РЕШЕНИЕ№
39
Гр.Самоков,
15.02.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският районен съд ,втори състав в публичното заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря
Параскева Г.,като разгледа докладваното от съдия Трифонова гр.д. № 932/2018г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
В.Г.Ч. ***, е предявила
срещу „Бекастрой” ЕАД,със седалище и адресна управление
–гр.Самоков,ул.”Софийско шосе” № 36 и Община Самоков иск с правно основание
чл.51,ал.3 ,вр.чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД- за осъждане солидарно на ответниците да
й заплатят сумата в размер на 2 500 лева ,представляваща обезщетение за
претърпени от нея новонастъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от извършената й втора операция, както и ново затруднено движение и
функционалност на левия крак,ведно със законната лихва, считано от датата на
ексцеса -24.04.2018 год./датата на операцията /до окончателното изплащане на
сумата.Претендира направените от нея разноски в производството по делото.
В исковата молба се сочи ,че
на 01.02.2017 год. около 17.40 часа по улица ,находяща се в гр.Самоков от
източна страна по продължение на сградата на „Битов комбинат”,поради непочистен
от снега тротоар, ищцата се движела на уличното платно,което също не било
почистено –било заледено ,в резултат на което се подхлъзнала и паднала ,при което
претърпяла увреждане–„Счупване на вътрешния /медиален/ малеолус,закрито
вляво.РЗОМ а модо Вебер”,била извършена операция, представляваща „репозиция на
фрактура и имплантиране на два броя киршнерови игли ,серклажна тел и един брой
спонгиозен винт по метода на Вебер”, поради травмата търпяла болки и
страдания.В отделението е пролежала до 08.02.2017 год.По препоръка на лекарите
след като се е прибрала вкъщи почти не е ставала от леглото.През по-голямата
част от времето е била в легнало положение с имобилизиран и поставен върху
възглавници крак на по-високо ,въпреки което е изпитвала посттравматична болка
и непрекъснато е приемала обезболяващи.Това състояние е продължило близо
две-три седмици.По препоръка на лекарите ищцата не е трябвало да стъпва на крака
си 45 дни .Ищцата сочи ,че е претърпяла неимуществени вреди ,изразявайки се в
болки и страдания, както при падането ,така и при извършената й впоследствие
операция и непосредствено след нея ,когато е отминавал ефекта на лумбалната
анестезия ,в ежедневието й от датата на инцидента до настоящия момент, както и
в ограничаване на функциите на левия й крак ,в областта на глезена и
затрудненията й в ежедневния бит.
Ищцата сочи ,че за така
претърпените от нея неимуществени вреди е завела солидарен иск срещу двамата
ответници пред Районен съд-Самоков, образувано е било гр.д.№ 355 от 2017 год. ,
по което с влязло в сила на 02.04.2018 год. решение от 08.11.2017 год.
,потвърдено с решение на СОС от 02.04.2018 год. по в.гр.д.№ 109/2018 год. на
СОС ,ответниците са осъдени да заплатят на ищцата солидарно сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания,
причинени от увреждане на здравето, настъпило на 01.02.2017 год. в гр.Самоков и
изразяващо се в счупване на вътрешния /мезиален/малеолус,закрито вляво РЗОМ а
модо Вебер,ведно със законната лихва ,считано от 01.02.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата ,както и разноските по делото ,с което
решение е формирана сила на пресъдено нещо за ищцата и ответниците.
Ищцата сочи ,че вследствие
на претърпяната от нея травма на 01.02.2017 год. и извършената след нея
операция на 02.02.2017 год. ,на 24.04.2018 год. ,отново е постъпила в МБАЛ
Самоков за екстракция на метална остеосинтеза след фрактура на външен
глезен,при която операция е отстранена от костта имплантирани уреди от тибия и
фибула ,които уреди са били поставени при операцията й на 02.02.2017 год.
Ищцата твърди ,че вследствие
на втората оперативна намеса е претърпяла нови неимуществени вреди ,изразяващи
се в претърпени от нея болки и страдания от извършената й втора операция ,както
и в ново ограничаване в движението и функциите на левия й крак в областта на
глезена и нови затруднения в ежедневния й бит.
Ищцата счита ,че вината за
претърпените от нея новонастъпили вреди отново е на Община Самоков като
собственик на уличната мрежа /пътното платно и тротоара/,който собственик е
длъжен да осигури безпрепятствено движение на пешеходците ,както и на
снегопочистващата фирма „Бекастрой” ЕАД-Самоков.Счита ,че ответниците носят
солидарна отговорност на основание чл.53 от ЗЗД за вредите ,които се намират в
причинна връзка с противоправния резултат ,тъй като отговорността им е
гаранционно-обезпечителна и за двамата ответници се основава на непозволено
увреждане,извършено при изпълнение на работа ,която ответникът Община Самоков е
възложил на ответника „Бекастрой” ЕАД ,а той от своя страна е възложил на свои
служители.
Ищцата сочи ,че претърпените
от нея новонастъпили вреди са в пряка причинна връзка с противоправното виновно
поведение на ответниците, които като задължени да почистват улиците и
тротоарите от сняг и така да осигурят безопасното придвижване на пешеходците
,не са изпълнили тези си задължения и това е довело до първоначалните вреди и
новонастъпилите такива за ищцата.Поддържа ,че тези вреди не са могли да бъдат
предвидени и съобразени при разглеждането на първоначалния иск ,претърпяла и
нови значителни болки и страдания ,за които претендира обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира разноски по делото.
В срока за отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Община Самоков чрез кмета е
отговорил на исковата молба ,като е изразил становище за неоснователност на
предявения иск и е изложил съображения.Счита ,че новонасътпилите вреди
,изразяващи се в болка и страдание не представляват влошаване на здравословното
състояние на ищцата и не е налице ексцес.Поддържа се ,че търпимите от
извършената на 24.04.2018 год. операция за екстракция на метална остеосинтеза
след фрактура на външен глезен болки и страдания са съобразени и обезщетени
неимуществени вреди с решение № 169 от 08.11.2017 год. по гр.д.№ 355/2017 год.
по описа на РС-Самоков ,поради което искането за присъждане на допълнително
обезщетение е неоснователно.Сочи се ,че с цитираното решение съдът е съобразил
както степента и вида на увреждането ,така и периода на възстановяване и е
присъдил обезщетение за всички претърпени болки и страдания от полученото
увреждане.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът „Бекастрой” ЕАД чрез изпълнителния директор е депозирало писмен
отговор на исковата молба, в който е изразило становище за недопустимост и за
неоснователност на предявения иск и е изложил подробни съображения.Счита ,че
искът е недопустим поради наличието на влязло в сила решение ,постановено по
гр.д.№ 355/2017 год. на РС-Самоков между същите страни ,същото основание и
същия предмет.Изложени са съображения за неоснователност на предявения
иск.Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира
разноски по делото.
В с.з. адв.Зравко Теофанов и
адв.Цветан Теофанов поддържат предявения иск.Оспорват отговорите на исковата
молба.
Юрисконсулт Лукайчев оспорва
предявения иск и поддържа отговора на исковата молба.
Адв.В. Манчева –пълномощник
на ответника „Бекастрой” ЕАД оспорва предявения иск и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
както и твърденията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.51,ал.3
,вр.чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
По възражението на ответника „Бекастрой” ЕАД за
недопустимост на предявения иск поради наличието на влязло в сила решение
,постановено по гр.д.№ 355/2017 год. на РС-Самоков между същите страни , на
същото основание и същия предмет.Възражението е неоснователно по следните
съображения:
При
ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди,
които се добавят към вече репарираните. В този смисъл, вече установеното с
влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите
от пострадалия и за неговото дялово участие в уврежданията,ако е релевирано
такова възражение от ответника, се ползва със сила на пресъдено нещо и не е
предмет на установяване по новото дело.Казаното се отнася и за хипотезите,
когато поради промяна на обстоятелствата, във връзка с причинените вреди, се
следва изменение в размера на вече присъденото обезщетение, или отпадане на
някои от присъдените плащания за репариране на бъдещи увреждания.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така
и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на
обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане./Решение № 553 от 27.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о., ГК).В настоящия случай ищцата е предявила иск за обезщетение за вреди от
ексцес ,в резултат на деликт.Претендират се нововъзникнали неимуществени вреди
,свързани с настъпил ексцес в развитието на претърпяно от ищцата увреждане.По
изложените по-горе съображения предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
С
разпоредбата на чл.51,
ал.1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия
за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и
бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от
принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД
следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение
със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само
от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание.Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено
и съобразено от съда.
При
ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о. /.Влошаването на здравословното състояние на
пострадалия, регламентирано с чл. 51,
ал. 3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва.Обезщетяването
на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат
квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на
ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта
и за тях не е присъдено обезщетение.
От
горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД
обхваща както вредите, които са настъпили от влошеното здравословно състояние
на пострадалия, така и вредите извън случаите на влошаване, които се намират в
причинна връзка с увреждането, но не са били обезщетени.
От
приложеното по делото решение № 169 от 08.11.2017 год.,влязло в сила на 02.04.2018
год. по гр.д.№ 355/2017 год. на РС-Самоков се установява ,че на 01.02.2017год.
в гр.Самоков ,на улица ,находяща се в гр.Самоков от източната страна по
продължение на сградата на „Битов комбинат”,ищцата е претърпяла телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на вътрешен /медиален/малеолус,закрито в
ляво .РСОМ а модо Вебер.Увреждането е настъпило при падане на ищцата на терена
на улицата от собствен ръст ,вследствие на движението й по непочистено от сняг
и лед пътно платно и на невъзможността на същата за движение по непочистените
от натрупания сняг тротоари на улицата ,както и от липсата на тротоар от
страната на движение на ищцата.На 02.02.2017 год. на ищцата е извършена
операция ,представляваща „репозиция на фрактура и имплантиране на два броя
киршнерови игли, серклажна тел и един брой спонгиозен винт по метода на „Вебер”
В мотивите си районният съд е приел ,че ответниците носят солидарна отговорност
за вредите ,които вреди се намират в причинна връзка с противоправния
резултат,тъй като отговорността им е гаранционно –обезпечителна и за двамата
ответници се основава на непозволено увреждане ,извършено при изпълнение на
работа, която ответникът Община Самоков е възложил на ответника „Бекастрой”
ЕАД, с договора за възлагане на обществена поръчка ,в чиито предмет се включва
извършване на снегопочистване и зимно поддържане на уличната мрежа на гр.Самоков
,а „Бекастрой” ЕАД от своя страна е възложил изпълнението на работата на свои
служители.
От
решението се установява ,че вследствие падането на ищцата върху непочистен от
сняг и лед терен на улицата от собствен ръст ,същата е получила следното травматично
увреждане :счупване на вътрешния глезен на лява подбедрица.Травмата е
вследствие на получени движения в лява глезенна става ,по-големи от допустимите
затова,които могат да бъдат извършвани от посочената става.Степента на травмата
по обем е тежка.Степента на понесената травма е тежка ,както и претърпените
болки и страдания.Проведеното лечение и периода за възстановяване е около 3
месеца.
Видно
от мотивите към същото решение, при определяне размера на неимуществените вреди
съдът е съобразил причинените на ищцата болки и страдания /техния интензитет и
продължителност/,периода през който ищцата не е могла да се обслужва и е била в
невъзможност да води пълноценен живот
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства /показания на свидетелите Веселин Челебиев и Елена
Сиракова/епикриза от 02.05.2018 год. на МБАЛ Самоков,съдебно-медицинска експертиза, се установи, че на
24.04.2018 год., ищцата отново е постъпила в МБАЛ Самоков за екстракция на
метална остеосинтеза след фрактура на външен глезен,при която операция са
отстранени от костта имплантирани уреди от тибия и фибула ,които са били
поставени при операцията на 02.02.2017 год.
От
показанията на свидетеля Челебиев и Сиракова се установява ,че на 24.04.2018
година ищцата В.Ч. *** за втора операция ,за отстраняване металните импланти
/киршнеровите игли/, тъй като е имала болки и не е могла да стъпва.От
показанията на свидетеля Челебиев се установява,че имплантираните киршнерови
игли в глезена на ищцата е трябвало да бъдат отстранени, тъй като същата е
имала оток на глезена, болки при допир, бодеж и при напиване са се усещали ,че
са тръгнали да излизат.Това е наложило ищцата да отиде в МБАЛ –Самоков ,където
й е направена рентгенова снимка ,след което лекарите са й казали,че
задължително трябва да се извадят иглите,тъй като организмът ги изхвърля.
От
показанията на свидетелите Челебиев и Сиракова се установява ,че след втората
операция за отстраняване на остеосинтезния материал /киршнеровите игли/ ищцата
близо две седмици не е могла да стъпва на крака си.Трудно е ставала.Имала
болки.През първата седмица се е предвижвала с патерици ,докато си раздвижи
крака.Не е могла да се обслужва и е ползвала чужда помощ.Месец след операцията
ищцата не е могла да стъпва на крака си и да се справя със задълженията си
.Помагали са й съпругът й –свид.Челебиев и майка й –свид.Сиракова.При лошо и
студено време и при по-дълго стоене права, ищцата изпитва болки в глезена.
От
заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза се
установява ,че на ищцата В.Ч. е извършено оперативно лечение за отстраняване на
метала от извършена операция на 02.02.2017 год.Отразено е,че ищцата няма
остатъчни явления и е излекувана напълно.Същата е претърпяла временни болки и
страдания, неопасни за здравето.
В
съдебно заседание вещо лице П. заявява ,че вследствие на втората операция има
ограничение на движенията на глезенната става в рамките на две седмици ,докато
зарасне раната и се възстановят увредените тъкани по време на втората операция.
Вещото
лице заявява ,че не е задължително отстраняването на имплантираните метални
уреди.Препоръчва се до една година след операцията на пациента да се премахне
остеосинтезния материал, но не всички пациенти пристъпват към тази операция.Вещото
лице сочи ,че ако металните уреди не пробиват и не се опитат да излязат през
кожата и тялото ,ако то е приело този материал,не всички пациенти постъпват за
премахване на метала.Вещото лице заявява,че отстраняването на металните
импланти е нормален етап от лечението на фрактурите ,но ако има опасност те се
покажат през кожата ,да я пробият /киршнеровите игли/,тогава е задължителна
втората операция.Сочи ,че е възможно визуално да се констатира ,че металните
пластини са започнали да се показват не само от вещо лице, но и от немедицинско
лице.
По
делото е представена епикриза от 02.05.2018 г., издадена от МБАЛ Самоков ,от
която е видно, че на 24.04.2018 г. ищцата е постъпила за екстракция на метална
остеосинтеза след фрактура на външен глезен преди една година.От епикризата се
установява още, че на ищцата е проведено оперативно лечение на 25.04.2018 год.
и същата е изписана на 02.05.2018 г.
При
тези данни, съдът намира предявеният иск за основателен.По делото се
установи,че вследствие на втората операция ,ищцата е претърпяла нови
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания от
извършената й втора операция ,както и в ново ограничаване в движението и
функциите на левия й крак в областта на глезена и нови затруднения в ежедневния
й бит.В случая необходимостта от последваща операция е възникнала и нейното извършване е станало
по време след постановяване на съдебното решение на районния съд и в тази
връзка се налага извод ,че вредите от това не са били предвидени, съответно
обхванати от присъденото обезщетение,не са могли да бъдат предвидени и
съобразени при разглеждане на спора за първоначалното увреждане.Операцията е
била наложителна ,тъй като имплантираните игли, както се установи от
показанията на свидетеля Челебиев,са тръгнали да излизат.Последващата операция
за изваждане на поставените синтези не е била предвидена от СМЕ, приета по
първото дело. Ищцата е претърпяла болки и страдания във връзка с проведената операция
и те не са били предвидени. На обезщетяване подлежат както вредите,които са
настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД
обхваща както вредите, които са настъпили от влошеното здравословно състояние
на пострадалия, така и вредите извън случаите на влошаване, които се намират в
причинна връзка с увреждането, но не са били обезщетени.В случая
новонастъпилите неимуществени вреди са в причинна връзка с увреждането ,което
ищцата е претърпяла при подхлъзването си и падането на заснежения и заледен
терен на улица в гр.Самоков на 01.02.2017 година.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата,вследствие
на извършената втора операция за екстракция на метална остеосинтеза след
фрактура на външен глезен, съдът приема, че същата е претърпяла болки и
страдания не само от самата оперативна процедура, но и такива свързани с
лечебния и възстановителен процес, отчита интензитета на болките
,продължителността ,периода на възстановяване ,поради което намира за
справедливо на основание чл. 52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500
лева, съответстващо на претендираното с исковата молба.
На ищцата следва
да се присъди и законната лихва, считано от датата на настъпването на новите
вреди/ 24.04.2018 год. –датата на хоспитализацията и извършването на
операцията/ до окончателното изплащане.
Ето защо съдът
намира ,че сумата от 2500 лева е
справедлив размер за обезщетението за новонастъпилите неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания ,дължимо солидарно от ответниците на ищцата
,ведно със законната лихва ,считано от датата
на настъпването на новите вреди/ 24.04.2018 год. –датата на хоспитализацията и
извършването на операцията/ до окончателното изплащане.
По разноските .
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло
уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък
по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се
включват внесената държавна такса в размер на 100 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 800 лв. и 260 лева възнаграждение за вещо лице.Доколкото обаче
в случая ответниците
са е направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се
разгледа. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част.При намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г., постановено по тълкувателно
дело № 6/2012 г. на ОСГТК/.От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 800 лв. Ответниците са направили възражение за
прекомерност на разноските в тази им част,Съдът намира направеното искане за неоснователно.В настоящия случай не е без основание уговарянето и
заплащането на адвокатско възнаграждение
за защита по настоящото гражданско дело.Делото се отличава с по-висока степен на фактическа и правна
сложност,производството е приключило в няколко съдебни заседания, събирани са
допълнителни доказателствени искания, извън първоначално заявените от страните такива.Отчита процесуалната
активност на пълномощника на ищеца,осъществил е процесуално представителство на
доверителя си във всички съдебни заседания, в този смисъл не са налице
предпоставките за намаляване на възнаграждението.
Поради тези съображения следва да се приеме, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде
намалено.
С
оглед изхода на делото и основателност на предявения иск ответниците дължат на
ищцата направените от нея разноски , а именно 100 лева държавна такса , 260
лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 800 лева адвокатско
възнаграждение.Независимо от предмета на иска, отговорността за разноски не е
солидарна ,поради което всеки от ответниците следва да заплати на ищцата
половината от следващите му се разноски , т.е. по 580.00 лева.
Воден от горното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Самоков,с адрес гр.Самоков,ул.“Македония“
№ 34 и „Бекастрой“ ЕАД,ЕИК:*********,гр.Самоков,ул.“Софийско шосе“ № 36, на
основание чл.51,ал.3,вр.чл.49,вр.чл.45 от ЗЗД ,солидарно да заплатят на В.Г.Ч. ***,сумата
в размер на 2 500 лева ,представляваща обезщетение за претърпени от нея
новонастъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
извършената й втора операция, както и ново затруднено движение и функционалност
на левия крак в областта на глезена ,ведно със законната лихва, считано от
датата на ексцеса-24.04.2018 год./датата на операцията /до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Самоков,с адрес
гр.Самоков,ул.“Македония“ № 34 да заплати на В.Г.Ч. *** сумата 580 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Бекастрой“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Самоков, ул. “Софийско
шосе“ № 36 да заплати на В.Г.Ч. ***
сумата 580 лева за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: