Против подсъдимия Н.Н.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК, в
това, че за времето от 27.03.2015г. до 05.06.2015 в гр.София,,на бул.**********,при
условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно
лице,,заемащ длъжността „старши продуктов мениджър“ в дружеството Т.Б.
АД,въпреки вменените му задължения и възложената му работа,регламентирани в
т.10.3 от длъжностната му характеристика, умишлено не положил достатъчно грижи
за стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му
работа-като не прекратил доставките на стоки от дружеството Т.Б. АД към
дружеството МЛЛ Т. ЕООД,въпреки достигнатия от страна на дружеството МЛЛ Т.
ЕООД кредитен лимит,заложен в договора за покупко-продажба между двете
дружества от 02.09.2013г. и не предприел действия по събиране на дължимите до
момента суми по договора и не предприел действия гарантиращи заплащането и
събирането на вземането на Т.Б. АД,в резултат на което възникнали задължения
към Т.Б. АД на МЛЛ Т. ООД на обща стойност 4 229 567.05/четири милиона двеста
двадесет и девет хиляди,петстотин шестдесет и седем лева и пет стотинки/,които
не могат да бъдат изплатени и събрани,като е последвала щета за Т.Б. АД в същия
размер,като предметът на престъплението е в особено големи размери и
представлява особено тежък .
В съдебно заседание, представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа повдигнатото обвинение ,като счита ,че същото е
доказано по безспорен начин, с оглед на събраните по делото
доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да бъдат признат за виновен ,като
му бъде наложено наказание около средния
размер на конкретното престъпление.
Защитникът на подсъдимият,счита ,че деянието
на подсъдимият не е съставомерно по посоченото в обвинителния акт
обвинение,поради което счита ,че същия следва да бъде оправдан.
Подсъдимият К. не дава обяснения.Моли съда да
бъде оправдан..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 01.06.2007 г. подсъдимият Н. К. бил назначен на длъжност „Мениджър
Продажби” в дружеството „Т.Б.” АД /към онзи момент „К енд К Е.”/, по силата на
сключен трудов договор № 298 /01.06.2007г. С допълнително споразумение № 1034 /
08.10.2014г. към трудовия договор, длъжността на подс. К. била променена на
„Старши продуктов мениджър”. Съгласно т.10.3
от длъжностната характеристика, освен планирането на покупките и
продажбите, комуникацията и воденото на търговски преговори, подс. К. отговарял
и за изпълнението по сключените договори.Съгласно т.9.3 от длъжностната
характеристика при изпълнение или неизпълнение на възложените му задачи или
основните си задължения подсъдимият следвало да се отчита пред мениджъра,който
му е поставил задачата и в срока който му е поставена задачата.Отчитането следвало
да става устно или писмено,в зависимост от фирмените правила и процедури.
Дружеството „Т.Б.” АД било правоприемник на дружеството „К енд К Е.”.
Седалището и адреса на управлението на дружеството бил гр. София, бул. „**********.
На същия адрес се намирал и складът, от който се доставяла техниката по
сключени договори и също така на този адрес се извършвали плащанията и
фактурирането по тези доставки.
На 02.03.2013 г. бил сключен договор за покупко-продажба между „Т.Б.” АД -
Продавач и „M ЛЛ Т.” ЕООД - Купувач за покупко-продажба на стоки съответно за Т.Б.
АД се подписал изпълнителния директор Н. И. К., а за МЛЛ Т. ЕООД-св.Л.-негов
управител. Срокът на договора бил за една година, като ако нито една от
страните не изпрати уведомление за прекратяване, този срок се продължавал
съответно с още една календарна година. Срокът за плащане по договора бил 40
календарни дни от фактурирането на стоките. В чл. 3 на този договор бил заложен
кредитен лимит в размер на 2 500 000 лева с ДДС.Предметът на този договор бил
доставка на стоки /телевизори/ от страна на „Т.Б.” АД, от една страна като продавач
дружеството „MЛЛ Т.” ЕООД - от друга, като купувач. Доставките по договора били
изпълнявани от продуктовия мениджър в лицето на подсъдимия Н. К., в чиито задължения влизали покупките и
продажбите на телевизори LG, Philips и Toshiba. Начинът на работа с „МЛЛ Т.”
ЕООД включвал приемане на поръчката, потвърждаване на наличностите, издаване на
фактура и предаване на стоките със съответните приемо - предавателни протоколи.
Заявките на „МЛЛ Т.” ЕООД се приемали по и-мейл или телефон от подс. К., който
впоследствие лично фактурирал стоките.
До месец май 2015 г. въведената в „Т.Б.” АД от IT-мениджъра А. Н софтуерна
система /включваща складов модул, модул за покупки, продажби и счетоводство/
била с функция да дава предупреждение за надвишаване на кредитните лимити, без
обаче да възпрепяства продуктовите мениджъри да издават фактури и да продават
стоки.През месец май 2015 г. била направена промяна в системата, която не
позволявала при надвишаване на кредитния лимит и при просрочени задължения да
се издават фактури.Било необходимо одобрение от изпълнителните директори,което
било препрещано към финансовия отдел,който с отметка в системата особождавал
стоката и тогава се пристъпвало към фактуриране от продуктовия мениджър.Достъп
до системата имали както изпълнителните директори на дружеството,така и
финансовия директор и неговия отдел.
В периода от 27.03.2015г. до
05.06.2015 дружеството „МЛЛ Т.“ ЕООД било достигнало кредитния лимит от 2,5
милиона лева, заложен в чл. 4 от Договора и не заплащало доставките си от месец
април и май.Въпреки това,подс.К. преценил,че кредитния лимит следва да бъде
увеличен и да продължи да доставя стоки на дружеството и да ги фактурира.Увеличаването
на кредитния лимит било въведено в електронната финансова-търговска система от
св.Н..Промяната на кредитния лимит била видима в електронната
финансово-счетоводна система на дружеството за всички служители ,които имали
достъп до нея като изпълнителните директори,служителите на финансовия отдел и
неговия директор-св.Ф..Ежемесечно, счетоводството на дружеството предоставяло
на директорите подробна справка за плащанията ,вземанията и кредтините лимити
на клиентите на Т.Б. АД.
След увеличаване на кредитния лимит на дружеството МЛЛ Т. ЕООД подсъдимият К.
издадал следните фактури:
- на 27.03.2015г.с
фактура № **********/27.03.2015 г., за вземане в размер на 292 237.50 лв.
/двеста деветдесет и две хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/.
- на 01.04.2015г. с издадена
фактура № **********/01.04.2015 г. в размер на 76 701.60 лв. /седемдесет и шест
хиляди седемстотин и един лева и шестдесет стотинки/.
- на 06.04.2015г. по
издадена фактура № **********/06.04.2015 г. в размер на 190 352.00 лв. /сто и
деветдесет хиляди триста петдесет и два лева/.
-на 17.04.2015г. по
издадена фактура № **********/17.04.2015 г. в размер на 57 605.00 лв. /петдесет
и седем хиляди шестстотин и пет лева/.
-на 17.04.2015г. по
издадена фактура № **********/17.04.2015 г. в размер на 338 253.50 лв. /триста
тридесет и осем хиляди двеста петдесет и три лева и петдесет стотинки/.
-на 20.04.2015г. по
издадена фактура № **********/20.04.2015 г. в размер на 250 128.25 лв. /двеста
и петдесет хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/.
-на 22.04.2015г. по
издадена фактура № **********/22.04.2015 г. в размер на 156 258.50 лв.
/сто петдесет и шест
хиляди двеста петдесет и осем лева и петдесет стотинки/.
-на 27.04.2015г. по
издадена фактура № **********/27.04.2015 г. в размер на 126 160.00 лв. /сто
двадесет и шест хиляди сто и шестдесет лева/.
- на 29.04.2015г. по
издадена фактура № **********/29.04.2015 г. в размер на 58 553.90 лв. /петдесет и осем хиляди петстотин
петдесет и три лева и деветдесет лева и деветдесет стотинки/.
- на 30.04.2015г. по
издадена фактура № **********/30.04.2015 г. в размер на 59 674.60 лв. /петдесет и девет хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/.
- на 05.05.2015г. по
издадена фактура № **********/05.05.2015 г. в размер на 386 800 лв. /триста
осемдесет и шест хиляди и осемстотин лева/.
- на 08.05.2015г. по
издадена фактура № **********/08.05.2015 г. в размер на 194 747.00 лв. /сто
деветдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и седем лева/.
-на 08.05.2015г по
издадена фактура № **********/08.05.2015 г. в размер на 191 190.00 лв. /сто
деветдесет и една хиляди и сто деветдесет лева/'. –
-на 08.05.2015г. по
издадена фактура № **********/08.05.2015 г. в размер на 274 298.00 лв. /двеста
седемдесет и четири хиляди двеста деветдесет и осем лева/.
- на 12.05.2015г. по
издадена фактура № **********/12.05.2015 г. в размер на 555 912.00 лв.
/петстотин петдесет и пет хиляди деветстотин и дванадесет лева/.
- на 15.05.2015г. по
издадена фактура № **********/15.05.2015 г. в размер на 161 440.00 лв. /сто
шестдесет и една хиляди четиристотин и четиридесет лева/.
- на 19.05.2015г. по
издадена фактура № **********/19.05.2015 г. в размер на 119 272.50 лв. /сто
деветнадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и петдесет стотинки/.
-на 21.05.2015г. по
издадена фактура № **********/21.05.2015 г. в размер на 171 031.00 лв. /сто
седемдесет и една хиляди тридесет и един лева/.
- на 25.05.2015г. по
издадена фактура № **********/25.05.2015 г. в размер на 150 686.40 лв. /сто
петдесет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/.
- на 29.05.2015г. по
издадена фактура № **********/29.05.2015 г. в размер на 64 434.60 лв.
/шестдесет и четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет
стотинки/.
- на 03.06.2015г. по
издадена фактура № **********/03.06.2015 г. в размер на 4 823.70 лв. /четири
хиляди осемстотин двадесет и три лева и седемдесет стотинки/.
-на 05.06.2015г. по
издадена фактура № **********/05.06.2015 г. в размер на 349 007.00 лв. /триста
четиридесет и девет хиляди и седем лева/.
В края на посочения период задължението на дружеството МЛЛ Т. ЕООД въззлизало
на 4 229 567,05 лева.
В края на месец май 2015г,изпълнителните дилектори Г. и К., инициирали
редица срещи със св.Л. с цел погасяване на задълженията на МЛЛ Т. ЕООД..На 01.06.2015г.било
сключено споразумение между двете дружества за решаване на въпроса с
натрупаните задължения.С него МЛЛ Т. ЕООД чрез управителя си св.Л. признало
дължими и изскуеми суми в размер на 2 382 605.97лв.,които се
задължавало да заплати до 30.06.2015г.Останалата част от дължимата сума в
размер на 2 642 537.59лв не е
била в падеж към датата на споразумението,поради което било уговорено плащането
да се извърши съгласно сроковете описани в договора за покупко-продажба на
стоки от 02.09.2013г.,сключен между двете дружества.За обезпечаване на сумите
по споразумението МЛЛ Т. ЕООД издало и предало в оригинал на Т.Б. АД пет броя
записи на заповед,всяка за сума в размер на 1000000лв. с лично поръчителство
върху всички суми от св.М.Л..Със св.Л. била постигната договорка Т.Б. АД да
предостави допълнително колическтво стока,за да може МЛЛ Т. да продължи
търговската си дейност и да бъде в състояние да
изплати дължимите суми.
Междувременно,трудовото правоотношение на подс.К. било прекратено със
заповед от 03.06.2015г.
В края на месец юли 2015 било
установено,че МЛЛ Т. ЕООД изпитва затруднения по плащането на натрупаното
задължение,поради което изпълнителните директори на Т.Б. АД подали сигнал в
прокуратурата за извършено престъпление от подс.К..
От изготвеното допълнително заключение на ССЕ се
установява ,че от сключените споразумения за решаване на въпроса с натрупаните
задължения между дружествата са постъпили плащания от МЛЛ Т. ЕООД към
Техномаркет България в общ размер от
1 376 363.56лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства:показанията на свидетелите Г.,,Х,Ф.,,Н.,К ,инкриминираните
по делото фактури,надлежно описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт,заключенията на счетоводната експертиза,заключението на допълнителна
счетоводна експретиза,,заключение на графологична експретиза,трудов договор на Н.К.,,зопълнително
споразумение към трудов договор,,договор за покупко-продажба на стоки от
02.09.2013г.,споразумение от 01.06.2015г,записи на заповед,заповед №
208/03.06.2015г. за прекратяване на трудово правоотношение на подсъдимия К..
Гореустановената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства.Съдът даде вяра на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и изслушаните и приети по делото експертни
заключения.Последните илюстрират напълно движението на стоки и пари от Т.Б. АД
и МЛЛ Т. ЕООД и съдът прие за изцяло компетнетни.
Несъмнено се установява,че подс.К.
е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б от НК,тъй като
видно от длъжностната му характеристика на старши продуктов мениджър,същият е
отговорял за планирането на покупките и продажбаите,комуникацията и воденото на
търговски преговори,както и за изпълнението на сключените договори,т.е. попада
в категорията лица,изпълняващи ръководна работа и работа,свързана с управлението
на чуждо имущество в юридическо лице.Във връзка с т.9.3 от длъжностната
характеристика на подсъдимия ,където се посочва ,че при изпълнение или
неизпълнение на възложените му задачи или основните си задължения следва да се отчита пред мениджъра,който му е поставил
задачата и в срока ,за който е била поставена задачата,по делото не бяха
ангажирани доказателства от страна на обвинението ,кой е отговарял за
изпълнението на възложените задачи и основните такива на подсъдимия и пред кого
се е отчитал той.
Без съмнение се установява и,че
подсъдимият К. е увеличил кредитния лимит на дружеството МЛЛ Т. ЕООД,със
съдействието на св.Н.,както и,че е приемал поръчки от същата фирма,,издавал е
фактури и е предавал стоките,въпреки ,че договорения кредитен лимит е бил
надвишен,т.е. дружеството е имало просрочени задължения..Процесните фактури са
издадени от подсъдимия,обстоятелство ,което се установява и от назначената от
съда почеркова експретиза.Установено бе ,че намесата на св.Н. е довела до
възможност на подсъдимия да създаде документ за продажба.Документът за продажба
е служел за запазване на наличните стоки
при направена заявка от клиент.Според показанията на св.Н. и тези на св.К за
последващо създадавене на фактура и складова разписка е било необходимо
одобрението от ръководството в лицето на изпълнителните директори и от
финансовия отдел.Одобрението на финансовия отдел се отбелязвало в системата под
формата на отметка.По неотметнатите документи за продажба системата не е генерирала
фактури и складови разписки.Според свидетеля Н. системата е въведена през месец
май 2015г, на неустановена дата.Промените в софтуерния продукт се препятствали
възможността на подсъдимия дори и при увеличен кредитен лимит, да издава
фактури и складови разписки,без знанието/отметката на / на финансовия отдел,респективно
одобрение от изпълнителните директори.Безспорно се установи,че подсъдимият не е
имал достъп до счетоводния модул в системата и не е могъл да внася промени в
него,поради което през месец май и юни 2015 г.не е могъл да издава фактури,без
знанието и съгласието на други длъжностни лица в дружеството,тъй като клиентът
МЛЛ Т. ЕООД е имал просрочени задължения.
Безспорно се установи и,че
електронната финансово-счетоводна система на процесното дружество е осигурявала
непрекъсната информация относно изпълнеието на договорите и корекциите в тях,както
преди ,така и след промените през май 2015г.И двата случая корекции по договорите,в
това число промените в договорените кредитни лимити са били достояние на всички
правоимащи лица с достъп до системата,включително изпълнителните директори и
финансовия отдел.Единствената разлика преди въввеждането на новия продукт се е
състояла във възможността на продуктовите мениджъри преди промените в края на
месец май 2015г. да издават фактури и след надвишаване на кредитните лимити и
при наличие на просрочени задължения.Съдът даде вяра на изложеното от св.Н. и
св.К,че счетоводния отдел е изготвял ежемесечни справки относно договорите и
задълженията на всеки клиент на Т.Б. АД,както и че актуланото състояние на
договора и доставките към конкретен клиент е било достъпно по всяко време за
всички правоимащи лица.В тази връзка,съдът прие твърденията на св.Ф. и св.Г. ,че не са имали
информация преди края на месец май 2015г.,за задълженията на МЛЛ Т. ЕООД и
действията на подсъдимия за недостоверни.От събраните по делото доказателства
се установява,че създадената организация в дружеството е позволявала
упражняването на контрол върху действията на всеки от продуктовите мениджъри, а
според длъжностната характеристика на подсъдимия действията му би следвало да
бъдат отчитани пред съответен мениджър.Седем от инкриминираните фактури
издадени от подсъдимия от средата на месец май до края на инкриминирания период
не биха могли и да бъдат издадени без оторизация на друг служител в дружеството и от по-високостоящ в йерархията в
структурата на управление,с оглед спецификата на работа на новия продукт.
Трудовото правоотношение на
подсъдимия е било прекратено на 03.06.2015г.,поради което същият не би могъл да
издаде,последните две инкриминирани от обвинението фактури,/ издадени съответно
на 03.06. и на 05.06.2015г./тъй като се предполага,че не е имал достъп до
работното си място.От показанията на св.Л. се установява ,че и след тази дата
са имали договорка с изпълнителните директори на дружеството стоки да бъдат
доставяни на МЛЛ Т. ЕООД с цел погасяване на задължението,съгласно сключеното споразумение
между Т.Б. АД и МЛЛ Т. ЕООД от 01.06.2015г.
Съдът счете за безпредметно
обсъждането на твърденията на представителя на СГП,залегнали в пледоарията му
относно лични обвързаности между подс.К. и св.Л.,доколкото подобни факти не се
съдържат както в обстоятелствената част ,така и диспозитава на внесения обвинителен
акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на гореизложените
фактически положения,съдът прие,че подсъдимият К. не е осъществил състава на
престъплението по чл.219 ал.4 вр. ал.1 от НК ,както от обективна ,така и от
субективна страна.
Съдът се съгласява с твърдението на
обвинението,че подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл.93 ал.1 б.Б от НК,тъй като му е била възложена работа ,свързана с пазене и управление на чуждо имущество.Правата и
задълженията му са произтичали от длъжностната характеристика,приложена по
делото.
За съставомерността
на деянието по чл. 219 от НК е необходимо деецът да не полага достатъчно грижи за
стопанисването и управлението на повереното му имущество - бездейства, има
пасивно поведение или извършва неправилни стопански действия, които са
несъвместими с грижата на добър стопанин.Установяването на признака”не е положил
достатъчно грижи” е свързано с преценка на редица обстоятелства,отнасящи се до
правата и задълженията на длъжностното лице, и най-вече кои от тях не е
изпълнил или е нарушил.Състава на престъплението по чл.219 ал.1 от НК изисква
,субектът на престъплението да не е положил достатъчно грижи,каквито се
съдържат в нормативни или ненормативни актове,относими към длъжностното му
качество.
В конкретният случай,неполагането на грижи
според обвинението се извлича от посоченото в т.10.3 на длъжностната
характеристика на подсъдимия,че същият има задължение да следи за изпълнението
на сключените договори.На базата на това задължение прокуратурата е
конструирала цялото обвинение,което се изразява
в непредпримането на действия,гарантиращи заплащането и събирането на
вземането на Т.Б. АД и прекратяване на
доставките, в резултат на което вземанията не са могли да бъдат изплатени и
събрани.
От
събраните по делото доказателства се установи,че договора между Т.Б. АД и МЛЛ Т.
ЕООД е сключен през 2013г и подсъдимият не
е страна по него.Същият не е имал право да сключва договори, а
единствено да води преговори за сключването на такива,видно от съдържанието на
длъжностната му характеристика.Не имал
правомощия да сключва анекси към съществущите договори с допълнителни
обезпечения или гаранции за плащане и събиране на вземанията,не е имал и
правомощия да предприеме действия по
събирането на съществуващи задължения.Подсъдимият не е имал право и да увеличава кредитния лимит
на нито един от клиентите си без оторизация за това.Инкриминираната от
обвинеието промяна на кредитния лимит е регистрирана в счетовдната система, и
всички лица ,с достъп до нея са могли да упражнят контролни си функции върху
действията на подсъдимия , ако са считали за необходимо.Нещо повече,след
промяната на софтуера на дружеството,подсъдимият не е могъл да издава фактури и
складови разписки ,без отметка на финансовия отдел..Тъй като това е сторено,/подсъдимият
е издавал фактури и след тази дата/то извода който се налага е,че той е получил
изискуемото одобрение за действията си,без значение от кого.Видно от
установената фактология,превишаването на кредитния лимит е станало известно на
редица други длъжностни лица в процесното дружество,всички йерархично по-високопоставени
в струкрутарата на управлението и в чието правомощия е вземането на управленски
решения,като предприемането на конкретни действия по обезпечаване и събиране на
конкретни вземания.Такива са както двама от изпълнителните директори на
дружеството,така и директора на финансовия отдел и неговите подчинени,които са
имали пряк достъп до електронната счетоводна система,която е била програмирана
да оповестява за надвишаване на кредитините лимити и просрочени задължения .Съдът
счете ,че бездействието на всички отговорни по веригатата лица и оторизацията
на действията на подсъдимия ,означава ,че действията на подсъдимиия не са били
квалифицирани като застрашаващи финансовата обезпеченост и сигурност на
дружеството,напротив получили са одобрение,съгласно вътрешните правила в
дружеството.В края на инкриминирания период,ръководството на дружеството е
предприело нужните действия по обезпечавате на вземането и съставянето на
погасителен план,когато очевидно е счело за необходимо.Видно от заключението на
допълнителната счетоводна експретиза ,процесното дружество разполага със записи
на заповед надвищаващи процесното задължение,поради което по всяко време би
помогло да ги предяви и да потърси изпълнение.Следва да се отбележи и факта ,че дори след датата на сключване на
споруземението за погасяване на задължението ,доставките към дружеството МЛЛ Т.
ЕООД са продължили,като е прието ,че по този начин ще бъде по-лесно да се върне
задължението.Следователно ,касае се поредица от действия,със знанието и одобрението
на ръководството на процесното дружество ,които към етапа на вземането упранленското
решение са били отчетени като полезни за дружеството.Едва след като е
установено ,че МЛЛ Т. ЕООД не е в състояние да покрие задълженията си,през
месец юли 2015г.,новото ръководство на дружеството е подало сигнал до
прокуратарута за извършено престъпление от подсъдимия К..
На следващо място,съдът счита ,че по делото
не бе доказано и,че извършеното от подсъдимия може да се квалифицира като
неполагане на дължимата грижа на добър търговец.В рамките на съдебното
следствие се установи ,че и на други клиенти на Т.Б. АД с просрочени задължения
е бил увеличаван кредитния лимит и Т.Б. АД е продължил да доставя стоки като
дружеството Метро/вж показанията на св.Н. и св.К/ като това е била обичайна
търговска практика.В този смисъл,взетето от подсъдимия решение за увеличаване
на кредитния лимит, не може да се приеме аксиоматично като погрешно,във вреда
на дружеството, без да се съобрази факта ,че се касае са практика на нормалния
стокоборот и както и че първоначално действията му не са отчетени като
ощетяващи дружеството.Всъщност ,едва след промяна в състава на изпълнителните
директори са предприети действия за сезиране на компетнетните органи.
Вероятно подсъдимият би могъл да прекрати
доставките към МЛЛ Т. ЕООД,вместо да увеличава кредитния лимит,но съдът не може
да се съгласи с твърдението на обвинението,че подсъдимият е действал еднолично
,без знанието и одобрението на нито едно от управленските нива в дружеството.От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява ,че финансово-счетеводния
продукт ,който е ползвало дружеството е подавал ежедневна информация за
състоянието на всички задължения по сключените договори и темпа на тяхното
изпълнение.Такава инфорамация е постъпвала както във финансовия ,отдел ,така и
от счетеводството ,което е изготвяло ежемесечни отчети за всички договори и
клиенти.По тази прична ,не може да се приеме ,че нито един служител в дружеството ,освен подсъдимия не е знаел за
увеличения лимит в продължение на два месеца и доставянето на стоки на клиент с
просрочени плащания.Напротив ,в показанията на св.Г. се твръди ,че проблеми с
плащанията на дружеството е имало и към 2014г.,когато нито изпълнителните
директори ,нито финансовия отдел е предприел конкретни дейтвия, за
структириране на задълженията и съставяне на план за тяхното погасяване..В края
на месец май 2015г. са взети мерки за обезпечаване на вземанията и изготвяне на
погасителен план.Подписани са записи на заповед ,които напълно обезпечават
вземанието,т.е. не са събрани доказателства ,че процесните вземания не могат да
бъдат изплатени и събрани,както се твърди в обвинителния акт..Напротив,Техномарект
България АД разполага с достатъчен инструментариум,предвиден в гражданските
закони ,за да събере вземанията си.Същите не са погасени по давност,поради
което продължава да съществува правна възможност при необходимата процесуална
активност на Техномаркет АД те да бъдат събрани.
С оглед гореизложеното, съдът прие,че не са
събрани доказателства ,които да сочат ,че подсъдимият е извършил
престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр.
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и не е положил досатъчно грижи за стопанисването и
управлението на повереното му имущество – като е бездействал или извършил неправилни стопански действия,
които са несъвместими с грижата на добър стопанин,с оглед на което го призна за
невиновен и го оправда по повдигнатото му за това обвинение.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебни заседатели: