РЕШЕНИЕ
№ 13 21.04....2020
година гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, I-ви
въззивен граждански
състав,
на 21.01.2020 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар: Л.Р.
като разгледа докладваното от
съдия К.Пейчева в.гр.д. № 311/2019г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Л.Н.Г., П.И.Г., и М.Н.Б., чрез адв.М. ***,
се обжалва решение № 555/24.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 637/2019 г. по описа на
ЯРС, с което първоинстанционният съд отхвърля предявения от тях иск по чл.108
от ЗС да бъде прието за установено по отношение на ответниците И.И.С., К.Н.С., П.Л.Р.
и Н.В.В., че ищците Л.Н.Г., П.И.Г. и М.Н.Б. са собственици на реална част с
площ от 8 кв.м или при условията на евентуалност 8/357 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 87374.540.149, която реална площ представлява конфигурация на
правоъгълен триъгълник с катет от към ул. „Страхил", навлизащ в имота и
отнемащ от лицето на парцела им 1 м, катет по границата на имотите с дължина 16
м и хипотенуза, навлизаща отляво по скицата в имота на ищците с дължина 16,03
м, очертана по скица-проект № 3410/30.06.2011 г. и да бъдат осъдени да им
предадат собствеността върху тази площ; ОСЪЖДА Л.Н.Г., П.И.Г. и М.Н. с посочени
данни да заплатят на И.И.С. и К.Н.С. с посочени данни на основание чл.78, ал.З
от ГПК направените по делото разноски в размер 3055.40
лв.. Вмтавпицнте обжалват решението като неправилно поради допуснати нарушения на
материалния закон - ЗС, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
незаконосъобразно, поради липса на мотиви досежно предявения иск и
необосновано, поради постановяването му при несъобразяване със събраните по
делото доказателства и установени факти като излагат подробни съображения.
Смятат, че неправилно ЯРС е приел при наличие на нотариални актове за
собственост, че обемът на правата на ищците и ответниците е различен от тези по
титулите им за собственост, с които те се легитимират като такива и то само на
база на СТЕ и „акт за непълноти и грешки" по неприключила процедура по
ЗКИР. Възразяват, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че по делото
има доказателства за промени във вещноправният статут на имотите като не е
зачел доказателствената сила на нотариалните актове, които не са оспорени и не
са отменени. Смятат, че строително разрешение №377 от 27.07.1960 г. не може да
бъде отнесено към доказателствата по делото. Възразяват, че постановявайки
отхвърлително решение по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, ЯРС
неправилно е приложил закона като на първо място не е зачел доказателствената
сила на нотариалните актове и е придал доказателствено значение на заключение
на вещи лица и на акт по неприключила процедура по ЗКИР, на следващо, защото
съдът при липса на предявен иск от страна на ответниците приема за
„установено" право на собственост към отдавна минал момент от техните
праводатели без да са налице основания за това. Според въззивниците първите
двама ответници придобиват през 1993 г. единствено и само 1/2 идеална част от
ПИ с площ от 308 кв.м., каквато е площта на имота им графично измерена по
тогава действащия регулационен план като след 1975 г. имотните и регулационни
граници между двата ПИ не са променяни. Възразяват, че спорът по настоящото
дело не е спор за граници между имотите /такъв иск няма предявен от страна на
ответниците/ и по тази причина неправилно първоинстанционният съд се е
занимавал подробно с действителното местоположение на границата между съседните
имоти, съгласно плановете на гр. Ямбол от 1953 г. и 1965 г. По тези и
останалите подробни съображения във въззивната жалба молят ЯОС да отмени изцяло
обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи изцяло предявеният от
ищците иск с произтичащите от това законни последици. Претендират направените в
настоящото производство разноски, а също така и разноските пред първата
инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
отговор от адв.А.Т. ***, в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата и съображения, че решението на ЯРС е правилно. Моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на
въззиваемите направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивниците Л.Г., П.Г. и М.Б. се представляват
от упълномощената адв.Й., която моли ЯОС да отмени обжалваното решение и уважи
въззивната жалба.
Въззиваемите И.С. и К.С. се представляват от упълномощения адв.Т.,
който моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззиваемите П.Р. и Н.В. не се явяват в с.з. и не
изпращат представител.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от нот.акт № 140 том IV,
дело № 554/2007 г., Вяра Г.
Йовкова и Л.Н.
Гугулгшова Ч<Л прОДИЛН
IIU „ИПКОМ ПВ" ООД С.МОГИЛЗ
своя съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол
на ул.„Страхил войвода" № 56, а именно: ПИ с идентификатор 87374.540.149,
целият с площ от 357 кв.м със стар идентификатор № 2434, съставляващ УПИ Х-2100
в кв.75 по стар план на град Ямбол, при съседи имоти с идентификатори:
87374.540.148, 87374.540.138, 87374.540.140, 87374.540.150.
С нот.акт № 39 том II, дело № 162/2009 г. през 2009г.
„Инком ПВ" ООД с.Могила продава на Л.Н.Г. 20/357 ид.части и на В. Г. Й. 337/357 ид.части от
продадения през 2007 г., т.е. целия ПИ 87374.540.149.
Видно е от удостоверение за
наследници от 02.09.2014 г., че В. Г. Й. е
починала на 31.10.2013 г. и нейни наследници са двете й дъщери - ищците Л.Н.Г.
и М.Н.Б..
По делото ищците представят
две нотариални покани от 07.03.2016 г. и от 28.09.2017 г. до ответницата И.И.С.,
и двете връчени й за това да посочи от нейна страна специалист геодезист, който
съвместно с посочен от Г. геодезист да извършат необходимите замервания и
трасиране, след което мрежата - ограда да бъде преместена по линията на
границата на двата имота в съответствие с кадастралното заснемане и
регулационния план по приложени към поканата скици. Л.Г. е отправила също така
през 2016 г. молба до Община Ямбол да бъде възстановена реалната граница
съгласно регулационния план на Община Ямбол между имот ПИ 87374.540.149 целият
с площ 357 кв.м и ПИ 87374.540.150 с площ 308 кв.м, които имат обща граница. На
тази молба Община Ямбол е отговорила, че такова трасиране на граница между два
УПИ следва да се извърши от лицензиран специалист, а при наличие на спор за
материални права същите следва да се решат по съдебен път.
Ответниците са представили доказателства за
собственост като най-старият документ за собственост е нот.акт № 127/26.11.1927
г., с който Л. Г. М. е
придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ двор с къща
от две стаи на ул.„Овчарска" със застроено място 60 кв.м и незастроено 340
кв.м и къща на ул.„Овчарска", със застроено място 32 кв.м и незастроено
164 кв.м, при посочени граници.
Видно от нот.акт № 72/1958 г.,
през 1958 г. Л. Г. М. е
продала на Й. С. В. и на И. Х. В. дворно място от 308 кв.м, находящо се в гр.Я.
на ул.„С." № **,
съставляващо парцел VIII, № 2100 от кв.75 по плана на града. След закупуване на
имота Й. В. и И. В. са се снабдили със
строително разрешение № 77/11.03.1958 г. да извършат строителство в собственото
си място, находящо се в гр.Я., ул.„С."
№ ** - да се направи жилища сграда по одобрен архитектурен
план. В тази връзка е представена и окомерна скица по строителен протокол №
22/05.08.1960 г. за определяне строителна линия и ниво на строящата се сграда в
парцел VIII - 2100 в кв.75 на ул.„Страхил". Преди това И. и
Й. В. са получили строително
разрешение № 377/27.07.1960 г. за построяване на масивна ограда с дължина 20
метра по дадена строителна линия.
От нот.акт № 50, том XIV, дело № 3942/1993 г. е видно,
че през 1993 г. ответницата И.И.С. към този момент в брак с ответника К.Н.С. е
придобила от своите родители Иван и Иванка Василеви срещу гледане и издръжка
съсобствения им недвижим имот: дворно място в размер 1/2 ид.част, цялото от 308
кв.м, съставляващо имот пл. № 2435 в кв.39 по плана на град Ямбол заедно с
втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда
построена в дворното място и избено
помещение. Другите
двама ответници П.Л.Р. и Н.В.В. са придобили от М. и Г. К.
собствеността на другата половина от имота, находящ се в гр.Я.,
ул.„С. в." № **:
1/2 ид.част от ПИ с 87374.540.150, целият с площ от 308 кв.м, с номер по
предходен план 2435, заедно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 87374.540.150.5.1, с площ 83 кв.м и избено помещение,
видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и при
условията на ЗУПГМЖСВ № 196, том IV, дело № 406/2013 г..
Представен е от Станилови акт № 28/30.06.2011 г. за
непълноти и грешки в ПИ 87374.540.150 по КК на гр.Ямбол. След извършения оглед
на място и геодезически измервания, от правоспособно лице е установено, че е
налице ЯФГ -непълноти и грешки, които засягат ПИ 87374.540.150 и 87374.540.149.
Установено е, че по геодезическото измерване северозападния ъгъл на имот
87374.540.150 отстои на 2,47 м от северозападния ъгъл на сграда
87374.540.150.5, а не на 1.38 м по одобрената кадастрална карта, т.е. западната
граница на имота минава по линията определена от т.18, т.26 и т.б по скицата -
проект, представляваща на място масивна ограда, с което се променят площите на
имоти с 87374.540.150 и 87374.540.149. Другите установени грешки в заснемането
се отнасят до построените в имотите сгради. Отразено е, че допуснатите грешки
са в резултат на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и
кадастралните регистри. Новозаснетият обект на кадастъра - границата между
имоти 150 и 149 следва да се коригира по линията, определена от т.18, т.26 и
т.б, като новозаснетия обект - ПИ с идентификатор 87374.540.150 с площ 316 кв.м
/стара площ 308 кв.м/ да се коригира в кадастралната карта, както и
новозаснетия обект на кадастъра ПИ с идентификатор 87374.540.149, с площ 347
кв.м /стара площ 357 кв.м/ също да се коригира в кадастралната карта.
Останалите корекции се отнасят до построените заснети сгради в имота.
По делото е приложено адм.д. № 48/2016 г. по описа на Административен
съд Ямбол, по което е разгледана жалба от И. и К. Станилови против издадена
заповед № ТУ/02 -00015/11.03.2016 г. на Кмета на Община Ямбол, с която се
отказва изменение на ПУП- ПРЗ по реда на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. По делото
АдмС - Ямбол е постановил решение № 82/06.07.2016 г., с което жалбата на С. е
отхвърлена и това решение е потвърдено от ВАС по адм.д. № 9560/2016 г. За да
отхвърли жалбата на С., АС е преценил, че съобразно
заключението на съдебно - техническата експертиза по делото за това, че планът
е приложен по отношение на имот с идентификатор 87374.540.150 по КК на
гр.Ямбол, то не са налице предпоставките за изменение на ПУП-ПРЗ по реда на
чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. Другата предпоставка за това, че планът е одобрен при
съществени закононарушения е счетена за неотносима към конкретния правен спор.
Поради това, че не са налице предпоставките на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ и няма
как да се измени планът на това основание, административният съд е приел, че в
това производство не следва да се обсъждат и не са обсъждани промени на имотни
граници и облигационни сметки.
При първото разглеждане на
делото от ЯРС е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице е дало заключение, че кадастралната и регулационната граница на
поземлени имоти с №№ 87374.540.149 и 87374.540.150 съвпадат, съгласно
действащата Кадастрална карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед №
РД-18-39/30.08.2005 г. на изп.директор на Агенцията по кадастър. Площта на
имота, отразен в нотариалните актове на ищците съответства на площта на имота
по КККР- 2005 г., съответства на площта на имота по КРП- 1983г. и не
съответства на площта на имота по КРП - 1965г. Площта на имота на ответниците,
отразен в нотариалните актове съответства на площта на имота по КРП - 1983г.
ПлОШТа На имота,
вписан в нотариалния акт от 1958 1. ~ 306 KD.M, НС СЪОТВСТСТВЗ На
площта на парцела по КРП - 1953 г., действащ към този
момент. Съгласно отрежданията по КРП от 1953 г. парцелът, закупен по
нотариалния акт от 1958 г., е VIII - 2100 в кв.75 с площ 340 кв.м - площ на
урегулирания парцел за имота на ответниците; 646 кв.м (площ на ПИ 2100) - 325
кв.м (площ на парцел VII-2100 кв.75) = 321 кв.м. Получава
се разлика от 13 кв.м, тъй като от 321 кв.м са продадени 308 кв.м, a
19 кв.м са от съседния от изток имот пл.сн. № 2101 за парцел VIII-2100. Изводът на вещото лице е, че парцел VIII-2100 се състои от 308 кв.м +19 кв.м +13 кв.м, т.е. 340 кв.м като 19 кв.м са
от съседния от изток имот пл.сн.№ ПИ 2101. За ищците вещото лице посочва, че
парцел VII-2100 в кв.75 е с площ 12.5 х 26 = 325 кв.м. Общата площ
325+340 = 665 кв.м, която е равна на общата площ от актуалните ПИ и парцели.
Площта на имота, отразен в нот. акт № 196/2013 г., съответства на площта на
имота по КРП - 1983 г. Реално владяните на терен площи от имотите от страните
са, както следва: ищците владеят 357 кв.м - 7,20 кв.м = 349,80 кв.м площ, която
е със 7,20 кв.м по-малка от площта на ПИ 87374.540.149. Ответниците владеят 308
+ 7,20 = 315,20 кв.м площ, която е със 7,20 кв.м по-голяма от площта на ПИ
87374.540.150. Изградената ограда, представляваща мрежа с бетонови колове, не е
по границата между имотите съгласно кадастралната и регулационна граница по
действащата КККР-2005 г. на гр.Ямбол и регулационния план от 2007 г. Площта на
навлизане на оградата е със 7,20 кв.м в имота по кадастрална карта на ищците ПИ
87374.540.150. Между двата двора има монтирана телената ограда с бетонови
колове, която отстои на 2,43 м на запад от северо-западния ъгъл на двуетажната
МСЖ на ответниците като достига до североизточния ъгъл на едноетажната МсбЖ на
ищците, разположена в южната част на имота им ПИ 87347.540.149. Площта, която
се владее от ответниците /констатирана по измервания по време на огледа/ е 7,20
кв.м и представлява площта на правоъгълен триъгълник с катет от 0.90 м по
уличната регулационна линия с ул."Страхил" и перпендикулярен катет с
дължина 16.00 м, лежащ в имота на ищците, която площ е част от имота на ищците
ПИ 87374.540.149. При извършения оглед в процесиите имоти вещото лице е
констатирало наличие на трайно материализирана на място конструкция за асма,
разположена на линията на съществуващата ограда. Бетоновите колове, по които е
опъната телената мрежа между двата имота, служат и като подпори на метални
конструкции за асмите в двата двора - за асмите на ищците, които са видимо
по-стари, така също и за подпиране на металната конструкция, която крепи асмите
на ответниците.
Въз основа на приложените копия от кадастралните и
регулационните планове на гр.Ямбол относно отрежданията за имотите на страните,
справки по действащата кадастрална карта и констатациите на в.л., се доказва
следното: По КРП 1951г. по действащия тогава Закон за планово изграждане на
населени места (отм.) е имало общ имот пл.сн.№2100 с лице 24.50м., за който няма
урегулирани парцели, в който се намира жилищна сграда (тази на ищците); по КРП
от 1953г. за имот пл.сн.№2100 има урегулирани 2 парцела (на ищците парцел VII-2100 в кв.75 по плана и на ответниците парцел VIII-2100 в кв.75 с площ 340кв.м.) като дворищно-регулационната линия между тях
е перпендикулярна на ул."Страхил" и лицето на парцела на ищците е
12.5Ом., а лицето на парцела на ответниците е 14м. като от им са придадени 2 м.
лице от съседния от изток имот 2101. Праводателите на ответниците са закупили през
1958г. с нот.акт № 72/1958 г. от Л. Г. М.
дворно място от 308 кв.м, находящо се в гр.Я.
на ул.„С." № **,
съставляващо парцел VIII, № 2100 от кв.75 по плана на града, за който е
действал тогава Закона за планово изграждане на населени места (отм.).
Купувайки описания в нотариалния акт парцел VIII, № 2100 от кв.75, те са
придобили собствеността върху имота, който
е
такъв, какъвто в Shjt съгааено действащия тогава ПЛаН ОТ
19531.. ГЗКЪВ
е ОИЛ
имотът и видно от строителен протокол № 22 от
05.08.1960г. за определяне на строителна линия и ниво за строежа по строително
разрешение № 372 от 27.07.1960г. за строежа на жил.сграда в парцел VIII-2100 в кв.75 на ответниците.
По КРП от 1965г. за имот
пл.сн.№2100 има урегулирани 2 парцела (на ищците парцел Х-2100 в кв.75 по плана
и на ответниците парцел XI-2100 в кв.75 като границата между
тях не се променя - дворищно-регулационната линия между тях е перпендикулярна
на ул."Страхил" и лицето на парцела на ищците е 12.50м., а лицето на
парцела на ответниците е 14м. като са им придадени 2 м. лице от съседния от
изток имот 2101.
По КРП от 1975г. са отразени 2
бр.ПИ - им.2434 за ищците и им.2435 за ответниците, като и двата попадат в общ
парцел XII в кв.ЗЗ "За жилищен комплекс с подземни паркинги-гаражи".
Регулацията не е приложена по отношение на двата имота. В плана от 1983г.
имотите остават със същите номера, променя се само номера на квартала (от 33 на
39) и на парцела (от XII на I) с подобно отреждане "За
жилищно строителство и магазини". Регулацията не е приложена по отношение
на двата имота. Няма данни за отчуждени от ответниците и придадени на ищците
площи, но в плана е отразена друга граница между имотите на страните, а не тази
по плана от 1953г., по който е изградена оградата с бетонови колони. В
Кадастралната карта от 2005г. за ищците е отразен ПИ 87374.540.149, за
ответниците ПИ 87374.540.150. В регулационния план от 2007г. двата имота са в
общ УПИ № 1 "За жилищно строителство и магазини" в кв.39.
При второто разглеждане на
спора на същото вещо лице е поставена допълнителна задача от ЯРС относно това
приложени ли са регулациите, отреждащи самостоятелни парцели за имотите на
страните с придаваемите площи от съседните имоти. Вещото лице счита, че
спорната площ от 8 кв.м попада в парцел VIII-2100 по плана от 1953 г., а в
нотариалния акт от 1958 г. е вписан същия парцел. Средната дворищно
регулационна линия е една и съща и е източна за имота на ищците. Вещото лице
счита, че спорната граница по плана от 1953 г. не е приложена и съществува само
като регулационна линия. По плана от 1965 г. границата между имотите е така,
както е към 1953 г., т.е дворищно-регулационната линия е същата.
По делото от ЯРС е назначена тройна съдебно-техническа
експертиза, по която вещите лица дават заключение, че е налице фактическо
разминаване между положението на оградата между двата съседни имота на ищците и
на ответниците, очертана по съществуващите на място бетонни колони и по
масивния зид към лицето на улицата, от една страна, и отразеното в действащия
кадастрален план към момента. Приложена е комбинирана скица, отразяваща
промените на имотите по плановете през годините. Вещите лица са съпоставили
координатите от измерванията на имотите по скица-проект за изменение на КККР,
изготвена от инж.В. Симеонов, на основание на която е издаден акт за непълноти
и грешки от 23.06.2011 г. на СГКК Ямбол, с измерените от тях координати. Вещите
лица са констатирали, че липсват различия в определяне контура на ПИ № 87374.540.150;
площта на ПИ 87374.540.150, определена от вещите лица, е 316 кв.м, толкова са и
по акта; площта на ПИ 87374.540.149 от измерванията им е 347 кв.м, толкова са и
по акта. Верни са констатациите в акта за констатиране на явна фактическа
грешка. Разликата в площта на ПИ 87374.540.150 по КК и измерената площ е 8
кв.м, това констатират и вещите лица, това е разлика от изменението на целия
контур на имота. Площта на триъгълника от комбинираната скица, получен между
границата по КК /в тъмносиньо/ и съществуващата на място ограда /в червено/ е
11 кв.м. Относно обстоятелството дали процесиите 8 кв.м се включват в
регулационни, тогава
парцелни граници на имота, закупен ОТ Сащиш на ОТВСГНИЦаТа С НОТарИЯЛНИЯ ЯКТ ОТ
1958г., и съответно включват ли се в границите при
определяне на районите за застрояване в процесния имот - границите на имота,
определени към момента на изготвяне на строителния протокол и окомерната скица
към него, вещите лица дават отговор, че площта на триъгълника, получен между
границата на ПИ 87374.540.150 по КК и съществуващата на място ограда е 11 кв.м
и се включва в границата на имота, определена в строителния протокол, нанесена
на комбинираната скица в светло синьо и в границите на парцел VIII, кв.75 от
регулационния план 1965 г. Вещите лица обосновават този извод с това, че
съгласно КРЗП на гр. Ямбол от 1953 г. в парцел VIII, кв.75 е предвидено
застроително петно за масивна жилищна сграда с лице около 8 м от север.
Съгласно разпоредбите на чл.122 и чл.120 от ППИНМ /в сила до i960 г./, изискващите
се отстояния от сграда на два етажа до страничните регулационни линии е 3 м.
Същият правилник допуска това разстояние да се намалява най-много с 1/3, или до
2 м. В строителния протокол лицето на парцел VIII, кв.75 (на ответниците) е
13,25 м, жилищната сграда предвидена с лице 8 м е изградена с лице 8,20 м на
място. Отстоянията до страничните регулационни линии остават 5 м, което не
противоречи на нормативните изисквания към момента строителството.
В съдебно заседание при разпита на вещите лица е категорично
посочено, че предвид направеното уточнение относно площта от 8 или 11 кв.м,
заключена във вид на триъгълник, същата попада в площта, закупена през 1958 г.
от ответниците.
По делото са разпитаните
свидетели, посочени и от двете страни.
Свидетелката К. К. -
приятелка на ищцата Л.Г.,***, която посещава двора им от 1956 г. сочи, че
дворът не е променян
оттогава, има няколко постройки в другата част на
двора, че не е имало ограда
никога и неща, които да разделят двора. Бетоновите колони на асмата са
изградени
през 1956 г., а може би дори и преди това. Доколкото знае съседите са
взели от тях
двора и са построили къщата, но това само го е чувала. Обработваемата
площ между
плочките на единия и другия двор винаги е била под
грижите на Л. и на тези,
които живеят там, включително и на майка й преди това. В последните
години
изникнала нова сграда като лятна кухня и съседите им са сложили малка
мрежичка
да не минава кучето там, но тази ограда е по-скоро
декоративна, доколкото да
прегражда имотите. Декоративната ограда точно кой я е поставял,
свидетелката не
знае. Не може да каже коловете докъде стигат, но тези, които са над
астмата, над
празното пространство са между двете къщи. Свидетелката не може да каже
как е
закрепена тази конструкция, но е в този вид откакто тя се помни и не
може да каже
дали влиза пространството на нейните приятели или не. Входната врата на
Станилови към двора - портала, свидетелката мисли, че е метална и
вратата е като
една врата за стая, не е като голяма широка врата. В
двора им е имало гаражи, а
Л. са имали гараж, който бил до входната врата. Другият свидетел на
ищците
е Х. И. -
техният зет, който се познава с тях от 1991 година, оттогава
познава и имота. Между имота на ищците и ответниците
допреди четири години не е
имало ограда, живеели са в разбирателство и дворът никога не е
разделян. Имало е
само бетонови колони, на които е бил поставен асмалъка. В момента
дворът на
съседите е разделен с една мрежичка заради кученцето. Свидетелят не
знае кой е
поставил мрежичката, има циментирана пътека от входа
на къщата на Станилови до
вътрешната част на двора, има си врата и това не е променяно от 1990 г.
насам.
Вратата на С. е метална с крила за кола.
Като е отишъл свидетелят не помни
в двора на С. да е имало гаражи, не е имало
и спорове кой каква част да
ползва. Относно коловете за асмата, те са разположени
линейно в една линия и във времето не са м«сгени. свидетелката гада в. също е приятелка на Л.,
събирали са се заедно в техния двор и тя посещава имота от много време.
Свидетелката заявява, че дворът не е имал разделителна линия, а веднъж
като минала
видяла оградка като за пиленца и Л. й казала, че имат проблеми със
съседите.
През годините не са вадили строителни книжа за ограда, имало някаква
асма и
колове за асма. През годините не е имало разпределяне
на това кой какво да ползва.
Всичко било общо, нямало ограда. Проблемите са
започнали, защото Л. искала да строи нещо.
От страна на ответниците
Станилови е разпитана свид. Р. К.,
която се познава и с двете страни много добре, тъй като е съседен имот от
западната страна на имота на ищците. Свид.К. е
родена там, там е израснала и твърди, че ограда между двата имота е имало от
много години. Първоначално имало изградени асмалъци, с циментови колони и
конструкция, вградена в стената на къщата на С. Колоните са откакто е построена
къщата - от 60-те години. Мрежа по тези колони може би няколко години по-късно
е имало, защото в дъното на имота имало гаражи и родителите на ответниците си
купили кола и си вкарвали колата там. Това било през 70-те години. Няколко
години след това са сложили някаква ограда като мрежа и свидетелката не знае
тази ограда да е местена. Никога не е имало спорове между съседите за
собствеността, били са в много добри отношения. Металната врата на С. е
двойна врата, която се отваря, за да мине кола и малка пътна врата, която е
входна към имота. Вратата е в самата конструкция на имота, не е подменяна, не е
местена и свидетелката Колева я помни отдавна. Втората свидетелка на
ответниците е Р. Т.,
която се познава със страните от много години. С И. се познават от деца,
включително и имота им. От тези години оградата между двата имота била една
тънка мрежичка, която и в момента е там. В момента както е имота, свид. Т.
го помни от 70-та година. И.С. и ищците си ползват всеки своята част. Входната
врата на двора на С. е гаражна врата с достъп за автомобили, защото на времето
са влизали автомобили в имота. Към момента е по-трудно да влезе автомобил,
особено ако е по-голяма кола. Тази портална врата не е местена през всичките
тези години и си стои в същия вид. Къщата на Станилови не е разширявана нито
надстроявана, оградата е с височина около метър и нещо и е от мрежичка,
захваната за бетонните стълбове, които държат основата.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението
на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявеният иск, който е предмет на произнасяне от въззивния съд, е с
правно основание чл.108 от ЗС. Иска се съдът да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 8
кв.м или при условията на евентуалност 8/357 ид.ч.. от ПИ с идентификатор №
87374.540.149, която реална площ представлява правоъгълен триъгълник, единия
катет на който лежи на ул.„Страхил" и отнема от лицето на парцела на
ищците 1 м, а другият катет с дължина 16 м лежи по границата на имотите, и
хипотенуза с дължина 16.03 м, очертана по скица - проект № 3410/30.06.2011 г.,
приложена към исковата молба, и да бъдат осъдени ответниците да предадат
собствеността върху тази площ на ищците.
Съгласно чл.108 от зс, воОвтвсиикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. В TP
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, е казано, че
искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът
да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108
ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът
ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
От събраните по делото доказателства се установява, че
въззивниците-ищци са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол на
ул.„Страхил войвода" № 56, а именно: ПИ с идентификатор 87374.540.149, при
съседи имоти с идентификатори: 87374.540.148, 87374.540.138, 87374.540.140,
87374.540.150, а ответниците са собственици на съседния му от изток ПИ с
идентификатор 87374.540.150. Спорно е правото на собственост на ищците върху
процесния претендирай терен и дали той е част от имота на ищците.
ЯОС намира, че от заключението
на тройната СТЕ и приложената комбинирана скица, изготвена от вещите лица, се
установява, че процесиите 8кв.м., представляващи площ с форма на правоъгълен
триъгълник, единия катет на който лежи на ул.„С.",
а другият му катет лежи по границата на имотите, не е част от имота,
собственост на ищците. По делото е установено, че е налице грешка в кадастралния
план като погрешно е била заснета границата между имотите не на мястото, на
което се намира. Оградата между двата съседни имота, за която е издадено
строително разрешение № 377/27.07.1960 г., е изградена когато е построена
къщата в имота на ответниците през 70-те години на миналия век. Поставени са
били бетонови колони по дадената строителна линия и върху тях е монтирана
конструкция за асма - обща и за двата имота (свидетели Р. К. и
Р. Т.), което не е променено
откакто е направена. Колоните са откогато е построена къщата, няколко години
след това ответниците са сложили мрежа. Доказано е, че е налице фактическо
разминаване между положението на оградата между двата съседни имота, очертана
по съществуващите на място бетонни колони и по масивния зид на лицето към
улицата, и отразеното в действащия кадастрален план. От заключението на в.л. се
установява, че процесният терен, представляващ триъгълник от 8 кв.м., се е
включвал в границите на имота, закупен от праводателите на ответниците през
1958
г. с нот.акт № 72/1958 г.. Прехвърляйки собствеността
върху имота на ответниците, последните са придобили процбвнпя терен. Оградата между
имотите на
страните не е
променяна откакто е поставена. ЯОС намира, че по
делото не се доказва от ищците, че процесната площ е тяхна собственост.
Напротив, при изследването на двата съседни имота на ищците и на ответниците
чрез проследяване на тяхната кадастрална и регулационна история, се установява,
че спорният терен е собственост на ответниците. Ето защо, предявеният
ревандикационен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Евентуалният иск, предявен на същото основание за 8/357 ид.ч. от имота по
същите съображения следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че
първоинстанционното решение е постановено при несъобразяване със събраните по
делото доказателства. Напротив, ЯРС е обсъдил събраните доказателства и
изводите му са направени в съответствие с установеното от фактическа страна по
делото.
Предвид изложеното, ЯОС намира
обжалваното решение за правилно и следва да го потвърди.
При този изход на делото
въззивниците-ищци следва да бъде осъдени да заплатят на въззиваемите
направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените
доказателства за сторените по делото такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. Възнаграждението не е прекомерно с оглед сложността и обема
на делото и е съобразено с минималните размери съгл. чл.7, ал.5 от Наредба №1
от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание горното, ЯОС
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
555/24.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 637/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Л.Н.Г., ЕГН ********** ***, П.И.Г., ЕГН **********
*** и М.Н.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на И.И.С., ЕГН ********** ***, и К.Н.С.,
ЕГН ********** ***, сумата 1000лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.