т2 / и минимално 80 м. /30
м. от началото на опасността и 50 метра дължина/.
От изложеното следва, че в случая действително автомобилът на
жалбоподателя е престоявал неправилно, тъй като е бил в зоната на действие
на знак В27, който се е намира не повече от 50-60 метра от знака.
Съдът приема, че наказващият орган законосъобразно е определил и
наложил като съответно наказание “Глоба” в размер на 20,00 /двадесет/ лева,
на основание чл.183, ал.2,т.1 от ЗДвП – точно фиксирано за това нарушение в
Закона. Наказанието е определено по вид и в граници, съобразно
определените от закона и е съответно на тежестта на констатираното
нарушение и се явява съразмерно на извършеното административно
4
нарушение и би осъществило целите на чл.12 от ЗАНН. Съобразени са с
критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл атакуваното НП, следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
От този изход на делото искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на адм. наказващият орган е основателно следва
да бъде уважено в размер на 150,00лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1873-
000150/30.04.2024г. на Началник Сектор в РУМВР при ОДМВР - Разград, с
което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на Б. Н. Д. ЕГН ********** от гр. **
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20.00 лева, на
основание чл.183, ал.2,т.1, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. Н. Д. ЕГН ********** от гр. ** да заплати на ОДМВР –
Разград сумата в размер на 150,00/ сто и петдесет / лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5