Р Е Ш Е Н И Е №879/4.12.2019г.
гр.Ямбол........4.12........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................втори...декември………......................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3176
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Д.П., с която се претендира прекратяване на брака му с ответницата В.М.П. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината. Твърди се, че от сключения през 1987 г. съпрузите имат едно пълнолетно дете. Преди повече от 10 години се наложило съпругата да замине на работа в Г., установила се да живее там трайно и оттогава до момента съпрузите живеят разделено и не поддържат съпружески взаимоотношения. Престанали да контактуват, дори когато тя се прибира в България не отсяда при съпруга си, а в С. и води свой собствено живот.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично и поддържа иска за развод.
Ответницата редовно призована не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
П.Д.П. и В.М.П. са сключили граждански брак на *** г. в гр.С. видно от удостоверение за сключен граждански брак-дубликат от 12.11.2001 г.
За установяване на семейните отношения между съпрузите по делото бе разпитана доведената от ищеца свидетелка П.Ж. М. – майка на ответницата В.П.. Свидетелката М. заявява, че вече от 20 години П. и В. са разделени. В началото, когато са се разделили, П. ***, а В. ***. 10 години след раздялата им, В. е заминала да работи и да живее в Г. Сестра й отпреди това била в Г. и я повикала. Свидетелката също е ходила да работи там пет години. Съпрузите не поддържат никаква връзка, не са се виждали въобще. Видели са се едва сега, когато са решили да си оправят документите за развод. По телефона дори не се чували. Чак когато станало въпрос за делото да се развеждат се видели. Свидетелката твърди, че дъщеря й също иска да се разведе, казала й, че няма смисъл да живеят толкова години по този начин, без да са заедно. Според свидетелката двамата не биха се събрали да живеят повече заедно, имат голям син.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ал.1 от СК.
Според тази разпоредба всеки един от съпрузите може да поиска прекратяване на брака, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен. В случая това е пожелал съпругът П.П. като не желае съдът да се произнася за вината, а ответницата не е взела отношение по тази претенция. След като ищецът не желае съдът да се произнася по въпроса за вината, следва да бъде изследван въпроса единствено за това дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Въз основа на събраните гласни доказателства в лицето на свидетелката М., съдът прима, че бракът е необратимо разстроен с оглед установената дългогодишна фактическа раздяла между съпрузите. Както се установи двамата не живеят заедно от двадесет години, а от десет години В. постоянно живее и работи в Г. През този период на фактическа раздяла съпрузите въобще не са се виждали и не са контактували дори по телефона, видели са се едва, когато са решили да се разведат и да подготвят документите за това. Съдът счита, че продължителната фактическа раздяла е достатъчно основание да се приеме, че съпрузите са напълно отчуждени един от друг, а бракът им съществува само формално. След като двамата са разделени от двадесет години, а са сключили брак през 1987 г., това означава, че са живели по – малко като съпрузи – 12 години, отколкото са били разделени в периода, през който са били фактическа раздяла – 20 години. С оглед изложеното съдът приема, че е безспорно установено дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и свидетелката заяви П. и В. никога не биха се събрали да живеят отново заедно, няма какво и да ги свързва и обединява за съвместен живот с оглед обстоятелството, че имат голям вече пълнолетен син. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките за прекратяване на брака и ищцовата претенция следва да бъде уважена.
Тъй като и двете страни не са взели отношение по фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, съдът счита, че същото следва да остане П.
При този изход на делото съдът определя окончателната ДТ 50 лв., от която след като се приспадне внесената от ищеца ДТ 25 лв., ответницата следва да бъде осъдена да заплати ДТ 25 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 ал.1 от СК бракът сключен с Акт за граждански брак № *** г. на Община С. между П.Д.П., ЕГН ********** *** и В.М.П., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
След прекратяване на брака съпругата В.М.П. следва да продължи да носи брачното фамилно име П.
ОСЪЖДА В.М.П. с посочени данни да заплати ДТ 25 лв. за прекратяване на брака.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: